Преживявания близки до смъртта

На 27.07.2009 година се случи необяснимо нещо за мен, ден преди дядо ми да почине.

На 30. Април 1976, след неуспешен опит за самоубийство с предозировка с дрога, Сандра Роджърс допира 0.38 калибров пистолет до гърдите си, прицелва се в сърцето си и дърпа спусъка. В нейният най-черен час, Сандра се самоубива. Тя очакваше да умре. Но се е озовала в присъствието на блестяща светлина. Вместо нищото, което е търсела със самоубийството си, на Сандра й е даден страхотен поглед върху живота след смъртта и безкрайното знание от Другата Страна. Това, което е научила, дълбоко я е променило. На 28. Април 2000, за последен път Сандра отива в Светлината поради усложнения от нейния опит за самоубийство през 1976. Следва откъс от нейната отлична книга, “Уроци от Светлината”, който описва една част от нейното преживяване близко до смъртта и някои прозрения, които е получила от светлината.

Споделеното преживяване близко до смъртта е доста интересно, защото хора, които са близко до умиращия човек, могат да преживеят част от неговото НДЕ.

Следва НДЕ-то на Филип, споделено от човек, който желае да остане анонимен.

Ако липсата на слънцето през нощта ви кара да плачете, няма да можете да видите звездите. Ако стоиш на пътя, винаги гледай към това, което ще извървиш и обърни гръб на това, което вече си извървял.
~ Стара китайска поговорка.

Тук ние ще обсъдим част от това преживяване по време на онези девет дни, през които бях в несъзнание.

Докато висях над тялото си в очакване да започне операцията, възприемах света съвсем различно. Чувствах голямо облекчение, умиротворение и вътрешно спокойствие. Гледах заспалото тяло долу и знаех, че това съм аз, но всъщност не съм. Сякаш тялото ми беше машина, взета назаем за малко, с която да си свърша някои работи. Разбирах, че личността ми се състои от няколко части, една от които в момента бях напуснала (и която представляваше пол, възраст, народност, външен вид), но в другите продължавах да обитавам. Не усещах никакво съжаление към разпънатото на няколко машини тяло, нито усещах привързаност към него, сякаш то беше поносена и съблечена дреха. За мен тялото беше неодушевен обект.

Невроанатомист Джил Тейлър претърпява мозъчен удар през 1996 година, при което разбира някой неща за лявото и дясното полукълбо на мозъка. 8 години й трябват след това, за да се възстанови. В тази прекрасна презентация в ТЕД тя споделя какво е научила от своето преживяване.

Нигел М. претърпява злополука с хвърчило и попада в една огромна маса от хора. В центъра на масата усеща светлина, към което иска да стигне и единствения начин е като …