Преживявания близки до смъртта

Оригинален Линк

Моше Цванг се “удавя” в един един басейн и среща ангела си Ламдиел. По-късно той го научава как да излиза от тялото си за да си общуват заедно. Разказва му за бъдещата еволюция на хората.

---

Първата ми среща с ангели беше по средата на 1961, когато бях на 13 години и половина. Случи се по време моето преживяване близко до смъртта в един публичен басейн в Израел. Около година и половина по-късно, през Декември 1962, започнах с моите извънтелесни пътешествия. Идвайки от научна и атеистична среда и бъдейки ученик в морското училище с военна дисциплина, и по късно служейки като войник и после като офицер на Израелските Защитни Сили, и като младши Морски Офицер в Морската Търговия, не се осмелих да разкрия моите извън телесни комуникации в рамките на много години.

Всичко започна през един горещ летен ден в обществения плувен басейн, който принадлежеше на чичо ми. Понеже влизах безплатно бях едно от най-късметлийските деца, които посещаваха басейна всеки един ден по време на горещото, влажно лято в Израел. Бъдейки активен тинейджър и добър гмуркач и плувец, обзаложих се с един професионален гмуркач, че мога да преплувам под вода три пъти широчината на басейна (около 75 метра) на един дъх. Облогът беше за плавници. Аз победих … но не преди да ме обявят за клинично мъртъв.

Спомням си, че по едно време, докато се борех усърдно под водата, спечелването изведнъж стана нематериално. Просто се надявах, че все още плувах към края, за да докосна стената на басейна, но постепенно станах напълно безразличен. Почувствах се, че сънувам, докато бавно продължих да плувам или поне така си помислих, докато навлизах в странен, дълбок, несъзнателен сън. Тогава, изведнъж, нещо удивително се случи. Станах много съзнателен и освежен, чувствайки се, че бях изсмукан нагоре с голяма скорост. Бях шокиран. Всичко се случи толкова бързо. Почувствах се, че летя с огромна скорост през една дълга и черна тръба, която беше нежна и сигурна. Тя нямаше реални страни, но на края на тръбата виждах ярка светлина. После се озовах там, във въздуха, но в една уникална позиция - всъщност се носех на около 6 метра над плувният басейн. Не ме беше страх, че ще падна и изобщо не можех да почувствам теглото ми. Въпреки, че беше много горещ и влажен ден, сега се чувстваше по различен начин, много приятно. Всичко изглеждаше по-ярко, но нежно. Можех да видя ясно хоризонта сякаш някакви пердета се бяха вдигнали. После като погледнах на долу беше невероятно. Видях тялото ми да лежи долу на плочките близо до края на басейна, заобиколено от хора, които се стичаха отвсякъде, докато спасителя, една голяма жена, започна да ми диша в устата и да натиска гръдния ми кош. Изведнъж можех да чуя техните мисли и чувства.

“Хеу хора, нищо не е станало с мен”, извиках щастливо, но никой не погледна в моята посока.

След няколко секунди видях едно огромно и силно същество да се носи във въздуха до мен. Беше около 3 метра високо. Можех да почувствам неговото силно излъчване на енергия, но той не се страхуваше изобщо, по-скоро беше като баща с много обич и се грижеше за мен. Грееше сякаш отвътре. Като го наблюдавах внимателно осъзнах, че той е направен от светлина. После изведнъж той каза с обич, “Ти трябва да се върнеш. Не ти е времето все още. Има много неща, които трябва да свършиш. Тогава ще се върнеш тук. Подготви се.”

Отказах. Исках да остана тук. Чувството тук горе във въздуха беше толкова хубаво, че не си представях да ида там долу. Сега осъзнах една лека и нежна музика. Беше един вид нежен звук във въздуха, който не ми попречи да слушам това голямо същество направено от греещ облак, което в крайна сметка разбрах, че е един от силните ангели на Божественото.

“Ти трябва да се отидеш долу. Не ти е времето все още” продължи той “… ти трябва да се върнеш в тялото ти”.

Изведнъж той стана сериозен. Някак си разбрах, че наистина трябва да се връщам обратно. Погледнах надолу. Спасителката работеше усърдно, сега заедно с още един човек, който не познавах. По-късно разбрах, че е бил доктор от близката болница, който е дошъл да плува в този ден. Те прилагаха кардиопулмонална реанимация. Почувствах тяхното притеснение и по-специално това на спасителката, която много ме харесваше и ме наричаше “Момчето Риба”.

После погледнах към слънцето и забелязах света изпълнен с ярка светлина освен тази на слънцето. Исках да видя повече … но тогава, въпреки моето съпротивление, изведнъж бях изсмукан надолу, върнах се бързо в моето тяло. Скоро бях откаран с линейка до болницата “Тел Хашомер” в Рамат Ган града за пълен преглед.

Да излизам от тялото ми беше най-важното нещо, което наистина исках да правя след този инцидент. Като младо момче взех ангелските думи “… ти ще се върнеш, когато му дойде времето” като обещание. Всяка нощ се молех за неговата помощ да ме упъти как да стигна там горе. Копнеех за това преживяване да се нося свободно във въздуха. Моето желание за свобода и желанието ми да видя света ме накараха да се присъдения към грубо морско училище.

Две години се молех за помощта на този ангел да ми помогне да изляза от тялото ми, но нищо не се случи. Тогава, една студена нощ през Декември след дълъг ден учене и физическа тренировка в морското военно училище, реших да си дремна, докато моите съквартиранти бяха в клуба. Точно щях да си затворя очите, когато изведнъж в тъмнината забелязах, че цветовете на стаята се променяха и сякаш тя се изпълваше със светлини, продължих да лежа с очите ми широко отворени, като свидетел на този феномен. Центърът на светлината ставаше все по-гъст, сякаш тежък облак се оформи в него. Почувствах се тотално парализиран, залепен за моето легло. Сърцето ми туптеше бързо като си задържах дъха. Скоро излъчване от безкрайна любов и радост изпълни цялото ми тяло. Ангелът беше тук и ме търсеше.

“Дойде за да ме вземеш ли?”, попитах го.

“Не, … не ти е времето все още. Имаш много работа да свършиш тук. Твоята съдба изисква много повече.” каза той.

“Дойдох, за да изпълня мечтата ти. Време е за теб да се научих да излизаш от тялото си, по лесен начин като използваш твоята воля.” продължи той.

После той ме инструктира стъпка по стъпка как да се подготвя да напусна тялото ми. Изведнъж той ми каза да му дам ръката ми. Тази нощ бях много изтощен, но грижовно следвах неговите инструкции и му дадох ръката ми. Не беше физическата ми ръка, после осъзнах. Тя излезе от физическото ми тяло. Изведнъж бях изцяло извън тялото ми, чувствайки се буден, нащрек, освежен и радостен.

Тази нощ беше началото на много нощи с приключения и учене от ангели в извън-телесното пространство. Напусках тялото ми преди да угаснат светлините в общежитието. Гледайки надолу виждах моите съквартиранти да спят, включително и моето тяло. Разбира се не споменавах за моите пътешествия извън тялото. Бях сигурен, че въпреки че съм един от най-добрите студенти, те ще ме изхвърлят ако бях споменал дори малко за тях.

Моето духовно учение стана по телепатичен начин със серия от лекции с ангела Ламдиел, докато бях извън тялото ми, летейки и приемайки ангелските думи. Но първо трябваше доброволно да помагам на другите. Бях само на 15 години тогава, но го направих.

Учението включваше информация за нашите животи във Вселената, произхода на човечеството на земята, вътрешната реалност на материята, скорости, енергия и много други неща, които допълваха или напълно противоречаха с това, което учех в училище.

Но един от най-вълнуващите моменти беше когато ангелът ми каза за бъдещето на човечеството.

“Днес имам много важно съобщение за теб”, каза той.

За миг бяхме високо в космоса. Поглеждайки надолу огромно удивление мина през цялата ми душа. Имаше синя планета там долу.

“Планетата Земя!” извиках от радост.

Погълнат от чувства от любов, просто продължих да гледам надолу, приемайки сцената в моята душа. Това бяха моменти, които никога няма да забравя.

Следва истинско съобщение, дадено от Ламдиел, ангелът на Божественото. (това е откъс от “Последното предсказание - книга едно”).

“Вие, човешките същества на Земята, сте изминали един дълъг път във вашия еволюционен процес и скоро ще влезнете в една нова ера във вашите животи, която е следващата и голяма стъпка във вашия еволюционен процес.”

“Вече ви научих за концепцията на напредналите форми на живот, такива каквито са хората, реално един сложен живот вътре в живота, вътре в живота. Всеки път една по напреднала форма на живот се появява от обединението на предишните … нека да видим това по подробно. Това е важно, защото разбирането на тази концепция ще ви помогне да разберете съдбата на човечеството.”

“… Вие знаете, че човешкото същество всъщност е един компонент от група от животи. То е построено от по-малки частици, по-малки форми на живот, които са вашите телесни клетки. Но това не е края на историята. Вашите телесни клетки са направени от по-малки частици, които също са живи. Те не се считат за живи от вашите учени. Но те имат своите по-прости форми на живот. Познавате ги като протеини и амино-киселини, които отново са направени от по-прости форми на живот. Те се наричат от вашите учени молекули. Тези форми на живот са подредени в определен код, създаващ протеините и живите клетки във вашето тяло, които от своя страна, създават човешкото тяло. Отново, това не е началото на сложната форма на живота. Тези молекули също са построени от по-малки частици - атомите.”

“Във физическото ниво на Земята атомите са считат от вашите учени за най-малката основа или пълната база на физическата материя. Живите аспекти на атомите се игнорират, но въпреки това в една по-просто форма, атомите имат своите малки, живеещи духове в тях.”

“Реално духовете на атомите не са началото на историята. Както си спомняш от предишните уроци, всеки атом е направен от много вътрешни атоми 7, които са направени от вътрешни атоми 6 и т.н. до вътрешни атоми 1. Всеки вътрешен атом 1 заедно със чистите живи части на безкрайното ниво в базата на материята и живота във Вселената.”

“… Ако следваш съставната структура на животите вътре в животите, може би си забелязал, че един човек засега е един от най-развитите комплекси от живот на Земята. Но това ли е края на историята?”

“… Едно човешко същество на Земята не е края на груповата система. Следващата стъпка във еволюционния процес е една от най-възхитителните.”

“Подобно на вашите телесни клетки, цялото население на Земята ще формира следващата група като съставен нов живот. Чрез обединение на всички хора по планетата Земя, една нова гигантска форма на живот, съдържаща много по-голям дух в душите на хората ще се появи.”

“Подобно на енергийните връзки между клетките на вашите тела, освен физическите и химическите връзки между вашите клети има и невиждани енергийни връзки между всички човешки същества, дори между днешните врагове. Тези връзки, които свързват всеки един от вас с другите са много по-силни от колкото нуждите или дори живота на индивидуалните хора. Затова тези невиждани енергийни връзки се отразяват на всеки човек на Земята, независимо дали хората го осъзнават или не.”

“Навсякъде по планетата Земя, увеличаващ се брой хора са постоянно търсене на смисъла на живота, за да запълнят голямо чувство на духовна празнота в тях самите. Празнотата в душите на хората ги подтиква да я изпълнят със духовни и метафизични дейности. Това е частичната причина защо хората се образуват или се посвещават на религии и култове. Празнотата във човешките души също е фактор, който ги кара да се събират заедно още повече. Няма да е физически процес на свързване както клетките на вашето тяло … ами емоционално, умствено и духовно, един факт, които ще доведе до основно еволюционно събитие на Земята.”

“… Точно сега, човечеството е в процес на по-силно свързване, всеки един човек с другите. Това става по много невидими начини, но чувствителните хора могат да почувстват ефекта по цялата планета и по-специално силно нарастващото колективно суперсъзнание, което ще става по-силно във близкото бъдеще. Съзнателно чрез напредналите комуникации и компютърни технологии и несъзнателно чрез нарастващите невидими радио и телевизионни вълни и други, които всъщност са енергийни връзки между всички хора на Земята, по този начин създаващи огромна енергийна мрежа около планетата Земя, свързваща все повече цялото човечество в един подсъзнателен и суперсъзнателен ум. Този етап е предпоставка за следващата главна еволюционна стъпка.”

“… Вашата планета в жива … Планетата и всяка форма на живот на нея има своя собствен дух. Земята е в постоянна комуникация с вашите души. Вашата еволюция е също еволюцията на планетата. Живите видове на Земята представляват нейната жива еволюция, но най-напредналите форми на живот на нея са човешките същества. Те представляват най-напредналите функции на планетата, подобни на клетките в нервната система, които са най-развитите клетки във вашето тяло, тези които са местата за свързване с по-висока душа, човешката душа.”

“Този процес е подобен на начина, по който душите на клетките се съединяват заедно и напредват в следващата фаза на еволюцията, за да продължат и да растат като част от по-голяма форма на живот, която са създали, което всъщност е едно растение, животно или човек.”

“После, ново съединените или енергийно свързани хора, които са всъщност най-умствените форми на живот на планетата Земя, ще направят следващата стъпка на еволюцията като запълнят празното пространство в техните души. Те ще се свържат заедно до един много по-голям дух, които ще свързва всички души на хората на Земята по подобен начин, по които вашата собствена душа е свързана със малките души на нервните клетки на вашето тяло.”

“Новия, огромен дух ще координира всички човешки животи свързани заедно в новия комплекс на човечеството … Този дух, ще помогне на хората да се развиват по нататък в по-високите граници на Вселената. Това е реалната еволюционна стъпка, която много планети във Вселената, които са минали през подобни промени, чакат за да комуникират с вас.”

“Този процес може да изглежда странен, но си спомнете как вашето собствено тяло е направило същото. Вашите живи клетки, когато сте били млади като зародиш на няколко седмици, са жадували за по-голяма душа, която е вашата душа, да се свърже с тях, да им донесе по-висок живот в техния живот. Те са се нуждаели от вашата душа за да помогнат на малките клетки да изпълнят техните собствени еволюционни нужди. Тези нужди са реално кодирани във всеки вътрешен атом и във всяка жива част на техните духове. Вашите клетки направиха голяма крачка във еволюционния процес. Те се свързваха с по-голяма душа … Те се свързаха с вашата душа, за да създадат вас, много по-напреднала форма на живот от колкото всяка една от тях поотделно. Този процес силно е обогатил живота на клетките. Техните животи са се променили напълно. Те са станали по-силни, просветени, пълни с любов и задоволство. Те са станали част от по-голяма форма на живот с по-голяма душа, която е запълнила празнината в техните собствени малки души. Те са направили една огромна стъпка в еволюционния процес, които е част от обединяването на целия живот във Вселената.”

“Вие, цялото човечество, ще минете през това. След обединителния процес едни с други, вие хората на Земята ще направите следващата главна еволюционна стъпка, последната за индивидуалните хора, вие ще се свържете в един по-голям и огромен дух.”

Бях толкова развълнуван. “Кой е този огромен дух?” Почувствах се сякаш сърцето ми туптеше, а бях в астралното ми тяло. Ангелът се усмихна, тогава бавно отговори на въпроса ми.

“Ще е силен, голям, високо интензивен дух от триизмерното пространство, от нивото на силите. Този дух ще свърже себе си с всички хора на планетата Земя. Ще създаде едно ново голямо същество, което силно ще подобри животите ви и завинаги. Този огромен дух е добре познат на човечеството на Земята. Много хора без да знаят, вече силно желаят да се свържат с него. Те съзнателно се молят за Неговата помощ и го обичат. В една част от тяхното подсъзнание всички хора на Земята го познават. И независимо дали вярват в някоя утвърдена религия или не, в ситуация на огромна нужда повечето хора разпознават Неговото присъствие. Те го наричат: Бог, Елохим, Яхава, Алах, Божествения Баща и много други имена.”

Оригинален Линк

Групово преживяване близко до смъртта е феномен, при който цяла група от хора имат НДЕ по едно и също време на едно и също място. Виждат се извън телата си и имат едно и също или подобно преживяване.

Мей Ойлит преживява НДЕ заедно със своите най-добри приятели Джеймс и Рашад през 1971. През 2002 тя умира за последно по време на операция, за да оправи една от клапите на сърцето си. Тя е била на 52 години. Следва нейното преживяване близко до смъртта.

---

През есента на 1971, когато бях 22 годишна, споделих едно преживяване близо до смъртта с моя братовчед, Джеймс, и неговия най-добър приятел, Рашад, който беше от Индия. Двете млади момчета бяха във ваканция от училище и бяха останали с моето семейство във фермата. Един следобед ние тримата отидохме на нивата да съберем фураж за животните. За да стигнем до нивата, трябваше да минем през една метална врата и се редувахме да я отваряме и затваряме. Късно следобед се завихри буря от запад и решихме да свършваме за днес. Беше ред на Джеймс да отвори вратата и като го направи, той се протегна за моята ръка, за да се покатеря обратно на вагона. Бях се наклонила погрешно и неговото тегло ме издърпа към него. Рашад ме хвана за другата ръка, за да ме балансира и бяхме в точно тази позиция, когато светкавицата ни удари.

Видях светкавицата да блести по върха на вратата. Следващото нещо, което си спомняме, беше че бяхме в една голяма стая или зала, направена от черен камък. Тавана беше много нависоко и мракът беше толкова гъст, че не можехме да видим върха. Нямаше мебели или неща да висят по стените, просто студен, черен камък навсякъде. Знаех си, че би трябвало да съм уплашена, но се чувствах мирно, носейки се в мрака с моите двама приятели в огромната тъмна зала. Величествените стени на това място бавно се показаха над нас и сякаш излъчваха едновременно огромна сила и силна мъжественост. Сещам се, че си помислих, че това би подхождало на Крал Артур. В този момент осъзнах, че ние тримата бяхме обединени в мисъл и тяло. Картините на Артур дойдоха до мен от Джеймс и Рашад. Джеймс видя само космическа версия на краля. Рашад сякаш се виждаше във времето на Артур. Като всички осъзнахме мислите на останали, изведнъж познавах Джеймс и Рашад по-добре, отколкото познавах всички други.

Осъзнахме, че една светлина идваше в залата от единия край на свода. Беше повече от светлина. Беше златна, прегръщаща топлина. Отдаде чувство на мир и задоволство по-силно от всичко, което бяхме почувствали досега. Бяхме привлечени от нея. Не говорехме, но комуникирахме един с друг на друго ниво, виждайки през очите на всеки. Като стигнахме свода и минахме през него, влезнахме в една красива долина.

Имаше ливади и хълмове с дървета, които водеха до високи планини в далечината. Всичко блестеше със златни искрици от светлина.

Видяхме, че искрящите светлини бяха малки, прозрачни балончета, които се носеха във въздуха и сияеха върху тревата. Осъзнахме, че всяко едно малко сияние беше една душа. За мен, долината изглеждаше да е Рая, но в същото време знаех, че Джеймс и Рашад я виждаха по друг начин. Джеймс я видя като Залива на Душите. Рашад я видя като Нирвана и някак си ние знаехме всичко това, без да приказваме. Светлината започна да се събира в далечния край на долината и бавно извън мъглата, чисто бяло същество започна да се материализира. Видях ангел със силно ярко лице, но не такова, каквото обикновено си представяте. Тя беше по-скоро силна Викингска Валкирия. Знаех си, че тя беше специалния ангел, който пазеше жените в моето семейство и усетих, че нейното име е Хелена. Джеймс видя това същество като неговия починал баща, професионален морски войник в бяла униформа. Рашад възприе съществото като Просветения, или Буда.

Съществото заговори първо Рашад и го приветства. Той каза, че времето на Рашад на Земята е свършило. Сега беше заслужил Нирвана. Рашад попита защо Джеймс и аз бяхме там и му беше казано, че ние бяхме част от причината, поради която той беше заслужил Нирвана. Неговите двама големи приятели го обичаха толкова много, че те пожелание са го съпроводили по неговото последно пътуване. В същото време обаче, Джеймс получи друго съобщение. Той се беше притеснил какво би си помислил неговия баща за неговите протести против войната и баща му каза, че е горд, че отстоява това, в което е вярвал. Той знаеше, че той не беше страхливец, защото един страхливец не би поел този път с Рашад. А пък аз получих друго съобщение, в което Хелена ми каза, че е радостна, че съм запомнила примера за сила, почтеност, мъдрост и лоялност, на който ме научи моето семейство.

Прекарахме сякаш цяла вечност на това място, докато приказвахме с нашите отделни, но и свързани, същества. Те казаха, че се появяват така пред нас, защото в реалния свят ние сме били физически свързани, когато светкавицата ни е ударила. Те казаха, че това символизира обединението на всички религии и доктрини. Казаха, че ще доживея да видя нова ера на толерантност, в която душите и сърцата на човечеството ще бъдат обединени както ние тримата бяхме.

Водачите ни научиха, че доктрина, вероизповедание и раса не значат нищо. Независимо в какво вярваме, всички сме обединени под един Бог, и единственото правило е истинския закон на Бога - Прави това на другите, което ти искаш те да правят с теб. Ние трябва да третираме всички хора все едно те са част от нашата душа, защото те са. Всички живи същества във Вселената са свързани помежду си. Те казаха, че скоро човечеството ще се развие достатъчно да добие по-високо място в универсалната схема на нещата, но дотогава трябва да се научим на взаимно приемане, толерантност и обич. Казаха, че ще дойде ново време, когато хората няма да могат да изтърпят да гледат други, които са бездомни и гладни. Ще разберем, че само като си помагаме взаимно, наистина помагаме и на себе си.

Накрая ни казаха, че е време да тръгваме. Не ни беше позволено да останем още, защото не ни беше време на мен и Джеймс, ами само на Рашад. Просветеният каза на Рашад, че той ще има малко време преди се върне и да се погрижи за земните неща. Бащата на Джеймс му каза, че той ще се върне на това място малко след Рашад, но те двамата ще трябва да се върнат сега, за да мога и аз. Аз казах, че искам да остана тук в тази долина с тях, но Хелена ми каза, че не съм си изпълнила моята съдба, че имам неродени деца.

Понесохме се бавно към свода. Придърпването стана по-силно и буквално бяхме хвърлени обратно в света. Носехме се за малко над нашите тела. Някои от братовчедите ми бяха в съседните ливади и бяха видели какво се беше случило. Видяхме ги да бягат към нас. Ръцете на Джеймс и Рашад бяха още хванати за моите. Видяхме братовчедите ми да освободят техните пръсти, за да могат да обърнат Рашад и да му помогнат.

Като отделиха ръцете ни, Джеймс и аз влязохме обратно в телата ни. Почувствахме се сякаш горяхме, но се оказа, че имахме само леки изгаряния. Рашад, явно защото беше на края, пое най-големия заряд. Докторите казаха, че светкавицата е причинила вреди на неговото сърце, бели и черни дробове. Той остана в болницата за няколко седмици. През това време, тестовете откриха, че Джеймс има тумор на мозъка, който може би ще застраши неговия живот.

Когато Рашад беше в състояние да пътува, Джеймс го върна обратно в Индия. Той му предложи да остане, но Рашад му каза, че иска да е сам в края на дните си. Рашад пое живота на Аскетите по Ведическа традиция. Той помоли жена си да остане с нейното семейство, защото искаше да прекара последните си дни в духовни пробуждания. След година и половина по-късно, през един студен януарски ден, Рашад се върна обратно в Нирвана. Джеймс и аз знаехме кога неговата душа напусна този свят без да ни кажат.

Джеймс живя около три години след като откри, че имаше тумор на мозъка. Той предаде повечето от наследството си на едно благотворителна организация, която обучаваше младите хора в Индия. Аз от друга страна оживях още тридесет години (за сега) със знанието, че това преживяване, което споделих с моите най-близки приятели, е било нещото, което ме е упътвало в живота. Опитвам се всеки ден да изпълня моята съдба, каквато и да е, със същото тихо достойнство и решителност, които те показаха, когато срещнаха тяхната. Те наистина бяха моите хора, които ми помогната по моя път, и знам, че връзката, която споделях с тях толкова дълго е същата връзка, която ние всички споделяме. Просто понякога не успяваме да разберем това.

Оригинален Линк

Свидел на чудо

През декември 1982 година Рики Рандолф, който работел като охрана в съда в Джорджия, е катастрофирал след гонитба и е имал преживяване близко до смъртта. От тогава, той е имал много ясновидения, които са били потвърдени от семейството му и приятели. Следва неговото НДЕ, където той преживява чудо.

---

Увод в чудото

Очаквах това утро, понеже бях планирал да ходя на лов във фермата, граничеща с реката Чатахуки, където живеехме аз и моето семейство. Пристигнах у дома и събрах амунициите ми опитвайки се да тръгна възможно най-рано, колкото можех. Жена ми вече беше тръгнала на работа, както повечето хора, които имат нормални часове за работа. Обикновено й звъня, когато отивах на лов, но този път от бързината и в точно това утро не й звъннах.

Трябваше да ходя около три километра до един дървен пост и пристигнах там около 10:15 сутринта. Постът ми беше около 6 метра висок отпред, гледащ към гъсто парче земя от борове. Задната част гледаше към реката долу и се спускаше стръмно по огромни заоблени речни камъни в реката. Завързах си пушката да се повдигне след моето покатерване на върха и започнах изкачването нагоре. Стигнах върха и се настаних да стрелям с пушката. Тогава без предупреждение чух прасване. По-късно се връщах на това място, за да си мисля за живота ми. При едно посещение с един приятел измерих разстоянието от върха на поста до камъните, върху които се бях приземил - 24 метра!

Като започна моето падане към реката надолу, можех да видя реката да идва много бързо. Знаех, че това е края за мен и въпреки това само секунди преди сблъсъка сякаш се движех бавно.

Толкова много мисли ми минаха през главата ми. Моята жена, моята дъщеря, моето семейство и никой не знаеше къде съм. Ще ме намерят ли някога?

После тъмнина. Колко дълго продължи тъмнината не знам. Тогава нещо прекрасно се случи. Почувствах, че напускам тялото си. Летях няколко метра във въздуха над реката. Погледнах моето тяло и останах със смесени чувства. Кървях от устата ми, ушите, очите и видях малка струичка кръв под мен на камъка. Като разсъждавах върху състоянието на тялото ми, почувствах дърпане и започнах да се издигам много бързо. Пътувах с огромна скорост нагоре през атмосферата.

Като подминах атмосферата, погледнах обратно и можех да видя Земята! Толкова красива гледка! Беше толкова блестящо светеща. Като погледнах напред можех да видя планетите. Помислих си, това не може да бъде! Къде е Исус? Никога не ми беше казвано, че нещо подобно като това може или ще се случи като умра. Все по-бързо ускорявах. Видях други слънчеви системи и галактики като се придвижвах на горе. Влезнах в нещо като дупка. Тя беше дълга и тъмна. Но около мен видях линии от светлина направени от всеки цвят в спектъра. Видях една слаба светлина ставаща все по-ярка в далечината отпред. Като влезнах в светлината почувствах всичко през моето същество. Не се страхувах вече.

Тогава изведнъж стоях пред масивни стълби. Те водеха към нещо като някакъв вид мост или пътека. В далечината видях гледка, толкова величествена и поразителна - град направен от нещо като стъкло или кристал!

Чудото се предсказва

Светлините бяха от много цветове, които се излъчваха от него. Никога не бях виждал такава гледка. Започнах да вървя към града зашеметен и невярващ.

Толкова много въпроси минаваха бързо през главата ми. Трябваше да знам къде съм. Какво се случваше с мен?

Стигнах до предната част на града и видях двойна врата, която изглеждаше да е дванадесет метра висока и широка. Блестеше сякаш беше лакирана. Като стоях там чудейки се, вратите започнаха да се отварят. Направих крачка назад и погледнах вътре. Видях хора да се разхождат вътре, както се разхождат в търговски център тук на Земята. Тези хора бяха облечени много различно. Но по едно нещо си приличаха, всички бяха облечени в един вид широки горни дрехи с качулки. Влезнах през вратите с удивление от това, което виждах. Вътрешността беше масивна. Изглеждаше като квадрат по форма, с балкони навсякъде, които водеха долу в различни нива. Повървях напред и погледнах към балконите. Сякаш продължаваше завинаги!

Като гледах нагоре, видях много хора да минават покрай мен, но никой не изглеждаше, че ме забелязва. Тогава един се приближи към мен и внезапно спря. Той бавно повдигна главата си и можех да видя лицето му. Той изглеждаше човек по всяко едно отношение с изключение на едно. Неговите очи. Нямаше зеници! Но те изглежда си променяха цвета в цветовете на синъото. Неговата коса беше снежно бяла. Исках да приказвам, но преди да успея той се обърна и посочи един дълъг коридор. Въпреки, че не приказвахме, знаех, че трябваше да тръгна по този коридор. Тогава, сякаш нищо не се беше случило, той продължи нататък. Знаех, че и аз също трябва.

Нещо ме викаше отпред. Вървях дълго надолу към края на този коридор. Не се обърнах надясно или наляво. Знаех някак си, че моите въпроси ще бъдат отговорени. Отново видях пред мен масивна двойна врата. Изглеждаше от някакъв вид метал - злато или нещо друго, не мога да кажа.

Внезапно вратите се отвориха. Чух глас, но не както говорим, но от вътре в мен и каза, “Влез”. Направих, както ми беше казано и вратите неочаквано се затвориха след мен. Отначало ме беше страх. Пълна тъмнина. Пълна тишина.

Тогава след известно време, чиято продължителност не мога да преценя, една ярка светлина започна да грее в стаята. Все по-ярка ставаше! Беше някак си над и пред мен. Опитах се да я погледна, но бях почти заслепен от нея! Държах ръцете си изправени пред мен и успях да разпозная една фигура да седи върху нещо като стол.

“Какво направи с живота си?”. Гласът проникна в мен. Нямах отговор.

Тогава от дясната ми страна видях нещо като филм и аз участвах в него. Видях майка ми да ме ражда, моето детство и приятели. Видях всичко от моето детство. Видях всичко което бях направил пред очите ми.

Както живота ми течеше пред очите ми, опитах се да се замисля за добрите неща, които бях направил. Бях отгледан в църква и бях много активен в църковните дейности, и точно като си мислех за това видях един човек в колата си и му беше свършил бензина. Спрях и го закарах до близката бензиностанция преди една година. Купих му малко газ, защото той нямаше пари и му помогнах да продължи пътя си. Помислих си, но защо гледам това? Гласът беше силен и ясен - “Ти изобщо не се замисли да помогнеш на тази душа и не поиска нищо в замяна. Тези действия са същината на доброто”.

Също и видях всички хора, които бях наранил. И видях как моите действия задвижваха действията на другите. Бях шокиран! Никога не се бях замислял, че моя живот оказва влияние върху действията на моите приятели, семейство и другите хора, които бях срещнал. Видях резултата на всичко, което бях направил. Не бях доволен изобщо. Погледнах към случките към края. Наистина бях направил толкова малко с живота си. Бил съм егоистичен и жесток толкова много пъти. Наистина съжалявах, че съм направил толкова малко. След това отново силно и ясно чух гласа да приказва отново, “Трябва да се върнеш”.

Но не исках да се връщам. Бях съгласен да остана и копнеех да остана въпреки нещата, които бях видял и чул. “Имам толкова много въпроси”, отговорих аз, “неща, които трябва да знам и не разбирам”. “Трябва да се върнеш и да помогнеш на другите да се променят като промениш твоя живот”. Докторите ще искат да ти направят операция. Не позволявай това да се случи. Ако го позволиш, няма да можеш да ходиш отново. Ще бъдеш посетен от някой, който ще ти даде отговорите на въпросите, които имаш. Като те викна ти ще дойдеш отново. Ще се възстановиш от всичко, което ти се е случило ако направиш тези неща. Погледни какво ви очаква.

Обърнах се и видях земята в бъркотия. Войни и смърт. Ужасни гледки. Градове падаха, нови се построяваха. Видяха САЩ и един вулкан да изригва, покривайки много градове в тъмнина. Гледах още и видях падението на нашето правителство, такова каквото го знаем. Хора убиващи за хляб и вода. Страшни гледки. Видях нещо като огромна експлозия в атмосферата на Земята и много земя беше разрушена. Гледах и видях нов вид хора, по-млади и от по-мирна природа. Градовете бяха малко, които бяха останали, но тези хора изглеждаха по-спокойни.

“Време е да вървиш”, чух отново. Но исках да видя още!

Тогава вратите се отвориха и се почувствах почти отнесен долу по коридора. Минах през вратите на града и се почувствах като изстрелян през тази дупка, през която дойдох. По-бързо се движех, не можех да спра.

Влезнах в атмосферата на Земята и видях реката отдолу. Видях моето тяло, все още лежащо там неподвижно.

Тогава това беше като електрически шок толкова силен, че почувствах тялото ми да скочи. Отворих очи и видях дърветата отгоре и небето. Тогава, О Боже, болката! Борех се за всеки дъх, задушавах се от собствена ми кръв.

Чудото се случи

Успях да се обърна на стомаха ми. Болката беше всичко, което можех да понеса. Погледнах небето и видях, че слънцето беше по-ниско, от колкото си спомнях. Погледнах часовника ми. Беше 5:30. Единствените ми мисли бяха как да викна за помощ. Забелязах, че пушката не беше далеч от мен, все още вързана за въжето, което бях сложил около кръста ми. Започнах да го дърпам към мен. Успях да сграбча цевта и я издърпах към мен. Издавах изстрел горе долу на всеки десет минути, надявайки се някой да дойде.

Ставаше късно и знаех, че няма да издържа дълго, и започнах да пълзя по корем, дърпайки се с дървената част на пушката ми. Успях да стигна до едно свлачище, което водеше долу в реката. Като пълзях болката беше толкова огромна, че припадах на няколко пъти. Пълзях през дебели и бодливи храсти. Исках да се предам, бях толкова изморен и изпитвах толкова силна болка. Но знаех, че трябва да се справя, поне донякъде, където можеха да ме открият, надявах се.

Погледнах пред мен и видях пътя, на който живях през дърветата. Успях да чуя звуци в далечината.

“Да, благодаря ти Боже”, помислих си!

Най-накрая се озовах до пътя и започнах слабо да викам за помощ. Но бях твърде изтощен и просто лежах там до на пътя. Моят втори баща се завръщаше от работа и ме намери да лежа на пътя.

“Всичко е наред”, чух го да казва. “Помощта идва”.

Това беше последното, което си спомням преди да видя светлините вътре в болницата. Докторът стоеше до крака ми.

“Можеш ли да почувстваш това?” каза той.

“Да почувствам какво?” попитах аз. Той ми бодеше стъпалата и краката. Бях парализиран!

“Не можем да ти помогнем тук сине” каза той. “Ще те изпратим с линейка до една болница, където могат да се справят с твоите наранявания.”

Дали от болката или лекарствата, угаснах като светлина.

Следващия следобед се събудих и видях двама доктори да стоят до крака ми до моето болнично легло. Те се представиха като моите лекари и продължиха да ми обяснят, че трябва да мина веднага през операция. Костите на моя гръбнак са били счупени и са напрягали моите гръбначни нерви, причинявайки парализа. Тогава чух предупреждението, което чух преди.

“Не им позволявай да те оперират или никога вече няма да ходиш отново.”

Това го разбрах съвсем ясно, но знаех, че те нямаше. Казах им, че трябва да видя моята жена и дъщеря първо.

Жена ми и дъщеря ми пристигнаха малко след посещението на докторите. Казах им какво те ми казаха. Тя ме посъветва, че трябва да осъзная, че те правят необходимото за мен. Не знаех как да й кажа какво се е случило с мен. Опитах се да й кажа, че вярвам, че не трябва да ме оперират. Въпреки, че тя не се съгласи, тя почете моето желание.

Когато докторите се завърнаха им казах за моето решение и те много се разочароваха. Слушах лекция след лекция.

“Добре” каза единия от тях, “ако никога не искаш да ходиш отново, това си зависи от теб”. И те напуснаха.

През нощта като си лежах в леглото ми плачех силно. Луд ли бях? Какво правех?

Светлина започна да изпълва стаята ми.

“Ти ще бъдеш наред”, чух да казва един глас. Тогава тя си отиде. Успокоих се и легнах да спа.

Дните се превърнаха в седмици, седмиците в месеци.

Тогава една сутрин почувствах ощипване по крака! Бях завладян от радост! Казах на сестрата, че искам да стана и да ходя. Тя ме погледна и каза, “Да видим, да видим”. Знаех, че съм излекуван без съмнение. Сестрата се обади на моя доктор и следваща сутрин той се отби.

“И мислиш, че можеш да ходиш?” каза той.

“Да”, отговорих аз.

“Ами нека да видим”.

Няколко часа по-късно бях откарах долу в стаята за физико-терапия. Те ме носеха до долу и ме повдигнаха във вертикална позиция. Сестрата ми сложи отпред патерици. Аз взех патериците, поставих убедително моя крак на пода. Една стъпка. Две стъпки.

“Боже мой, той ходи” каза сестрата на сестрата, която ме докара долу.

Следващите няколко дни бяха тежки. Отивах много често до физико-терапията и ми бяха направени много рентгенови снимки по нареждане на докторите. Моята жена и семейството ми бяха смаяни, но все пак аз знаех. Беше ми казано! Останалото трябваше също да е истина.

Моя доктор беше още повече смаян, когато откри, че нямах кости, които да натискат моите гръбначни нерви. Цитирам го:

“Това не е нормално. Явно По-Велика Сила ти е направила това за теб, което ние искахме да опитаме и да коригираме с операцията. Никога досега не бях виждал нещо такова.” Край на цитата.

От този ден живота ми се промени и можех да помагам на другите по начини, които не си бях мечтал. Исках да споделя това с всички, така както е, и това ме поведе напред в моето търсене на истината.

Оригинален Линк

Мелън-Томас Бенедикт е човек на изкуството, който е имал преживяване близко до смъртта през 1982. Бил е мъртъв за около час и половина поради неизлечим рак. По време на смъртта му, той излиза от тялото си и отива в светлината. Заинтересуван от вселената, той бива откаран далече в дълбочините на съществуването и дори извън тях, в енергетичната празнота на нищото преди Големия Взрив. По време на неговото преживяване, той е имал възможността да научи много относно прераждането. Благодарение на неговото преживяване успява да допринесе за научни открития. Мелън се е занимавал усилено с механиката на клетъчната комуникация и изследвания свързани с връзката на светлината и живота в областта на квантовата Биология. Изследванията предоставят драматична нова перспектива как работят биологичните системи. Мелън е открил, че живите клетки могат много бързо да реагират на светлинни подбуждания, водещи до, освен други неща, високо скоростно лечение. Той е изследовател, изобретател и лектор, който държи шест американски патента.

Няколко седмици след като Мелън се е родил, той може би е преживял НДЕ, когато неговите черва са се разкъсали. Неговото тяло било захвърлено настрана като труп, но все пак за изненада на всички той по-късно се е съживил. Когато е станал достатъчно голям, за да може да държи пастели, той започнал нещо, което се е превърнало в непреодолим подтик да създава символични форми на черно-бели ин-ян кръгове от източните религии. Не си спомня защо е чертал тези определени символи.

Прекарал е училищните си години в Католически интернат във Вермонт и като младеж е бил кръстен в Християнската религията на Спасителната Войска. Пътувал е обширно поради военния му втори баща, докато семейството му не се е установило във Файетевиил, Северна Каролина.

След това Мелън е имал диагноза рак, който не може да се оперира. Той се е махнал от полуделия филмов свят и подкарал собственото си студио за цветно стъкло. Като се влошило състоянието му, той прекарал все повече време с неговото изкуство. Една утрин се събудил знаейки, че ще умре на следващия ден, и умрял.

---

Пътят към Смъртта:

През 1982 умрях от неизлечим рак. Състоянието не можеше да се оперира и всякакъв вид хемотерапия просто ме правеше по-вял. Бяха ми дали от шест до девет месеца живот. Бях информационен маниак през 70-те, и бях паднал духом относно ядрената криза, екологичната криза, и т.н. И понеже нямах духовна база, започнах да вярвам, че природата е направила грешка, и че вероятно сме един раков организъм на тази планета. Не виждах никакъв начин да се избавим от проблемите, които си бяхме създали на нас и на планетата. Възприемах всички хора като рак, и това беше което получих. Това ме уби. Внимавайте каква ви е гледната точка за света. Може да се върне на теб, най-вече ако имаш негативно отношение към света. А аз имах сериозно негативно. Това ме доведе до моята смърт. Опитах всякакви алтернативни лечебни методи, но нищо не помогна.

Та прецених, че това е наистина само между мен и Бог. Никога досега не се бях срещал с Бог, или дори да се занимавам с Бог. Нямах никаква духовност по онова време, но бях на път да уча за духовността и алтернативното лечение. Поставих си за цел да прочета и назубря всичко възможно по въпроса, защото не исках да бъда изненадан като съм на другата страна. Та започнах да чета относно различните религии и философии. Всички те бяха много интересни и даваха надежда, че има нещо на другата страна.

От друга страна, като самоиздържащ се художник на цветно стъкло по онова време, нямах никаква здравна застраховка. И така моите спестявания отидоха за една нощ в тестване. Тогава се изправих пред медицинската професия без никаква застраховка. Не исках да обременявам финансово моето семейство, и затова реших, че ще се справя сам. Нямаше постоянна болка, но имах моменти, в които ми се губеше съзнанието. Разбрах, че не мога да карам кола и след това отидох в приют. Имах моя собствена болногледачка. Бях благословен от този ангел, който ме съпроводи през последната част от живота ми. Издържах около осемнадесет месеца. Не исках да вземам много лекарства, понеже исках да съм възможно най-съзнателен. Тогава изпитах такава болка, нямах нищо друго освен болка в съзнанието ми, за щастие само няколко дни.

Светлината на Бог:

Спомням си, че едно утро се събудих у нас около 4:30 часа и просто знаех, че това беше. Това беше деня, в който щях да умра. И викнах няколко приятели и си взех довиждане. Събудих моята болногледачка и й казах. Бях се уговорил лично с нея, че тя ще остави тялото ми за шест часа, заради всички интересни неща, които бях прочел, че се случват, когато човек умира. Върнах се да спа. Следващото нещо, което си спомням беше началото на типичното НДЕ. Изведнъж бях напълно осъзнат и стоях изправен, но моето тяло беше в леглото. Имаше я и тъмнината около мен. Бъдейки извън тялото беше по-живо отколкото обикновено преживяване. Беше толкова живо, че можех да видя всяка стая в къщата, можех да видя върха на къщата, можех да видя около къщата, можех да видя под къщата.

Там беше и светещата светлина. Обърнах се към светлината. Светлината беше много подобна на това, което много други хора описват в техните НДЕ-та. Беше толкова величествена. Реална е, можеш да я почувстваш. Пленителна е, искаш да отидеш към нея сякаш искаш да отидеш в идеалните ръце на твоята майка или татко.

Като започнах да се движа към светлината, знаех интуитивно, че ако отида при нея, ще бъда мъртъв.

И както се движех към нея казах, “Моля изчакай минутка, изчакай малко тук. Искам да си помисля за това; Бих желал да приказвам с теб преди да тръгна.”

За моя изненада, цялото преживяване спря в този момент. Вие контролирате наистина вашето НДЕ. Не се намирате на влакче в увеселителен парк. И моето желание беше уважено и проведох няколко разговора със светлината. Светлината се променяше в различни фигури, като Исус, Буда, Кришна, мандали (кръгове), първообразни картини и знаци.

Попитах светлината, “Какво става тук? Моля те светлина, разясни се на мен. Искам наистина да знам реалността на ситуацията.”

Не мога да обясня точните думи, защото беше вид телепатия. Светлината отговори. Информацията, която ми беше дадена, беше че твоите вярвания оформят вида на обратната връзка, която получаваш пред светлината. Ако си бил Будист или Католик или Фундаменталист, ще получиш обратна връзка на твоите мисли. Имаш шанса да я погледнеш, да я проучиш, но повечето хора не го правят.

След като светлината ми се разкри, осъзнах, че това което наистина виждах, беше част от матрицата на нашето Висше Аз. Единственото нещо, което мога да ви кажа е, че то се превърна на матрица, мандала (кръг) от човешки души, и това което видях е, това което наричаме нашето Висше Аз във всеки един от нас е матрица. То е също канал към Източника; всеки един от нас идва директно, като директно изживяване от Източника. Ние всички имаме Висше Аз, или част от абсолютния дух от нашето същество. То се разкри пред мен в истинската си енергийна форма. Единствения начин, по който мога да го опиша е, че съществото на Висшия Аз е по-скоро канал. Не изглеждаше така, но беше директна връзка със Източника, която всеки един от нас притежава. Ние сме директно свързани с Източника.

Така светлината ми показа матрицата на Висшия Аз. И ми стана ясно, че всички Висши Аз-ове са свързани в едно същество, всички хора са свързани като едно същество, ние всъщност сме едно и също същество, различни аспекти от същото същество. Не беше дадено на определена религия. Това ми беше разяснено. И видях тази мандала (този кръг) от човешки души. Беше най-красивото нещо, което някога съм виждал. Влязох в него и то беше поразително. Беше като любовта, която винаги си искал, и беше от този вид любов, която лекува и регенерира.

Като помолих светлината да продължи да обяснява, разбрах какво е матрицата на Висшия Аз. Имаме решетка около планетата, където всички Висши Аз-ове са свързани. Това е като огромна компания, следващо фино ниво на енергия около нас, духовното ниво, може би да кажете.

След това, след няколко минути, поисках повече обяснения. Наистина исках да зная какво е вселената, и бях готов да тръгна тогава.

И казах, “Готов съм, вземи ме.”

Тогава светлината се превърна в най-красивото нещо, което съм виждал: мандала от човешките души на тази планета.

Сега дойдох до това с моята негативна гледна точка относно какво се е случило на планетата. И помолих светлината да продължи да ми се изяснява, видях в тази великолепна мандала колко сме красиви в нашето естество или сърцевина. Ние сме най-красивите същества. Човешката душа, човешката матрица, която всички ние образуваме заедно е абсолютно фантастична, елегантна, екзотична, всичко. Просто не мога да се изразя достатъчно как тя ми промени мнението за човешките същества в този момент.

Казах, “О Боже, не знаех колко сме красиви.”

На всяко ниво, високо или ниско, в каквато и форма да сте, вие сте най-красивите създания.

Бях изненадан да открия, че нямаше никакво зло в моята душа.

Казах, “Как е възможно това?”

Отговорът беше, че никоя душа не наследява зло. Ужасните неща, които се случваха на хората може да са ги подтикнали да правят зли неща, но техните души не са зло. Това, което всички хора търсят, това което ги поддържа, е любов, ми каза светлината. Това което разваля хората е липсата на любов.

Разкритията идващи от светлината продължаваха нататък, после питах светлината, “Това означава ли, че човечеството е спасено?”

Тогава като звук от тромпет с дъжд от спираловидни светлини, Великата Светлина проговори, “Запомни това и не го забравяй; вие се спасявате, освобождавате и лекувате. Винаги сте го правили. И винаги ще. Вие сте създадени със силата да правите така от преди началото на света.”

В този момент осъзнах още повече. Осъзнах, че НИЕ ВЕЧЕ СМЕ СПАСЕНИ, ние сме се спасили, защото ние сме били проектирани да се самопоправяме както останалата част на Божията вселена. Това е значението на второто пришествие.

Благодарих на светлината от Бог с цялото си сърце. Най-доброто нещо, което можех да измисля бяха тези прости думи на тотално уважение: “О скъпи Боже, скъпа Вселено, скъпи Висши Аз, обичам живота си.”

Светлината сякаш ме вдишваше дори по-дълбоко. Сякаш напълно ме поглъщаше. Обичащата светлина е, до ден днешен, неописуема. Влезнах в друга реалност, по-дълбока от последната и осъзнах нещо повече, много повече. Беше грамаден поток от светлина, обширен и пълен, дълбоко в сърцето на живота. Попитах какво е това.

Светлина отговори, “Това е РЕКАТА НА ЖИВОТА. Пий от тази манна небесна за твоето сърце.”

Това и направих. Поех една голяма глътка и после още една. Да пиеш от самия живот! Бях в екстаз.

Тогава светлината каза, “Имаш желание.”

Светлината знаеше всичко за мен, всякакво минало, настояще и бъдеще.

“Да!” прошепнах.

Поисках да видя останалата част от вселената; извън нашата слънчева вселена, извън всички човешки илюзии. Светлината тогава ми каза, че мога да тръгна по Потока. Така и направих, бях откаран през светлината до края на тунела. Почувствах и чух поредица от много нежни звукови гърмежа. Какво бързане!

Изведнъж сякаш бях изстрелян надалече от планетата на този поток от живота. Видях земята да се отдалечава. Слънчевата система, в целия си блясък, профуча и изчезна. По-бързо от скоростта на светлината летях през центъра на галактиката, поемайки повече знания като преминавах. Научих, че тази галактика и цялата вселена, бликат от много различни по видове ЖИВОТ. Видях много светове. Добрата новина е, че не сме сами в тази вселена!

Като минавах през този поток от съзнание през центъра на галактиката, потока се разширяваше в страхотни фрактални вълни от енергия. Супер клъстерите на галактиките с цялото им древно знание минаваха наоколо. В началото си мислех, че отивам някъде; всъщност пътувах. Но тогава осъзнах, че както потока се разширяваше, моето съзнание също се разширяваше да поеме всичко във вселената. Цялото съзнание мина покрай мен. Беше невъобразимо чудо! Бях наистина детето чудо; едно дете в страната на чудесата!

Сякаш се бях извисил над всичките създания във вселената и те изчезваха в точка от светлина. Почти веднага втора светлина се появи. Дойде от всички страни и беше толкова различна; светлина състояща се от много повече от всички честоти във вселената.

Почувствах и чух няколко меки звукови гърмежа отново. Моето съзнание, или същество, се простираше за да се смеси с цялата холографична вселена и повече.

Като влезнах във втората светлина, осъзнах че тъкмо съм се издигнал над истината. Това са най-добрите думи, които мога да намеря, но ще се опитам да обясня. Като влезнах във втората светлина, се разширих извън първата светлина. Озовах се в дълбока тишина, извън всяка тишина. Можех да виждам или усещам ЗАВИНАГИ, извън безкрайността. Бях в празнотата. Бях в преди създаването, преди Големия Взрив. Преминах началото на времето - първата дума - първата вибрация. Бях в окото на създанието. Чувствах се, че докосвам лицето на Бог. Не беше религиозно чувство. Просто бях в едно с абсолютния живот и съзнание.

Като казвам, че можех да виждам или усещам завинаги, имам предвид че можех да преживея цялото създание как се самогенерира. Беше без начало и без край. Това е мисъл за разширяване на ума, нали? Учените възприемат Големия Взрив като единствено събитие, което е създало вселената. Видях, че Големия Взрив е един от безбройните Големи Взривове създаващи вселените безкрайни и едновременни. Единствените картини, които дори трудно се описват с човешки термини, би били тези, създадени от суперкомпютри използващи фрактални геометрични уравнения.

Древните са знаели това. Те са казали, че Божеството периодично създава нови вселени чрез издишване и разрушава други вселени чрез вдишване. Тези епохи са били наречени Юги. Модерната наука нарича това Големия Взрив. Бях в абсолютно, чисто съзнание. Можех да видя и усетя всички Големи Взривове или юги да се създават или саморазрушават. Мигновено влизах във всички едновременно. Видях, че всяка малка частица от създанието има силата да създава. Трудно е да се обясни това. Все още съм ням относно това.

Трябваха ми няколко години след като се завърнах изобщо да асимилирам с думи преживяването на празнотата. Мога да ви кажа това; празнотата е по-малко от нищото и все пак повече от всичкото! Празнотата е абсолютната нула; хаосът формиращ всички възможности. Тя е абсолютното съзнание; много повече от дори универсална интелигентност.

Къде е празнотата? Аз знам. Празнотата е във и извън всичко. Вие, дори точно сега като живеете, сте винаги вътре и вънка от празнотата едновременно. Не трябва да отивате някъде или да умрете за да стигнете там. Празнотата е вакум или нищо между физическите манифестации. ПРОСТРАНСТВОТО между атомите и техните компоненти. Модерната наука е започнала да изследва това пространство между всичкото. Нарича го нулева-точка. Каквото и да се опитат да измерват, техните инструменти излизат от скалата, или отиват до безкрайност, така да се каже. Нямат начин за сега да измерят безкрайното с точност. Има повече нулево пространство във вашето собствено тяло и вселената отколкото където и да е!

Това, което мистиците наричат празнота не е празнота. Тя е толкова пълна с енергия, различен вид енергия, която е създала всичко, което сме. Всичко след Големия Взрив е вибрация, от първата дума, която е първата вибрация.

Библейското “Аз съм” наистина има въпросителна след себе си.

“Аз съм? Какво съм аз?”

Така създанието е Бог, които изследва себе си по всевъзможни начини, едно продължително безкрайно изследване чрез всеки един от нас. Чрез всеки косъм на главата ви, всяко листо на дърветата, всеки атом, Бог изследва себе си, великото “Аз съм”. Започнах да виждам, че всичко което е, е Аз-ът, вашия Аз, моя Аз. Всичко е великия Аз. Затова Бог знае, дори когато едно листо падне. Това е възможно, защото където и да сте, там е центъра на вселената. Където и да някой атом, там е центъра на вселената. Има Бог там и Бог е в празнотата.

Като разглеждах празнотата и всички юги или създания, бях напълно извън времето и пространството, такива каквито ги познаваме. В това разширено състояние, открих че създанието е относно абсолютно чисто съзнание, или Бог, идващо в изживяването на живота, какъвто го познаваме. Самата празнота е лишена от изживяване. Тя е преди живота, преди първата вибрация. Божеството е повече от живот и смърт. Затова във вселената има дори нещо повече от живота и смъртта да се изживее!

Бях в празнотата и осъзнавах всичко, което е било създадено. Сякаш гледах от очите на Бог. Бях станал Бог. Изведнъж не бях аз вече. Единственото нещо, което мога да кажа е, че гледах през очите на Бог. И изведнъж знаех, защо съществува всеки атом и можех да видя всичко.

Интересната част беше, че отидох в празнотата, върнах се с разбирането, че Бог не е там. Бог е тук. За това става въпрос. Та това постоянно търсене на човешката раса да отиде и да намери Бог … Бог ние дал всичко, всичко е тук - тук се намира. И това което правим сега е Божието изследване на Бог чрез нас. Хората са толкова загрижени да се опитват да станат Бог, че изпускат да осъзнаят, че ние вече сме Бог и Бог става нас. За това става въпрос.

Когато осъзнах това, бях свършил с празнотата, и исках да се завърна в това създание, в тази юга. Това беше естественото нещо да направя.

Тогава изведнъж се завърнах през втората светлина, или Големия Взрив, чувайки още няколко меки взрива. Пуснах се обратно по потока от съзнание през цялото създание, какво пускане беше! Супер клъстерите на галактиките ми се явиха с още повече прозрения. Минах през центъра на нашата галактика, който е черна дупка. Черните дупки са огромни процесори или рециклатори на вселената. Знаете ли какво има от другата страна на една черна дупка? Ние сме; нашата галактика; която се преработва от друга вселена.

В цялата си енергийна конфигурация галактиката изглеждаше като фантастичен град от светлини. Цялата енергия от тази страна на Големия Взрив е светлина. Всяка частица по-малка от атома, всеки атом, звезда, планета, дори самото съзнание е направено от светлина и има честота и/или частица. Светлината е живата материя. Всичко е направено от светлина, дори камъните. Така всичко е живо. Всичко е направено от светлината на Бог; всичко е много интелигентно.

Светлината на любовта:

Като се спусках по потока видях огромна светлина да идва. Знаех, че това беше първата светлина; светлинната матрица на Висшия Аз на нашата слънчева система. Цялата слънчева система се появи в светлината придружена от един от тези меки взривове.

Видях, че нашата слънчева система, в която живеем, е нашето по-голямо местно тяло. Това е нашето местно тяло и ние сме много по-големи отколкото си представяме. Видях, че слънчевата система е нашето тяло. Аз съм част от това и Земята е това велико създадено същество, което ние сме и ние сме частта от него, която знае, че е. Но ние сме само тази част. Ние не сме всичко, но ние сме тази част от него, която знае, че е.

Успях да видя цялата енергия, която тази слънчева система генерира, и е невероятно светлинно шоу! Можех да чуя музиката на сферите. Нашата слънчева система, както и всички небесни тела, генерират уникална матрица от светлинни, звучни и вибрационни енергии. Напредналите цивилизации от другите слънчеви системи могат да следят живота, какъвто го знаем, във вселената използвайки вибриращата или енергийния печат на матрицата. Детска игра е. Чудните земни деца (човешките същества) издават изобилие от звуци сега, като деца играейки в задния двор на вселената.

Поех потока директно към центъра на светлината. Почувствах се прегърнат от светлината като ме пое със своя дъх, последван от друг мек звуков взрив.

Бях във великата светлина на любовта с потока на живота минаващ през мен. Трябва да го кажа отново, това е най-обичащата, не съдеща светлина. Тя е идеалния родител за това чудно дете.

“Какво сега?” се чудех.

Светлината ми обясни, че няма смърт; ние сме безсмъртни същества. Вече сме живи завинаги! Осъзнах, че ние сме част от естествена жива система, която се преработва безкрайно. Никога не ми беше казано, че трябва да се връщам обратно. Просто знаех, че ще се върна. Беше естествено, от това което видях.

Не знам колко дълго бях със светлината, в човешко време. Но дойде момент, в който осъзнах, че всички мои въпроси са отговорени и моето завръщане беше близо. Когато казвам, че всички мои въпроси бяха отговорени от другата страна, искам да кажа точно това. Всички въпроси ми бяха отговорени. Всеки човек има различна роля и брой от въпроси, които да разучи. Някои от нашите въпроси са универсални, но всеки от нас изследва това нещо, което наричаме живот по неговия си уникален начин. Така и всяка друга форма на живот, от планините до всяко листо на всяко дърво.

И това е много важно за останалите от нас в тази вселена. Защото всичко то допринася за Голямата Картина, пълнотата на живота. Ние сме, с думи казано, Бог изследвайки своето Аз в един безкраен Танц на Живота. Вашата уникалност подсилва всичко живо.

Неговото завръщане на Земята:

Като започнах да се връщам обратно към живота, изобщо не ми мина през ума, нито ми беше казано, че ще се завърна в същото тяло. Просто нямаше значение. Имах пълна вяра на светлината и в процеса на живота. Когато потока се свърза с великата светлина, помолих никога да не забравям видяното и чувствата от това, което изпитах на другата страна.

Имаше едно “Да.” Почувствах го като целувка по моята душа.

Тогава бях върнат обратно от светлината във вибрационното царство отново. Целия процес се обърна, с дори дадена ми повече информация. Върнах се у дома, и ми бяха дадени уроци за механизма на прераждането. Бяха ми дадени отговори на всички тези малки въпроси, които имах:

“Как работи това? Как работи онова?” Знаех си, че ще бъда прероден.

Земята е велик процесор на енергия и индивидуалното съзнание се развива от нея и отива във всеки един от нас. Помислих се за човек първия път, и бях щастлив да съм това. От това, което видях, щях да съм щастлив да съм атом в тази вселена. Един атом. И така да бъда човешката част от Бог … това е най-фантастичното блаженство. Това е блаженство извън нашите най-луди представи какво може да е блаженство. За всеки един от нас да бъдем човешката част от това преживяване е величествено и великолепно. Всеки един от нас, без значение къде е, прецакан или не, е блаженство за тази планета, където сме ние.

И минах през процеса на прераждане, очаквайки да бъда бебе някъде. Но ми беше даден урок как индивидуалната идентичност и съзнание се развива и се преродих отново в това тяло.

Бях толкова изненадан като си отворих очите. Не знам защо, но толкова се радвах, че съм обратно в това тяло, обратно в моята стая с някой, който се грижеше за мен и изливаше сълзи от очите си. Беше моята болногледачка. Беше се предала след час и половина след като ме намерила мъртъв, но знаем че беше час и половина, понеже бях намерен. Тя уважи моето желание, моето ново мъртво тяло да бъде оставено само за няколко часа, докато успееше. Имахме усилен стетоскоп и много начини да проверим жизнените функции на тялото, за да видим какво се случваше. Тя може да потвърди, че бях мъртъв.

Това не беше преживяване близко до смъртта. Преживях самата смърт за поне час и половина. Тя ме намери мъртъв и провери стетоскопа, кръвното налягане и сърцебиенето за час и половина. След това се пробудих и видях светлината навън. Опитах се да стана да отида при нея, но паднах от леглото. Тя чу силен трясък и влезна и ме намери на пода.

Като се оправих, бях много изненадан и все пак слисан от това, което ми се случи. Първоначално цялата памет от пътешествието, което имах, я нямаше. Появих се на този свят и питах, “Жив ли съм?”. Този свят изглеждаше повече като сън в сравнение с другия.

В рамките на три дни се чувствах нормално отново, по-ясно, все пак различно от както съм се чувствал преди в моя живот. Паметта ми от пътешествието се върна по-късно. Не можех да видя нищо погрешно в което и да е човешко същество, което бях виждал. Преди това бях наистина прибързан в преценката си. Мислех, че много хора са наистина прецакани, всъщност мислех си, че всички са прецакани с изключение на мен. Но всичко това ми се разясни.

След около три месеца по-късно един приятел каза, че трябва да се тествам, и отидох да ме сканират и т.н. Наистина се чувствах добре и ме беше страх от лоши новини.

Спомням си доктора в клиниката като гледаше сканираните неща от преди и след това, казвайки, “Ами, сега тук няма нищо.”

Аз казах, “Наистина, може би е чудо?”

Той каза, “Не, тези неща се случват, наричат се спонтанни опрощения (remission).”

Държеше се много невпечатлен. Но това беше чудо и аз бях впечатлен, дори ако никой друг не беше.

Уроците, който той научи:

Мистериите на живота имат много малко общо с интелигентността. Вселената изобщо не е интелектуален процес. Интелекта помага, брилянтен е, но точно сега, това е нещото с което се движим, вместо със нашите сърца и по-мъдрата част от нас самите.

Центъра на Земята е този велик трансмутатор на енергия, точно както можете да го видите на снимките на магнитното поле на нашата Земя. Това е нашия цикъл, дърпащ преродилите се души обратно и през него. Знак, че сте достигнали човешкото ниво е, че започвате да развивате индивидуално съзнание. Животните имат групова душа и те се прераждат в групови души. Един елен е много вероятно да бъде елен завинаги. Но просто, че си роден човек, дали уродлив или гений, показва, че си на пътя на развитие на индивидуалното съзнание. То е част от груповото съзнание наречено човечество.

Видях, че расите са личностни клъстери. Държавите като Франция, Германия и Китай имат тяхната собствена личност. Градовете имат своята личност, техните местни душевни групи привличат определени хора. Семействата имат групови души. Индивидуалната идентичност се развива като разклоненията на един фрактал, груповата душа изследва нашата индивидуалност. Различните въпроси, които всеки един от нас има, са много, много важни. Това е как Бог изследва своето Аз - чрез теб. Тъй че, поставяй въпросите си и търси. Ще намериш твоя Аз и ще намериш Бог в този Аз, защото е само Аз-а.

И още, започнах да разбирам, че всички ние, хората, сме близки другари (soul mates). Ние сме част от една и съща душа, която се разделя фрактално в много креативни посоки, но все пак едни и същи. Сега като погледна някое човешко същество виждам близък другар, моя близък другар, този който винаги съм търсел. Освен това, най-големия близък другар, който ще намерите сте вие самите. Ние сме едновременно мъже и жени. Ние преживяваме това в матката и ние преживяваме това в състоянията на прераждане. Ако търсите най-великия другар извън себе си, може би няма да го намерите, той не е там. Точно както Бог не е “там”. Бог е тук. Не търси Бог “там навън”. Търси Бог тук. Гледай през твоя Аз. Започни да имаш най-великата любовна афера, която си имал … със твоя Аз. Ще обикнеш всичко от това.

Спуснах се и в това, което може би ще наречете ад и беше много изненадващо. Не видях Сатана или дявол. Моето спускане в ада беше спускане в личната човешка мизерия, невежество и тъмнина на незнанието на всеки индивид. Изглеждаше като мизерна вечност. Но всяка от милионните души около мен имаше винаги малка звезда на разположение. Но никой не й обръщаше внимание. Те бяха толкова погълнати от тяхната болка, травма и мизерия. Но след това, което изглеждаше като вечност, започнах да викам светлината, като дете викащо родителя за помощ. Тогава светлината се отвори и формира тунел, който дойде точно към мен и ме изолира от всичкия страх и болка. Това е ада.

Та това, което правим е да се учим да стиснем ръце и да се съберем. Вратите на ада са отворени сега. Ние ще се свържем, ще се държим за ръце и ще излезнем заедно от ада.

Светлината дойде при мен, превърна се в огромен златен ангел и аз казах, “Ти ангел на смъртта ли си?”

Тя ми обясни, че е моя абсолютен дух, матрица на Висшия ми Аз, много-древна част от нас. Тогава бях откаран към светлината.

Скоро нашата наука ще изрази духа. Няма ли да е чудесно? Сега измисляме устройства, които са чувствителни към фина енергия или духовна енергия. Физиците използват тези атомни “блъскачи” (atomic colliders), за да размажат атомите и да видят от какво са направени. Стигнали са до кварки и дрънкулки (charm) и всичко това. Ами, един ден те ще стигнат до малките неща, които ни държат заедно и ще се принудят да нарекат това … Бог. С атомни “блъскачи” те не само виждат какво има вътре, ами те създават частици. Слава Богу повечето от тях имат кратък живот, милисекунди и наносекудни. Тъкмо започваме да осъзнаваме, че ние създаваме също, като вървим напред.

Като гледах завинаги, стигнах до област, в която има една точка, където предаваме цялото знание и започваме да създаваме следващия фрактал, следващото ниво. Имаме силата да създаваме, докато изследваме. И Бог се изследва чрез нас.

След моето завръщане чувствам спонтанно светлината и се научих да отивам до онова място почти всеки път в моите медитации. Всеки един от вас може да направи това. Не е необходимо първо да умрете за го направите. Във вашата екипировка е, снабдени сте за това вече.

Тялото е най-великолепната светлина, която съществува. Тялото е вселена от невероятна светлина. Духът не ни кара да разлагаме това тяло. Това не се случва. Спрете да се опитвате да станете Бог, Бог става вас. Тук.

Умът е като дете бягащо през вселената, искащо това и мислещо, че то е създало света. Но аз питам ума:

“Какво общо има твоята майка с това?”

Това е следващото ниво на духовна осъзнатост. О! Моята майка! Изведнъж изоставяш егото си, защото не си единствената душа във вселената.

Един от моите въпроси към светлината беше, “Какво е рая?”

Разведоха ме по всички райове, които са били създавани: Нирванския, “Happy Hunting Grounds” и всички други. Минах през тях. Те са създадени от нашата мисъл. Всъщност ние не отиваме в рая, ние сме преработени. Но каквото създадем, ние оставяме част от нас там. То е реално, но не е всичко от душата.

Видях Християнския рай. Очакваме да е красиво място и седиш пред трона, възхвалявайки вечно. Опитах. Скучно беше! Това ли ще правим? Детско е. Не искам да обидя никой. Някои райове са много интересни и някои са много скучни. Древните бяха много интересни, на Американските Индианци (Native Americans), на “Happy Hunting Grounds”. На Египтяните беше фантастично. И още и още. Има толкова много. Във всеки един от тях има фрактал, който е твоята лична интерпретация, освен ако си част от групова душа, която вярва само в Бога на определена религия. Тогава си много близо, в същия парк, но дори и тогава всеки е малко различен. Това е част от теб, която оставяш там. Смъртта е относно живота, не е относно рая.

Попитах Бог, “Коя е най-добрата религия на планетата? Коя е правилна?”

И Божеството каза с огромна любов, “Не ме е грижа.”

Беше невероятна благосклонност. Това означава, че ние тук сме грижовни същества.

Абсолютното Божество на всички звезди ни каза, “Няма значение от коя религия сте.”

Те идват и си отиват, те се променят. Будизмът не е бил завинаги, Католицизмът не е бил завинаги, и те всички са, за да бъдем просветени. Повече светлина идва във всички системи сега. Ще настъпи реформация в духовността, която ще бъде толкова драстична както Протестанската реформация. Ще има много хора, които ще се борят за това, една религия срещу другата, вярвайки, че само те са прави.

Всеки си мисли, че притежава Бог, религиите и философиите, и по-специално религиите, защото те формират големи организации около техните философии. Когато Божеството каза, “Не ме е грижа” веднага разбрах, че нас ни е грижа. Важно е, защото ние сме грижовни същества. Важно е за нас и това е, където е важно. Това което имате е енергийното уравнение в духовността. Абсолютното Божество не го е грижа дали сте Протестант, Будист или каквото и да е. Всичко това е цъфнала фасада на цялото. Пожелавам си всички религии да го осъзнаят и да позволят на другите да съществуват. Не е края на всяка религия, но приказваме за същия Бог. Живей и остави да живеят. Всеки има собствена гледна точка. И всичко се прибавя към Голямата Картина, всичко е важно.

Отидох на другата страна с много страх от токсични отпадъци, ядрени ракети, нарастване на населението, тропическата гора. Върнах се обичащ всеки един проблем. Обичам ядрени отпадъци. Обичам гъбовидни облаци от ядрени взривове, това е най-святата мандала, която сме манифестирали до ден днешен, като идеален образец е. То повече от всяка религия или философия на света ни сближи изведнъж, на ново ниво на съзнание. Знаейки, че можем да взривим планетата петдесет пъти или 500 пъти, ние най-накрая разбрахме, че може би ние всички сме тук заедно сега. За известен период, те трябваше да изпратят повече бомби, за да го разберем. Тогава започнахме да казваме, “Нямаме нужда повече от това.”

Сега всъщност сме в по-безопасен свят отколкото живяхме преди и ще става все по-безопасен. Та се върнах обичащ токсичните отпадъци, защото те ни сближиха. Тези неща са толкова големи. Както Петър Ръсел би казал, проблемите сега са в “душевно големина”. Имаме ли размер на душата? ДА!

Изчистването на тропическата гора ще спадне и след петдесет години ще има повече дървета на планетата отколкото от много отдавна. Ако се интересувате от екология, подхванете я, вие сте част от системата, която се осъзнава. Подхванете я със цялата сила, но не се депресирайте. Тя е част от по-голямо нещо.

Земята е в процес да се само култивира. Вече няма да бъде толкова диво място както е била преди. Ще има огромни диви места, резервати, където природата ще процъфтява. Градинарството и резерватите ще бъдат нещото в бъдещето. Увеличението на населението стига до оптималният лимит на енергия за да предизвика разместване на съзнанието. Това разместване ще промени политиката, парите, енергията.

Какво става когато сънуваме? Ние сме многопространствени същества. Можем да имаме достъп до това чрез осъзнатото сънуване. Всъщност вселената е Божии сън. Едно от нещата, които видях е, че хората са точка на планетата, която е точка в галактиката, която е точка. Има огромни системи там навън и ние сме в нещо като средна система. Но човешките същества са вече легендарни из космоса на съзнанието. Малкото човешко същество от Земята/Гая е легендарно. Едно от нещата, с които сме легендарни е сънуването или фантазирането. Ние сме легендарни фантазьори. Всъщност целият космос е търсил значението на живота, значението на всичко това. И малкия фантазьор измислил най-добрия отговор досега. Ние сме го сънували, изфантазирали. Затова сънищата и фантазиите са важни.

След като умрях и се върнах, наистина уважавам живота и смъртта. В нашите ДНК експерименти може би сме отворили вратата към голяма тайна. Скоро ще можем да живеем толкова дълго, колкото искаме в това тяло. След 150 години живот ще има интуитивно чувство на душата ви, че искате да смените каналите. Да живееш завинаги в едно тяло, не е толкова креативно както прераждането, както трансферирането на енергия в този фантастичен въртеж от енергия, в който се намираме. Ние всъщност ще видим мъдростта на живота и смъртта и ще й се насладим.

Сега ние сме живи завинаги. Това тяло, в което сте, е било живо завинаги. То идва от непрестанен поток от живот, връщащ се до Големия Взрив и извън него. Това тяло дава живот на следващия живот, в гъста и фина енергия. Това тяло е било живо завинаги.

---

По време на НДЕ-то си Мелън е имал пълен преглед на живота и е видял от къде са почнали неговите неприятности в живота - още когато е бил в матката на майка си. Неговият баща е бил алкохолик по това време и когато е удрял майка си, Мелън е чувствал всеки удар като гръмотевица. Всички хормони, страх и емоции са минавали през него. И затова когато се е родил е бил много ядосан. Знаел е, че света е много опасно място. След като е видял една снимка, която показва приликите на Лос Анджелис и ракова клетка, той е сметнал, че човечеството е като рак за природата и затова по-късно е имал неизличим рак.

След НДЕ-то си, Мелън успява да се свързва всеки ден със Светлината и да се потапя в Универсалното Знание, където може да получи отговор на всеки един въпрос. Използва тази възможност и помага в научни изследвания свързани с биофотони и регенерация на клетките със светлина. Светлината му казва да обърне внимание на учения Клив Бакстър, който с помощта на полиграф през 1966 за първи път вижда, че растенията реагират на това, което се случва в тяхната среда. В своята изследователска работа Бакстър документира взаймната връзка между живите същества и взаимодействието на тяхните съзнания.

Той разбира от Светлината, че тя е пълна с радост и тя го питала, “Знаеш ли защо Земята е любимото място за прераждане?”. И му отговорила, “Това е мястото, където можеш да си отпочинеш от вечния Смях”. Показано му е, че Уолт Дисни е бил един от най-големите лечители на Земята.

На Мелън му е показано и бъдещето на Земята.

Скоро ние ще направим най-важна крачка в историята ни. И тя не е духовността и не е науката. Ще премахнем оцеляването. Започнало е самопосвещението, което значи, че ние поемаме отговорността, затова което създаваме и спираме парадигмата на оставяне други да ни управляват живота, например семейство и правителство. Време е да се съберем всички заедно по света и да разберем, че сме част от окена на съзнание, че всички сме свързани.

В близкото бъдеще войната ще е нелегална и войската ще бъде обслужващ център.

Колите ще се движат с безплатна енергия и няма да имат гуми. Всички тези технологии ги има сега. Няма да се наложи на хората да работят, за да се изхранват, освен ако искат. Те ще правят, това което обичат.

Като се развива бъдещето, технологиите за телепортиране извън времето и пространството ще станат норма.

Луната се отдалечава от Земята, което ще доведе до драстични промени в месечните цикли и вълни. Ще започнем да населяваме други планети.

---

Линкове:

Интервю с Мелън-Томас Бенедикт: