Преживявания близки до смъртта

Оригинален Линк

Gerard Landry

Доктор Герард Ландри, изследовател на безчувствени състояния, е работел двадесет и шест години в медицината и е имал много добър живот като Християнин с жена и три деца до преди неговия сърдечен удар на 24. Март, 1979 година. Последицата от това било следното НДЕ:

---

Изведнъж не можех да мисля. Към 4:13 следобед, бях транспортиран от физическото измерение, измерението на тялото, в духовното измерение. Знаех, че съм в друг свят, свят, който е толкова реален, колкото този свят е реален за тези, които четат това. Това което видях, го видях с очите на духа, защото по това време, моята душа и моя дух бяха в рая. В момента, когато напуснете плътта, вашето духовно осъзнаване се засилва, защото плътта държи долу вашето духовно осъзнаване. След смъртта, вашия дух е освободен. Моето преживяване беше свръхестествено, но реално.

Първото усещане беше за вечността … Когато умрем всичко спира. Сякаш най-накрая стигаме до наносекундата, където времето спира за нас. Като часовник, нашето тяло спира в това време. Но нашия дух и съзнание продължават да живеят в измерение извън линейното време. Излизаме от наносекундите в пространствено-временни размери, които не можем да знаем тук на Земята. Наричам го вечното сега, защото така го чувствах. Миналото, настоящето и бъдещето, всички се сляха в това, което Светото писание нарича вечността. Вечността е настоящето, сегашния момент, който никога не свършва.

За да разберем това пространство се нуждаем да свържем човешкия дух със Светия Дух. Като се случва тази връзка, ние минаваме от познанието на главата към преживяването на сърцето. Исус дойде специално, за да ни даде този вид живот - вечния живот. Той ни каза за него. Той го демонстрира. Той го даде.

После сякаш имах очи навсякъде около главата ми, видях светци, души, които бяха в рая, многобройни. Нямаше начин да ги преброя. Дали бяха милиони или билиони, нямам си идея. Докъдето можех да видя във всяка посока бяха хора с всякакви размери облечени в бели широки дрехи. Хората бяха прозрачни. Можех да виждам през тях. Те бяха зад мен, пред мен, всички около мен. Те се “носеха” на нещо, което изглеждаше да е кристално огледало или облак или дим. Трудно е да се опишат тези неща с земни думи, но се опитвам да ви покажа какво видя моя дух. Всеки човек държеше корона на главата си.

Светците казаха, “Чакахме те”.

Погледнах моето тяло и разбрах, че съм една от тях. Когато погледнеш към себе си и видиш през тебе си, това е голямо преживяване. Гледах една форма на моето тяло.

Тогава облаците се разделиха (но те не бяха точно облаци) и Исус се появи. Когато се появи, той ми се показа на кръста все едно беше от плът, все още с неговите продупчени от пирони ръце и крака.

За мен това означаваше, че кръстът ще бъде запомнен завинаги в рая и че спасението, което той носи е завинаги.

Ако се опитах да опиша как изглеждаше, цветовете на очите му и всичко друго, думите ми щяха да са недостатъчни. Би било като да видиш снимка и после да се опиташ да опишеш какво е да преживееш човека.

Тогава Исус ме погледна с поглед изпълнен с милост, пълен с любов и грижовност. Поглед подобен, представям си, на погледа, които е дал на неговата майка, Мери и неговия приятел Йоан, когато те чакаха в агония до стъпалото на кръста. Този поглед беше същината на любовта. Разбрах пълнотата на любовта на Бог в този момент. Погледа би трябвало да е същия като този, който Исус е дал на Матей на масата на събирача на данъци.

Исус вероятно просто е спрял, погледнал го е и казал, “Следвай ме”.

Също видях перфектното подчинение, което Исус имаше към неговия Баща. Той му се подчиняваше на кръста. Той умря на кръста за нас, защото той обича своя Баща и обича нас. От любов той стана слуга за нас. Всички неща, които прочетох в Библията станаха реални за мен тогава.

Исус приказваше с глас, който предаваше същата любов, която неговия глас ми предаде, такава благост и нежност. Веднъж чуеш ли го, никога няма да го забравиш.

Той ме приветства с “Гери, нека моя мир да бъде с теб”, моето първо име, после мирът да бъде с теб.

Той каза, “Ти си излекуван. Не чувстваш болка. Нямаш притеснения. Няма да имаш страхове или вина от миналото. След една седмица ще бъдеш у дома от болницата”.

Когато Исус каза, “Ти си излекуван” си помислих, Господи, прекрасно е в това място. Искам да остана.

Той ми каза, че всички молитви, за който се молихме тази сутрин ще бъдат отговорени.

И той каза, “Отиди и кажи на твоето семейство, твоите приятели, твоите другари, и на всеки, който успееш, кажи им за моята любов. Искам да прочетеш евангелието на Йоан, първите две писма на Йоан и всичко от Откровение”.

“Господи”, казах, “Защо искаш да направя това?”.

Той каза, “Йоан е мой приятел. Той знае всичко за моята любов”.

Не разбрах напълно какво се случи, моето сърце е спряло за четири минути и бях върната обратно към живота. Когато Господ свърши разговора с мен, осъзнах, че съм обратно в тялото ми. Тогава изпаднах в дълбока кома, в която не можех да комуникирам или да мърдам някоя част от тялото ми за повече от десет часа.

Оригинален Линк

През 1928 Лораин Тутмарк е имала отравяне на кръвта. Понеже е нямало антибиотици по онова време, докторите я изпратили в къщи и й казали, че не могат да направят нищо повече за нея. От това последвало нейното преживяване близо до смъртта:

---

Като лежах на леглото една сутрин, усетих че болката по тялото ми я нямаше. Не мислех за нищо, просто гледах нагоре към тавана, когато почувствах нещо странно да се случва. Почувствах, че се издигам извън тялото ми и отидох точно в горния край на стаята, от където гледах.

После се придвижих напред и минах през стената. Веднага се озовах до врата ми в черна река, толкова черна, колкото може да е черното и много студена. Моята физическа болка, липсваща преди малко, се завърна. Водата се въртеше около мен.

В ума ми попитах, “Къде съм?”

Чух висок обичащ глас да казва, “Това е вечността. Това е вечността. Ти си загубена!”

Отекна, “Ти си загубена!”

Силният глас дойде отзад и затова не видях кой беше, но знаех, че е гласа на Бог.

“Какво е това?” попитах отново.

Той отговори, “Това е реката на смъртта”.

Неговият глас отекна, “Това е реката на смъртта”.

Не знаех какво означаваше “да си загубен” или “реката на смъртта”. Исус спасителят беше неизвестен за мен тогава. Когато бях на три или четири години, започнах да ходя на Неделно училище с моите сестри и братя. Харесваше ми да ходя на заниманията с деца, но не учихме нищо като спасение. Не бях ходила на църква, от както бях млада.

Имах ужасен страх, когато бях обгърната от тази черна река, не можех да плувам. Като видях всичката вода, си знаех, че умирам. И когато този глас ми каза, че съм загубена и че това е вечността, тогава знаех, че Бог ми разкриваше, моето загубено положение. Започнах да се завъртвам във водата, която стана като водовъртеж. Продължи, по-бързо и по-бързо и по-бързо, и ме дърпаше надолу. Борех се да спася живота ми. В болка, мизерия и страх, продължих да потъвам надолу в тази вода. Когато стигнах до дъното, не можех да се боря повече. Напълно изтощена, аз се предадох.

Тогава видях светлина да влиза във водата около мен. Водата стана топла. Погледнах към светлината и видях Исус на около един метър над мен в отвор над главата ми. Всичко друго беше тъмно, но той беше ярък! Светлината идваща от него не можеше да се опише. Неговата коса имаше кестеняв цвят и беше къдрава. Имаше такива красиви очи. Никога няма да забравя тези очи. Те бяха толкова големи и пълни със смисъл и доброта и прошка и милост. Всичко, което искате да видите в лицето на Исус беше там.

Трябваше да знам, че съм изгубена, преди да бъда спасена. Той имаше такова състрадателно лице. Никога няма да го забравя. Но Исус не се усмихваше, ами беше тъжен. Неговите очи бяха толкова проникващи.

Когато погледнах неговата бледо сива широка дреха, видях едно голямо червено петно на неговите гърди и се чудех какво означаваше то. Не можах да видя какво е то и бях любопитна да разбера. Беше просто едно голямо петно.

Мигновено един глас проговори. Въпреки, че не попитах, той знаеше какво исках да знам!

Той каза, “Това е кръвта, която пролях на кръста за вашите грехове”.

Разбрах неговото значение: Знаех, че греша, като кръвта ми беше обяснена.

Тогава Исус каза, “Последвай ме”.

Казах, “Аз ще!”

В мига, в който казах, “Аз ще”, водата беше изчезнала.

Той беше сложил неговата дясна ръка долу във водата и когато каза, “Последвай ме” всичката тъмнина изчезна от живота ми, изчезна напълно! Яркост, но не беше от слънцето, ами дойде от Исус. Прозрачна златна светлина дойде от него, от неговото тяло.

Като протегнах лявата ми ръка и хванах неговата топла ръка, мигновено почувствах силата на Бог да минава през тялото ми. Никога не бях чувала за силата на Бог. Бих използвала думи от химн, за да опиша чувството на силата на Бог. Беше като “искри от блъскане на стомана” минаващи през тялото ми от главата до петите ми отново и отново. Ставах все по-силна и по-силна като силата минаваше през мен!

Накрая си помислих, “Аз съм добре. Нямам болка. Това е реално! Това е реално!”

Когато казах това, “Това е реално”, аз погледнах Исус.

Всичко, което той каза беше, “Следвай ме”.

Това беше всичко, което той трябваше да каже на някой!

Двамата се носехме към една стена. Спряхме може на около пет метра от стената. Все още държах ръката му и следвах неговия поглед. Той гледаше право напред. Погледнах нагоре и видях една прозрачна стена да блести като чисто злато, до колкото можех да видя. Можех да видя в нея, двадесет сантиметра или повече, но не през цялата. Ох, исках да видя зад тази стена.

От зад стената чух много движение. Всичко беше живо зад тази стена. Сякаш беше зората на нов ден, денят тъкмо започваше! Беше красиво преживяване. Чух малки птички да пеят, мънички птички, и те ставаха все по-шумни и по-шумни. Хората казваха, че е нямало птички в рая, но аз ги чух.

После чух нещо като милион малки златни камбани да дрънчат, те звъняха и звъняха. Много пъти оттогава чувам тези камбани по средата на нощта (и това не е от високо кръвно!). После чух бучене и после хор да пее. Пеенето ставаше все по-силно и беше в минорен тон. Беше красиво и в перфектна хармония. Също чух струнни инструменти.

Знаех, че имаше цветя. Можех да ги помириша, но не можех да ги видя. Тяхната миризма беше като парфюм върху нежен бриз, много нежен бриз.

После понеже светлината беше толкова ярка, явно стана обяд. Стъпих напред да търся врата, но не видях. Не беше моето време да влезна.

Обърнах се да погледна към Исус, но той беше изчезнал. Не го виждах или чувах. Той беше просто изчезнал! Тогава в този момент, се почувствах обратно в тялото ми на леглото.

Никога не исках да се връщам тук, си помислих. Търсех вратите на рая.

Оригинален Линк

---

През 1979 Картър Милс е направил история в Комънуелт на Вирджиния, в града Линчбург, като станал най-младия баща, които е спечелил попечителство на едно малко дете при развод. Шест месеца по-късно огромен товар стегнати твърди картони, които Милс е натоварил, се изплъзнали и го ударили в един стоманен стълб. Той си спомня остра болка, как се стоварва и отивайки в тъмната празнота, после как се носи в легнала по очи позиция три метра над неговото смачкано тяло. Той видя и чу хора наоколо, викайки за линейки и казвайки, “Не го докосвай, дай му въздух”.

Неговото тяло премина от бяло в синъо, нямаше въздух. Гледката го изпълни със страхопочитание.

“Аз съм тук, моето тяло е там. Как се случва това?”

Не разбирайки как изведнъж може да се носи из въздуха, Милс се опитва да влезе в тялото си. Пълзейки надолу все едно плува, той почти постигна целта си, когато една нежна но силна ръка дръпна рамото му. Когато погледна нагоре, там бяха два ангела с широки дрехи, криле и дълги коси, без цвят, но непрозрачно бяло, от неопределен пол.

“Какво става?” попита той.

“Ние дойдохме да те отведем при Бог”, отговориха те.

След известно объркване от страна на Милс, триото напусна сцената с огромна скорост, напускайки Земята зад нас сякаш беше звезда с размера на нещо дребно. Тяхното предназначение беше интензивно ярка светлина.

Милс попита, “Как не ми е студено и как не се задушавам толкова далече в космоса?”

Единия ангел отговори, “Това е твоето духовно тяло, тези неща не го засягат”.

Те го откараха на една платформа и по средата й имаше едно същество, толкова могъщо, че Милс си помисли, че е то е Бог. Ангелите се поклониха и заеха места с други два, всеки с разтворени криле ръце стиснати в молитва, в четирите краища на платформата. Мъжки по маниер и глас, гладко избръснатото същество се оказало, че е Исус.

Милс не можеше да погледне Исус в лицето, понеже той се възприе като гол и неподходящ за такава публика. След малко придумване от Исус, той се почувства по-спокоен.

“Ще те съдя”, каза Исус.

Моментално целия живот на Милс започна да върви, започвайки от раждането. Той изживял отново да бъде малка искра от светлина пътуваща към Земята, после яйце и сперма се срещнали и влезнал в утробата на майка си. За няколко секунди той трябвало да избере цвят на косата и очи от генетичния материал, които имал на разположение и всякакви гени, които да му дадат тялото, от което е имал нужда. Той подминал гените за клубни крака и после наблюдавал от перспективата на душата как клетките се делят. Можел е да чуе родители си, когато те приказвали и да почувства техните емоции, но всякакво знание от неговите минали животи било изчезнало.

Раждането било шок: ужасни светлини, огромни хора, очи надничащи над маски за лица. Единственото му успокоение било неговата майка.

Той преживял отново всяка една случка от живота си, включително като убил птичка майка, когато е бил на осем години. Той би толкова горд от този единствен изстрел, до преди да почувства болката, през която са минали трите бебета на птичката, когато умрели от глад без нея.

“Не е вярно, че само хората имат души”, предупреждава днес Милс, “Насекомите, животните, растенията имат също души. Да, аз все още ям месо, защото в това измерение видовете се ядат помежду си, за да оцелеят, но аз благославям моята храна и казвам благодаря за дара, който живота дава. Ако не го направя, храната се вкисва в стомаха ми”.

Показано му е, че ада е черна тъмнина без Бог.

Разтревожен, той вика, “Как можеш да седиш на този трон и да позволиш такава мизерия да се случва на Земята?”

Нежно му е казано, “Това е ваша вина. Дал съм ви инструментите, с които да живеете. Дал съм ви свободна воля. И ви позволявам да бъдете част от моето създание. Вашата свободна воля и избори са отговорни за глада, войните и омразата”.

Милс почувства силна вина, когато осъзна, че ние съществуваме заедно с Бог. Никой не е слуга или роб на Бог.

Исус, ангелите и платформата се разпаднали на огромна сфера от светлина, когато Милс вече не се нуждаел от тяхната форма, за да е спокоен. Като сферата растеше, тя го погълна и го напълни с екстаз от безусловна любов.

“Сексуалният оргазъм не може да се сравни. Вие сте толкова нависоко. Увеличете това до безкрайност!”

Той погледнал обратно към разкъсаните си останки като топка от всезнаеща светлина и се блъснал в неговия слънчев сплит с такава сила, че тялото му се раздвижело.

Казано му било преди да напусне Другата Страна, “Никаква болница, никаква кръв, никаква операция. Бог ще ти покаже как да се излекуваш”.

Затова, когато Милс се изправил, той отишъл до колата си и карал към вкъщи и по пътя се разминал с линейката, която е била изпратена да го спаси. Присъстващите потвърдили, че е бил мъртъв за двадесет минути. Следващата сутрин Милс се събудил целия облян в кръв.

Докторът, при който отишъл го преписал за психиатрията като луд, когато той отказал операция. Понеже три независими психиатъра трябвало да потвърдят решението, и един възразил, Милс е бил пуснат. Въпреки че раните му били огромни и сериозни, той се възстановил сам и се върнал на работа. Неговата предишна жена се възползвала от неговия обет и поискала попечителство три пъти. Изгубила всеки път.

“Властите се опитаха да ми вземат сина. Загубих половината от приятелите си, моята работа, почти всичко друго, което имах, но не загубих напътствията на Бог. Две години не приказвах за моето преживяване. Преминах от активен живот в този на инвалид преди да мога да променя нещата. Исках да завърша психология, но трябваше да напусна няколко години по-късно, когато ми свършиха парите”.

Появяването на Картър Милс в Шоуто на Гералдо през 1989 предходило скъсването на приятелство със стар другар, просто защото той се е съгласил да приказва за неговото преживяване близко до смъртта в националната телевизия. Милс е бил съкрушен, но се появил, там и на още стотици места, споделяйки многотомното знание, което му е било дадено на Другата Страна. За това е бил както мразен, така и са му благодарили, избягвали и посрещали. Неговия ум е бил често изпълван с невероятно точни предсказания, които са го оставяли разочарован от искането да знае, какво да направи относно тях. Понякога чувства, че губи личен контрол. Крушките дори гърмят в негово присъствие, ако щраква твърде бързо превключвателя. Но е по-здрав от всякога, младолик и пълен с енергия и се хвали за неговия син, въпреки всички проблеми. “Моята жертва си заслужаваше, защото моя син знае, че Бог е реален. Той не взима наркотици и е настроен към своя собствен дух”.

Оригинален Линк

Мелън-Томас Бенедикт е човек на изкуството, който е имал преживяване близко до смъртта през 1982. Бил е мъртъв за около час и половина поради неизлечим рак. По време на смъртта му, той излиза от тялото си и отива в светлината. Заинтересуван от вселената, той бива откаран далече в дълбочините на съществуването и дори извън тях, в енергетичната празнота на нищото преди Големия Взрив. По време на неговото преживяване, той е имал възможността да научи много относно прераждането. Благодарение на неговото преживяване успява да допринесе за научни открития. Мелън се е занимавал усилено с механиката на клетъчната комуникация и изследвания свързани с връзката на светлината и живота в областта на квантовата Биология. Изследванията предоставят драматична нова перспектива как работят биологичните системи. Мелън е открил, че живите клетки могат много бързо да реагират на светлинни подбуждания, водещи до, освен други неща, високо скоростно лечение. Той е изследовател, изобретател и лектор, който държи шест американски патента.

Няколко седмици след като Мелън се е родил, той може би е преживял НДЕ, когато неговите черва са се разкъсали. Неговото тяло било захвърлено настрана като труп, но все пак за изненада на всички той по-късно се е съживил. Когато е станал достатъчно голям, за да може да държи пастели, той започнал нещо, което се е превърнало в непреодолим подтик да създава символични форми на черно-бели ин-ян кръгове от източните религии. Не си спомня защо е чертал тези определени символи.

Прекарал е училищните си години в Католически интернат във Вермонт и като младеж е бил кръстен в Християнската религията на Спасителната Войска. Пътувал е обширно поради военния му втори баща, докато семейството му не се е установило във Файетевиил, Северна Каролина.

След това Мелън е имал диагноза рак, който не може да се оперира. Той се е махнал от полуделия филмов свят и подкарал собственото си студио за цветно стъкло. Като се влошило състоянието му, той прекарал все повече време с неговото изкуство. Една утрин се събудил знаейки, че ще умре на следващия ден, и умрял.

---

Пътят към Смъртта:

През 1982 умрях от неизлечим рак. Състоянието не можеше да се оперира и всякакъв вид хемотерапия просто ме правеше по-вял. Бяха ми дали от шест до девет месеца живот. Бях информационен маниак през 70-те, и бях паднал духом относно ядрената криза, екологичната криза, и т.н. И понеже нямах духовна база, започнах да вярвам, че природата е направила грешка, и че вероятно сме един раков организъм на тази планета. Не виждах никакъв начин да се избавим от проблемите, които си бяхме създали на нас и на планетата. Възприемах всички хора като рак, и това беше което получих. Това ме уби. Внимавайте каква ви е гледната точка за света. Може да се върне на теб, най-вече ако имаш негативно отношение към света. А аз имах сериозно негативно. Това ме доведе до моята смърт. Опитах всякакви алтернативни лечебни методи, но нищо не помогна.

Та прецених, че това е наистина само между мен и Бог. Никога досега не се бях срещал с Бог, или дори да се занимавам с Бог. Нямах никаква духовност по онова време, но бях на път да уча за духовността и алтернативното лечение. Поставих си за цел да прочета и назубря всичко възможно по въпроса, защото не исках да бъда изненадан като съм на другата страна. Та започнах да чета относно различните религии и философии. Всички те бяха много интересни и даваха надежда, че има нещо на другата страна.

От друга страна, като самоиздържащ се художник на цветно стъкло по онова време, нямах никаква здравна застраховка. И така моите спестявания отидоха за една нощ в тестване. Тогава се изправих пред медицинската професия без никаква застраховка. Не исках да обременявам финансово моето семейство, и затова реших, че ще се справя сам. Нямаше постоянна болка, но имах моменти, в които ми се губеше съзнанието. Разбрах, че не мога да карам кола и след това отидох в приют. Имах моя собствена болногледачка. Бях благословен от този ангел, който ме съпроводи през последната част от живота ми. Издържах около осемнадесет месеца. Не исках да вземам много лекарства, понеже исках да съм възможно най-съзнателен. Тогава изпитах такава болка, нямах нищо друго освен болка в съзнанието ми, за щастие само няколко дни.

Светлината на Бог:

Спомням си, че едно утро се събудих у нас около 4:30 часа и просто знаех, че това беше. Това беше деня, в който щях да умра. И викнах няколко приятели и си взех довиждане. Събудих моята болногледачка и й казах. Бях се уговорил лично с нея, че тя ще остави тялото ми за шест часа, заради всички интересни неща, които бях прочел, че се случват, когато човек умира. Върнах се да спа. Следващото нещо, което си спомням беше началото на типичното НДЕ. Изведнъж бях напълно осъзнат и стоях изправен, но моето тяло беше в леглото. Имаше я и тъмнината около мен. Бъдейки извън тялото беше по-живо отколкото обикновено преживяване. Беше толкова живо, че можех да видя всяка стая в къщата, можех да видя върха на къщата, можех да видя около къщата, можех да видя под къщата.

Там беше и светещата светлина. Обърнах се към светлината. Светлината беше много подобна на това, което много други хора описват в техните НДЕ-та. Беше толкова величествена. Реална е, можеш да я почувстваш. Пленителна е, искаш да отидеш към нея сякаш искаш да отидеш в идеалните ръце на твоята майка или татко.

Като започнах да се движа към светлината, знаех интуитивно, че ако отида при нея, ще бъда мъртъв.

И както се движех към нея казах, “Моля изчакай минутка, изчакай малко тук. Искам да си помисля за това; Бих желал да приказвам с теб преди да тръгна.”

За моя изненада, цялото преживяване спря в този момент. Вие контролирате наистина вашето НДЕ. Не се намирате на влакче в увеселителен парк. И моето желание беше уважено и проведох няколко разговора със светлината. Светлината се променяше в различни фигури, като Исус, Буда, Кришна, мандали (кръгове), първообразни картини и знаци.

Попитах светлината, “Какво става тук? Моля те светлина, разясни се на мен. Искам наистина да знам реалността на ситуацията.”

Не мога да обясня точните думи, защото беше вид телепатия. Светлината отговори. Информацията, която ми беше дадена, беше че твоите вярвания оформят вида на обратната връзка, която получаваш пред светлината. Ако си бил Будист или Католик или Фундаменталист, ще получиш обратна връзка на твоите мисли. Имаш шанса да я погледнеш, да я проучиш, но повечето хора не го правят.

След като светлината ми се разкри, осъзнах, че това което наистина виждах, беше част от матрицата на нашето Висше Аз. Единственото нещо, което мога да ви кажа е, че то се превърна на матрица, мандала (кръг) от човешки души, и това което видях е, това което наричаме нашето Висше Аз във всеки един от нас е матрица. То е също канал към Източника; всеки един от нас идва директно, като директно изживяване от Източника. Ние всички имаме Висше Аз, или част от абсолютния дух от нашето същество. То се разкри пред мен в истинската си енергийна форма. Единствения начин, по който мога да го опиша е, че съществото на Висшия Аз е по-скоро канал. Не изглеждаше така, но беше директна връзка със Източника, която всеки един от нас притежава. Ние сме директно свързани с Източника.

Така светлината ми показа матрицата на Висшия Аз. И ми стана ясно, че всички Висши Аз-ове са свързани в едно същество, всички хора са свързани като едно същество, ние всъщност сме едно и също същество, различни аспекти от същото същество. Не беше дадено на определена религия. Това ми беше разяснено. И видях тази мандала (този кръг) от човешки души. Беше най-красивото нещо, което някога съм виждал. Влязох в него и то беше поразително. Беше като любовта, която винаги си искал, и беше от този вид любов, която лекува и регенерира.

Като помолих светлината да продължи да обяснява, разбрах какво е матрицата на Висшия Аз. Имаме решетка около планетата, където всички Висши Аз-ове са свързани. Това е като огромна компания, следващо фино ниво на енергия около нас, духовното ниво, може би да кажете.

След това, след няколко минути, поисках повече обяснения. Наистина исках да зная какво е вселената, и бях готов да тръгна тогава.

И казах, “Готов съм, вземи ме.”

Тогава светлината се превърна в най-красивото нещо, което съм виждал: мандала от човешките души на тази планета.

Сега дойдох до това с моята негативна гледна точка относно какво се е случило на планетата. И помолих светлината да продължи да ми се изяснява, видях в тази великолепна мандала колко сме красиви в нашето естество или сърцевина. Ние сме най-красивите същества. Човешката душа, човешката матрица, която всички ние образуваме заедно е абсолютно фантастична, елегантна, екзотична, всичко. Просто не мога да се изразя достатъчно как тя ми промени мнението за човешките същества в този момент.

Казах, “О Боже, не знаех колко сме красиви.”

На всяко ниво, високо или ниско, в каквато и форма да сте, вие сте най-красивите създания.

Бях изненадан да открия, че нямаше никакво зло в моята душа.

Казах, “Как е възможно това?”

Отговорът беше, че никоя душа не наследява зло. Ужасните неща, които се случваха на хората може да са ги подтикнали да правят зли неща, но техните души не са зло. Това, което всички хора търсят, това което ги поддържа, е любов, ми каза светлината. Това което разваля хората е липсата на любов.

Разкритията идващи от светлината продължаваха нататък, после питах светлината, “Това означава ли, че човечеството е спасено?”

Тогава като звук от тромпет с дъжд от спираловидни светлини, Великата Светлина проговори, “Запомни това и не го забравяй; вие се спасявате, освобождавате и лекувате. Винаги сте го правили. И винаги ще. Вие сте създадени със силата да правите така от преди началото на света.”

В този момент осъзнах още повече. Осъзнах, че НИЕ ВЕЧЕ СМЕ СПАСЕНИ, ние сме се спасили, защото ние сме били проектирани да се самопоправяме както останалата част на Божията вселена. Това е значението на второто пришествие.

Благодарих на светлината от Бог с цялото си сърце. Най-доброто нещо, което можех да измисля бяха тези прости думи на тотално уважение: “О скъпи Боже, скъпа Вселено, скъпи Висши Аз, обичам живота си.”

Светлината сякаш ме вдишваше дори по-дълбоко. Сякаш напълно ме поглъщаше. Обичащата светлина е, до ден днешен, неописуема. Влезнах в друга реалност, по-дълбока от последната и осъзнах нещо повече, много повече. Беше грамаден поток от светлина, обширен и пълен, дълбоко в сърцето на живота. Попитах какво е това.

Светлина отговори, “Това е РЕКАТА НА ЖИВОТА. Пий от тази манна небесна за твоето сърце.”

Това и направих. Поех една голяма глътка и после още една. Да пиеш от самия живот! Бях в екстаз.

Тогава светлината каза, “Имаш желание.”

Светлината знаеше всичко за мен, всякакво минало, настояще и бъдеще.

“Да!” прошепнах.

Поисках да видя останалата част от вселената; извън нашата слънчева вселена, извън всички човешки илюзии. Светлината тогава ми каза, че мога да тръгна по Потока. Така и направих, бях откаран през светлината до края на тунела. Почувствах и чух поредица от много нежни звукови гърмежа. Какво бързане!

Изведнъж сякаш бях изстрелян надалече от планетата на този поток от живота. Видях земята да се отдалечава. Слънчевата система, в целия си блясък, профуча и изчезна. По-бързо от скоростта на светлината летях през центъра на галактиката, поемайки повече знания като преминавах. Научих, че тази галактика и цялата вселена, бликат от много различни по видове ЖИВОТ. Видях много светове. Добрата новина е, че не сме сами в тази вселена!

Като минавах през този поток от съзнание през центъра на галактиката, потока се разширяваше в страхотни фрактални вълни от енергия. Супер клъстерите на галактиките с цялото им древно знание минаваха наоколо. В началото си мислех, че отивам някъде; всъщност пътувах. Но тогава осъзнах, че както потока се разширяваше, моето съзнание също се разширяваше да поеме всичко във вселената. Цялото съзнание мина покрай мен. Беше невъобразимо чудо! Бях наистина детето чудо; едно дете в страната на чудесата!

Сякаш се бях извисил над всичките създания във вселената и те изчезваха в точка от светлина. Почти веднага втора светлина се появи. Дойде от всички страни и беше толкова различна; светлина състояща се от много повече от всички честоти във вселената.

Почувствах и чух няколко меки звукови гърмежа отново. Моето съзнание, или същество, се простираше за да се смеси с цялата холографична вселена и повече.

Като влезнах във втората светлина, осъзнах че тъкмо съм се издигнал над истината. Това са най-добрите думи, които мога да намеря, но ще се опитам да обясня. Като влезнах във втората светлина, се разширих извън първата светлина. Озовах се в дълбока тишина, извън всяка тишина. Можех да виждам или усещам ЗАВИНАГИ, извън безкрайността. Бях в празнотата. Бях в преди създаването, преди Големия Взрив. Преминах началото на времето - първата дума - първата вибрация. Бях в окото на създанието. Чувствах се, че докосвам лицето на Бог. Не беше религиозно чувство. Просто бях в едно с абсолютния живот и съзнание.

Като казвам, че можех да виждам или усещам завинаги, имам предвид че можех да преживея цялото създание как се самогенерира. Беше без начало и без край. Това е мисъл за разширяване на ума, нали? Учените възприемат Големия Взрив като единствено събитие, което е създало вселената. Видях, че Големия Взрив е един от безбройните Големи Взривове създаващи вселените безкрайни и едновременни. Единствените картини, които дори трудно се описват с човешки термини, би били тези, създадени от суперкомпютри използващи фрактални геометрични уравнения.

Древните са знаели това. Те са казали, че Божеството периодично създава нови вселени чрез издишване и разрушава други вселени чрез вдишване. Тези епохи са били наречени Юги. Модерната наука нарича това Големия Взрив. Бях в абсолютно, чисто съзнание. Можех да видя и усетя всички Големи Взривове или юги да се създават или саморазрушават. Мигновено влизах във всички едновременно. Видях, че всяка малка частица от създанието има силата да създава. Трудно е да се обясни това. Все още съм ням относно това.

Трябваха ми няколко години след като се завърнах изобщо да асимилирам с думи преживяването на празнотата. Мога да ви кажа това; празнотата е по-малко от нищото и все пак повече от всичкото! Празнотата е абсолютната нула; хаосът формиращ всички възможности. Тя е абсолютното съзнание; много повече от дори универсална интелигентност.

Къде е празнотата? Аз знам. Празнотата е във и извън всичко. Вие, дори точно сега като живеете, сте винаги вътре и вънка от празнотата едновременно. Не трябва да отивате някъде или да умрете за да стигнете там. Празнотата е вакум или нищо между физическите манифестации. ПРОСТРАНСТВОТО между атомите и техните компоненти. Модерната наука е започнала да изследва това пространство между всичкото. Нарича го нулева-точка. Каквото и да се опитат да измерват, техните инструменти излизат от скалата, или отиват до безкрайност, така да се каже. Нямат начин за сега да измерят безкрайното с точност. Има повече нулево пространство във вашето собствено тяло и вселената отколкото където и да е!

Това, което мистиците наричат празнота не е празнота. Тя е толкова пълна с енергия, различен вид енергия, която е създала всичко, което сме. Всичко след Големия Взрив е вибрация, от първата дума, която е първата вибрация.

Библейското “Аз съм” наистина има въпросителна след себе си.

“Аз съм? Какво съм аз?”

Така създанието е Бог, които изследва себе си по всевъзможни начини, едно продължително безкрайно изследване чрез всеки един от нас. Чрез всеки косъм на главата ви, всяко листо на дърветата, всеки атом, Бог изследва себе си, великото “Аз съм”. Започнах да виждам, че всичко което е, е Аз-ът, вашия Аз, моя Аз. Всичко е великия Аз. Затова Бог знае, дори когато едно листо падне. Това е възможно, защото където и да сте, там е центъра на вселената. Където и да някой атом, там е центъра на вселената. Има Бог там и Бог е в празнотата.

Като разглеждах празнотата и всички юги или създания, бях напълно извън времето и пространството, такива каквито ги познаваме. В това разширено състояние, открих че създанието е относно абсолютно чисто съзнание, или Бог, идващо в изживяването на живота, какъвто го познаваме. Самата празнота е лишена от изживяване. Тя е преди живота, преди първата вибрация. Божеството е повече от живот и смърт. Затова във вселената има дори нещо повече от живота и смъртта да се изживее!

Бях в празнотата и осъзнавах всичко, което е било създадено. Сякаш гледах от очите на Бог. Бях станал Бог. Изведнъж не бях аз вече. Единственото нещо, което мога да кажа е, че гледах през очите на Бог. И изведнъж знаех, защо съществува всеки атом и можех да видя всичко.

Интересната част беше, че отидох в празнотата, върнах се с разбирането, че Бог не е там. Бог е тук. За това става въпрос. Та това постоянно търсене на човешката раса да отиде и да намери Бог … Бог ние дал всичко, всичко е тук - тук се намира. И това което правим сега е Божието изследване на Бог чрез нас. Хората са толкова загрижени да се опитват да станат Бог, че изпускат да осъзнаят, че ние вече сме Бог и Бог става нас. За това става въпрос.

Когато осъзнах това, бях свършил с празнотата, и исках да се завърна в това създание, в тази юга. Това беше естественото нещо да направя.

Тогава изведнъж се завърнах през втората светлина, или Големия Взрив, чувайки още няколко меки взрива. Пуснах се обратно по потока от съзнание през цялото създание, какво пускане беше! Супер клъстерите на галактиките ми се явиха с още повече прозрения. Минах през центъра на нашата галактика, който е черна дупка. Черните дупки са огромни процесори или рециклатори на вселената. Знаете ли какво има от другата страна на една черна дупка? Ние сме; нашата галактика; която се преработва от друга вселена.

В цялата си енергийна конфигурация галактиката изглеждаше като фантастичен град от светлини. Цялата енергия от тази страна на Големия Взрив е светлина. Всяка частица по-малка от атома, всеки атом, звезда, планета, дори самото съзнание е направено от светлина и има честота и/или частица. Светлината е живата материя. Всичко е направено от светлина, дори камъните. Така всичко е живо. Всичко е направено от светлината на Бог; всичко е много интелигентно.

Светлината на любовта:

Като се спусках по потока видях огромна светлина да идва. Знаех, че това беше първата светлина; светлинната матрица на Висшия Аз на нашата слънчева система. Цялата слънчева система се появи в светлината придружена от един от тези меки взривове.

Видях, че нашата слънчева система, в която живеем, е нашето по-голямо местно тяло. Това е нашето местно тяло и ние сме много по-големи отколкото си представяме. Видях, че слънчевата система е нашето тяло. Аз съм част от това и Земята е това велико създадено същество, което ние сме и ние сме частта от него, която знае, че е. Но ние сме само тази част. Ние не сме всичко, но ние сме тази част от него, която знае, че е.

Успях да видя цялата енергия, която тази слънчева система генерира, и е невероятно светлинно шоу! Можех да чуя музиката на сферите. Нашата слънчева система, както и всички небесни тела, генерират уникална матрица от светлинни, звучни и вибрационни енергии. Напредналите цивилизации от другите слънчеви системи могат да следят живота, какъвто го знаем, във вселената използвайки вибриращата или енергийния печат на матрицата. Детска игра е. Чудните земни деца (човешките същества) издават изобилие от звуци сега, като деца играейки в задния двор на вселената.

Поех потока директно към центъра на светлината. Почувствах се прегърнат от светлината като ме пое със своя дъх, последван от друг мек звуков взрив.

Бях във великата светлина на любовта с потока на живота минаващ през мен. Трябва да го кажа отново, това е най-обичащата, не съдеща светлина. Тя е идеалния родител за това чудно дете.

“Какво сега?” се чудех.

Светлината ми обясни, че няма смърт; ние сме безсмъртни същества. Вече сме живи завинаги! Осъзнах, че ние сме част от естествена жива система, която се преработва безкрайно. Никога не ми беше казано, че трябва да се връщам обратно. Просто знаех, че ще се върна. Беше естествено, от това което видях.

Не знам колко дълго бях със светлината, в човешко време. Но дойде момент, в който осъзнах, че всички мои въпроси са отговорени и моето завръщане беше близо. Когато казвам, че всички мои въпроси бяха отговорени от другата страна, искам да кажа точно това. Всички въпроси ми бяха отговорени. Всеки човек има различна роля и брой от въпроси, които да разучи. Някои от нашите въпроси са универсални, но всеки от нас изследва това нещо, което наричаме живот по неговия си уникален начин. Така и всяка друга форма на живот, от планините до всяко листо на всяко дърво.

И това е много важно за останалите от нас в тази вселена. Защото всичко то допринася за Голямата Картина, пълнотата на живота. Ние сме, с думи казано, Бог изследвайки своето Аз в един безкраен Танц на Живота. Вашата уникалност подсилва всичко живо.

Неговото завръщане на Земята:

Като започнах да се връщам обратно към живота, изобщо не ми мина през ума, нито ми беше казано, че ще се завърна в същото тяло. Просто нямаше значение. Имах пълна вяра на светлината и в процеса на живота. Когато потока се свърза с великата светлина, помолих никога да не забравям видяното и чувствата от това, което изпитах на другата страна.

Имаше едно “Да.” Почувствах го като целувка по моята душа.

Тогава бях върнат обратно от светлината във вибрационното царство отново. Целия процес се обърна, с дори дадена ми повече информация. Върнах се у дома, и ми бяха дадени уроци за механизма на прераждането. Бяха ми дадени отговори на всички тези малки въпроси, които имах:

“Как работи това? Как работи онова?” Знаех си, че ще бъда прероден.

Земята е велик процесор на енергия и индивидуалното съзнание се развива от нея и отива във всеки един от нас. Помислих се за човек първия път, и бях щастлив да съм това. От това, което видях, щях да съм щастлив да съм атом в тази вселена. Един атом. И така да бъда човешката част от Бог … това е най-фантастичното блаженство. Това е блаженство извън нашите най-луди представи какво може да е блаженство. За всеки един от нас да бъдем човешката част от това преживяване е величествено и великолепно. Всеки един от нас, без значение къде е, прецакан или не, е блаженство за тази планета, където сме ние.

И минах през процеса на прераждане, очаквайки да бъда бебе някъде. Но ми беше даден урок как индивидуалната идентичност и съзнание се развива и се преродих отново в това тяло.

Бях толкова изненадан като си отворих очите. Не знам защо, но толкова се радвах, че съм обратно в това тяло, обратно в моята стая с някой, който се грижеше за мен и изливаше сълзи от очите си. Беше моята болногледачка. Беше се предала след час и половина след като ме намерила мъртъв, но знаем че беше час и половина, понеже бях намерен. Тя уважи моето желание, моето ново мъртво тяло да бъде оставено само за няколко часа, докато успееше. Имахме усилен стетоскоп и много начини да проверим жизнените функции на тялото, за да видим какво се случваше. Тя може да потвърди, че бях мъртъв.

Това не беше преживяване близко до смъртта. Преживях самата смърт за поне час и половина. Тя ме намери мъртъв и провери стетоскопа, кръвното налягане и сърцебиенето за час и половина. След това се пробудих и видях светлината навън. Опитах се да стана да отида при нея, но паднах от леглото. Тя чу силен трясък и влезна и ме намери на пода.

Като се оправих, бях много изненадан и все пак слисан от това, което ми се случи. Първоначално цялата памет от пътешествието, което имах, я нямаше. Появих се на този свят и питах, “Жив ли съм?”. Този свят изглеждаше повече като сън в сравнение с другия.

В рамките на три дни се чувствах нормално отново, по-ясно, все пак различно от както съм се чувствал преди в моя живот. Паметта ми от пътешествието се върна по-късно. Не можех да видя нищо погрешно в което и да е човешко същество, което бях виждал. Преди това бях наистина прибързан в преценката си. Мислех, че много хора са наистина прецакани, всъщност мислех си, че всички са прецакани с изключение на мен. Но всичко това ми се разясни.

След около три месеца по-късно един приятел каза, че трябва да се тествам, и отидох да ме сканират и т.н. Наистина се чувствах добре и ме беше страх от лоши новини.

Спомням си доктора в клиниката като гледаше сканираните неща от преди и след това, казвайки, “Ами, сега тук няма нищо.”

Аз казах, “Наистина, може би е чудо?”

Той каза, “Не, тези неща се случват, наричат се спонтанни опрощения (remission).”

Държеше се много невпечатлен. Но това беше чудо и аз бях впечатлен, дори ако никой друг не беше.

Уроците, който той научи:

Мистериите на живота имат много малко общо с интелигентността. Вселената изобщо не е интелектуален процес. Интелекта помага, брилянтен е, но точно сега, това е нещото с което се движим, вместо със нашите сърца и по-мъдрата част от нас самите.

Центъра на Земята е този велик трансмутатор на енергия, точно както можете да го видите на снимките на магнитното поле на нашата Земя. Това е нашия цикъл, дърпащ преродилите се души обратно и през него. Знак, че сте достигнали човешкото ниво е, че започвате да развивате индивидуално съзнание. Животните имат групова душа и те се прераждат в групови души. Един елен е много вероятно да бъде елен завинаги. Но просто, че си роден човек, дали уродлив или гений, показва, че си на пътя на развитие на индивидуалното съзнание. То е част от груповото съзнание наречено човечество.

Видях, че расите са личностни клъстери. Държавите като Франция, Германия и Китай имат тяхната собствена личност. Градовете имат своята личност, техните местни душевни групи привличат определени хора. Семействата имат групови души. Индивидуалната идентичност се развива като разклоненията на един фрактал, груповата душа изследва нашата индивидуалност. Различните въпроси, които всеки един от нас има, са много, много важни. Това е как Бог изследва своето Аз - чрез теб. Тъй че, поставяй въпросите си и търси. Ще намериш твоя Аз и ще намериш Бог в този Аз, защото е само Аз-а.

И още, започнах да разбирам, че всички ние, хората, сме близки другари (soul mates). Ние сме част от една и съща душа, която се разделя фрактално в много креативни посоки, но все пак едни и същи. Сега като погледна някое човешко същество виждам близък другар, моя близък другар, този който винаги съм търсел. Освен това, най-големия близък другар, който ще намерите сте вие самите. Ние сме едновременно мъже и жени. Ние преживяваме това в матката и ние преживяваме това в състоянията на прераждане. Ако търсите най-великия другар извън себе си, може би няма да го намерите, той не е там. Точно както Бог не е “там”. Бог е тук. Не търси Бог “там навън”. Търси Бог тук. Гледай през твоя Аз. Започни да имаш най-великата любовна афера, която си имал … със твоя Аз. Ще обикнеш всичко от това.

Спуснах се и в това, което може би ще наречете ад и беше много изненадващо. Не видях Сатана или дявол. Моето спускане в ада беше спускане в личната човешка мизерия, невежество и тъмнина на незнанието на всеки индивид. Изглеждаше като мизерна вечност. Но всяка от милионните души около мен имаше винаги малка звезда на разположение. Но никой не й обръщаше внимание. Те бяха толкова погълнати от тяхната болка, травма и мизерия. Но след това, което изглеждаше като вечност, започнах да викам светлината, като дете викащо родителя за помощ. Тогава светлината се отвори и формира тунел, който дойде точно към мен и ме изолира от всичкия страх и болка. Това е ада.

Та това, което правим е да се учим да стиснем ръце и да се съберем. Вратите на ада са отворени сега. Ние ще се свържем, ще се държим за ръце и ще излезнем заедно от ада.

Светлината дойде при мен, превърна се в огромен златен ангел и аз казах, “Ти ангел на смъртта ли си?”

Тя ми обясни, че е моя абсолютен дух, матрица на Висшия ми Аз, много-древна част от нас. Тогава бях откаран към светлината.

Скоро нашата наука ще изрази духа. Няма ли да е чудесно? Сега измисляме устройства, които са чувствителни към фина енергия или духовна енергия. Физиците използват тези атомни “блъскачи” (atomic colliders), за да размажат атомите и да видят от какво са направени. Стигнали са до кварки и дрънкулки (charm) и всичко това. Ами, един ден те ще стигнат до малките неща, които ни държат заедно и ще се принудят да нарекат това … Бог. С атомни “блъскачи” те не само виждат какво има вътре, ами те създават частици. Слава Богу повечето от тях имат кратък живот, милисекунди и наносекудни. Тъкмо започваме да осъзнаваме, че ние създаваме също, като вървим напред.

Като гледах завинаги, стигнах до област, в която има една точка, където предаваме цялото знание и започваме да създаваме следващия фрактал, следващото ниво. Имаме силата да създаваме, докато изследваме. И Бог се изследва чрез нас.

След моето завръщане чувствам спонтанно светлината и се научих да отивам до онова място почти всеки път в моите медитации. Всеки един от вас може да направи това. Не е необходимо първо да умрете за го направите. Във вашата екипировка е, снабдени сте за това вече.

Тялото е най-великолепната светлина, която съществува. Тялото е вселена от невероятна светлина. Духът не ни кара да разлагаме това тяло. Това не се случва. Спрете да се опитвате да станете Бог, Бог става вас. Тук.

Умът е като дете бягащо през вселената, искащо това и мислещо, че то е създало света. Но аз питам ума:

“Какво общо има твоята майка с това?”

Това е следващото ниво на духовна осъзнатост. О! Моята майка! Изведнъж изоставяш егото си, защото не си единствената душа във вселената.

Един от моите въпроси към светлината беше, “Какво е рая?”

Разведоха ме по всички райове, които са били създавани: Нирванския, “Happy Hunting Grounds” и всички други. Минах през тях. Те са създадени от нашата мисъл. Всъщност ние не отиваме в рая, ние сме преработени. Но каквото създадем, ние оставяме част от нас там. То е реално, но не е всичко от душата.

Видях Християнския рай. Очакваме да е красиво място и седиш пред трона, възхвалявайки вечно. Опитах. Скучно беше! Това ли ще правим? Детско е. Не искам да обидя никой. Някои райове са много интересни и някои са много скучни. Древните бяха много интересни, на Американските Индианци (Native Americans), на “Happy Hunting Grounds”. На Египтяните беше фантастично. И още и още. Има толкова много. Във всеки един от тях има фрактал, който е твоята лична интерпретация, освен ако си част от групова душа, която вярва само в Бога на определена религия. Тогава си много близо, в същия парк, но дори и тогава всеки е малко различен. Това е част от теб, която оставяш там. Смъртта е относно живота, не е относно рая.

Попитах Бог, “Коя е най-добрата религия на планетата? Коя е правилна?”

И Божеството каза с огромна любов, “Не ме е грижа.”

Беше невероятна благосклонност. Това означава, че ние тук сме грижовни същества.

Абсолютното Божество на всички звезди ни каза, “Няма значение от коя религия сте.”

Те идват и си отиват, те се променят. Будизмът не е бил завинаги, Католицизмът не е бил завинаги, и те всички са, за да бъдем просветени. Повече светлина идва във всички системи сега. Ще настъпи реформация в духовността, която ще бъде толкова драстична както Протестанската реформация. Ще има много хора, които ще се борят за това, една религия срещу другата, вярвайки, че само те са прави.

Всеки си мисли, че притежава Бог, религиите и философиите, и по-специално религиите, защото те формират големи организации около техните философии. Когато Божеството каза, “Не ме е грижа” веднага разбрах, че нас ни е грижа. Важно е, защото ние сме грижовни същества. Важно е за нас и това е, където е важно. Това което имате е енергийното уравнение в духовността. Абсолютното Божество не го е грижа дали сте Протестант, Будист или каквото и да е. Всичко това е цъфнала фасада на цялото. Пожелавам си всички религии да го осъзнаят и да позволят на другите да съществуват. Не е края на всяка религия, но приказваме за същия Бог. Живей и остави да живеят. Всеки има собствена гледна точка. И всичко се прибавя към Голямата Картина, всичко е важно.

Отидох на другата страна с много страх от токсични отпадъци, ядрени ракети, нарастване на населението, тропическата гора. Върнах се обичащ всеки един проблем. Обичам ядрени отпадъци. Обичам гъбовидни облаци от ядрени взривове, това е най-святата мандала, която сме манифестирали до ден днешен, като идеален образец е. То повече от всяка религия или философия на света ни сближи изведнъж, на ново ниво на съзнание. Знаейки, че можем да взривим планетата петдесет пъти или 500 пъти, ние най-накрая разбрахме, че може би ние всички сме тук заедно сега. За известен период, те трябваше да изпратят повече бомби, за да го разберем. Тогава започнахме да казваме, “Нямаме нужда повече от това.”

Сега всъщност сме в по-безопасен свят отколкото живяхме преди и ще става все по-безопасен. Та се върнах обичащ токсичните отпадъци, защото те ни сближиха. Тези неща са толкова големи. Както Петър Ръсел би казал, проблемите сега са в “душевно големина”. Имаме ли размер на душата? ДА!

Изчистването на тропическата гора ще спадне и след петдесет години ще има повече дървета на планетата отколкото от много отдавна. Ако се интересувате от екология, подхванете я, вие сте част от системата, която се осъзнава. Подхванете я със цялата сила, но не се депресирайте. Тя е част от по-голямо нещо.

Земята е в процес да се само култивира. Вече няма да бъде толкова диво място както е била преди. Ще има огромни диви места, резервати, където природата ще процъфтява. Градинарството и резерватите ще бъдат нещото в бъдещето. Увеличението на населението стига до оптималният лимит на енергия за да предизвика разместване на съзнанието. Това разместване ще промени политиката, парите, енергията.

Какво става когато сънуваме? Ние сме многопространствени същества. Можем да имаме достъп до това чрез осъзнатото сънуване. Всъщност вселената е Божии сън. Едно от нещата, които видях е, че хората са точка на планетата, която е точка в галактиката, която е точка. Има огромни системи там навън и ние сме в нещо като средна система. Но човешките същества са вече легендарни из космоса на съзнанието. Малкото човешко същество от Земята/Гая е легендарно. Едно от нещата, с които сме легендарни е сънуването или фантазирането. Ние сме легендарни фантазьори. Всъщност целият космос е търсил значението на живота, значението на всичко това. И малкия фантазьор измислил най-добрия отговор досега. Ние сме го сънували, изфантазирали. Затова сънищата и фантазиите са важни.

След като умрях и се върнах, наистина уважавам живота и смъртта. В нашите ДНК експерименти може би сме отворили вратата към голяма тайна. Скоро ще можем да живеем толкова дълго, колкото искаме в това тяло. След 150 години живот ще има интуитивно чувство на душата ви, че искате да смените каналите. Да живееш завинаги в едно тяло, не е толкова креативно както прераждането, както трансферирането на енергия в този фантастичен въртеж от енергия, в който се намираме. Ние всъщност ще видим мъдростта на живота и смъртта и ще й се насладим.

Сега ние сме живи завинаги. Това тяло, в което сте, е било живо завинаги. То идва от непрестанен поток от живот, връщащ се до Големия Взрив и извън него. Това тяло дава живот на следващия живот, в гъста и фина енергия. Това тяло е било живо завинаги.

---

По време на НДЕ-то си Мелън е имал пълен преглед на живота и е видял от къде са почнали неговите неприятности в живота - още когато е бил в матката на майка си. Неговият баща е бил алкохолик по това време и когато е удрял майка си, Мелън е чувствал всеки удар като гръмотевица. Всички хормони, страх и емоции са минавали през него. И затова когато се е родил е бил много ядосан. Знаел е, че света е много опасно място. След като е видял една снимка, която показва приликите на Лос Анджелис и ракова клетка, той е сметнал, че човечеството е като рак за природата и затова по-късно е имал неизличим рак.

След НДЕ-то си, Мелън успява да се свързва всеки ден със Светлината и да се потапя в Универсалното Знание, където може да получи отговор на всеки един въпрос. Използва тази възможност и помага в научни изследвания свързани с биофотони и регенерация на клетките със светлина. Светлината му казва да обърне внимание на учения Клив Бакстър, който с помощта на полиграф през 1966 за първи път вижда, че растенията реагират на това, което се случва в тяхната среда. В своята изследователска работа Бакстър документира взаймната връзка между живите същества и взаимодействието на тяхните съзнания.

Той разбира от Светлината, че тя е пълна с радост и тя го питала, “Знаеш ли защо Земята е любимото място за прераждане?”. И му отговорила, “Това е мястото, където можеш да си отпочинеш от вечния Смях”. Показано му е, че Уолт Дисни е бил един от най-големите лечители на Земята.

На Мелън му е показано и бъдещето на Земята.

Скоро ние ще направим най-важна крачка в историята ни. И тя не е духовността и не е науката. Ще премахнем оцеляването. Започнало е самопосвещението, което значи, че ние поемаме отговорността, затова което създаваме и спираме парадигмата на оставяне други да ни управляват живота, например семейство и правителство. Време е да се съберем всички заедно по света и да разберем, че сме част от окена на съзнание, че всички сме свързани.

В близкото бъдеще войната ще е нелегална и войската ще бъде обслужващ център.

Колите ще се движат с безплатна енергия и няма да имат гуми. Всички тези технологии ги има сега. Няма да се наложи на хората да работят, за да се изхранват, освен ако искат. Те ще правят, това което обичат.

Като се развива бъдещето, технологиите за телепортиране извън времето и пространството ще станат норма.

Луната се отдалечава от Земята, което ще доведе до драстични промени в месечните цикли и вълни. Ще започнем да населяваме други планети.

---

Линкове:

Интервю с Мелън-Томас Бенедикт:

Оригинален Линк

Кенет Хагин (1917-2003) мислел, че по времето, когато е бил девет годишен, е направил всичко необходимо, за дa има място в рая. Той е бил роден и отгледан като южен църковен кръстител. Като дете, той първо се е поверил на Исус и е бил кръстен с вода. Бил е дългогодишен член на църквата. В Християнските среди, той беше “спасен” и по пътя към рая. Той е бил вярващ и последовател на Исус Христос и е знаел, че това му осигурява място в рая. Дори е вярвал, че Исус и неговите наследници са били южни кръстители. Дошло му е като истински шок, когато открил, че не са били. На 15 години, Кенет има преживяване близко до смъртта, което било следствие на деформирано сърце, състояние с което е бил роден.

Следва извадка от неговото преживяване, както е описано в неговата книга, “Вярвам във видения”.

---

Сърцето ми спря да бие. Вкочанеността се разпространи в краката, глезените, колената, бедрата, стомаха, сърцето ми, и излязох от моето тяло.

Не изгубих съзнание, излязох от моето тяло, както водолаз скача от дъска за скачане в басейн. Знаех, че съм извън тялото си. Можех да видя семейството ми в стаята, но не можех да се свържа с тях.

Започнах да се спукам, надолу, надолу, в една дупка, все едно се спускаш в кладенец или пещера. Продължих да се спускам. Отивах с краката надолу. Можех да погледна нагоре и да видя светлините на Земята. Накрая те изчезнаха. Тъмнина ме обви, тъмнина по-черна от която и да е нощ, която може да се види.

Колкото по-надолу се спусках, толкова по-тъмно ставаше и толкова по-горещо ставаше, докато накрая под мен, видях пръсти от светлина играещи на стената от тъмнина. И стигнах до дъното на дупката.

Това ми се случи преди повече от 60 години, но все още е толкова реално, сякаш се е случило предишната седмица.

Като стигнах до дъното на дупката, видях какво причинява пръстите от светлина да играят на стената от тъмнина. Отвън пред мен, зад портите или входа на ада, видях огромни оранжеви пламъци с бели гриви.

Бях издърпан към ада точно както магнит привлича метал към себе си. Знаех, че ако веднъж влезна през тези врати, не можех да се върна повече.

Осъзнах, че някакво създание ме срещна на дъното на дупката. Не го погледнах. Моя поглед беше прикован към портите, но знаех, че това създание беше там до моята дясна страна.

Това създание, когато се опитах да забавя моето спускане, ме взе за ръка и ме придружи. Когато го направи, далеч над тъмнината един глас проговори. Звучеше като мъжки глас, но не знаех какво каза. Не знам дали беше Бог, Исус, ангел или нещо друго. Не приказваше на английски език, беше чужд език.

Това място се разтресе от малкото думи, които той изрече! И създанието пусна ръката ми. Имаше една сила като всмукване на моите гръбначни части, която ме издърпа обратно. Отдалечих се от входа на ада, докато стоях в сенките. Тогава като с всмукване отгоре, полетях с главата напред през тъмнината.

Преди да стигна то върха можех да видя светлината. Бил съм долу в един кладенец, сякаш си много надълбоко и можеш да видиш светлината горе.

Седнах до входа на къщата на дядо ми. После минах през стената, не през вратата, не през прозореца, през стената и сякаш скочих в тялото ми както мъж слага крака си в обувката си сутринта.

Преди да скоча в тялото ми, видях баба да седи на края на леглото и да ме държи в нейните ръце. Когато влезнах в тялото ми, можех да комуникирам с нея.

Почувствах, че се плъзгам. Казах, “Бабе, отивам пак. Ти ми беше като втора майка за мен, когато Мама беше болна”.

Сърцето ми спря за секунда. Скочих извън тялото ми и започнах да се спускам, надолу, надолу, надолу. О, знам че бяха само няколко секунди, но изглеждаше като вечност.

Колкото по-надолу отивах, толкова по-горещо и по-тъмно ставаше, докато стигнах отново на дъното на дупката и видях входа на ада или портите, както ги наричам. Осъзнах, че това същество ме срещна.

Положих усилия да забавя моето слизане, сякаш се носех надолу, но имаше някакво привличане надолу. И това създание ме взе под ръка. Когато го направи, онзи глас проговори отново, мъжки глас. Беше на чужд език. Не знам какво каза, но когато го изрече, това цялото място се разтресе. Това създание ми пусна ръката.

Беше като всмукване на гръбнака ми. Никога не се обърнах. Просто летях обратно към сенките на тъмнината. И после бях издърпан с главата напред. Можех да видя светлините на Земята над мен, преди да изляза от дупката. Единствената разлика този път беше, че отидох на долния край на леглото. За секунда постоях там. Виждах тялото ми да лежи там на леглото. Видях Баба да седи там и да ме държи в нейните ръце.

[Кенет казва довиждане на неговото семейство]

Оставих по една дума на всички от тях и моето сърце спря за трети път.

Почувствах как кръвообръщението спря. Изведнъж пръстите на краката ми се вцепениха. По-бързо от щракване с пръсти, моите пръсти на краката, крака, глезените, колената, бедрата, корема и сърцето умряха и излязох от моето тяло и започнах да се спускам.

Тогава си помислих, това не може да ми се случва. Това е само халюцинация. Не може да е реално!

Но тогава си помислих, “Това ми е третия път. Няма да се върна този път! Няма да се върна този път!” Тъмнината ме обиколи, по-тъмно от която и да е нощ, която може да се види.

И в тъмнината извиках, “Боже! Принадлежа на църква! Покръстен съм с вода”.

И чаках за отговор, но нямаше отговор, само ехото на моя глас в тъмнината. И втория път извиках малко по-силно, “Боже! Принадлежа на църква! Покръстен съм с вода”.

Чаках за отговор, но нямаше отговор, само ехото на моя глас в тъмнината.

Отново стигнах до дъното на дупката. Отново почувствах жегата сякаш ме блъскаше в лицето ми. Отново се приближих до входа, портите на самия ад. Това създание ме взе под ръка. Поисках да се боря, ако можех, за да не влизам. Само успях да забавя моето слизане за малко и той ме пое под ръка.

Слава Богу този глас проговори. Не знаех кой беше, не видях никой, просто чух гласа. Не знам какво каза, но каквото и да беше казал, мястото се разтресе, просто се потресе. И това създание пусна ръката ми.

Сякаш нещо всмука гърба ми. Дръпна ме обратно, далече от входа на ада, докато стоях в сенките. После ме издърпа с главата напред.

[После Кенет се връща в тялото си и се излекува от болестта]

Оригинален Линк

---

Бих искал да ви разкажа за моето преживяване. Имах емоционално трудно детство. Отидох на консултант на 37 години, за да ми помогне да се справям с живота ми. Консултантката ми направи, това което тя нарича регресивна терапия. Тя беше Християнка и се моли в началото на сесията Светия Дух да работи в сърцето (душата) ми по време на сесията.

Тя ме отведе от един асансъор до един етаж, който се отвори като коридор. Коридорът имаше врати от двете страни с номера на тях. Като вървях по коридора се спрях на различни врати, отварях ги и влизах в стаята, за да се занимавам с проблемите в моя живот. Номерът на вратите беше годините, на които бях, когато проблема се беше случил.

Отидох в моята “две годишна стая” и се занимавах с едно много травматично преживяване. Като излязох от стаята консултантката се моли отново на Светия Дух да ме излекува и да ми даде нов живот.

В този момент консултантката искаше да ме върне обратно по коридора до асансъора. Казах й, че не мога. Обърнах се и отидох до края на коридора, до един ъгъл и коридора се раздели и изчезна. Тогава бях в присъствието на светлината.

Знаех без никой да ми каже, че това беше светлината на сина на Бог, Исус.

Видях моя покоен баща и свекърва, заедно с други, които не си спомням, да стоят до Исус. Нямаше думи, всичко беше обменено чрез мисли.

Светлината каза, “Ела”, не можах да устоя да не отида към светлината.

Стоейки пред Исус, беше ми казано, че Той има безусловна любов за мен и пълно приемане. Исус тогава се протегна и ме прегърна. Прегръдка, която замени липсата на обич, когато бях пренебрегнат като дете. Излекувах се в този момент от моето минало.

Исус каза тогава, “Отиди и прегръщай другите”.

Обърнах се и се върнах до асансъора, но не минах през коридора. Минах по един нов път с нов живот. Не е нужно да казвам, че това очи-в-очи преживяване със светлината промени живота ми. Моята “Отиди и прегръщай другите” команда е моята мисия в живота.

Имах сънища, които се сбъднаха. Сънувах ситуации и те се случваха. Сънувах война между демони и ангели, които ми бяха дадени да ме учат. Можех да видя неща в хората, които не можех да видя преди.

Бог е източника на цялата любов и ние не можем да обичаме без него. Ние сме духовни същества като Бог.

Усещах ангели до мен докато бях буден в ежедневието ми. Те са изпратени да ме успокояват и напътстват. Усещах демони и техните атаки по мен. Има много, много повече да се преживее и всичко, което се случи след това.

Когато открих НДЕ-тата, се почувствах, че имам нещо общо с други хора и не бях сам, дори и да не бях умрял.

Можех да напиша книга за моето преживяване. Сега чувствам, че религията е човешко направена структура, която се опитва да идентифицира и съдържа Бог. Това просто не може да стане!

С най-добри пожелания, Джон П.