Сандра Роджърс
author Николай Георгиев | date 11 13th, 2008| commentsNo Comments »

Оригинален Линк

Sandra RogersНа 30. Април 1976, след неуспешен опит за самоубийство с предозировка с дрога, Сандра Роджърс допира 0.38 калибров пистолет до гърдите си, прицелва се в сърцето си и дърпа спусъка. В нейният най-черен час, Сандра се самоубива. Тя очакваше да умре. Но се е озовала в присъствието на блестяща светлина. Вместо нищото, което е търсела със самоубийството си, на Сандра й е даден страхотен поглед върху живота след смъртта и безкрайното знание от Другата Страна. Това, което е научила, дълбоко я е променило. На 28. Април 2000, за последен път Сандра отива в Светлината поради усложнения от нейния опит за самоубийство през 1976. Следва откъс от нейната отлична книга, “Уроци от Светлината”, който описва една част от нейното преживяване близко до смъртта и някои прозрения, които е получила от светлината.


Попаднах в присъствието на блестяща, прекрасно топла и обичаща Светлина. Докато бях в присъствието на тази Светлина ми беше показан преглед на моя живот и всички случки, които ме бяха довели до този момент.

Бях смаяна като гледах моя живот да се развива, усещах не само моите собствени емоции, ами чувствата на тези около мен както и тези, чиито животи докосвах. Преживях тяхната болка или удоволствия и разбрах какво мотивираше техните действия към другите и към мен …

Като продължи прегледа на живота ми, срещнах се отново с всичката болка и безпомощност на моите следващи няколко години, серия от лоши връзки, забременявания, аборти, провалени бракове и опити за самоубийство. Видях се като млада жена на двадесет и пет, омъжена и разведена три пъти и настанена в болница шест пъти поради предозировки с дрога. Почувствах как мразех съществуването си и не можех да разбера как един обичащ Бог би позволил тези неща да се случат.

Усещах, че като преживявах всеки един от тези ужасно болезнени случки от моя живот, светлината, която беше с мен, чувстваше всичката моя болка и тъга и никога не ме съдеше, но вместо това разбираше и ме обичаше.

Любовта, която почувствах от светлината беше изумителна и никога не исках да я напусна. Докато бях в нейното присъствие имах неограничено знание за всичко, което исках да знае. Беше ми даден избор да остана със светлината, при положение, че се върна по-късно във физическия свят и да поема живота ми, от където беше. Беше ми казано, че по-късно ще имам семейството и любовта, за която толкова много копнеех. Каза ми, че мога да взема със себе си знанието, което ще ми трябва, за да се подкрепям, макар че ми бяха дадени прозрения, които да помогнат на другите хора и на мен по време на моето пътешествие в живота…

По време на моето НДЕ последвах моят ангел в светлината. Ангелът беше погълнат от светлината, както и аз. Докато бях в светлината научих, че всичко което съществуваше беше създадено от същността на Бог, светлината.


Прозрения от НДЕ-то на Сандра

  • Слушай този малък вътрешен глас в твоите мисли; това е гласа на Бог.
  • Нашите души са част от Бог и Бог е част от нас; затова нашите души са безсмъртни и вечни.
  • Трудностите са необходими за растежа на душата.
  • Тези родени с умствени или физически проблеми са по-духовно напреднали от другите, родени са за да помагат на другите да се развиват духовно.
  • Физическото тяло, в което влиза духа, е избрано преди раждането.
  • Ако едно пристрастяване не е победено преди физическата смърт, то може да задържи вашия дух на Земята.
  • Земята е само едно място за учене. Има много.
  • Адът е състояние на съществуване, когато сме далече от Бог, докато не изберем да се върнем при него. То е състояние напълно празно от любов.
  • Всичко което е правите и мислите се знае от Бог и Бог разбира всичко перфектно и ви обича точно така.
  • Всичката болка, която чувстваме или причиняваме се чувства от Бог.
  • За да станем в едно с Бог, трябва да работим, за да запомним или да намерим истината. Истината е тази: твоето истинско Аз е дух и твоя дух е едно с Бог.
  • Любовта, бъдейки Бог, е твърде безмерна и изумителна, за да бъде напълно разбрана или преживяна във физическия свят.
  • Вселената е катедралата на Бог.
  • Бог създаде всички различия в религиите поради различните уроци, които ние всички трябва да научим.
  • Това, което правиш на другите, го правиш на Бог и на себе си.
  • Началото на всеки грях е да се виждаш отделен от другите и Бог.
  • Има само две истински религии - религията на любовта и религията на страха.
  • Комуникацията в духовния свят е телепатична. Твоите мисли са отговорени толкова бързо, колкото твоя разум може да ги изпраща и получава.
  • Когато умреш, всичко което си казал, помислил или направил ще се знае от всички.
  • Няма тайни след смъртта.
  • Духове със зли мисли избягват светлината, защото те са твърде засрамени да им се разкрие живота.
  • Духове с подобни мисли се привличат едни с други след смъртта.
  • Рая на Бог за нас е любов. Ние можем да създадем рая отново, ако се научим да се обичаме един друг както нас самите.
  • Има само един Бог, който се боготвори от много различни учения на много различни религиозни вярвания.
  • Боговете на една вяра са ангелите, светиците или свръхестествените същества на други вярвания.
  • В търсенето на истината и разбирането, всички пътища водят до любовта.
  • Бог е любов, светлина и енергията във всичко. Бог е източника на перфектна любов и целия живот.
  • Бог те обича и прощава, и очаква да обичаш и да прощаваш на другите.
  • Единственото нещо, което живее завинаги, е любовта.

Прозрения за религията и духовността

Относно светлината, Сандра Роджърс пише:

По време на моето детство израснах вярвайки, че Бог е нечестен. Бях научена, че Исус е казал, “Аз съм пътя, истината и живота. Никой не идва при Отец, освен чрез мен”, означавайки че, само тези които публично обявят своята вяра в Христос отиват в рая. Почувствах че ако това е вярно, Бог е нечестен, защото не всеки искаше или имаше възможността да му бъде разкрито Християнското учение. Попитах светлината, която наричам Христос, как хората от различни религии отиват в рая. Беше ми показано, че групата или организацията, към която членуваме е без значение. Това, което е важно, е как ние показваме любовта към Бог по начина, по който се отнасяме с другите. Това е така защото, когато минем в духовното пространство, ние всички ще бъдем срещнати от него, което съответства на “Никой не идва при Отец, освен чрез мен”.

Светлината ми показа, че това което е важно, е да обичаме Бог и един друг, и не това, което приказваме, ами любовта в нашето същество ще бъде изследване след смъртта. В преглеждането и преживяването на вашия живот, вашите действия и вашите мисли към Любовта носят на вас и на Бог огромна радост, и вашите действия и мисли на безразличие, егоизъм, и гняв носят на вас и на Бог дълбоко разкаяние. Ние всички сме част от семейството на Бог и ние всички сме взаимно свързани. Тези организации или религии, които твърдят някаква единно отношение с Бог, които твърдят превъзходство над другите или отхвърлят хора поради различни причини, отиват срещу закона на Бог да обичаме другите както нас.

Споделено НДЕ
author Николай Георгиев | date 11 10th, 2008| commentsNo Comments »

Оригинален Линк

Споделеното преживяване близко до смъртта е доста интересно, защото хора, които са близко до умиращия човек, могат да преживеят част от неговото НДЕ.

Следва НДЕ-то на Филип, споделено от човек, който желае да остане анонимен.


Това е историята на едно Преживяване Близко до Смъртта по време на Деня на Благодарността в моя апартамент. По това време (около 1991 и 1992) имах един приятел, който имаше диагноза неизличимо болен от СПИН. Шест месеца преди това, докторът му каза, че има три месеца да живее. Та, принципно времето му беше изтекло. В началото на 90-те години, нямаше лекарства за напреднал стадий на ХИВ или СПИН. Разболееш ли се, си умираш.

Не бях планирал да правим голяма вечеря за Деня на Благодарността. Но поради някаква причина, станах и звъннах на всички хора в тефтерчето ми. Оставих съобщения на техните телефони и казах на всеки, който нямаше къде да отиде за Деня на Благодарността, да дойде в моя апартамент.

Започнах да готвя малко след това. Готвих през целия ден и храних хората, които идваха. После около 11 часа вечерта, Филип се появи. Той беше човека, който беше неизличимо болен. Каза ми, че е нямал къде да отиде тази вечер и беше благодарен, че му се обадих.

Всички гости, които бяха през деня, си бяха тръгнали, и аз и Филип започнахме да ядем заедно. Не бях ял цял ден, защото няколко хора идваха при мен и се забавлявахме. Та бях доста гладен и уморен.

В този момент Филип ми обясни как преди шест месеца са му дали три месеца да живее. Решил, че ще се опита да изкара до Деня на Благодарността и после ще се остави.

И ето ни нас, смяхме се и се шегувахме как той ще умре след вечерята. Той вече беше живял три месеца повече отколкото се очакваше и беше приел напълно ситуацията. Вече не беше уплашен. Каза ми, че черният му дроб е бил толкова слаб, че в този момент, той не би могъл да изяде всичките солени и сладки ястия на масата. Ако го направи, сигурно щял да умре. Но, това би било ОК. Поне е изкарал до Деня на Благодарността и ще умре щастливо, знаейки, че има място къде да отиде и приятел, който да се погрижи за него. Затова реши да яде от вечерята, от всичко, и ако умре, тогава нека да бъде Божията воля.

Ами той почна да яде и храната доста ни забавляваше и двамата поради триптофана от пуйката. Най-вече защото и двамата не бяхме яли целия ден и се шегувахме през цялото време за умирането. Тогава той започна всъщност да отпада пред мен. Превърна се в чисто бяло-сиво и се свлече. Помислих си, “О Боже! Той наистина умира.”

После видях тази невероятно бяла въртяща се светлина, която се появи на неговото ляво рамо като падаше от стола му към мен. Помислих си, “О Боже! Мога да видя неговата душа да напуска тялото му! Може би това беше ангел, който е дошъл за него!”

Светлината беше толкова красива и обичаща, че стоях се изправих без да му мисля и си помислих, “Вземи ме! Аз ще тръгна и той може да остане!”. Толкова отчаяно исках да отида в светлината и да бъда с нея. Изведнъж, имах НДЕ заедно с Филип в едно пространство, което мога да опиша само като рая. Беше просто чиста бялото от светлина, точно както по филмите. Без нищо друго, просто бяла светлина навсякъде.

Тогава се върнах обратно в тялото ми. Филип се изправи и се върна обратно в тялото си. Мърмореше, че не е успял да умре.

Следващия ден когато се събудих, почувствах две силни присъствия. Бяха като четири ръце на моя гръб, две на всяка страна, държащи ме за тялото ми. Почувствах два много силни ангели или духове зад мен, просто оставили ръцете си на моя гръб и рамене и заземяващи ме обратно в тази реалност. Ревах, подсмърчах, че се бях върнал тук. Всъщност бях депресиран за известно време. Сега мислих колко прекрасна е смъртта и колко отвратително беше да се върнеш обратно.

Филип живя много години след това, трябва да добавя. После изгубихме връзка и не мога да кажа дали все още е наоколо.