Николай Георгиев | 
11 5th, 2007| 
Групово преживяване близко до смъртта е феномен, при който цяла група от хора имат НДЕ по едно и също време на едно и също място. Виждат се извън телата си и имат едно и също или подобно преживяване.
Мей Ойлит преживява НДЕ заедно със своите най-добри приятели Джеймс и Рашад през 1971. През 2002 тя умира за последно по време на операция, за да оправи една от клапите на сърцето си. Тя е била на 52 години. Следва нейното преживяване близко до смъртта.
През есента на 1971, когато бях 22 годишна, споделих едно преживяване близо до смъртта с моя братовчед, Джеймс, и неговия най-добър приятел, Рашад, който беше от Индия. Двете млади момчета бяха във ваканция от училище и бяха останали с моето семейство във фермата. Един следобед ние тримата отидохме на нивата да съберем фураж за животните. За да стигнем до нивата, трябваше да минем през една метална врата и се редувахме да я отваряме и затваряме. Късно следобед се завихри буря от запад и решихме да свършваме за днес. Беше ред на Джеймс да отвори вратата и като го направи, той се протегна за моята ръка, за да се покатеря обратно на вагона. Бях се наклонила погрешно и неговото тегло ме издърпа към него. Рашад ме хвана за другата ръка, за да ме балансира и бяхме в точно тази позиция, когато светкавицата ни удари.
Видях светкавицата да блести по върха на вратата. Следващото нещо, което си спомняме, беше че бяхме в една голяма стая или зала, направена от черен камък. Тавана беше много нависоко и мракът беше толкова гъст, че не можехме да видим върха. Нямаше мебели или неща да висят по стените, просто студен, черен камък навсякъде. Знаех си, че би трябвало да съм уплашена, но се чувствах мирно, носейки се в мрака с моите двама приятели в огромната тъмна зала. Величествените стени на това място бавно се показаха над нас и сякаш излъчваха едновременно огромна сила и силна мъжественост. Сещам се, че си помислих, че това би подхождало на Крал Артур. В този момент осъзнах, че ние тримата бяхме обединени в мисъл и тяло. Картините на Артур дойдоха до мен от Джеймс и Рашад. Джеймс видя само космическа версия на краля. Рашад сякаш се виждаше във времето на Артур. Като всички осъзнахме мислите на останали, изведнъж познавах Джеймс и Рашад по-добре, отколкото познавах всички други.
Осъзнахме, че една светлина идваше в залата от единия край на свода. Беше повече от светлина. Беше златна, прегръщаща топлина. Отдаде чувство на мир и задоволство по-силно от всичко, което бяхме почувствали досега. Бяхме привлечени от нея. Не говорехме, но комуникирахме един с друг на друго ниво, виждайки през очите на всеки. Като стигнахме свода и минахме през него, влезнахме в една красива долина.
Имаше ливади и хълмове с дървета, които водеха до високи планини в далечината. Всичко блестеше със златни искрици от светлина.
Видяхме, че искрящите светлини бяха малки, прозрачни балончета, които се носеха във въздуха и сияеха върху тревата. Осъзнахме, че всяко едно малко сияние беше една душа. За мен, долината изглеждаше да е Рая, но в същото време знаех, че Джеймс и Рашад я виждаха по друг начин. Джеймс я видя като Залива на Душите. Рашад я видя като Нирвана и някак си ние знаехме всичко това, без да приказваме. Светлината започна да се събира в далечния край на долината и бавно извън мъглата, чисто бяло същество започна да се материализира. Видях ангел със силно ярко лице, но не такова, каквото обикновено си представяте. Тя беше по-скоро силна Викингска Валкирия. Знаех си, че тя беше специалния ангел, който пазеше жените в моето семейство и усетих, че нейното име е Хелена. Джеймс видя това същество като неговия починал баща, професионален морски войник в бяла униформа. Рашад възприе съществото като Просветения, или Буда.
Съществото заговори първо Рашад и го приветства. Той каза, че времето на Рашад на Земята е свършило. Сега беше заслужил Нирвана. Рашад попита защо Джеймс и аз бяхме там и му беше казано, че ние бяхме част от причината, поради която той беше заслужил Нирвана. Неговите двама големи приятели го обичаха толкова много, че те пожелание са го съпроводили по неговото последно пътуване. В същото време обаче, Джеймс получи друго съобщение. Той се беше притеснил какво би си помислил неговия баща за неговите протести против войната и баща му каза, че е горд, че отстоява това, в което е вярвал. Той знаеше, че той не беше страхливец, защото един страхливец не би поел този път с Рашад. А пък аз получих друго съобщение, в което Хелена ми каза, че е радостна, че съм запомнила примера за сила, почтеност, мъдрост и лоялност, на който ме научи моето семейство.
Прекарахме сякаш цяла вечност на това място, докато приказвахме с нашите отделни, но и свързани, същества. Те казаха, че се появяват така пред нас, защото в реалния свят ние сме били физически свързани, когато светкавицата ни е ударила. Те казаха, че това символизира обединението на всички религии и доктрини. Казаха, че ще доживея да видя нова ера на толерантност, в която душите и сърцата на човечеството ще бъдат обединени както ние тримата бяхме.
Водачите ни научиха, че доктрина, вероизповедание и раса не значат нищо. Независимо в какво вярваме, всички сме обединени под един Бог, и единственото правило е истинския закон на Бога - Прави това на другите, което ти искаш те да правят с теб. Ние трябва да третираме всички хора все едно те са част от нашата душа, защото те са. Всички живи същества във Вселената са свързани помежду си. Те казаха, че скоро човечеството ще се развие достатъчно да добие по-високо място в универсалната схема на нещата, но дотогава трябва да се научим на взаимно приемане, толерантност и обич. Казаха, че ще дойде ново време, когато хората няма да могат да изтърпят да гледат други, които са бездомни и гладни. Ще разберем, че само като си помагаме взаимно, наистина помагаме и на себе си.
Накрая ни казаха, че е време да тръгваме. Не ни беше позволено да останем още, защото не ни беше време на мен и Джеймс, ами само на Рашад. Просветеният каза на Рашад, че той ще има малко време преди се върне и да се погрижи за земните неща. Бащата на Джеймс му каза, че той ще се върне на това място малко след Рашад, но те двамата ще трябва да се върнат сега, за да мога и аз. Аз казах, че искам да остана тук в тази долина с тях, но Хелена ми каза, че не съм си изпълнила моята съдба, че имам неродени деца.
Понесохме се бавно към свода. Придърпването стана по-силно и буквално бяхме хвърлени обратно в света. Носехме се за малко над нашите тела. Някои от братовчедите ми бяха в съседните ливади и бяха видели какво се беше случило. Видяхме ги да бягат към нас. Ръцете на Джеймс и Рашад бяха още хванати за моите. Видяхме братовчедите ми да освободят техните пръсти, за да могат да обърнат Рашад и да му помогнат.
Като отделиха ръцете ни, Джеймс и аз влязохме обратно в телата ни. Почувствахме се сякаш горяхме, но се оказа, че имахме само леки изгаряния. Рашад, явно защото беше на края, пое най-големия заряд. Докторите казаха, че светкавицата е причинила вреди на неговото сърце, бели и черни дробове. Той остана в болницата за няколко седмици. През това време, тестовете откриха, че Джеймс има тумор на мозъка, който може би ще застраши неговия живот.
Когато Рашад беше в състояние да пътува, Джеймс го върна обратно в Индия. Той му предложи да остане, но Рашад му каза, че иска да е сам в края на дните си. Рашад пое живота на Аскетите по Ведическа традиция. Той помоли жена си да остане с нейното семейство, защото искаше да прекара последните си дни в духовни пробуждания. След година и половина по-късно, през един студен януарски ден, Рашад се върна обратно в Нирвана. Джеймс и аз знаехме кога неговата душа напусна този свят без да ни кажат.
Джеймс живя около три години след като откри, че имаше тумор на мозъка. Той предаде повечето от наследството си на едно благотворителна организация, която обучаваше младите хора в Индия. Аз от друга страна оживях още тридесет години (за сега) със знанието, че това преживяване, което споделих с моите най-близки приятели, е било нещото, което ме е упътвало в живота. Опитвам се всеки ден да изпълня моята съдба, каквато и да е, със същото тихо достойнство и решителност, които те показаха, когато срещнаха тяхната. Те наистина бяха моите хора, които ми помогната по моя път, и знам, че връзката, която споделях с тях толкова дълго е същата връзка, която ние всички споделяме. Просто понякога не успяваме да разберем това.
