Преживявания близки до смъртта

Оригинален Линк

Споделеното преживяване близко до смъртта е доста интересно, защото хора, които са близко до умиращия човек, могат да преживеят част от неговото НДЕ.

Следва НДЕ-то на Филип, споделено от човек, който желае да остане анонимен.

---

Това е историята на едно Преживяване Близко до Смъртта по време на Деня на Благодарността в моя апартамент. По това време (около 1991 и 1992) имах един приятел, който имаше диагноза неизличимо болен от СПИН. Шест месеца преди това, докторът му каза, че има три месеца да живее. Та, принципно времето му беше изтекло. В началото на 90-те години, нямаше лекарства за напреднал стадий на ХИВ или СПИН. Разболееш ли се, си умираш.

Не бях планирал да правим голяма вечеря за Деня на Благодарността. Но поради някаква причина, станах и звъннах на всички хора в тефтерчето ми. Оставих съобщения на техните телефони и казах на всеки, който нямаше къде да отиде за Деня на Благодарността, да дойде в моя апартамент.

Започнах да готвя малко след това. Готвих през целия ден и храних хората, които идваха. После около 11 часа вечерта, Филип се появи. Той беше човека, който беше неизличимо болен. Каза ми, че е нямал къде да отиде тази вечер и беше благодарен, че му се обадих.

Всички гости, които бяха през деня, си бяха тръгнали, и аз и Филип започнахме да ядем заедно. Не бях ял цял ден, защото няколко хора идваха при мен и се забавлявахме. Та бях доста гладен и уморен.

В този момент Филип ми обясни как преди шест месеца са му дали три месеца да живее. Решил, че ще се опита да изкара до Деня на Благодарността и после ще се остави.

И ето ни нас, смяхме се и се шегувахме как той ще умре след вечерята. Той вече беше живял три месеца повече отколкото се очакваше и беше приел напълно ситуацията. Вече не беше уплашен. Каза ми, че черният му дроб е бил толкова слаб, че в този момент, той не би могъл да изяде всичките солени и сладки ястия на масата. Ако го направи, сигурно щял да умре. Но, това би било ОК. Поне е изкарал до Деня на Благодарността и ще умре щастливо, знаейки, че има място къде да отиде и приятел, който да се погрижи за него. Затова реши да яде от вечерята, от всичко, и ако умре, тогава нека да бъде Божията воля.

Ами той почна да яде и храната доста ни забавляваше и двамата поради триптофана от пуйката. Най-вече защото и двамата не бяхме яли целия ден и се шегувахме през цялото време за умирането. Тогава той започна всъщност да отпада пред мен. Превърна се в чисто бяло-сиво и се свлече. Помислих си, “О Боже! Той наистина умира.”

После видях тази невероятно бяла въртяща се светлина, която се появи на неговото ляво рамо като падаше от стола му към мен. Помислих си, “О Боже! Мога да видя неговата душа да напуска тялото му! Може би това беше ангел, който е дошъл за него!”

Светлината беше толкова красива и обичаща, че стоях се изправих без да му мисля и си помислих, “Вземи ме! Аз ще тръгна и той може да остане!”. Толкова отчаяно исках да отида в светлината и да бъда с нея. Изведнъж, имах НДЕ заедно с Филип в едно пространство, което мога да опиша само като рая. Беше просто чиста бялото от светлина, точно както по филмите. Без нищо друго, просто бяла светлина навсякъде.

Тогава се върнах обратно в тялото ми. Филип се изправи и се върна обратно в тялото си. Мърмореше, че не е успял да умре.

Следващия ден когато се събудих, почувствах две силни присъствия. Бяха като четири ръце на моя гръб, две на всяка страна, държащи ме за тялото ми. Почувствах два много силни ангели или духове зад мен, просто оставили ръцете си на моя гръб и рамене и заземяващи ме обратно в тази реалност. Ревах, подсмърчах, че се бях върнал тук. Всъщност бях депресиран за известно време. Сега мислих колко прекрасна е смъртта и колко отвратително беше да се върнеш обратно.

Филип живя много години след това, трябва да добавя. После изгубихме връзка и не мога да кажа дали все още е наоколо.

Оригинален Линк

Моше Цванг се “удавя” в един един басейн и среща ангела си Ламдиел. По-късно той го научава как да излиза от тялото си за да си общуват заедно. Разказва му за бъдещата еволюция на хората.

---

Първата ми среща с ангели беше по средата на 1961, когато бях на 13 години и половина. Случи се по време моето преживяване близко до смъртта в един публичен басейн в Израел. Около година и половина по-късно, през Декември 1962, започнах с моите извънтелесни пътешествия. Идвайки от научна и атеистична среда и бъдейки ученик в морското училище с военна дисциплина, и по късно служейки като войник и после като офицер на Израелските Защитни Сили, и като младши Морски Офицер в Морската Търговия, не се осмелих да разкрия моите извън телесни комуникации в рамките на много години.

Всичко започна през един горещ летен ден в обществения плувен басейн, който принадлежеше на чичо ми. Понеже влизах безплатно бях едно от най-късметлийските деца, които посещаваха басейна всеки един ден по време на горещото, влажно лято в Израел. Бъдейки активен тинейджър и добър гмуркач и плувец, обзаложих се с един професионален гмуркач, че мога да преплувам под вода три пъти широчината на басейна (около 75 метра) на един дъх. Облогът беше за плавници. Аз победих … но не преди да ме обявят за клинично мъртъв.

Спомням си, че по едно време, докато се борех усърдно под водата, спечелването изведнъж стана нематериално. Просто се надявах, че все още плувах към края, за да докосна стената на басейна, но постепенно станах напълно безразличен. Почувствах се, че сънувам, докато бавно продължих да плувам или поне така си помислих, докато навлизах в странен, дълбок, несъзнателен сън. Тогава, изведнъж, нещо удивително се случи. Станах много съзнателен и освежен, чувствайки се, че бях изсмукан нагоре с голяма скорост. Бях шокиран. Всичко се случи толкова бързо. Почувствах се, че летя с огромна скорост през една дълга и черна тръба, която беше нежна и сигурна. Тя нямаше реални страни, но на края на тръбата виждах ярка светлина. После се озовах там, във въздуха, но в една уникална позиция - всъщност се носех на около 6 метра над плувният басейн. Не ме беше страх, че ще падна и изобщо не можех да почувствам теглото ми. Въпреки, че беше много горещ и влажен ден, сега се чувстваше по различен начин, много приятно. Всичко изглеждаше по-ярко, но нежно. Можех да видя ясно хоризонта сякаш някакви пердета се бяха вдигнали. После като погледнах на долу беше невероятно. Видях тялото ми да лежи долу на плочките близо до края на басейна, заобиколено от хора, които се стичаха отвсякъде, докато спасителя, една голяма жена, започна да ми диша в устата и да натиска гръдния ми кош. Изведнъж можех да чуя техните мисли и чувства.

“Хеу хора, нищо не е станало с мен”, извиках щастливо, но никой не погледна в моята посока.

След няколко секунди видях едно огромно и силно същество да се носи във въздуха до мен. Беше около 3 метра високо. Можех да почувствам неговото силно излъчване на енергия, но той не се страхуваше изобщо, по-скоро беше като баща с много обич и се грижеше за мен. Грееше сякаш отвътре. Като го наблюдавах внимателно осъзнах, че той е направен от светлина. После изведнъж той каза с обич, “Ти трябва да се върнеш. Не ти е времето все още. Има много неща, които трябва да свършиш. Тогава ще се върнеш тук. Подготви се.”

Отказах. Исках да остана тук. Чувството тук горе във въздуха беше толкова хубаво, че не си представях да ида там долу. Сега осъзнах една лека и нежна музика. Беше един вид нежен звук във въздуха, който не ми попречи да слушам това голямо същество направено от греещ облак, което в крайна сметка разбрах, че е един от силните ангели на Божественото.

“Ти трябва да се отидеш долу. Не ти е времето все още” продължи той “… ти трябва да се върнеш в тялото ти”.

Изведнъж той стана сериозен. Някак си разбрах, че наистина трябва да се връщам обратно. Погледнах надолу. Спасителката работеше усърдно, сега заедно с още един човек, който не познавах. По-късно разбрах, че е бил доктор от близката болница, който е дошъл да плува в този ден. Те прилагаха кардиопулмонална реанимация. Почувствах тяхното притеснение и по-специално това на спасителката, която много ме харесваше и ме наричаше “Момчето Риба”.

После погледнах към слънцето и забелязах света изпълнен с ярка светлина освен тази на слънцето. Исках да видя повече … но тогава, въпреки моето съпротивление, изведнъж бях изсмукан надолу, върнах се бързо в моето тяло. Скоро бях откаран с линейка до болницата “Тел Хашомер” в Рамат Ган града за пълен преглед.

Да излизам от тялото ми беше най-важното нещо, което наистина исках да правя след този инцидент. Като младо момче взех ангелските думи “… ти ще се върнеш, когато му дойде времето” като обещание. Всяка нощ се молех за неговата помощ да ме упъти как да стигна там горе. Копнеех за това преживяване да се нося свободно във въздуха. Моето желание за свобода и желанието ми да видя света ме накараха да се присъдения към грубо морско училище.

Две години се молех за помощта на този ангел да ми помогне да изляза от тялото ми, но нищо не се случи. Тогава, една студена нощ през Декември след дълъг ден учене и физическа тренировка в морското военно училище, реших да си дремна, докато моите съквартиранти бяха в клуба. Точно щях да си затворя очите, когато изведнъж в тъмнината забелязах, че цветовете на стаята се променяха и сякаш тя се изпълваше със светлини, продължих да лежа с очите ми широко отворени, като свидетел на този феномен. Центърът на светлината ставаше все по-гъст, сякаш тежък облак се оформи в него. Почувствах се тотално парализиран, залепен за моето легло. Сърцето ми туптеше бързо като си задържах дъха. Скоро излъчване от безкрайна любов и радост изпълни цялото ми тяло. Ангелът беше тук и ме търсеше.

“Дойде за да ме вземеш ли?”, попитах го.

“Не, … не ти е времето все още. Имаш много работа да свършиш тук. Твоята съдба изисква много повече.” каза той.

“Дойдох, за да изпълня мечтата ти. Време е за теб да се научих да излизаш от тялото си, по лесен начин като използваш твоята воля.” продължи той.

После той ме инструктира стъпка по стъпка как да се подготвя да напусна тялото ми. Изведнъж той ми каза да му дам ръката ми. Тази нощ бях много изтощен, но грижовно следвах неговите инструкции и му дадох ръката ми. Не беше физическата ми ръка, после осъзнах. Тя излезе от физическото ми тяло. Изведнъж бях изцяло извън тялото ми, чувствайки се буден, нащрек, освежен и радостен.

Тази нощ беше началото на много нощи с приключения и учене от ангели в извън-телесното пространство. Напусках тялото ми преди да угаснат светлините в общежитието. Гледайки надолу виждах моите съквартиранти да спят, включително и моето тяло. Разбира се не споменавах за моите пътешествия извън тялото. Бях сигурен, че въпреки че съм един от най-добрите студенти, те ще ме изхвърлят ако бях споменал дори малко за тях.

Моето духовно учение стана по телепатичен начин със серия от лекции с ангела Ламдиел, докато бях извън тялото ми, летейки и приемайки ангелските думи. Но първо трябваше доброволно да помагам на другите. Бях само на 15 години тогава, но го направих.

Учението включваше информация за нашите животи във Вселената, произхода на човечеството на земята, вътрешната реалност на материята, скорости, енергия и много други неща, които допълваха или напълно противоречаха с това, което учех в училище.

Но един от най-вълнуващите моменти беше когато ангелът ми каза за бъдещето на човечеството.

“Днес имам много важно съобщение за теб”, каза той.

За миг бяхме високо в космоса. Поглеждайки надолу огромно удивление мина през цялата ми душа. Имаше синя планета там долу.

“Планетата Земя!” извиках от радост.

Погълнат от чувства от любов, просто продължих да гледам надолу, приемайки сцената в моята душа. Това бяха моменти, които никога няма да забравя.

Следва истинско съобщение, дадено от Ламдиел, ангелът на Божественото. (това е откъс от “Последното предсказание - книга едно”).

“Вие, човешките същества на Земята, сте изминали един дълъг път във вашия еволюционен процес и скоро ще влезнете в една нова ера във вашите животи, която е следващата и голяма стъпка във вашия еволюционен процес.”

“Вече ви научих за концепцията на напредналите форми на живот, такива каквито са хората, реално един сложен живот вътре в живота, вътре в живота. Всеки път една по напреднала форма на живот се появява от обединението на предишните … нека да видим това по подробно. Това е важно, защото разбирането на тази концепция ще ви помогне да разберете съдбата на човечеството.”

“… Вие знаете, че човешкото същество всъщност е един компонент от група от животи. То е построено от по-малки частици, по-малки форми на живот, които са вашите телесни клетки. Но това не е края на историята. Вашите телесни клетки са направени от по-малки частици, които също са живи. Те не се считат за живи от вашите учени. Но те имат своите по-прости форми на живот. Познавате ги като протеини и амино-киселини, които отново са направени от по-прости форми на живот. Те се наричат от вашите учени молекули. Тези форми на живот са подредени в определен код, създаващ протеините и живите клетки във вашето тяло, които от своя страна, създават човешкото тяло. Отново, това не е началото на сложната форма на живота. Тези молекули също са построени от по-малки частици - атомите.”

“Във физическото ниво на Земята атомите са считат от вашите учени за най-малката основа или пълната база на физическата материя. Живите аспекти на атомите се игнорират, но въпреки това в една по-просто форма, атомите имат своите малки, живеещи духове в тях.”

“Реално духовете на атомите не са началото на историята. Както си спомняш от предишните уроци, всеки атом е направен от много вътрешни атоми 7, които са направени от вътрешни атоми 6 и т.н. до вътрешни атоми 1. Всеки вътрешен атом 1 заедно със чистите живи части на безкрайното ниво в базата на материята и живота във Вселената.”

“… Ако следваш съставната структура на животите вътре в животите, може би си забелязал, че един човек засега е един от най-развитите комплекси от живот на Земята. Но това ли е края на историята?”

“… Едно човешко същество на Земята не е края на груповата система. Следващата стъпка във еволюционния процес е една от най-възхитителните.”

“Подобно на вашите телесни клетки, цялото население на Земята ще формира следващата група като съставен нов живот. Чрез обединение на всички хора по планетата Земя, една нова гигантска форма на живот, съдържаща много по-голям дух в душите на хората ще се появи.”

“Подобно на енергийните връзки между клетките на вашите тела, освен физическите и химическите връзки между вашите клети има и невиждани енергийни връзки между всички човешки същества, дори между днешните врагове. Тези връзки, които свързват всеки един от вас с другите са много по-силни от колкото нуждите или дори живота на индивидуалните хора. Затова тези невиждани енергийни връзки се отразяват на всеки човек на Земята, независимо дали хората го осъзнават или не.”

“Навсякъде по планетата Земя, увеличаващ се брой хора са постоянно търсене на смисъла на живота, за да запълнят голямо чувство на духовна празнота в тях самите. Празнотата в душите на хората ги подтиква да я изпълнят със духовни и метафизични дейности. Това е частичната причина защо хората се образуват или се посвещават на религии и култове. Празнотата във човешките души също е фактор, който ги кара да се събират заедно още повече. Няма да е физически процес на свързване както клетките на вашето тяло … ами емоционално, умствено и духовно, един факт, които ще доведе до основно еволюционно събитие на Земята.”

“… Точно сега, човечеството е в процес на по-силно свързване, всеки един човек с другите. Това става по много невидими начини, но чувствителните хора могат да почувстват ефекта по цялата планета и по-специално силно нарастващото колективно суперсъзнание, което ще става по-силно във близкото бъдеще. Съзнателно чрез напредналите комуникации и компютърни технологии и несъзнателно чрез нарастващите невидими радио и телевизионни вълни и други, които всъщност са енергийни връзки между всички хора на Земята, по този начин създаващи огромна енергийна мрежа около планетата Земя, свързваща все повече цялото човечество в един подсъзнателен и суперсъзнателен ум. Този етап е предпоставка за следващата главна еволюционна стъпка.”

“… Вашата планета в жива … Планетата и всяка форма на живот на нея има своя собствен дух. Земята е в постоянна комуникация с вашите души. Вашата еволюция е също еволюцията на планетата. Живите видове на Земята представляват нейната жива еволюция, но най-напредналите форми на живот на нея са човешките същества. Те представляват най-напредналите функции на планетата, подобни на клетките в нервната система, които са най-развитите клетки във вашето тяло, тези които са местата за свързване с по-висока душа, човешката душа.”

“Този процес е подобен на начина, по който душите на клетките се съединяват заедно и напредват в следващата фаза на еволюцията, за да продължат и да растат като част от по-голяма форма на живот, която са създали, което всъщност е едно растение, животно или човек.”

“После, ново съединените или енергийно свързани хора, които са всъщност най-умствените форми на живот на планетата Земя, ще направят следващата стъпка на еволюцията като запълнят празното пространство в техните души. Те ще се свържат заедно до един много по-голям дух, които ще свързва всички души на хората на Земята по подобен начин, по които вашата собствена душа е свързана със малките души на нервните клетки на вашето тяло.”

“Новия, огромен дух ще координира всички човешки животи свързани заедно в новия комплекс на човечеството … Този дух, ще помогне на хората да се развиват по нататък в по-високите граници на Вселената. Това е реалната еволюционна стъпка, която много планети във Вселената, които са минали през подобни промени, чакат за да комуникират с вас.”

“Този процес може да изглежда странен, но си спомнете как вашето собствено тяло е направило същото. Вашите живи клетки, когато сте били млади като зародиш на няколко седмици, са жадували за по-голяма душа, която е вашата душа, да се свърже с тях, да им донесе по-висок живот в техния живот. Те са се нуждаели от вашата душа за да помогнат на малките клетки да изпълнят техните собствени еволюционни нужди. Тези нужди са реално кодирани във всеки вътрешен атом и във всяка жива част на техните духове. Вашите клетки направиха голяма крачка във еволюционния процес. Те се свързваха с по-голяма душа … Те се свързаха с вашата душа, за да създадат вас, много по-напреднала форма на живот от колкото всяка една от тях поотделно. Този процес силно е обогатил живота на клетките. Техните животи са се променили напълно. Те са станали по-силни, просветени, пълни с любов и задоволство. Те са станали част от по-голяма форма на живот с по-голяма душа, която е запълнила празнината в техните собствени малки души. Те са направили една огромна стъпка в еволюционния процес, които е част от обединяването на целия живот във Вселената.”

“Вие, цялото човечество, ще минете през това. След обединителния процес едни с други, вие хората на Земята ще направите следващата главна еволюционна стъпка, последната за индивидуалните хора, вие ще се свържете в един по-голям и огромен дух.”

Бях толкова развълнуван. “Кой е този огромен дух?” Почувствах се сякаш сърцето ми туптеше, а бях в астралното ми тяло. Ангелът се усмихна, тогава бавно отговори на въпроса ми.

“Ще е силен, голям, високо интензивен дух от триизмерното пространство, от нивото на силите. Този дух ще свърже себе си с всички хора на планетата Земя. Ще създаде едно ново голямо същество, което силно ще подобри животите ви и завинаги. Този огромен дух е добре познат на човечеството на Земята. Много хора без да знаят, вече силно желаят да се свържат с него. Те съзнателно се молят за Неговата помощ и го обичат. В една част от тяхното подсъзнание всички хора на Земята го познават. И независимо дали вярват в някоя утвърдена религия или не, в ситуация на огромна нужда повечето хора разпознават Неговото присъствие. Те го наричат: Бог, Елохим, Яхава, Алах, Божествения Баща и много други имена.”

Оригинален Линк

---

НДЕ на Лаура (3 години и половина):

Моят баща в необмислено и пияно състояние на гняв ме изнасили, прави анална любов с мен и ме преби до смърт по средата на нощта. В този краен изблик на болка повиках Бог и в този момент бях откъсната от живота.

Като умрях почувствах, че ангели с широки многоцветни дрехи ме издигат нагоре. Не знаех къде ме отвеждаха, носеха ме все по-нависоко в небето. Накрая стигнахме едно място, където празнотата придоби форма на огромна маса от облаци, върху които вървяха други ангели, въпреки че те също летяха във въздуха.

Ангелите, които ме носеха ме оставиха на един красив женски ангел, чиято излъчваща любов беше по-силна от тази на всички около нея. Тя ми каза с глас, чиято сладост и тон са непознати на Земята, “Кажи ми твоята история”.

Казах й, но не с говорими думи, ами с мисли, “Ще ти кажа, но сега имам нужда от почивка”.

Моят дух нямаше никаква енергия, дори не можеше да отговори на тази обичаща дама.

Бог в манифестацията на безкрайна светлина се появи на моята лява страна и бях погълната във формата на всесилна и всеподхранваща любов. Това божествено създание се появи като масивна колона от златна светлина, с внушението на човешка форма във вътрешността. Видях и почувствах неговата светлина, чувствах се сякаш бях в топла баня, която напълно ме излекува и ме защитаваше. Не исках никога да си тръгвам. Не си приказвахме, но в тези безкрайни моменти придобих знания, които ми позволиха да се върна обратно на Земята и да завърша живота ми.

След като мина този безкраен момент, тогава започна битка за моя живот между ангелите и докторите на Земята. Всеки път когато докторите удряха гърдите ми, моя дух се изсмукваше в тялото ми за частица от секундата, само за да бъде върнат обратно от ангелите. Те ме държаха за крака, борейки се да не ме пуснат обратно. Най-накрая докторите ме ударих за последен път. Чух ангелите да казват, “Те са по-силни от нас” и бях изсмукана обратно в тялото ми, стоях изправена, виках и изгубих съзнание.

До този ден винаги имам чувството, че трябваше да се върна обратно, че имаше още нещо, което трябваше да направя там преди да се върна. Чувството на незавършеност ме държи наполовина в другия свят през цялото време.

---

НДЕ на Клара (10 години):

Бях в пети клас, когато се разболях и имах огромна болка на дясната ми част. Моя учител си помисли, че е само болка в стомаха и я игнорира. Два часа по-късно бях откарана спешно в болницата. Бях ужасена и се молех да отида вкъщи. Борех се с маската от етери, когато това се случи. Една секунда бях будна, уплашена до смърт, следващата секунда падах направо надолу в една черна дупка, сякаш в кладенец.

Имаше шумни звуци като бръмчене и звънене и стържене на метал, после бях горе на тавана и гледах надолу към мен. Почувствах се сякаш се бях разстелила навсякъде по стаята като пара или облак. Гледах как докторите имаха една квадратна зелена машина, доведена в стаята от една сестра, и после работеха с нея върху мен. Имаше няколко сестри.

Изведнъж стоях сама в една стая с големи тежки врати, водещи в други стаи. Някой дойде към мен. Не го видях. Само чух гласа му. Той ме проведе през нещо като тунел. Мисля, че вървях, но моите крака не докосваха пода. Изведнъж чух нещо, което звучеше като детска площадка голяма, колкото един град пълна с деца, които се смеят и играят. Като ги чух се успокоих. Друг мъж се приближи към нас. И него не го видях. Той попита този, който ме водеше, коя съм и после си отиде. Като се върна той каза на мъжа, който беше с мен, че трябваше да се върна обратно, че те не бяха готови за мен все още.

Бях отведена по един тротоар до една голяма сграда с големи врати. Влезнах вътре и видях хора навсякъде да работят и да правят разни неща. Откараха ме в една голяма с цветовете на дъгата бяла стая и ми казаха да седна на едни стълби, които водеха до един голям бял стол и да чакам там някой, който трябваше да приказва с мен. Той излезе от една врата на другия край на стълбите, стигна до стола над мен и седна. Беше облечен в бяла, с дълги ръкави, до пода широка дреха с широка златна връзка около кръста. Носеше сандали. Неговата тъмно кафява коса беше дълга до раменете. Имаше дълго лице, широка брада, тъмни очи с черно около двата клепача, все едно с молив за очи, но не беше така. Неговата кожа имаше мургав тен и неговите очи бяха като течна любов. Той общуваше като ме гледаше. Никакви думи не бяха изговорени, понеже можехме да чуем нашите мисли. Той ми каза какво трябва да направя с живота ми и ме накара да отида до другата страна на стаята и да погледна нещо като телевизор, за да мога да видя бъдещето ми. Това, което видях, ме направи много щастлива. Този мъж, който вярвам че е Исус Христос, каза че когато се събудя в болницата ще забравя какво трябва да направя в моя живот.

“Нищо не може да се случи преди неговото време”, предупреди той.

Като напусках стаята, той каза, че трябва да се подчиня на неговите команди, ако исках да се върна обратно.

Като се съживих една сестра седеше до мен на леглото и каза, “Слава Богу най-накрая се събуди”. Казах на доктора, че го видях да работи върху мен и цвета на машината докарана в стаята за опериране. Той не знаеше какво да каже.

---

Сесил (11 години):

Брат ми и аз отидохме да плуваме. Той имаше проблем. Опитах да се да го извадя от водата, но в неговата паника, той ме издърпа надолу няколко пъти. И двамата се удавихме. Той умря, а аз се завърнах. Спомням си го сякаш беше вчера. Точно когато не можех повече да стоя на повърхността, започна един странен звук като дрънчене в моите уши. Мирно чувство ме обзе. Почувствах духа ми да излиза от тялото ми и отидох в една черна празнота. Това беше малко ужасяващо.

Далече имаше дребна светлина. Приближих се към нея, първоначално бавно, после все по-бързо сякаш бях на предницата на влак, който ускорява. После спрях и стъпих в светлината. Видях всичко - небе, сгради, стъкло - да излъчва своята собствена светлина и всичко беше много по-цветно от това, което ние виждаме тук. Една река криволичеше наоколо. На другата страна имаше град и един път минаваше през него до друг град и друг град и друг и друг.

Точно пред мен, но от другата страна на реката имаше трима мъже. Те се проектираха до мен. Те не вървяха или летяха. Те се проектираха. Не ги разпознах, но знаех, че един от тях беше Лин Биб. (Бях именувана на него. Той умря няколко седмици преди да се родя). Знаех, че тези трима мъже ме търсеха, като посрещащ комитет ме откараха на другия край на реката до първия град. Имах чувството, че ако отида с тях, нямаше да мога да се върна обратно, и затова се поколебах.

Първият град беше като първи клас. Хората стояха там, докато са готови да отидат в другия град - вашето вечно развитие, от град на град. Зад мен от ляво беше силен източник на светлина, много ярка и пълна с любов. Знаех си, че това е човек. Нарекох го Бог, защото нямах по-добра друга дума, с която да го нарека. Почувствах мъжко присъствие. Той ми каза, не със думи ами телепатично, “Защо се поколеба?”

Отговорих, “Ами, някак си съм млада да умра”.

Той се засмя. “Имаме и бебета, които умират”.

Аз казах, “Ами има някои неща, които искам да знам първо”.

Той отговори, “Какво искаш да знаеш?”

“Какво е смъртта?” попитах аз.

Той каза, “Обърни се и виж”.

Като го направих видях една неприятна катастрофа на кола. Няколко хора умряха. От тялото на няколко от тях излязоха духовете им, за да продължат да се развиват.

Някои, които не вярваха, че е възможно, останаха в техните тела и не излязоха. Попитах дали те могат да се достигнат и той каза, “Да, някои по-бързо от други и някои може би никога”. Смъртта следователно беше, да не вярваш в нищо.

Попитах, “Какво е ада?”

Той каза, “Обърни се и виж отново”.

Видях една стара жена на клатещ се стол, решена да стой и да се клати и да се притеснява за децата, внучетата и всичко останало. Адът следователно беше липсата на мъдрост и да не продължаваш напред, избирайки да не се придвижваш напред, да седиш там и да не правиш нищо. Адът не беше място.

Попитах дали има Дявол или Сатана.

Той ми каза, “Бог би ли позволил това?” Той продължи, “Ако те направя Бог само за няколко секунди, какво би направила първо?”

Знаех, че първото нещо ще е да премахна всякакъв Дявол или Сатана. Попитах, “Как да разпозная правилното от грешното?”

Той отговори, “Правилното е да помагаш и да бъдеш мила. Грешно е не само да нараняваш някой, но и да не помагаш, когато можеш”.

Ние вървяхме, докато питах за вселената и причините за всичко. Всички тези неща ми бяха показани. Тогава той се зачуди дали все още исках да се върна във физическия свят.

“Искам да се върна.”

Той попита, “Защо?”

Казах, че ще помогна на майка ми, която беше изоставена от баща ми с четири деца и едно на пътя. Бог се засмя и ме попита за истинската причина. Казах, че ще оставя Земята малко по-добра, от колкото съм я намерила.

Тогава ти можеш да се върнеш с част от знанията, които научи, а останалата част ще ти бъдат разкрити с времето. Живей по такъв начин, че да не се връщаш отново там, когато се върнеш тук.

Събудих се с лицето в калта на дъното на реката и бях “издигната” на повърхността. Изхвърлих огромни количества вода, после се издърпах от реката само за да открия, че брат ми беше мъртъв.

Оригинален Линк

---

През 1979 Картър Милс е направил история в Комънуелт на Вирджиния, в града Линчбург, като станал най-младия баща, които е спечелил попечителство на едно малко дете при развод. Шест месеца по-късно огромен товар стегнати твърди картони, които Милс е натоварил, се изплъзнали и го ударили в един стоманен стълб. Той си спомня остра болка, как се стоварва и отивайки в тъмната празнота, после как се носи в легнала по очи позиция три метра над неговото смачкано тяло. Той видя и чу хора наоколо, викайки за линейки и казвайки, “Не го докосвай, дай му въздух”.

Неговото тяло премина от бяло в синъо, нямаше въздух. Гледката го изпълни със страхопочитание.

“Аз съм тук, моето тяло е там. Как се случва това?”

Не разбирайки как изведнъж може да се носи из въздуха, Милс се опитва да влезе в тялото си. Пълзейки надолу все едно плува, той почти постигна целта си, когато една нежна но силна ръка дръпна рамото му. Когато погледна нагоре, там бяха два ангела с широки дрехи, криле и дълги коси, без цвят, но непрозрачно бяло, от неопределен пол.

“Какво става?” попита той.

“Ние дойдохме да те отведем при Бог”, отговориха те.

След известно объркване от страна на Милс, триото напусна сцената с огромна скорост, напускайки Земята зад нас сякаш беше звезда с размера на нещо дребно. Тяхното предназначение беше интензивно ярка светлина.

Милс попита, “Как не ми е студено и как не се задушавам толкова далече в космоса?”

Единия ангел отговори, “Това е твоето духовно тяло, тези неща не го засягат”.

Те го откараха на една платформа и по средата й имаше едно същество, толкова могъщо, че Милс си помисли, че е то е Бог. Ангелите се поклониха и заеха места с други два, всеки с разтворени криле ръце стиснати в молитва, в четирите краища на платформата. Мъжки по маниер и глас, гладко избръснатото същество се оказало, че е Исус.

Милс не можеше да погледне Исус в лицето, понеже той се възприе като гол и неподходящ за такава публика. След малко придумване от Исус, той се почувства по-спокоен.

“Ще те съдя”, каза Исус.

Моментално целия живот на Милс започна да върви, започвайки от раждането. Той изживял отново да бъде малка искра от светлина пътуваща към Земята, после яйце и сперма се срещнали и влезнал в утробата на майка си. За няколко секунди той трябвало да избере цвят на косата и очи от генетичния материал, които имал на разположение и всякакви гени, които да му дадат тялото, от което е имал нужда. Той подминал гените за клубни крака и после наблюдавал от перспективата на душата как клетките се делят. Можел е да чуе родители си, когато те приказвали и да почувства техните емоции, но всякакво знание от неговите минали животи било изчезнало.

Раждането било шок: ужасни светлини, огромни хора, очи надничащи над маски за лица. Единственото му успокоение било неговата майка.

Той преживял отново всяка една случка от живота си, включително като убил птичка майка, когато е бил на осем години. Той би толкова горд от този единствен изстрел, до преди да почувства болката, през която са минали трите бебета на птичката, когато умрели от глад без нея.

“Не е вярно, че само хората имат души”, предупреждава днес Милс, “Насекомите, животните, растенията имат също души. Да, аз все още ям месо, защото в това измерение видовете се ядат помежду си, за да оцелеят, но аз благославям моята храна и казвам благодаря за дара, който живота дава. Ако не го направя, храната се вкисва в стомаха ми”.

Показано му е, че ада е черна тъмнина без Бог.

Разтревожен, той вика, “Как можеш да седиш на този трон и да позволиш такава мизерия да се случва на Земята?”

Нежно му е казано, “Това е ваша вина. Дал съм ви инструментите, с които да живеете. Дал съм ви свободна воля. И ви позволявам да бъдете част от моето създание. Вашата свободна воля и избори са отговорни за глада, войните и омразата”.

Милс почувства силна вина, когато осъзна, че ние съществуваме заедно с Бог. Никой не е слуга или роб на Бог.

Исус, ангелите и платформата се разпаднали на огромна сфера от светлина, когато Милс вече не се нуждаел от тяхната форма, за да е спокоен. Като сферата растеше, тя го погълна и го напълни с екстаз от безусловна любов.

“Сексуалният оргазъм не може да се сравни. Вие сте толкова нависоко. Увеличете това до безкрайност!”

Той погледнал обратно към разкъсаните си останки като топка от всезнаеща светлина и се блъснал в неговия слънчев сплит с такава сила, че тялото му се раздвижело.

Казано му било преди да напусне Другата Страна, “Никаква болница, никаква кръв, никаква операция. Бог ще ти покаже как да се излекуваш”.

Затова, когато Милс се изправил, той отишъл до колата си и карал към вкъщи и по пътя се разминал с линейката, която е била изпратена да го спаси. Присъстващите потвърдили, че е бил мъртъв за двадесет минути. Следващата сутрин Милс се събудил целия облян в кръв.

Докторът, при който отишъл го преписал за психиатрията като луд, когато той отказал операция. Понеже три независими психиатъра трябвало да потвърдят решението, и един възразил, Милс е бил пуснат. Въпреки че раните му били огромни и сериозни, той се възстановил сам и се върнал на работа. Неговата предишна жена се възползвала от неговия обет и поискала попечителство три пъти. Изгубила всеки път.

“Властите се опитаха да ми вземат сина. Загубих половината от приятелите си, моята работа, почти всичко друго, което имах, но не загубих напътствията на Бог. Две години не приказвах за моето преживяване. Преминах от активен живот в този на инвалид преди да мога да променя нещата. Исках да завърша психология, но трябваше да напусна няколко години по-късно, когато ми свършиха парите”.

Появяването на Картър Милс в Шоуто на Гералдо през 1989 предходило скъсването на приятелство със стар другар, просто защото той се е съгласил да приказва за неговото преживяване близко до смъртта в националната телевизия. Милс е бил съкрушен, но се появил, там и на още стотици места, споделяйки многотомното знание, което му е било дадено на Другата Страна. За това е бил както мразен, така и са му благодарили, избягвали и посрещали. Неговия ум е бил често изпълван с невероятно точни предсказания, които са го оставяли разочарован от искането да знае, какво да направи относно тях. Понякога чувства, че губи личен контрол. Крушките дори гърмят в негово присъствие, ако щраква твърде бързо превключвателя. Но е по-здрав от всякога, младолик и пълен с енергия и се хвали за неговия син, въпреки всички проблеми. “Моята жертва си заслужаваше, защото моя син знае, че Бог е реален. Той не взима наркотици и е настроен към своя собствен дух”.