Линда Стюарт е жива и всеки може да си приказва с нея. Тя “поддържа” НДЕ мейлинг листа nde@yahoogroups.com. Можете да се регистрирате в листа на сайта http://www.near-death.com в лявата част. Там можете да се свържете с нея и да я питате каквото ви е интересно :). Аз лично съм записан в този лист и доста неща научавам, предимно от нейния начин на мислене и възприемане на света.
Пътешествието на Линда Стюарт за разбиране на Бог започна в суровата среда на детство в Тексас, което било пълно с “гърмящи змии, торнадота, и адски-огън-и-проклятие”. Нейната първоначална представа за Бог е била оформена от проникващата, екстремно религиозна общност на Библейския пояс, по пример на Южно Баптиската Религия, практикувана от нейните родители. Гневният, отмъстителен Бог, както е научена от нейната религия, е влял в Линда дълбок страх от Бог, смъртта и задгробния живот.
Нейното доживотно търсене на обичащ Бог и освобождаване от парализиращия страх от смъртта кулминирал в кратко пътешествие до рая след немощна болест. Преживяването близко до смъртта трансформирало Линда, показвайки й, че Бог е само обичащ Бог, който не съди и не наказва. Тя е разбрала Единството на всички същества, което обзема живота й с мир и непоколебимо знание за добротата на Бог.
След като се отказах от желанието ми да живея, да оставя моя живот на смъртта беше грандиозно лесно след моята дълга болест и загубата на всичко, което правеше живота ми ценен. Решението да напусна този свят висеше окачено в един продължителен момент на абсолютна тишина. Безстрастно, гледах как моя дух напуска тялото, когато чувството на “другост” ме обгърна. Почувствах странно отделяне от моето физическо тяло и живота, който бях създала. Вече не бях свързана със жалка, страдаща купчина от плът. Не бях тялото, но все пак съществувах, но в ново състояние на съществуване. Отишла си беше извитата болка, която придружаваше всеки един момент на вървене. Напъна да разширя моите дробове, за да се добера до въздух, изчезна. Изтощението, което ми тежеше на живота с години, си отиде. Депресията вече не пресушаваше надежда в моето съзнание. Зрението и звуците не притъпяваха моята глава с болка. И все пак, аз продължавах да съществувам. Почувствах се безтегловна и спокойна.
Въпреки, че знаех, че не съм в безжизненото тяло лежащо на леглото, и че очите и мозъкът, които преди това идентифицирах като мои, бяха в този неодушевен обект, с който вече не се идентифицирах, все още осъзнавах виждането, мисли и чувства. Наблюдавах моята нова реалност със спокойствие. Бавно се огледах и под мен видях обширна и безкрайна тъмнина. Като празнота или черна дупка, бях неустоимо привлечена към тъмнината. Постепенно, почувствах да падам към нея. Помислих си, без страх или някаква емоционална реакция, “Не е ли странно?” Бях толкова уплашена, че ще бъда съдена и изпратена в рая или ада. Но изглежда, че просто ще изчезна в тъмното нищо. Дори когато моето ново съзнание намаля, аз се предадох на тежестта обземаща ме като тъмнината напълваше моя разум (mind). Зрението ми стана неясно като започнах да се сливам с мрачността.
Без да се съпротивлявам, пуснах всички мои задръжки от останалите късчета съзнание или лична идентификация. В този момент почувствах последното от мен да изчезва в нищото, изведнъж бях блъсната от могъща, енергийна сила, която се спусна под мен и ме повдигна, носейки ме нагоре.
Едва осъзната, моето единствено усещане беше това на повдигане. Сякаш пътувах нагоре с невъображаема скорост. Чисто усещане на вятър мина силно по лицето и тялото ми с огромна скорост и все пак нямаше неудобство. Обширни разстояния като че ли минаха покрай мен и колкото повече се издигах, толкова повече се избистряше главата ми. Осъзнах дълбоко чувство на мир и топлина, които проникваха в моите усещания. Объркана, защото енергията, която бе ме обгърнала имаше определено присъствие, опитах се да видя какво става и кой ме носи; кой или какво се грижеше толкова дълбоко за мен? Почувствах се неизмеримо мирно и обичана. Знаех, че съм в ръцете на същество, което се грижеше за мен с перфектна обич и ме носеше от тъмната празнота в нова реалност.
След като моя разум се изчисти, изтъркан от остатъците от смъртни, минали асоциации, най-накрая можех да отворя съществото си към духа и моето зрение се изчисти.
С очите на моето духовно тяло, погледнах да видя какво ме държеше в такава любов и съзрях лъчезарно, Духовно същество, толкова великолепно и пълно с любов, че знаех, че вече никога няма да се чувствам изгубена. Не мога да го опиша, но знаех, че този Дух е Христос. Не беше вяра, възприятие или разбиране, но моето разпознаване на Христос дойде от моята нова перспектива на Духа.
Не видях Духа както бях виждала Исус от Назарет рисуван по картините, но вътрешно знание на сърцето ми ми припомни и потвърди Христос. Лъчезарният Дух беше Христос, проявата и израза на чиста любов. Поради моето християнско образование, не знаех друго име, с което да го нарека, като го погледнах.
Други може би ще го нарекат Буда, или Яхве, или Великия Дух в Небесата, но името не беше от значение, само разпознаването на абсолютна любов и истина беше важно. На сигурно в милата и все пак силна прегръдка на неговата любов, си отпочинах, сигурна че всичко е наред, точно както беше предполагаемо да бъде.
Издигайки се по-високо, повдигнах очите си да видя голяма светлина в далечината. С Христос като мой водач, бързо се приближих към светлината. Екстази напълни душата ми като гледах сиянието, много пъти по-блестящо от слънцето.
Светлината беше навсякъде и всичко, най-ярката, която съм виждала и заслепително неописуема. Достатъчно ярка да те заслепи или изгори, но все пак аз не бях наранена.
Светлината мина около мен, през мен, измивайки всяко скрито място на моето сърце, премахвайки всичката болка и страх, превръщайки моето същество в радостна песен. Мислех си, че любовта, която почувствах от Христос беше пълна, но светлината, срещу която реехме беше изпълването на моето търсене, обичащия източник на всичко, което съществува, Бога на истината и безусловната любов, началото на създанието.
Моето разбиране за любов се промени завинаги. Величието и славата на това видение беше неизразим момент, който определи завинаги моята посока към истината. Бях у дома и не исках нищо друго освен да остана в светлината на Бог. Христос ме доведе до светлината и стоях в присъствието на Бог. Бях изпълнена с пълни знания: светлината беше любов и любовта беше Бог. Осъзнах моята чистота. С нова яснота, осъзнах, че съм се разхождала през живота си като призрак, завит с було от страх, навлечен с илюзии. Стоях като обожател, отворен към течната златна светлина, която напълни моята празна черупка до препълване.
Нямаше граници на изливането като стигнах до възторженото разбиране за безкрайната природа на любовта на Бог. Нямаше място, в което Бог да не съществува и аз бях в Бог. Аз съм неразделна част от светлината. Истината коя съм аз, наистина, кои всички ние сме, е перфектна любов като създание на Бог. Цялото Божие създание е едно създание и аз съм едно със създанието. Бог и аз сме едно, Създател и създание.
Прекарах целия си живот в страх от съд и сега, стоейки до Бог, се познавам напълно и се намирам безупречна. Знам, че Бог ме е считал за перфектна. Бог ме обичаше, защото любовта е цялостта на Бог. Бог обича без граници. Най-накрая всичко имаше смисъл. Бог можеше единствено да ме обича, защото Бог е само любов, нищо друго освен любов. Единствената реалност е Бог; не може да има друга и БОГ Е ЛЮБОВ.
Достигнах моя истински дом. Обърнах се към Христос и казах, “Това е красиво. Аз съм у дома. Това е където искам да съм. Искам да остана.” И Христос отвърна, “Можеш да останеш за малко и след това трябва да се върнеш.”
След завръщането от рая:
Не можех да повярвам, че трябваше да се върна във физическата реалност. След живот пълен с объркване и страх, стоях в присъствието на отворен, възприемчим, не съдещ, напълно обичащ Бог. Не исках нищо друго освен да остана в това присъствие, но ми беше казано, че трябва да се върна.
Друг аспект от драматичната промяна в живота ми след преживяването близо до смъртта, е че вече нямам страх от смъртта. Всъщност, смъртта ми стана любимата тема изведнъж. Докато преди бях забранила да се приказва дори една смъртна дума в моя дом, сега моето семейство и приятели не могат да ме спрат да приказвам за моето преживяване.
Учудващо, бях тъжна и ядосана, дори непокорна. Бях смутена, че след цял живот пълен със страх, бях стигнала до рая и после пратена обратно. “Защо?” се питах, “Твърде малка риба ли бях, или какво!”
В рамките на почти една година, често лежах в леглото ми през нощта плачейки, ридаейки и молейки Бог да ми позволи да се върна у дома. Не бях от тези щастливи хора, които преживяваха спонтанно освобождаване от тяхната болест с тяхното НДЕ. Все още бях много болна и не разбирах смисъла от това да остана на Земята като не мога с нищо да помогна и едва се свързвах с моето семейство и други хора. Хленчех, питах се и се молех на Бог. “Моля, моля, моля, МОЛЯ позволи ми да се върна у дома.”
Пазарейки се с Бог, исках настойчиво, “Ако трябва да стоя тук, защо не можеш да ме излекуваш, за да направя нещо?” Умолявайки Бог, извиках, “Ако нямаш намерение да ме излекуваш напълно, какво ще кажеш да ми позволиш да съм достатъчно добре, за да мога да рисувам дори един час на ден? Ако не мога да правя нищо, защо да няма някакъв начин да съм сред хора? САМОТНА СЪМ!”
Въпреки, че постоянно чувствах вълни от любов да ме поливат, когато спрях да се оплаквам достатъчно дълго да си припомня моето преживяване, никога не получавах отговорите на моите молитви. Поне не отговорите, които исках.
След около година се молех с нова молитва от най-искрените дълбочини на сърцето ми. Още веднъж се отказах от моето желание и усилия да командвам живота ми, така изцяло както онази нощ, когато предадох живота си и умрях. Казах на Бог, “Мои скъпи Боже, предавам се. Не знам какво е правилно за мен. Не знам какво трябва да направя, коя съм да гледам, или какво трябва да кажа. Не знам дори какво да си мисля. Винаги искам това, което си мисля че ще е най-добре за мен. Боже, не знам какво е най-добре за мен. Моят живот е твой. Каквото искаш за мен е добре. Ако трябва да лежа тук в това легло, болна и осакатена до края на живота си, дали ще е двадесет минути или двадесет години, това е добре. Каквото и да се случи е добре. Знам, че ме обичаш.” И после прибавих, “Имам само една молба. Моля, ако ще живея, нека да бъда полезна по някакъв начин - за ТЕБ.”
Нейният дар от Бог:
Интересна манифестация след моето НДЕ беше, че започнах да виждам бяла светлина и проблясъци от светлина около хората и обекти. Понеже имах много физически аномалии по време на моята болест, предположих че “светлините” бяха други, оптични странични ефекти на моята болест. По-късно ми беше показано, че светлините бяха много повече от това.
Като ми се оправи бавно здравето, от време на време карах кола сама за малки отсечки за срещи. Един ден както карах по една оживена улица, спрях на червено и наблюдавах една странна сцена да се развива пред мен. Един товарен камион беше паркирал на дясната страна, около половин блок пред мен. Камионът беше от тези, които се отварят отстрани, а не отзад. Гледах как шофъорът мина покрай страната на камиона, която е от към улицата, и започна да разтоварва товара, докато едно превозно средство се приближаваше към него. Вътре в колата ми извиках с моя малък южняшки глас, “О мили, не трябва да правиш това, опасно е.”
В този забележителен ден, гледах, потресена, как познатите танцуващи светлини около шофъора се завъртяха, бързо се съединиха във формата на спираща-дъха, полупрозрачна, красива жена-дух, излъчваща светлина.
Може би защото бях изпратила любовна и загрижена мисъл за състоянието на шофъора, та духът обърна своя любовен поглед върху мен. За един кратък момент, нашите очи се срещнаха. Тя ми се усмихна, след това, носейки се върху нищо-неподозиращия се човек, обърна своето внимание към своята грижа, мъжа, който не осъзнаваше райското присъствие и беше зает относно своя бизнес. Бях като ударена от гръм.
Едва дишайки и хипнотизирана от видението, не ми се искаше да снема очи от красотата на сцената; въпреки това, с моето периферно зрение, осъзнах още по-непреодолими светлини. Когато успях да се отделя от духа, огледах се бавно около мен и навсякъде където виждах, всеки един човек с моето видение имаше красиви, обичащи духове грижейки се за него. Хората ходейки безгрижно по тротоара бяха съпроводени от духове. Вътре в колите, освободени от физически бариери, можех да видя светлината и формата на съществата около обитателите. Видях хора, които бягат (joggers) с трепкащи светлини оставяйки следи след тях, докато техния дух поддържаше темпото. Като хората влизаха и излизаха от сградите, съществата от светлина ги следваха. Гледката пред очите ми беше пълна с бляскава бяла светлина.
От ограниченото разбиране на моя човешки разум, мъчех се да разбера значението на това, което видях. Знаех, че светлините са свързани с индивидуалните хора, въпреки това по-скоро от тях, отколкото с тях, почти сякаш те бяха продължение на тяхното съществуване - светлинна връзка към аспекта на тяхното Висше Аз (Higher Self). Светлините, връзка към хората, които пробляскваха от съществата бяха толкова ярки и обширни, те бяха свързани, формирайки един вид слънчева решетка. Спомням си от книгите за НДЕ-та за хора, които са виждали решетки на другата страна, които те не можеха да си обяснят.
Като погледнах към мрежата от светлина пред мен, почувствах безмерното изливане на любов идваща от всички същества, осъзнах че връзката на човешките същества със Съществата от Светлина беше чрез любов и че самата любов беше свързана чрез тази решетка.
Метафората изобразена от картината, която видях и възприех беше абсолютно ясна и аз бях залята със знанието, че НИЕ ВСИЧКИ СМЕ ЕДНО. Разбрах, че нашето единство и свързано с любовта и е на достъпно, много по-високо ниво и средства за комуникация отколкото нормално сме свикнали, но към което имаме достъп. Тази любов е достъпна за всеки, който иска да направи тежката духовна работа, която ще ни позволи да отворим сърцата си и разума и очите към Духа. Спомних си любовта, която почувствах в присъствието на Бог и почувствах пълно чувство на любов към всички създания като едно свързано цяло и манифестация на Бог.
Постоянно тази единствена истина беше докарана до мен. Само Бог съществува, Бог е всичко. Всичко, към което погледна е изображение на Бог; не физическия мираж, ами светещия блясък зад маската.
Сепнах се обратно към всекидневното съзнание от подсвиркването на клаксона. Погледнах скоростомера и осъзнах, че едвам пълзях напред с колата. С проливни сълзи течащи надолу по лицето ми отбих колата настрани докато възприема всичко, на което бях свидетел, и да си възвърна спокойствието на духа. Не знам колко дълго седях, възприемайки чудото на това събитие, но не можех да мърдам докато това грандиозно видение бавно се разсея, връщайки се към по-познатите форми на светлина около телата на хората, които гледах.
Не ми се искаше да тръгвам, защото се надявам, че ангелите ще се върнат, и ги наричам ангели, защото не знам какво друго да кажа. Но като събрах силите си достатъчно за да карам, успях да стигна у дома. Загрижена да кажа на моя съпруг, все още се чудех какво ще си помисли той. Ще си помисли ли, че халюцинирам, че отново съм болна, или че дори съм си загубила ума? За негова чест, той изслуша с отворени уши моя разказ. Всъщност след като си казах историята, неговия отговор беше, “Можеш ли да видиш нещо около мен?” Гледайки дълбоко в светлините около него, открих, че като се фокусирам върху пробляскващите светлини се появява форма, която придобива вида на красив дух. Като описах неговия съпровождащ дух, той се разтрепери.
Насърчена от отговора на Ед, казах моята история на децата и приятели и те предадоха информацията на техните приятели. Това даде началото на, по някой път плахи и скептични, но винаги любознателни въпроси от приятелите. Те също питаха, дали имам нещо против да има кажа, дали имат същества около тях.
Ще имам ли нещо напротив? Беше мое удоволствие да споделя любовта, която изпитвах от фините обитатели на пространство, където любовта царува. С нетърпение споделях със всеки, които искаше да знае, дали има ангели около тях.
Накрая, новините за моята способност да виждам ангелското царство се разпространиха по вестниците, телевизионни предавания, лекции в университети и, най-важно, от уста на уста. Днес, посвещавам времето си на четене, да давам съвети и лекции. Като приказвах повече и повече с хората натрупах нови прозрения. В началото наричах това, което виждам ангели, защото нямах други думи, с които да опиша какво виждах. Съществата бяха любовни, светещи и имаха присъствие и красота от друг свят. Интересно, когато моята способност да различавам духове се увеличи, започнах да виждам различен тип дух покриващ хората, и те завладяха моето внимание. Чувствах се отговорна да опиша точно какво виждам и само това което виждам около хората, които искаха преглед, дори ако техния дух не изглеждаше като стереотипния ангел, който те очакваха.
Например: Веднъж казах на една жена за един стар мъж с изпъкнали уши носещ малки обли очила и с глупава усмивка, която разкриваше зъби, които имаха място между тях. Жената ме погледна смаяна и ми каза със сълзи на очите, “О, Боже мой, познавам го. Това е моя чичо, който беше убит. Винаги съм се чудела дали е добре.” Духът се усмихна и се свърза телепатично с мен. Успях да кажа на неговата племенница, която той все още обичаше, че той е добре и че е с тази неподозираща жена през цялото време. Първият път, когато такова нещо се случи, се изненадах. Объркана си помислих, “О чудесно, сега виждам ‘мъртви’ хора!” Ако не бях преживяла моето НДЕ сигурно щях да си помисля, че съм луда. Но имах НДЕ. Сега мога да виждам ангели, и очевидно мога да видя духовете на хора, които са умрели.
Няма смърт, но мога да докладвам за присъствието от други измерения, където духовете живеят след напускане на тяхното земно съществуване. Също открих, че мога, някой път, да видя духовната форма на хора, които са все още живи на Земята. Бързо осъзнавах моето разбиране за тази способност като виждах радостта и удобството, което тя даде на хората да чуят обнадеждаващите истории за любовта след смъртта.
