Преживявания близки до смъртта

Оригинален Линк

---

НДЕ на Лаура (3 години и половина):

Моят баща в необмислено и пияно състояние на гняв ме изнасили, прави анална любов с мен и ме преби до смърт по средата на нощта. В този краен изблик на болка повиках Бог и в този момент бях откъсната от живота.

Като умрях почувствах, че ангели с широки многоцветни дрехи ме издигат нагоре. Не знаех къде ме отвеждаха, носеха ме все по-нависоко в небето. Накрая стигнахме едно място, където празнотата придоби форма на огромна маса от облаци, върху които вървяха други ангели, въпреки че те също летяха във въздуха.

Ангелите, които ме носеха ме оставиха на един красив женски ангел, чиято излъчваща любов беше по-силна от тази на всички около нея. Тя ми каза с глас, чиято сладост и тон са непознати на Земята, “Кажи ми твоята история”.

Казах й, но не с говорими думи, ами с мисли, “Ще ти кажа, но сега имам нужда от почивка”.

Моят дух нямаше никаква енергия, дори не можеше да отговори на тази обичаща дама.

Бог в манифестацията на безкрайна светлина се появи на моята лява страна и бях погълната във формата на всесилна и всеподхранваща любов. Това божествено създание се появи като масивна колона от златна светлина, с внушението на човешка форма във вътрешността. Видях и почувствах неговата светлина, чувствах се сякаш бях в топла баня, която напълно ме излекува и ме защитаваше. Не исках никога да си тръгвам. Не си приказвахме, но в тези безкрайни моменти придобих знания, които ми позволиха да се върна обратно на Земята и да завърша живота ми.

След като мина този безкраен момент, тогава започна битка за моя живот между ангелите и докторите на Земята. Всеки път когато докторите удряха гърдите ми, моя дух се изсмукваше в тялото ми за частица от секундата, само за да бъде върнат обратно от ангелите. Те ме държаха за крака, борейки се да не ме пуснат обратно. Най-накрая докторите ме ударих за последен път. Чух ангелите да казват, “Те са по-силни от нас” и бях изсмукана обратно в тялото ми, стоях изправена, виках и изгубих съзнание.

До този ден винаги имам чувството, че трябваше да се върна обратно, че имаше още нещо, което трябваше да направя там преди да се върна. Чувството на незавършеност ме държи наполовина в другия свят през цялото време.

---

НДЕ на Клара (10 години):

Бях в пети клас, когато се разболях и имах огромна болка на дясната ми част. Моя учител си помисли, че е само болка в стомаха и я игнорира. Два часа по-късно бях откарана спешно в болницата. Бях ужасена и се молех да отида вкъщи. Борех се с маската от етери, когато това се случи. Една секунда бях будна, уплашена до смърт, следващата секунда падах направо надолу в една черна дупка, сякаш в кладенец.

Имаше шумни звуци като бръмчене и звънене и стържене на метал, после бях горе на тавана и гледах надолу към мен. Почувствах се сякаш се бях разстелила навсякъде по стаята като пара или облак. Гледах как докторите имаха една квадратна зелена машина, доведена в стаята от една сестра, и после работеха с нея върху мен. Имаше няколко сестри.

Изведнъж стоях сама в една стая с големи тежки врати, водещи в други стаи. Някой дойде към мен. Не го видях. Само чух гласа му. Той ме проведе през нещо като тунел. Мисля, че вървях, но моите крака не докосваха пода. Изведнъж чух нещо, което звучеше като детска площадка голяма, колкото един град пълна с деца, които се смеят и играят. Като ги чух се успокоих. Друг мъж се приближи към нас. И него не го видях. Той попита този, който ме водеше, коя съм и после си отиде. Като се върна той каза на мъжа, който беше с мен, че трябваше да се върна обратно, че те не бяха готови за мен все още.

Бях отведена по един тротоар до една голяма сграда с големи врати. Влезнах вътре и видях хора навсякъде да работят и да правят разни неща. Откараха ме в една голяма с цветовете на дъгата бяла стая и ми казаха да седна на едни стълби, които водеха до един голям бял стол и да чакам там някой, който трябваше да приказва с мен. Той излезе от една врата на другия край на стълбите, стигна до стола над мен и седна. Беше облечен в бяла, с дълги ръкави, до пода широка дреха с широка златна връзка около кръста. Носеше сандали. Неговата тъмно кафява коса беше дълга до раменете. Имаше дълго лице, широка брада, тъмни очи с черно около двата клепача, все едно с молив за очи, но не беше така. Неговата кожа имаше мургав тен и неговите очи бяха като течна любов. Той общуваше като ме гледаше. Никакви думи не бяха изговорени, понеже можехме да чуем нашите мисли. Той ми каза какво трябва да направя с живота ми и ме накара да отида до другата страна на стаята и да погледна нещо като телевизор, за да мога да видя бъдещето ми. Това, което видях, ме направи много щастлива. Този мъж, който вярвам че е Исус Христос, каза че когато се събудя в болницата ще забравя какво трябва да направя в моя живот.

“Нищо не може да се случи преди неговото време”, предупреди той.

Като напусках стаята, той каза, че трябва да се подчиня на неговите команди, ако исках да се върна обратно.

Като се съживих една сестра седеше до мен на леглото и каза, “Слава Богу най-накрая се събуди”. Казах на доктора, че го видях да работи върху мен и цвета на машината докарана в стаята за опериране. Той не знаеше какво да каже.

---

Сесил (11 години):

Брат ми и аз отидохме да плуваме. Той имаше проблем. Опитах да се да го извадя от водата, но в неговата паника, той ме издърпа надолу няколко пъти. И двамата се удавихме. Той умря, а аз се завърнах. Спомням си го сякаш беше вчера. Точно когато не можех повече да стоя на повърхността, започна един странен звук като дрънчене в моите уши. Мирно чувство ме обзе. Почувствах духа ми да излиза от тялото ми и отидох в една черна празнота. Това беше малко ужасяващо.

Далече имаше дребна светлина. Приближих се към нея, първоначално бавно, после все по-бързо сякаш бях на предницата на влак, който ускорява. После спрях и стъпих в светлината. Видях всичко - небе, сгради, стъкло - да излъчва своята собствена светлина и всичко беше много по-цветно от това, което ние виждаме тук. Една река криволичеше наоколо. На другата страна имаше град и един път минаваше през него до друг град и друг град и друг и друг.

Точно пред мен, но от другата страна на реката имаше трима мъже. Те се проектираха до мен. Те не вървяха или летяха. Те се проектираха. Не ги разпознах, но знаех, че един от тях беше Лин Биб. (Бях именувана на него. Той умря няколко седмици преди да се родя). Знаех, че тези трима мъже ме търсеха, като посрещащ комитет ме откараха на другия край на реката до първия град. Имах чувството, че ако отида с тях, нямаше да мога да се върна обратно, и затова се поколебах.

Първият град беше като първи клас. Хората стояха там, докато са готови да отидат в другия град - вашето вечно развитие, от град на град. Зад мен от ляво беше силен източник на светлина, много ярка и пълна с любов. Знаех си, че това е човек. Нарекох го Бог, защото нямах по-добра друга дума, с която да го нарека. Почувствах мъжко присъствие. Той ми каза, не със думи ами телепатично, “Защо се поколеба?”

Отговорих, “Ами, някак си съм млада да умра”.

Той се засмя. “Имаме и бебета, които умират”.

Аз казах, “Ами има някои неща, които искам да знам първо”.

Той отговори, “Какво искаш да знаеш?”

“Какво е смъртта?” попитах аз.

Той каза, “Обърни се и виж”.

Като го направих видях една неприятна катастрофа на кола. Няколко хора умряха. От тялото на няколко от тях излязоха духовете им, за да продължат да се развиват.

Някои, които не вярваха, че е възможно, останаха в техните тела и не излязоха. Попитах дали те могат да се достигнат и той каза, “Да, някои по-бързо от други и някои може би никога”. Смъртта следователно беше, да не вярваш в нищо.

Попитах, “Какво е ада?”

Той каза, “Обърни се и виж отново”.

Видях една стара жена на клатещ се стол, решена да стой и да се клати и да се притеснява за децата, внучетата и всичко останало. Адът следователно беше липсата на мъдрост и да не продължаваш напред, избирайки да не се придвижваш напред, да седиш там и да не правиш нищо. Адът не беше място.

Попитах дали има Дявол или Сатана.

Той ми каза, “Бог би ли позволил това?” Той продължи, “Ако те направя Бог само за няколко секунди, какво би направила първо?”

Знаех, че първото нещо ще е да премахна всякакъв Дявол или Сатана. Попитах, “Как да разпозная правилното от грешното?”

Той отговори, “Правилното е да помагаш и да бъдеш мила. Грешно е не само да нараняваш някой, но и да не помагаш, когато можеш”.

Ние вървяхме, докато питах за вселената и причините за всичко. Всички тези неща ми бяха показани. Тогава той се зачуди дали все още исках да се върна във физическия свят.

“Искам да се върна.”

Той попита, “Защо?”

Казах, че ще помогна на майка ми, която беше изоставена от баща ми с четири деца и едно на пътя. Бог се засмя и ме попита за истинската причина. Казах, че ще оставя Земята малко по-добра, от колкото съм я намерила.

Тогава ти можеш да се върнеш с част от знанията, които научи, а останалата част ще ти бъдат разкрити с времето. Живей по такъв начин, че да не се връщаш отново там, когато се върнеш тук.

Събудих се с лицето в калта на дъното на реката и бях “издигната” на повърхността. Изхвърлих огромни количества вода, после се издърпах от реката само за да открия, че брат ми беше мъртъв.

Оригинален Линк

Една нощ, докато се гмуркал за омари на един малък остров в Мауритиус, близо до Нова Зеландия, Йан Маккормак е бил ужилен от пет смъртоносни медузи, от тези, които са едни от най-отровните създания на Земята. Докато е дошла линейката неговото тяло е било напълно парализирано и се е създала некроза в костния му мозък. По пътя към болницата, Йан започва да вижда живота си пред себе си. В този момент на неговия живот той е бил атеист и не е бил сигурен какво ще стане като умре. Докато е лежал мъртъв е видял майка си да се моли за него, насърчавайки го да извика Бог от цялото си сърце, за може Той да го чуе и да му прости (неговата майка е била единствената Християнка в семейството му). След като е откаран в болницата, Йан умира за около 15-20 минути и е имал необикновено преживяване близко до смъртта. Следва неговото свидетелство за неговото НДЕ.

Можете да видите на видео неговото преживяване неговия сайт.

---

Знаех си, че има освобождаване, битката да остана жив сякаш свърши. Никой не ми каза какво се случи, никой не каза, “Сине, ти умря”. Не знаех това. Само знаех, че битката да се опитам да държа очите ми отворени и да остана жив свърши.

Знаех си, че ще отида някъде, нямаше да затворя очи и да заспа, знаех, че ще отида някъде. И без това във болницата имах чувството, че отлитам на някъде. Държах се за тялото ми с всички сили и се опитвах да не отлетя. Но все пак когато затворих очите ми не отлетях, ами изчезнах.

<Библията казва в Еклисиаст, че когато човек умре, неговия дух се връща към Бог, който му го е дал и неговото тяло се завръща в пръстта, от където е дошло.>

Ами аз знаех, че моя дух е напуснал и че съм отишъл някъде, но все още не знаех, че съм мъртъв. Сякаш се озовах в едно огромно широко място като празнота с черна като катран тъмнина. Чувствах, че стоя изправен. Сякаш се бях събудил от лош сън в нечия друга къща и се чудех къде са отишли всички други. Огледах се да се ориентирам в новото обкръжение.

Събуждали ли сте се по средата на нощта и да се опитвате да намерите ключа за лампата? Опитах се да го намеря, но не успях. Опитвах се да докосна нещо, но докато обикалях не намерих нищо. Дори не се удрях в нищо. Не можех да видя ръката пред лицето ми. Повдигнах ръката ми да видя колко мога да виждам. Повдигнах я до където ми беше лицето и тя мина точно през там, където трябваше да ми е лицето. Беше ужасяващо преживяване. Знаех точно тогава, че аз бях аз, Йан Маккормак, стоях там, но без тяло. Имах усещането и чувството, че имам тяло, но нямах нищо физическо за пипане. Бях духовно същество и моето физическо тяло умря, но бях много жив, силно осъзнавах, че имах ръце и крака и глава, но вече не можех да ги пипам.

<Бог е дух, невидимо духовно същество и ние сме създадени по негов образ.>

Мислех си в моето сърце, “Къде за Бога съм?” И стоях там в тази тъмнина, чувствах невероятен студ и страх около мен. Може би сте вървели по самотна улица през нощта или сте се прибирали у дома сами и сте чувствали, че някой ви гледа. Чувствали ли сте се така някога? Да усещате, че някой ви гледа в тъмнината, но да не можете да видите кой. Започнах да чувствам зло в тъмнината. Тъмнината не изглеждаше само физическа, ами и духовна. Почувствах, че съм наблюдаван. Студено нахлуващо зло сякаш проникна въздуха около мен. Знаех си, че има нещо около мен. Постепенно осъзнах, че имаше други хора, които да се движат около мен, в същото затруднено положение като мен. Въпреки, че не говорих, те отговориха на моите мисли. Започнах да чувам гласове от тъмнината да ми викат: “Млъквай! Ти заслужаваш да си тук!” Помислих си, “Аз съм в ада, това всъщност може да е реално, но как се озовах тук?” Бях ужасен, уплашен да се движа или дишам или да говоря. Помислих си, “Да, сигурно съм си заслужил това място”.

Хората имат тази представа за ада, като време за парти и огромно удоволствие. Аз си мислех преди също така. Мислех си, че ще мога да правя всички тези неща, който не се предполага да правя на Земята. Това бяха пълни глупости. Мястото, където бях, беше най-ужасяващото място, където съм бил. Хората там не можеха да направят нищо, което техните порочни сърца искаха да направят, нищо не можеха да направят. И нямаше никакво надуване. На кой можеше да се надуваш там долу? “О да, аз изнасилих, убих, ограбих, плячкосах.” Ами уви момче! Там долу няма за какво да се приказва, няма. И те знаят, че ще дойде съденето.

Нямаше време в това място. Хората там не можеха да кажат колко в часа. Не могат да кажат, дали са били там десет минути, десет години или 10000 години. Не усещаха времето. Беше ужасяващо място.

<Библията казва, че има две царства, Царството на Мрака, което се управлява от Сатана, и Царството на Светлината. Книгата на Юдеите казва, че мястото от тъмнина е било приготвено за ангели, които не са се подчинявали на Бог, а не за хората.>

И това беше най-страховитото и най-плашещото и най-ужасяващото място, в което съм бил. Никога не бих пожелал или не бих се надявал и най-големия ми враг да отиде в ада.

Нямах си никаква идея как да избягам от това място. Как се бяга от ада? Бях се помолил и се чудих защо за Бога бях отишъл там, защото точно се помолих преди да умра, помолих Бог да прости греховете ми. Плачех и с думи извиках към Бог, “Защо съм тук, поисках твоята прошка, защо съм тук? Обърнах сърцето си към теб, защо съм тук?”

Единствения начин, по който излязох беше, че се разкаях преди да умра.

<Твърде късно е да се разкаеш когато си там долу. Можеш само да се разкаеш преди да умреш. Не можеш да измолиш твоето излизане от ада, никой на Земята не може да извади от рая, никой. Трябва да си се помолил пред това. Библията учи, че никой не може да се моли за умрелите, напусналите души и да ги извади от рая. Те трябва да се разкаят преди смъртта.>

Тогава една ярка светлина засвети над мен и буквално ме измъкна от тъмнината.

<Библията казва, че огромна светлина е светела в тъмнината, върху тези, които се разхождат в сенките на смъртта и тъмнината и ги е напътствала по пътя на мира и справедливостта.>

И стоях там, един удивителен лъч светлина проникна през тъмнината над мен и засвети върху лицето ми. Светлината започна да ме обгръща и започнах да чувствам да ме обвзема безтегловност. Тогава започнах да чувствам да се отделям от земята и да се издигам нагоре в тази ярка бяла светлина.

Като погледнах нагоре, можех да видя, че бях привлечен в един голям кръговиден отвор над мен. Не исках да гледам назад, защото можех да падна в тъмнината. Бях много щастлив да съм извън тъмнината.

Като влезнах в тунела успях да видя, че източника на светлина излъчваше от самия край на тунела. Изглеждаше невероятно ярък, сякаш беше центъра на вселената. Изглеждаше буквално като източника на всичката сила, на всичката светлина. Беше по-ярък от слънцето, по-сияещ от който и да е скъпоценен камък или диамант, по-ярък от лазерен лъч от светлина. И все пак можеше да се гледа направо в него.

Като погледнах бях буквално издърпан към нея, издърпан като нощна пеперуда в присъствието на огън. Почувствах се привлечен през въздуха с удивителна скорост към края на тунела. Като минавах през тунела, можех да видя поредица от вълни от по-силна интензивна светлина да се излъчват от източника и да пътуват по тунела към мен. Първата вълна от светлина отдаде удивителна топлина и облекчение. Сякаш светлината не беше просто от физическа порода, но беше “жива светлина”, която предаваше емоция. Тогава друга вълна от светлина мина през мен. Тази светлина отдаде пълен и абсолютен мир. Много години търсех душевно спокойствие (peace of mind), но само бях намерил краткотрайни моменти от това чувство. В училището четох от Кийтс до Шекспир, за да се опитам да имам спокойствие на духа. Опитах алкохол, опитах образование, опитах спорт, опитах връзки с жени, опитах дрога, опитах всичко, за да намеря мир и задоволеност в моя живот и никога не ги намерих. Сега от върха на главата ми до петите на краката ми бях в тотален мир.

Моята следваща мисъл беше “Чудя се как изглежда тялото ми?” В тъмнината не можах да видя моите ръце пред лицето ми. Помислих си “Трябва да мога ясно да ги видя сега, когато съм в тази светлина”. И погледнах от дясно и за моя учудване там беше моята ръка, но можех да видя право през нея. Бях прозрачен като дух, само моето тяло беше пълно със същата светлина, която грееше върху мен от края на тунела. Сякаш бях пълен със светлина. Третата вълна близо до края на тунела беше пълна радост. Беше толкова вълнуващо, че знаех, че това, което щях да видя ще е най-страхотното преживяване в целия ми живот.

Умът ми не побираше къде отивах и моите думи не могат да опишат това, което видях. Излязох от края на тунела и сякаш стоях изправен пред източника на всичката светлина и сила. Цялото ми внимание бе обвзето от тази невероятна светлина. Веднага я помислих за аура. После за великолепие. Бях виждал рисунки на Исус с малък ореол или малко излъчване около неговото лице.

<Но Исус Христос умря, издигна се от смъртта и отиде в рая и седна от дясната страна на Бащата и е възхваляван, обиколен от светлина и в него няма тъмнина. Той е Царя на Славата, Принца на Мира, Господар на Господарите и Цар на всички Царства.>

Видях това, което вярвам, че е славата на Господа.

<В стария Завет Мойсей се е изкачил на планината Синай за 30 дни и е видял славата на Господа. Той е слязъл и лицето му е блестяло. Лицето на Мойсей е блестяло със славата на Господа и той е трябвало да сложи було, за да не се уплашат хората. Той е видял светлината на Бог, славата на Бог. Йоан е бил ослепен от славната светлина по пътя му към Дамаскус, славата на Исус.>

И сега стоях там гледайки тази невероятна светлина и слава.

Като стоях там, въпроси ми минаваха през сърцето, “Това просто сила ли е, както Будистите казват, или карма, или ин и йан? Това просто някаква естествена сила или източник на енергия ли е или всъщност някой стои там?”

Все още поставях под въпрос всичко. Като си мислех тези неща един глас ми проговори от центъра на светлината. Гласът каза, “Йан, искаш ли да се върнеш?”

Бях потресен да разбера, че имаше някой там в центъра на светлината и който и да беше, той знаеше моето име. Сякаш тази личност можеше да чете моите вътрешни мисли като глас. Тогава си помислих “Да се върна? Да се върна къде? Къде съм?” Като погледнах ързо зад мен успях да видя тунела да се разсейва обратно към тъмнината. Мислех си, че сигурно съм в моето болнично легло и сънувам и си затворих очите.

“Това реално ли е? Стоя ли тук всъщност, аз, Йан, да стоя тук в реалния живот, това реално ли е?”

Тогава Господ проговори отново. “Искаш ли да се върнеш?”. Аз отговорих, “Ако съм извън тялото ми, аз не знам къде съм, искам да се върна.” Отговора беше, “Ако искаш да се върнеш Йан, трябва да виждаш в нова светлина”.

В момента, в който чух думите “да виждаш в нова светлина”, нещо ми прещракна. Спомних си, когато ми дадоха Коледна картичка, на която пишеше, “Исус е светлината на света” и “Бог е светлина и няма тъмнина в него”. Медитирах върху тези думи тогава. Точно бях дошъл от тъмнината и тук определено нямаше никаква тъмнина.

Та това беше Бог! Той е светлина. Той знаеше моето име и знаеше тайните мисли на моето сърце и ум. Помислих си, “Ако това е Бог, тогава той може да види всичко, което съм направил в живота ми.”

Почувствах се напълно изложен и прозрачен пред Бог. Почувствах се засрамен и си помислих, “Те са сгрешили и са докарали погрешния човек горе. Не трябваше да съм тук. Не съм много добър човек. Трябва да пълзя под някоя скала или да се върна в тъмнината, където принадлежа.”

Като започнах да се движа бавно обратно към тунела една вълна от светлина се спусна от Бог и тръгна към мен. Моята първа мисъл беше, че тази светлина ще ме хвърли обратно в ямата. Но за моя изненада вълна от чиста безусловна любов мина през мен. Беше последното нещо, което очаквах. Вместо съдене, бях измит с чиста любов.

Чиста, неподправена, непотисната, незаслужена любов. Започна да ме пълни от вътре навън. Помислих си, “Може би Бог не знае за всички неща, които съм направил погрешно”, и продължих да му разказвам за всички отвратителни неща, които бях направил под прикритието на тъмнината. Но сякаш той вече ми беше простил и интензивността на неговата любов само се увеличи. Всъщност, по-късно Бог ми показа, че когато поисках прошка в линейката, тогава ми е простил и е измил моя дух от злото.

Усетих се да плача неконтролируемо като любовта ставаше все по-силна. Беше толкова чиста и истинска, без ограничения. Не бях чувствал любов с години. Последния път, в който се почувствах обичан беше от моята майка и татко, когато бях у нас, но излязох в големия див свят и открих, че там няма много любов. Видях неща, които си мислех, че са любов. Сексът не беше любов, само те гореше. Жаждата беше просто яростен огън вътре в теб, неконтролируемо желание, което те изгаряше от вътре.

Като стоях там, вълните от светлина спряха и стоях обвит в чиста светлина пълна с любов. Имаше такова спокойствие. Помислих си, “Толкова съм близко. Чудя се дали мога да влезна в светлината, която обгражда Бог и да го видя лице в лице. Ако го видя лице в лице ще знам истината.” Беше ми втръснало да чувам лъжи и измами. Исках да зная истината. Бях навсякъде да търся истината и никой не можеше да ми я каже. Говорех с всеки, който можеше да ми каже смисъла на живота, истината, какво ставаше, все нещо трябваше да е истината. Мислех си, че ако премина сега и се срещна с Бог лице в лице ще знам истината и ще знам смисъла на живота. И никога няма да има нужда питам някой мъж, жена или дето отново. Ще знам.

Можех ли да влезна? Никой не казваше, че не можех. И тогава преминах, дадох най-доброто от мен да пристъпя напред и минах през светлината. Като влезнах в светлината сякаш попаднах в завесите на окачени треперещи светлини като окачени звезди или диаманти отдавайки най-прекрасното излъчване. Светлината продължи да лекува най-дълбоките ми части, все едно лекуваше моя съкрушен вътрешен човек, лекуваше моето съкрушено сърце.

Стремях се към най-ярката част на светлината. В центъра на светлината стоеше един мъж със заслепителни бели широки дрехи, стигащи до глезените му. Дрехите не бяха човешко направени, ами бяха дрехи от светлина. Като повдигнах очи, можех да видя гърдите на мъжа с ръце протегнати сякаш ме посрещаше. Погледнах към неговото лице. Беше толкова ярко. Изглеждаше да е десет пъти по-ярко от светлината, която току-що видях. Слънцето изглеждаше жълто и бледо в сравнение с него. Беше толкова ярък, че не можех да различа чертите по лицето му и като стоях там, започнах да чувствам, че светлината излъчваше чистота и святост. Сега знаех, че стоя в присъствието на Всевишния Бог, никой освен Бог не можеше да изглежда така. Чистотата и святостта продължиха да се излъчват от лицето му и започнах да чувствам тази чистота и святост да влизат в мен. Исках да се доближа по-близко до лицето му. Не чувствах страх, ами пълна свобода като се движех към него. Стоейки сега само няколко метра пред него се опитах да погледна в светлината, която ограждаше лицето му, но като направих това, той се премести настрана. Като се премести цялата светлина се премести с него.

Точно зад Исус беше отвор с формата на кръг като тунела, през който минах. Като погледах през него навън, видях цял нов свят да се разкрива пред мен. Почувствах се, че стоя на края на рая, гледайки към вечността.

Беше напълно недокоснато. Пред мен имаше зелени ниви и поляни. Самата трева излъчваше същата светлина и живот, който бяха в присъствието на Бог. Не видях никакви зарази по растенията. Сякаш като стъпиш върху тревата, тя отново ще порасте и ще се върне към живота. През центъра на поляната видях кристално чисто поточе да да лъкатуши през пейзажа с дървета отстрани. От моето дясно имаше планини в далечината и небето отгоре беше синъо и чисто. От ляво имаше хълмисти зелени възвишения и цветя, които излъчваха красиви цветове. “Рая”. Знаех, че принадлежа тук. Обикалях света да търся рая и знаех, че съм го намерил. Почувствах се, че съм роден за първи път. Всяка част от мен знаеше, че съм у дома. Пред мен стоеше вечността, на една стъпка разстояние.

Като се опитах да мина напред в този нов свят, Исус се върна обратно на входа.

<Библията казва, че Исус е врата и че ако минете през него, ще влизате и излизате и ще намерите зелените пасища. Той е врата на живота. Исус е пътя, истината и живота. Никой не стига до Бащата, освен чрез него. Той е единствения път. Има само един тесен път, който води до неговото царство. Малко го намират. Повечето намират магистралата или шосето долу към ада.>

Исус ме зададе този въпрос, “Йан, сега като видя, искаш ли да се върнеш?”

Помислих си, “Да се върна, разбира се, че не. Защо ще искам да се върна? Защо ще искам да се върна в тази мизерия и омраза? Не, нямам нищо, заради което си заслужава да се върна. Нямам жена или деца, никой, който наистина да ме обича. Искам да влезна.” Но той не помръдна и аз погледнах обратно за последен път, за да кажа, “Довиждане жесток свят, аз съм вън вече!”

Като го направих, в ясно видение точно пред тунела, стоеше моята майка. Като я видях, знаех, че току-що бях излъгал, имаше един човек, който ме обичаше, моята мила Майка. Не само ме обичаше, но също знаех, че тя се молеше всеки ден за моя живот и се опитваше да ми покаже Бог. С моята гордост и арогантност аз се присмивах на нейните вярвания. Но тя се оказа права, имаше Бог и рай и ад. Осъзнах, колко егоистично ще бъде да отида в рая и да оставя майка ми да вярва, че съм отишъл в ада. Тя няма да си има и представа, че се молех на смъртното ми легло и се покаях за греховете ми и получих Исус като мой Господ и Спасител. Тя просто ще получи едно мъртво тяло в кутия от Мауритиус.

И тогава казах, “Боже, има само един човек, заради който искам да се върна и това е моята майка. Искам да й кажа, че това, в което вярва тя е истина, и че има жив Бог, че има рай и ад, че има врата и че Исус Христос е тази врата и, че ние можем да минем само през него”. Тогава погледнах обратно отново и видях зад нея, моя баща и сестра, моите приятели, и множество от хора зад тях. Бог ми показа, че имаше много други хора, които също не знаят и никога няма да знаят, освен ако не го споделя с тях.

Попитах, “Кои са всички тези други хора?” И Бог каза, “Ако не се върнеш, много от тези хора няма да имат възможността да чуят за мен, защото много няма да стъпят в църква”.

Казах, “Боже, искам да се върна и да им кажа на всички. Дошъл съм тук веднъж, дори не знам как съм дошъл тук, но със сигурност ще разбера. Ако мога да дойда веднъж, знам, че мога да се върна отново. И искам да съм сигурен, че ще се върна”.

Казах, “Боже, как да се върна?” През тунела от тъмнина, обратно в моето тяло? Как да се върна? Дори не знам как стигнах тук?” И Господ каза, “Ако се върнеш трябва да виждаш нещата в нова светлина”. Разбирам, че сега трябва да виждам през неговите очи, неговите очи на любов и прошка. Нуждаех се да виждам света както той го вижда, през неговите очи на вечността.

И казах, “Боже, как да се върна? Не знам как да се върна.”

Той каза, “Йан, завърти главата си … сега почувствах течност да излиза от очите ти … сега отвори очите си и виж”.

Внезапно бях обратно в тялото ми.

Главата ми беше завъртяна надясно и едното ми око беше отворено. Виждах един млад индийски доктор, който ми беше повдигнал крака с неговата ръка и ме бодеше с остър инструмент по петата. Той търсеше някакви знаци на живот. Не осъзнаваше, че бях жив и го гледах. Тогава се чудех какво за Бога прави той и се сетих, “Той си мисли, че съм мъртъв!” В същото време докторът спря каквото правеше и си обърна главата директно към лицето ми. Като ни се срещнаха очите, страх обля лицето му сякаш току-що беше видял призрак. Кръвта изчезна от лицето му и той стана бял като одеяло. Краката му едва не се сгромолясаха на пода.

Потресен помолих Бог да ми даде сили да обърна главата ми на ляво и да погледна към другата страна. Като се обърнах на ляво видях сестри и санитарни лекари да ме гледат с учудване и страх. Очевидно бях мъртъв за 15 или 20 минути. Почувствах се слаб и затворих очите ми, но бързо ги отворих отново, за да проверя дали съм все още в тялото ми. Не бях сигурен дали отново ще изчезна. Бях толкова изморен. Затворих очите ми отново и здраво заспах.

Епилог:

Молех се на Бог тази нощ, поисках да ме излекува и да ми позволи да си тръгна от тази болница. Тази нощ Бог напълно ме излекува и ми позволи на следващия ден да напусна болницата. Попитах Бог какъв съм станал, като усетих че целия ми живот се е променил за добро. Бог ми каза, че бях новороден Християнин и че искаше от мен да чета Неговата Библия. Никога не бях чел Библията и никога не бях чул да си новороден. В следващите шест седмици прочетох цялата Библия. Никога не бях същия и вярвам, че видях нашия Господ Исус Христос в Неговата Славна форма.

Следвам Исус Христос като мой личен Господ и Спасител след това преживяване през 1982. Аз съм посветен пастор в църквата Събранието на Бог (Assembly Of God) тук в Нова Зеландия. Работел съм с ловците на глави в Борнео и бежански лагери в Юго-източна Азия. Бил съм пастор в много църкви и моята жена и аз сме пътували до 24 различни държави, за да споделим това свидетелство.

- Йан Маккормак

Оригинален Линк

Бети Ийди умира на 18. Ноември 1973 поради усложнения от операция. След като се връща към живота, Бети страда от депресия. Tолкова болезнена е била раздялата й със светлината на любовта, която тя e преживяла по време на нейната клинична смърт. Двадесет години по-късно, след като споделя историята си със семейството и приятели и с критично болни от рак хора Бети е била подтикната да напише своето преживяване, така че по-широка публика да сподели неговата красота. През 1992, “Обгърната от Светлината” става класика, публикувана от малко издателство в град Карсон, Невада. Следват най-добрите моменти от нейното НДЕ.

---

Напускайки тяло си

Бети Ийди напуска тяло си през гръдния си кош и се носи над легло си. Три качулати като монаси същества се появяват, които тя идентифицира като нейните ангели пазители. Те й казват, че са били с нея през вечността и че тя е умряла преждевременно. Притеснена за нейното семейство, което е оставила, тя отива като дух до нейния дом, за да ги види, но открива, че не може да бъде видяна от тях. Бети после се завръща в тяло си, където я чакат нейните ангели пазители.

Влизайки в Светлината на Исус Христос
[Следващото е със собствените думи на Бети]

Видях върха на една светлина в далечината. Черната грамада около мен започна да приема по-скоро формата на тунел и почувствах, че пътувам през него с дори по-голяма скорост, бързайки към светлината. Бях инстинктивно привлечена към нея, въпреки че отново, почувствах, че други може да не са. Като се приближих до нея, забелязах фигурата на един мъж, който стоеше в нея със светлината, излъчваща се навсякъде около него. Като се приближих още малко, светлината стана по-ярка, неописуемо ярка, много по-ярка от слънцето и знаех, че никои земни очи в тяхното естествено състояние не могат да погледнат светлината без да се повредят. Само духовните очи можеха да я изтърпят и оценят. Като се приближавах по-близо, започнах да се изправям.

Видях, че светлината около него беше златна, сякаш цялото му тяло имаше златен ореол около него и можех да видя, че златния ореол се пръсна около него и се разпространи в ярка чудна белота, която се разшири до известно разстояние. Почувствах неговата светлина да се смесва с моята и почувствах моето светлинно същество да се привлича от неговото. Сякаш имаше две лампи в една стая, двете светещи и тяхната светлина се сливаше. Трудно е да се каже къде едната светлина спира и къде започва другата. Те просто станаха една светлина. Въпреки, че неговата светлина беше много по-ярка от моята, осъзнах, че моята светлина също ни осветяваше. И като се сляха нашите светлини, се почувствах сякаш стъпих в неговото лице и почувствах силна експлозия от любов.

Беше най-безусловната любов, която някога съм чувствала и видях неговите ръце да се отварят, за да ме получи и аз отидох при него и получих неговата пълна прегръдка и си повтарях, “У дома съм. У дома съм. Най-накрая у дома”. Почувствах неговия огромен дух и знаех, че винаги съм била част от него, че реално никога не съм била разделена от него.

И знаех, че бях заслужила да съм с него, знаех, че той е моя спасител, приятел и Бог. Той беше Исус Христос, който винаги ме е обичал, дори когато си мислех, че ме мрази. Той беше самия живот, самата любов и неговата любов ми даде пълна радост, дори до преливане. Знаех, че го познавах от самото начало, отдавна преди моя земен живот, защото моя дух го помнеше.

През целия ми живот се страхувах от него и сега видях, знаех, че той беше моя най-превъзходен приятел. Нежно, той отвори ръцете си и ме отдръпна назад достатъчно, за да видя неговите очи и ми каза, “Твоята смърт е преждевременна, все още не е твоето време”. Никои досега изговорени думи не бяха влезнали толкова в мен, колкото тези. Дотогава не чувствах, че имам цел в живота ми. Аз просто се разхождах без цел, търсеща любов и доброта, но никога не знаех дали моите действия са правилни. Сега, в тези думи, почувствах мисия, цел. Не знаех каква е, но знаех, че моя живот на Земята не е бил безсмислен.

Не беше все още моето време.

Моето време ще дойде, когато моята мисия, моята цел, моя смисъл в живота се изпълни. Имах причина да съществувам на Земята. Но въпреки че разбрах това, моя дух се съпротиви. Това означаваше ли, че ще трябва да се върна? Казах му, “Не, никога не мога да те напусна сега”.

Той разбра какво имах предвид и неговата любов и приемане към мен никога не се колебаеха. Моите мисли бързо летяха, “Това ли е Исус, Бог, съществото, от което се страхувах целия ми живот? Той изобщо не е това, което си мислех. Той е пълен с любов”.

Учейки се от Господ

Тогава започнаха да ми идват въпроси в главата. Исках да зная защо умрях - не преждевременно, но как моя дух е дошъл при него преди възкресението. Все още се затруднявах от ученията и убежденията от моето детство. Неговата светлина сега започна да изпълва ума ми и всички мои въпроси бяха отговорени дори преди да ги задам. Неговата светлина беше знание. Имаше силата да ме напълни с цялата истина. Като добих увереност и позволих на светлината да се влее в мен, моите въпроси идваха по-бързо, отколкото си мислех, че е възможно, и бяха толкова бързо отговорени. И отговорите бяха абсолютни и пълни. В моите страхове, аз бях преценила погрешно смъртта, очаквах нещо, което не беше така. Гробът никога не беше предназначен за духа, само за тялото. Не почувствах съдене, за това, че съм правила грешки. Имаше го само чувството, че една проста жива истина е заменила моите грешки.

Разбрах, че той беше сина на Бог, въпреки това той самия беше също Бог и че той е избрал преди създаването на света да бъде нашия спасител. Разбрах, или по-скоро си спомних, неговата роля като създател на Земята. Неговата мисия беше да дойде в света, за да учи на любов. Това знание беше по-скоро като припомняне. Неща идваха обратно към мен от отдавна преди моя живот на Земята, неща, които нарочно са били блокирани от мен чрез “завеса” на забравата по време на моето раждане. Като повече въпроси изскачаха от мен, осъзнах неговото чувство за хумор. Почти смеещ се, той предложи да намаля, и каза, че можех да зная всичко, което пожелаех.

Но исках да знам всичко, от началото до края. Моята любознателност беше винаги мъчение за моите родители и съпруг, и понякога и за мен, но сега тя беше благословена и аз бях радостно разтреперена от свободата на учението. Бях учена от майстора учител! Моето разбиране беше такова, че можех да разбера тонове моментално. Беше сякаш да погледна една книга и да я разбера с поглед, въпреки че можех просто да седя, докато книгата се разкриваше пред мен във всеки един детайл, напред и назад, навънка и навътре, всеки нюанс и възможно предположение.

Всичко на момента. Като разбрах едно нещо, повече въпроси и отговори идваха към мен, всички насложени един върху друг и взаимодействащи, сякаш цялата истина беше вътрешно свързана. Думата “всезнаещ” никога не е била толкова смислена за мен. Знанието проникваше в мен. В известен смисъл то стана мен и бях очарована от моята способност да разбера мистериите на вселената просто като разсъждавах по тях.

Исках да знам защо има толкова много църкви по света. Защо Бог не ни е дал само една църква, една чиста религия? Отговора дойде при мен с най-чистото разбиране. Всеки един от нас, ми беше казано, е на различно ниво на духовно развитие и разбиране. Всеки човек следователно е подготвен за различно ниво духовно знание. Всички религии на Земята са нужни, защото има хора, които се нуждаят от това, което те учат. Хората от една религия може да нямат пълно разбиране на евангелието на Господа и никога няма да имат, докато са в тази религия. Но тази религия се използва като трамплин към по-голямо знание. Всяка църква изпълнява духовни нужди, които вероятно други не могат да изпълнят. Нито една църква не може изпълни нуждите на всички на всяко ниво. Като един индивид издигне неговото ниво на разбиране за Бог и неговия собствен вечен прогрес, той може да се почувства незадоволен с учението на неговата настояща църква и да потърси друга философия или религия да запълни празнотата. Когато това се случи той е постигнал друго ниво на разбиране и ще желае още истина и знания и друга възможност да расте. И с всяка стъпка по пътя, тези нови възможности да се учи ще бъдат давани.

Като получих това знание, знаех, че нямаме правото да критикуваме никоя църква или религия по никакъв начин. Всички те са ценни от негова гледна точка. Много специални хора с важни мисии са поставени във всички страни, във всички религии, във всяка спирка на живота и те могат да докоснат други. Има пълнота в евангелието, но много хора няма да я придобият тук. За да разберем истината, ние трябва да слушаме Духа и да премахнем нашето его.

Исках да науча значението на живота на Земята. Защо сме тук? Както се наслаждавах на любовта на Исус Христос, не можех да си представя защо някой дух пожелание ще напусне този прекрасен рай и всичко, което той предлага, да обиколи светове, да създава идеи, да придобива знания. Защо някой ще иска да дойде тук? Като отговор си спомних създаването на Земята. Всъщност преживях го сякаш се случваше пред очите ме. Това беше важно. Исус искаше да приема това знание. Той искаше да знам, как се чувствах когато създаването стана. И единствения начин да направя това беше да го видя отново и да почувствам това, което преди съм почувствала.

Всички хора като духове в преди човешкия свят са взели участие в създаването на Земята. Ние се вълнувахме да сме част от това. Ние бяхме с Бог и знаехме, че ни е създал, че бяхме неговите собствени деца. Той беше доволен от нашето развитие и беше пълен с абсолютна любов към всеки един от нас. Също Исус Христос беше там. Разбрах, за моя изненада, че Исус е бил отделно същество от Бог, с неговата собствена божествена цел и знаех, че Бог е бил нашия общ Баща. Моето протестантско възпитание ме е научило, че Бог Бащата и Исус Христос са били едно същество. Като всички ние се събрахме, Бащата обясни, че като идваме на Земята за известно време ще развием нашата духовност. Всеки дух, който трябваше да дойде на Земята е помагал в планирането на условията на Земята, включително и законите за смъртта, които ще ни ръководят. Те включваха законите на физиката както ги знаем, ограниченията на нашите тела и духовните сили, които ще можем да постигнем. Ние помогнахме на Бог в развитието на растителния и животински свят, който ще бъде тук. Всичко бе създадено от духовна материя преди да бъде създадено физически, слънчевите системи, слънцата, луните, звездите, планетите, живота на планетите, планините, реките, моретата и т.н. Видях този процес и после, за да го разбера по нататък, ми беше казано от спасителя, че създаването на духа може да се сравни с нашите фотографични снимки, създаването на духовното би било като ясна, ярка снимка, а Земята би била като неговия тъмен негатив. Тази Земя е само сянка на красотата и славата на нейното духовно създание, но тя е това, от което се нуждаехме за нашето развитие. Беше важно да разбера, че ние всички помогнахме в създаването на нашите условия тук.

Много пъти креативните мисли, които имаме в този живот са резултат от невиждани вдъхновения. Много от нашите важни намерения и дори технологически напредък са били първо създадени в духа от изумителни духове. После индивидите на Земята са получили вдъхновението да създадат тези изобретения тук. Разбрах, че има жизнена динамична връзка между духовния свят и смъртния и че ние се нуждаем от духовете от другата страна за нашия прогрес. Също видях, че те са много щастливи да ни помогнат, по всеки начин, по който могат.

Видях, че преди живота ние знаехме и дори избирахме нашите мисии в живота. Разбрах, че нашите позиции в живота са базирани на целите на тези мисии. Чрез божествено знание ние знаехме какви ще са много от нашите тестове и преживявания и се приготвяхме според тях. Ние се свързвахме с други, членове на семейството и приятели, да ни помогнат да изпълним нашите мисии. Нуждаехме се от тяхната помощ. Дойдохме като доброволци, всеки искащ да учи и да преживее всичко, което Бог е създал за нас. Знаех, че всеки един от нас, които беше взел решението да дойде тук беше смел дух. Дори най-малко развитите сред нас тук бяха силни и смели там. Позволено ни беше да действаме на наша воля тук. Нашите собствени действия определяха посоката на живота ни и ние можехме да променим или да пренасочим нашия живот по всяко време. Разбрах, че това беше решаващо. Бог ни е дал обещанието, че няма да се намесва в нашия живот, освен ако ние не поискаме. И тогава чрез неговото всезнание той ще ни помогне да постигнем нашите праведни желания. Ние бяхме благодарни за тази възможност да изразяваме свободно нашата воля и да упражняваме нейната сила. Това би позволило на всеки един от нас да придобие огромна радост или да избере това, което ще ни донесе скръб. Изборът би бил наш чрез нашите решения.

Бях всъщност успокоена да разбера, че Земята не е нашия естествен дом, че не сме произлезли тук. Беше ми угодено да видя, че Земята е само временно място за нашето учение и че греха не е нашата истинска порода. Духовно, ние сме на различни степенни на светлината, която е знание, и поради нашата божествена и духовна природа, ние сме изпълнени с желанието да правим добро.

Но нашите земни личности са постоянно в противопоставяне на нашите духове. Видях колко слаба е плътта. Но е упорита. Въпреки, че нашите духовни тела са пълни със светлина, истина и любов, те трябва да се борят постоянно, за да побеждават плътта и това ги заздравяваше. Тези, които са наистина развити ще намерят перфектна хармония между тяхната плът и духовете, хармония, която ще ги благослови с мир и ще им даде способността да помагат на другите.

Като се учим да се придържаме към законите на това създание, ние се учим как да използваме тези закони за наше добро. Ние се учим как да живеем в хармония с креативните сили около нас. Бог ни е дал индивидуални таланти, на някои повече, на някои по-малко според нашите нужди. Като използваме талантите си ние се учим как да работим със и евентуално да разбираме законите и да преодоляваме ограниченията на този живот. Като разбираме тези закони ние по-добре можем да служим на тези около нас. Каквито и да станем тук в смъртния живот, то е безсмислено освен ако не е направено в полза на другите. Нашите дарове и таланти са ни дадени, за да ни помогнат да служим. И като служим на другите ние растем духовно.

Преди всичко ми беше показано, че любовта е най-висша. Видях че наистина без любов ние сме нищо. Ние сме тук да си помагаме един на друг, да се грижим един за друг, да разбираме, да прощаваме, да служим един на друг. Ние сме тук да имаме обич към всеки един роден човек на Земята. Тяхната земна форма може да е черна, жълта, кафява, красива, грозна, слаба, дебела, богата, бедна, интелигентна, невежа, но ние не трябва да съдим по тези външности. Всеки дух има капацитета да бъде напълнен с любов и вечна енергия. В началото, всеки притежава известна степен от светлината и истината, която може повече да бъде развита. Ние не можем да измерим тези неща. Само Бог знае сърцето на хората и само Бог може да съди перфектно. Той знае нашите духове, ние виждаме само временните силни страни и слабости. Поради нашите собствени ограничения, ние рядко можем да видим в сърцето на един човек.

Знаех, че всичко, което правим, за да покажем любов е ценно, усмивка, окуражителна дума, малка жертва. Ние растем чрез тези действия. Не всички хора могат да се обичат, но когато намерим някой, който трудно обичаме, то е защото той/тя ни напомня на нещо в нас самите, което ние не харесваме. Научих се, че трябва да обичаме нашите врагове, да се отървем от гняв, омраза, завист, горчивина и отказа да прощаваме. Тези неща разрушават духа. Ние ще трябва да отговаряме за това как се държим с другите.

Когато получихме плана за създанието, ние пяхме от радост и бяхме изпълнени с Божията любов. Бяхме изпълнени с радост като видяхме растежа, който щяхме да имаме тук на Земята и радостните връзки, които ще създадем един с друг.

После гледахме как беше създадена Земята. Гледахме как нашите духовни братя и сестри влезнаха във физическите тела на Земята, всеки изпитващ болките и радостите, които ще му помогнат да се развива. Специално си спомням как гледах Американските пионери да пресичат континента и да се радват като издържаха техните трудни задачи и завършиха техните мисии. Знаех, че само тези, които се нуждаеха от това преживяване бяха поставени там. Видях ангели да се радват за тези, които изтърпяха техните опити и успяха и да скърбят за тези, които не успяха. Видях, че някои не успяха поради техните собствени слабости и някои не успяха поради слабостите на другите. Усетих, че много от нас, които не са били там, нямаше да се справят със задачите и ние щяхме да имаме лоши пионери и ние щяхме да сме причината за повече страдание на другите. Подобно, някои от пионерите и хората от други ери нямаше да могат да изтърпят тестовете днес. Ние сме там, където трябваше да сме.

Като дойдоха всички тези неща при мен разбрах перфектността на плана. Видях, че ние всички бяхме доброволци за нашите позиции в този свят и че всеки един от нас получава повече помощ, от колкото си мислим. Видях безусловната любов на Бог, надминаваща всяка земна любов, излъчваща се от него към всички негови деца. Видях ангели да стоят до нас, чакащи да ни помогнат, радващи се на нашите постижения и радости. Но преди всичко, видях Христос, Създателя и спасителя на Земята, моя приятел и най-близък приятел, който всеки от нас може да има. Сякаш се слях с радост като бях държана в неговите ръце и успокоена, най-накрая у дома. Ще дам всичката си сила, всичко което съм била, за да бъда изпълнена с тази любов отново, да бъда обгърната в ръцете на тази вечна светлина.

Съпровод през Рая
[остатъка от НДЕ-то на Бети ще бъде изложено накратко тук]

Двама близки приятели се появяват на Бети, които тя е познавала преди да се роди. Те са се прегърнали и продължили разходката из духовния свят. Те са влезли в една голяма стая и са видели хора да създават райски дрехи използвайки райски тъкани от някакъв вид. В друга стая, тя видяла хора да работят с една голяма колкото компютър машина. Те са влезли в друга стая подобна на библиотека. Това била библиотеката на ума. Те отишли навън в градина, където красиви планини и реки могат да се видят в далечината. Това измерение е толкова красиво, че не може да се опише с думи.

До един водопад, Бети вижда чудна роза и става едно с нея за момент. Група от хора се събират около нея за парти по случай завършване. Нейните ангели пазители са там и те й казват, че тя е умряла преждевременно и трябва да се върне. Искаща да разгледа вселената, Бети е откарана от две същества от светлина в обширния космос. Тя пътува до други светове подобни на Земята и с интелигентни същества на тях. Тя се връща в градината и е откарана до едно място, където много духове са се подготвяли за живота на Земята.

Пазителите на Бети й показвах пиян мъж да лежи на тротоара и я питат какво вижда. Бети вижда само един пиян да се валя в неговата собствена мръсотия. Нейните пазители й показват реално кой е този мъж. Те й разкриват, че мъжът е пълен със светлина и любов и че много му се възхищават в духовния свят, че напомня на хората за нуждата да си помагат едни на други.

На Бети е показана Земята както изглежда от космоса. Показано й е как молитвите се изстрелват като сигнални светлини от Земята. Тя вижда ангели да бързат да отговарят на тези молитви. Бети наблюдава това всичко, докато е в градината.

Тя е отведена от градината в една голяма сграда пред “Съвета на Старейшините”, състоящ се от 12 мъже и Исус. Тук й е казано отново, че нейната смърт е преждевременна и че трябва да се върне на Земята. Исус й показва преглед на живота й във формата на добре дефинирани холограми. Исус я успокоява, когато тя вижда негативните аспекти от нейния живот и започва да съди себе си твърде силно.

След нейния преглед на живота, казано й е, че нейната мисия на живота не е завършена и че тя трябва да се върне. Бети отказва неотклонно. Исус решава да й разкрие нейната мисия в живота при условието, че ако реши да се върне на Земята, споменът от нейната мисия ще бъде премахнат. Тя се съгласява с това и й е показана мисията. Веднага тя се съгласява да се върне. Изведнъж хиляди ангели се появяват да й пеят за добър път. Бети се озовава обратно в болницата, където всичко е започнало. Мисията й в живота е била напълно изтрита от паметта й.

Оригинален Линк

Тифани Сноу е имала много стриктно религиозно минало и никога не е вярвала в свръхестественото. Но всичко това се променило, когато внезапно и дълбоко НДЕ я закарва пред Бог в рая, където й е дадено знание и любов извън нашето разбиране. Тифани казва, “Най-доброто нещо, което ми се е случило в живота ми, е че почти го загубих”. По това време Тифани е била успешен автор на песни и продуцент в Нешвил, когато светкавица я удря и почти взима живота й. Последицата от това било едно дълбоко НДЕ, от което тя получила даровете за лекуване и психически способности. Тя открила, че нейната мисия в живота е да лекува, учи и да помага на другите да проявяват техните Божии дарове със сила и любов в техните животи.

Тифани смята гръмотевицата, която почти я е убила, като божествено намесване поради божествените дарове, които е получила, които използва, за да помага на другите. Използвала е нейните психически дарове в работата си за ФБР относно терористичните атаки на 11-ти Септември. Нейните психически способности също са били използвани в един случай на национално отвличане на дете. Днес те служи като посветен свещеник, Божествен Лекуващ лекар (Християнска молитва комбинирана с лекуване с ръце), Рейки майстор, учител и автор на три книги.

Наричат я модерен мистик, но тя просто се счита за “работник на Големия Пич”. Тя също продължава да пише песни и да произвежда парчета. Относно как да развием нашите дадени ни от Бог дарове, Тифани казва, “Всичко е да се научим да даваме и да обичаме Даващия, вместо само даровете; тогава Той ще ви даде и двете с безусловна любов. Ние всички имам дарове!”

---

Беше лято и силен вятър и дъжд се развихряха над пасището. Отидох да проверя конете, исках да се уверя, че бяха добре. Единия кон беше под веригата около заслона на фермата и търсеше трева. Спуснах веригата от заслона с едната ръка. Стоях в изливащия се дъжд с разтворени ръце и гръмотевицата удари и изтанцувах неконтролируем електрически танц като се сгърчиха мускулите ми. Не почувствах болка и всичко стана в черно. Умрях.

После се озовах да стоя на нищо, високо във вселената и имаше далечни цветни планети около мен. Можех да видя мъгливи върхове на звезди и когато движех ръката напред и назад, звездите изглеждаха шаващи като отразени от вода. Почувствах се замаяна. Усещах, че можех да виждам не само пред мен, ами навсякъде в едно и също време. Носейки се на няколко метра от мен, видях мъж с тяло като моето, през което може да се вижда. Той се обърна към мен с глас, който чух в моята глава, “Не се страхувай, всичко е наред.”

Междувременно ние ускорявахме към една огромна елиптична топка от въртяща се светлина, ярко бяла в средата и жълтеникава по краищата. Колкото по-близко се придвижвахме, толкова повече чувствах изумителната Любов, изглеждаше толкова топла и успокояваща, почувствах се като дете, което го държат.

Спряхме. Ярката светлина беше все още далеч от мен. Исках да продължа, почувствах се като магнит, неустоимо привлечена. Желанието да се слея ставаше все по-силно като се придвижвахме по-близо. Знаех, че тази светлина беше Присъствието на Бог, самия рай! Грееща светлина се появи пред мен, съедини се, за да образува глава, рамене и тяло. Един глас извика от златните искри насъбрани пред мен.

“Какво научи?” попита той.

Гласът беше толкова мек и нежен, но присъствието на Божествения Авторитет беше там. Знаех, че това беше гласът на единствения син Божии, Исус Христос.

Тогава събитията на живота ми се разкриха пред очите ми, времена, когато бях ядосана, и когато показвах любов, изглеждаха като филм. Можех да почувствам яда и болката на другите хора, когато бях лоша и също почувствах как яда се прехвърляше на другите хора. Тогава, когато показвах любов към хората, почувствах същото. И почувствах колко по-далече стигаше любовта от хора на хора, като топъл импулс, задействащ причина и следствие - такава радост!

Тогава Христос каза, “Плътта е тест на духа … Обичайте се едни други.”

И едва чух гласове да пеят най-красивата мелодия, която съм чула, пееха от бялата светлина. Горещо щипещо усещане ме напълни до пръстите на краката ми. Каза ми “Добре дошла в света на лечителите.”

Тогава Христос проблясна и изчезна. Красота и цветове трептяха около мен, все едно бях по средата на блестящо северно сияние. Духа до мен продължи нататък и показа различни звезди, планети, цветни въртящи се светлини от всякакъв вид, и им каза имената на всички. Също ми даде отговори на хиляди въпроси. Купища информация сякаш експлодираха в моя ум, като празна библиотека, която се пълни.

Тогава почувствах, че спадам, все едно падам от леглото. Връщах се обратно.

Сега лекувам в три клиники в Калифорния и летя на всякъде,за да видя хора да се оправят, чрез молитва и горещи ръце. Никога не съм вярвала в лекуването или в преживявания близки до смъртта преди. Лекуване става като се сетя как беше там горе и видя себе си пред Христос, държащ болния човек в моите ръце. Тогава чувствам това топло потрепкане отново и чудото се случва, сякаш се свързвам с Бог просто от моя спомен. Нямам търпение да се върна. До тогава, ще се опитам да направя по-добър филм за моя преглед на живота.

Оригинален Линк

---

Кълбото от любов

Моето първо преживяване близо до смъртта беше, когато бях дете, може би на две или три години. Това би било около 1953 година. Тогава се удавих. Споменът от него беше, че видях тялото ми под мен. Спомням си, че видях ярко, топло и обичащо кълбо над мен. Панирах Татко и Мама отдолу. Не знаех, че нещо за което не се приказва и че никой няма да ми повярва. Никога не беше нещо, което трябваше да свържа с мен.

Тогава през 1971 … бях намушкан с малка кама, която нарани една артерия над черния ми дроб. Спомням си, че погледнах нагоре и видях светлина. После погледнах надолу към моето тяло и тогава се озовах лице в лице с поне две същества. Те изглеждаха като хора и като че ли се носеха във въздуха. Осъзнах, че съм далече над моето тяло и не бях в земното пространство. Съществата се опитаха да ме спрат да отида към светлината. Не знаех защо, те изглеждаха ужасени и не искаха да отида. Но аз отидох. Изстрелях се като стрела през това, което може само да се опише като тунел.

Видях тунела като периферна замъгленост от звезди и видях обичаща светлина пред мен. Тогава спрях. Бях там с това кълбо от грееща любов и разбиране. Не ми изглеждаше чуждо. Не бях уплашен. Бях напълно сигурен и нямаше друго чувство, освен възхищение и любовта и знанието и мъдростта, която това кълбо проектираше. По размер няма да е като гледате слънцето, но гледайки Земята, когато сте на нея. Беше безмерно и тотално и неговата сила беше любов.

Почувствах присъствие до мен, беше един мъж и той ме попита дали съм готов за прегледа на живота ми. Казах, “Да”.

Всичко това не беше устно, ами просто знание. Тогава видях един град. Отидох в този град и вървях през живота ми. Минах през всеки един момент и всяко едно чувство. Не бях уплашен понеже все още бях в светлината. Приказвах с мъжа за моя живот. Но не си спомням подробностите.

Тогава си спомням, че стоях в светлината на Кълбото от любов. Почувствах добротата и любовта и знанията му. Моя ум беше в дълбока, дълбока концентрация на мисълта.

После отидох до дванадесет същества с огромни познания. Те бяха пред мен и стояха в редица. Не бяха хора. Не излъчваха чувства като съдене или авторитет, но изглеждаха силни в себе си. Изглеждаха по-високи от мен и носеха сиво бели широки горни дрехи. Имаха бяла кожа, големи глави и широки очи. Не си спомням да имаха усти. Над тях имаше един дух. Беше като звезда, както я виждаме от Земята, но по размер изглеждаше да има същия размер като главите на съществата. Духът мина на моето ляво и надвисна над първото същество. Спомням си, че нещо като видео от знания изникна от ръцете на съществото, които бяха пред тях.

Всяко същество беше свързано с нещо. Те отвориха знанията, които имаха и духа се придвижи върху тях. Последното ми каза какво можех да направя ако се върна обратно и неговото значение. Само си спомням, че видях един млад мъж, чиятo глава го болеше сякаш си е наранил врата. Казах, “О! Арон! Сине мой!”

Те казаха, “Не, не твоя син.”

Тогава осъзнах какво имаха предвид. (През 1978, единственото ми друго дете беше родено, син).

Тогава взех решение да се върна обратно на Земята. И си спомням, че беше много трудно решение. Беше трудно, защото всичко там беше толкова красиво и имаше толкова, толкова много любов. Имах чувството на свободна воля и все пак чувството на дълг присъстваше, на задължение. И в секундата, когато осъзнах това, бях изстрелян обратно в тялото ми.

Оригинален Линк

Като тинейджър Карин Шефър е имала няколко душевни преживявания често появяващи се в сънища. Като е пораснала и животът е станал по-забързан, тези преживявания намалили и почти изчезнали до преди нейната бременност с първото й дете. В едно душевно преживяване й е било предсказано ужасна катастрофа с кола. На Карин е показано бъдещето и й е казано, че може да промени резултата, ако поиска. Поради това, бъдещето което тя е видяла предотвратено.

---

Малко след неговото раждане имах този страшен сън, че претърпявам катастрофа с кола, която ще ми вземе живота. С месеци бях ужасена и бях крайно предпазлива и на щрек за това чудовищно превозно средство. Когато моя син стана на 7 месеца се убедих, че това е било само сън … нищо, което да се случи. Имах чисто ново учителско място, бебе, дом, съпруг, за който да се грижа … Бях вложила твърде много енергия в това нещо. Тогава то се случи.

Веднага напуснах училище този ден. Исках да взема сина ми от баба му и да побързаме да се върнем обратно в училището да гледаме една баскетболна игра. Беше перфектния начин да прекарам следобеда с моя син. Като излизах от магистрала с обикновената предпазливост, завих на ляво на светлина, която беше зелена известно време. Този ден е моя късметлийски ден, си помислих. Тогава за момент изчезнах.

Веднага се озовах в най-красивото и ведро място, където съм била. Моят дядо, друг човек, който познавах от моя предишен живот и един пазител бяха готови да ми помогнат с преминаването. Казаха ми за произшествието и ми показаха мястото. Беше моето време да се връщам у дома, казаха те.

Тяхната непреодолима любов и радост на това място беше толкова привлекателна.

Почувствах се по-лека всеки един момент. От истеричен страх и паника започнах да плача. Не, не можеше да съм умряла. Какво щеше да се случи със сина ми? Той беше на седем месеца! Никога няма да ме запомни. Неговият баща дори не знаеше как да се грижи за него. Не исках да бъде отгледан от родителите на баща му. Не, не, не … това не беше времето за тръгване. Имаше нещо грешно.

В обичлива прегръдка, те ме успокоиха и ми показаха, че синът ми и цялото ми семейство ще бъдат наред след моята смърт. Моята майка можеше да разчита на моята баба. Щеше да отнеме време, но тя щеше да се оправи. Моят съпруг, ранен, тъжен и самотен също щеше да се оправи и евентуално щеше да срещне любовта отново.

Смъртта беше част от уроците, които трябва да научим на Земята и моята смърт беше важен урок, за тези свързани с моя живот. Беше ми показано погребението, бях научена как да бъда близко до тези, които обичах и ми казаха, че евентуално мога да комуникирам с тези, чиито духове са били отворени. Можех да приема това. Те ще бъдат наред.

Чувствах се по-лека през цялото време. Но чакай … моя син. Не можех да напусна сина ми! Бебетата имат нужда от техните майки. Нуждаех се да съм негова майка. Не можех да го оставя. Толкова много търпение ми беше показано, толкова много любов.

Моите водачи ми обясниха, че чувствата, които имах все още са били свързани с моята човешка страна. Вендъж, когато моята човечност изчезне, ще се почувствам лека като вятъра, с пълна радост и абсолютна любов.

Думите не оправдаха чувствата. Те работеха, за да ми помогнат да отхвърля човешкото тегло. Чувствата бяха толкова огромни и сякаш ме дърпаха все по-силно, но моята връзка със сина ми беше толкова здрава.

Разходихме се в това красиво място сякаш завинаги. Обсъждахме моя живот, обсъждахме религията, обсъждахме тайните на душите, които ние като хора трябва да забравим, за да не би да не можем да виреем на Земята. През цялото време бях в страхопочитание. Някои неща бяха точно както си мечтаех, че ще е живота след смъртта, за други бях просто видимо сгрешила и си спомням, че си мислех, “Уоу”. Къде са другите ми любими? Кога мога да видя другите ми баби и дядовци, които са починали? С времето те бяха в други измерения. Когато моето преминаване беше завършено, можех да избера да отида на други нива, когато бях готова.

От време на време мислите за сина ми ме правеха по-тежка отново. Не можех да понеса мисълта, че ще порасне без майка. Беше ми казано, че други ще му бъдат майка вместо мен. Първо моите баба и дядо и те ми показаха живота на Джейк. Той беше най-красивото момче, толкова щастливо, но с мъничко скръб, която пронизваше душата му. Това беше неговия урок, с който да се бори. Той знаеше идвайки в този живот главните уроци, които трябваше да научи. Така беше наредено. Видях нова майка за Джейк, когато той беше около 7 или 8 годишен. Красива жена, мила по сърце, която определено се грижеше за Джейк добре, но тя щеше да има свое дете с моя овдовял съпруг и любовта, която показваше към своя собствен син беше различна и нееднаква с любовта, която показваше към моя син, нейното доведено дете. Не бях си представяла това за Джейк. Не можеше да бъде това. Бях щастлива за моя съпруг. Той беше добре. Той беше щастлив. Моя син беше друга история. Други уроци научих по време на тази постоянна търпелива работа свързана с преминаванетo ми на другата страна. Трябваше да го оставя. На моменти ставах хистерична и после моменти след това бях спокойна и тиха.

Видях едно дете момиче, което беше предназначено на мястото на Джейк, но преди зачеването плановете са се променили и духът на Джейк е имал нужда да заеме нейното място. Имаше голям катаклизъм, който Джейк можеше да поправи, и той успя.

В момента, в който бях най-близо до приемане на смъртта ми, преживях съживяване на тъгата и болката, плачеща за моя син, за моя живот. Не можех да оставя човешкия ми живот. Моите водачи опитаха най-доброто, което успяха. Никога не се предаваха. Никога не се обезкуражаваха. Не е за вярване колко търпение и любов излъчваха. Въпреки техните молби да им се даде още време, беше им казано, че от този момент, моя дух няма да е спокоен. Най-добре беше за мен да се завърна, да успокоя моя дух и да науча още уроци. Моята молба спечели завръщането ми засега. Преди моето слизане разбрах, че моите приятели и семейство са имали уроци, които са били отложени, но те ще трябваше да научат уроците по някое време, на които моята смърт ме научи.

Приготовления бяха направени кога, къде и как моя дух ще се завърне, с какви уроци ще се обогатя и ще придобия нови. Някои уроци, които научих при моето пристигане на другата страна трябваше да бъдат забравени и не беше добре за моя син да знае отново кога щях да умра и аз като човек трябваше да се фокусирам само върху това, най-вече когато времето наближаваше.

Последното нещо, което си спомням беше, че ме върнаха на мястото на произшествието и точно преди моето слизане ми беше казано, че когато децата ми станат по-големи, ще е време да се върна у дома завинаги. Приех го веднага, но тогава, чакай! Какво определяше по-големи? Означава ли само няколко години по-големи? Тинейджъри? Ще доживея ли да ги видя оженени и да имат свои собствени деца? Това беше труден аспект, с който да се боря, веднага след произшествието.

Отново имах живот със сина ми. Трябваше да го прекарам добре, защото си нямах представа, за колко дълго бях напуснала.

Бяха ми казали, че съм късметлийка, че съм жива. Един голям камион е минал на червена светлина и е ударил страната на шофъора на моята малка компактна кола. Въпреки, че носех предпазен колан, докторите казаха, че нямаше да оживея, ако не се бяха отворили въздушните възглавници, нещо, което не се предполага да се случи при страничен удар.

Първата година след произшествието беше опит да живея най-добре, колкото можех, най-щастливо, колкото можех. Но страдах от сериозна болка от фрактура на раменна кост, счупени ребра и две фрактури на таза. Казаха ми, че болката ще изчезне след шест месеца или до година в най-лошия случай. Всичко, което исках беше да се върна на това място, този живот, който беше толкова страхотен, толкова изпълнен с любов и щастие. Моят син и по-късно и моята дъщеря бяха единственото нещо, което ме караше да продължа. Бях тук за тях. Днес, само три години по-късно, приех моето завръщане на Земята, моя дълъг период до моето завръщане у дома след смъртта, и борбата да намеря мир и щастие, докато моето време настъпи за края.

Оригинален Линк

Свидел на чудо

През декември 1982 година Рики Рандолф, който работел като охрана в съда в Джорджия, е катастрофирал след гонитба и е имал преживяване близко до смъртта. От тогава, той е имал много ясновидения, които са били потвърдени от семейството му и приятели. Следва неговото НДЕ, където той преживява чудо.

---

Увод в чудото

Очаквах това утро, понеже бях планирал да ходя на лов във фермата, граничеща с реката Чатахуки, където живеехме аз и моето семейство. Пристигнах у дома и събрах амунициите ми опитвайки се да тръгна възможно най-рано, колкото можех. Жена ми вече беше тръгнала на работа, както повечето хора, които имат нормални часове за работа. Обикновено й звъня, когато отивах на лов, но този път от бързината и в точно това утро не й звъннах.

Трябваше да ходя около три километра до един дървен пост и пристигнах там около 10:15 сутринта. Постът ми беше около 6 метра висок отпред, гледащ към гъсто парче земя от борове. Задната част гледаше към реката долу и се спускаше стръмно по огромни заоблени речни камъни в реката. Завързах си пушката да се повдигне след моето покатерване на върха и започнах изкачването нагоре. Стигнах върха и се настаних да стрелям с пушката. Тогава без предупреждение чух прасване. По-късно се връщах на това място, за да си мисля за живота ми. При едно посещение с един приятел измерих разстоянието от върха на поста до камъните, върху които се бях приземил - 24 метра!

Като започна моето падане към реката надолу, можех да видя реката да идва много бързо. Знаех, че това е края за мен и въпреки това само секунди преди сблъсъка сякаш се движех бавно.

Толкова много мисли ми минаха през главата ми. Моята жена, моята дъщеря, моето семейство и никой не знаеше къде съм. Ще ме намерят ли някога?

После тъмнина. Колко дълго продължи тъмнината не знам. Тогава нещо прекрасно се случи. Почувствах, че напускам тялото си. Летях няколко метра във въздуха над реката. Погледнах моето тяло и останах със смесени чувства. Кървях от устата ми, ушите, очите и видях малка струичка кръв под мен на камъка. Като разсъждавах върху състоянието на тялото ми, почувствах дърпане и започнах да се издигам много бързо. Пътувах с огромна скорост нагоре през атмосферата.

Като подминах атмосферата, погледнах обратно и можех да видя Земята! Толкова красива гледка! Беше толкова блестящо светеща. Като погледнах напред можех да видя планетите. Помислих си, това не може да бъде! Къде е Исус? Никога не ми беше казвано, че нещо подобно като това може или ще се случи като умра. Все по-бързо ускорявах. Видях други слънчеви системи и галактики като се придвижвах на горе. Влезнах в нещо като дупка. Тя беше дълга и тъмна. Но около мен видях линии от светлина направени от всеки цвят в спектъра. Видях една слаба светлина ставаща все по-ярка в далечината отпред. Като влезнах в светлината почувствах всичко през моето същество. Не се страхувах вече.

Тогава изведнъж стоях пред масивни стълби. Те водеха към нещо като някакъв вид мост или пътека. В далечината видях гледка, толкова величествена и поразителна - град направен от нещо като стъкло или кристал!

Чудото се предсказва

Светлините бяха от много цветове, които се излъчваха от него. Никога не бях виждал такава гледка. Започнах да вървя към града зашеметен и невярващ.

Толкова много въпроси минаваха бързо през главата ми. Трябваше да знам къде съм. Какво се случваше с мен?

Стигнах до предната част на града и видях двойна врата, която изглеждаше да е дванадесет метра висока и широка. Блестеше сякаш беше лакирана. Като стоях там чудейки се, вратите започнаха да се отварят. Направих крачка назад и погледнах вътре. Видях хора да се разхождат вътре, както се разхождат в търговски център тук на Земята. Тези хора бяха облечени много различно. Но по едно нещо си приличаха, всички бяха облечени в един вид широки горни дрехи с качулки. Влезнах през вратите с удивление от това, което виждах. Вътрешността беше масивна. Изглеждаше като квадрат по форма, с балкони навсякъде, които водеха долу в различни нива. Повървях напред и погледнах към балконите. Сякаш продължаваше завинаги!

Като гледах нагоре, видях много хора да минават покрай мен, но никой не изглеждаше, че ме забелязва. Тогава един се приближи към мен и внезапно спря. Той бавно повдигна главата си и можех да видя лицето му. Той изглеждаше човек по всяко едно отношение с изключение на едно. Неговите очи. Нямаше зеници! Но те изглежда си променяха цвета в цветовете на синъото. Неговата коса беше снежно бяла. Исках да приказвам, но преди да успея той се обърна и посочи един дълъг коридор. Въпреки, че не приказвахме, знаех, че трябваше да тръгна по този коридор. Тогава, сякаш нищо не се беше случило, той продължи нататък. Знаех, че и аз също трябва.

Нещо ме викаше отпред. Вървях дълго надолу към края на този коридор. Не се обърнах надясно или наляво. Знаех някак си, че моите въпроси ще бъдат отговорени. Отново видях пред мен масивна двойна врата. Изглеждаше от някакъв вид метал - злато или нещо друго, не мога да кажа.

Внезапно вратите се отвориха. Чух глас, но не както говорим, но от вътре в мен и каза, “Влез”. Направих, както ми беше казано и вратите неочаквано се затвориха след мен. Отначало ме беше страх. Пълна тъмнина. Пълна тишина.

Тогава след известно време, чиято продължителност не мога да преценя, една ярка светлина започна да грее в стаята. Все по-ярка ставаше! Беше някак си над и пред мен. Опитах се да я погледна, но бях почти заслепен от нея! Държах ръцете си изправени пред мен и успях да разпозная една фигура да седи върху нещо като стол.

“Какво направи с живота си?”. Гласът проникна в мен. Нямах отговор.

Тогава от дясната ми страна видях нещо като филм и аз участвах в него. Видях майка ми да ме ражда, моето детство и приятели. Видях всичко от моето детство. Видях всичко което бях направил пред очите ми.

Както живота ми течеше пред очите ми, опитах се да се замисля за добрите неща, които бях направил. Бях отгледан в църква и бях много активен в църковните дейности, и точно като си мислех за това видях един човек в колата си и му беше свършил бензина. Спрях и го закарах до близката бензиностанция преди една година. Купих му малко газ, защото той нямаше пари и му помогнах да продължи пътя си. Помислих си, но защо гледам това? Гласът беше силен и ясен - “Ти изобщо не се замисли да помогнеш на тази душа и не поиска нищо в замяна. Тези действия са същината на доброто”.

Също и видях всички хора, които бях наранил. И видях как моите действия задвижваха действията на другите. Бях шокиран! Никога не се бях замислял, че моя живот оказва влияние върху действията на моите приятели, семейство и другите хора, които бях срещнал. Видях резултата на всичко, което бях направил. Не бях доволен изобщо. Погледнах към случките към края. Наистина бях направил толкова малко с живота си. Бил съм егоистичен и жесток толкова много пъти. Наистина съжалявах, че съм направил толкова малко. След това отново силно и ясно чух гласа да приказва отново, “Трябва да се върнеш”.

Но не исках да се връщам. Бях съгласен да остана и копнеех да остана въпреки нещата, които бях видял и чул. “Имам толкова много въпроси”, отговорих аз, “неща, които трябва да знам и не разбирам”. “Трябва да се върнеш и да помогнеш на другите да се променят като промениш твоя живот”. Докторите ще искат да ти направят операция. Не позволявай това да се случи. Ако го позволиш, няма да можеш да ходиш отново. Ще бъдеш посетен от някой, който ще ти даде отговорите на въпросите, които имаш. Като те викна ти ще дойдеш отново. Ще се възстановиш от всичко, което ти се е случило ако направиш тези неща. Погледни какво ви очаква.

Обърнах се и видях земята в бъркотия. Войни и смърт. Ужасни гледки. Градове падаха, нови се построяваха. Видяха САЩ и един вулкан да изригва, покривайки много градове в тъмнина. Гледах още и видях падението на нашето правителство, такова каквото го знаем. Хора убиващи за хляб и вода. Страшни гледки. Видях нещо като огромна експлозия в атмосферата на Земята и много земя беше разрушена. Гледах и видях нов вид хора, по-млади и от по-мирна природа. Градовете бяха малко, които бяха останали, но тези хора изглеждаха по-спокойни.

“Време е да вървиш”, чух отново. Но исках да видя още!

Тогава вратите се отвориха и се почувствах почти отнесен долу по коридора. Минах през вратите на града и се почувствах като изстрелян през тази дупка, през която дойдох. По-бързо се движех, не можех да спра.

Влезнах в атмосферата на Земята и видях реката отдолу. Видях моето тяло, все още лежащо там неподвижно.

Тогава това беше като електрически шок толкова силен, че почувствах тялото ми да скочи. Отворих очи и видях дърветата отгоре и небето. Тогава, О Боже, болката! Борех се за всеки дъх, задушавах се от собствена ми кръв.

Чудото се случи

Успях да се обърна на стомаха ми. Болката беше всичко, което можех да понеса. Погледнах небето и видях, че слънцето беше по-ниско, от колкото си спомнях. Погледнах часовника ми. Беше 5:30. Единствените ми мисли бяха как да викна за помощ. Забелязах, че пушката не беше далеч от мен, все още вързана за въжето, което бях сложил около кръста ми. Започнах да го дърпам към мен. Успях да сграбча цевта и я издърпах към мен. Издавах изстрел горе долу на всеки десет минути, надявайки се някой да дойде.

Ставаше късно и знаех, че няма да издържа дълго, и започнах да пълзя по корем, дърпайки се с дървената част на пушката ми. Успях да стигна до едно свлачище, което водеше долу в реката. Като пълзях болката беше толкова огромна, че припадах на няколко пъти. Пълзях през дебели и бодливи храсти. Исках да се предам, бях толкова изморен и изпитвах толкова силна болка. Но знаех, че трябва да се справя, поне донякъде, където можеха да ме открият, надявах се.

Погледнах пред мен и видях пътя, на който живях през дърветата. Успях да чуя звуци в далечината.

“Да, благодаря ти Боже”, помислих си!

Най-накрая се озовах до пътя и започнах слабо да викам за помощ. Но бях твърде изтощен и просто лежах там до на пътя. Моят втори баща се завръщаше от работа и ме намери да лежа на пътя.

“Всичко е наред”, чух го да казва. “Помощта идва”.

Това беше последното, което си спомням преди да видя светлините вътре в болницата. Докторът стоеше до крака ми.

“Можеш ли да почувстваш това?” каза той.

“Да почувствам какво?” попитах аз. Той ми бодеше стъпалата и краката. Бях парализиран!

“Не можем да ти помогнем тук сине” каза той. “Ще те изпратим с линейка до една болница, където могат да се справят с твоите наранявания.”

Дали от болката или лекарствата, угаснах като светлина.

Следващия следобед се събудих и видях двама доктори да стоят до крака ми до моето болнично легло. Те се представиха като моите лекари и продължиха да ми обяснят, че трябва да мина веднага през операция. Костите на моя гръбнак са били счупени и са напрягали моите гръбначни нерви, причинявайки парализа. Тогава чух предупреждението, което чух преди.

“Не им позволявай да те оперират или никога вече няма да ходиш отново.”

Това го разбрах съвсем ясно, но знаех, че те нямаше. Казах им, че трябва да видя моята жена и дъщеря първо.

Жена ми и дъщеря ми пристигнаха малко след посещението на докторите. Казах им какво те ми казаха. Тя ме посъветва, че трябва да осъзная, че те правят необходимото за мен. Не знаех как да й кажа какво се е случило с мен. Опитах се да й кажа, че вярвам, че не трябва да ме оперират. Въпреки, че тя не се съгласи, тя почете моето желание.

Когато докторите се завърнаха им казах за моето решение и те много се разочароваха. Слушах лекция след лекция.

“Добре” каза единия от тях, “ако никога не искаш да ходиш отново, това си зависи от теб”. И те напуснаха.

През нощта като си лежах в леглото ми плачех силно. Луд ли бях? Какво правех?

Светлина започна да изпълва стаята ми.

“Ти ще бъдеш наред”, чух да казва един глас. Тогава тя си отиде. Успокоих се и легнах да спа.

Дните се превърнаха в седмици, седмиците в месеци.

Тогава една сутрин почувствах ощипване по крака! Бях завладян от радост! Казах на сестрата, че искам да стана и да ходя. Тя ме погледна и каза, “Да видим, да видим”. Знаех, че съм излекуван без съмнение. Сестрата се обади на моя доктор и следваща сутрин той се отби.

“И мислиш, че можеш да ходиш?” каза той.

“Да”, отговорих аз.

“Ами нека да видим”.

Няколко часа по-късно бях откарах долу в стаята за физико-терапия. Те ме носеха до долу и ме повдигнаха във вертикална позиция. Сестрата ми сложи отпред патерици. Аз взех патериците, поставих убедително моя крак на пода. Една стъпка. Две стъпки.

“Боже мой, той ходи” каза сестрата на сестрата, която ме докара долу.

Следващите няколко дни бяха тежки. Отивах много често до физико-терапията и ми бяха направени много рентгенови снимки по нареждане на докторите. Моята жена и семейството ми бяха смаяни, но все пак аз знаех. Беше ми казано! Останалото трябваше също да е истина.

Моя доктор беше още повече смаян, когато откри, че нямах кости, които да натискат моите гръбначни нерви. Цитирам го:

“Това не е нормално. Явно По-Велика Сила ти е направила това за теб, което ние искахме да опитаме и да коригираме с операцията. Никога досега не бях виждал нещо такова.” Край на цитата.

От този ден живота ми се промени и можех да помагам на другите по начини, които не си бях мечтал. Исках да споделя това с всички, така както е, и това ме поведе напред в моето търсене на истината.