Преживявания близки до смъртта

Когато навърших 16-годишна възраст се разболях от един вид тумор. Мина цяла година преди лекарите да разберат от какво съм болна и да решат да ме оперират.

На операционната маса ми сложиха упойка, която ми подейства съвсем внезапно. В този миг „увиснах” над операционната, точно под големите лампи и наблюдавах тялото си, около което се суетяха анестезиолозите, сестрите и един от хирурзите. Въпреки, че бях на височина около 2 метра, всичко изглеждаше сякаш е в катедрала и таванът е висок поне 6 метра. Скоро в операционната надникна главният хирург, който учудено каза: „А, момичето вече е заспало!” Наблюдавах оживлението в операционната, разни лекари, стажанти и студенти идваха да наблюдават, защото операцията беше извънредно рядка.

Докато висях над тялото си в очакване да започне операцията, възприемах света съвсем различно. Чувствах голямо облекчение, умиротворение и вътрешно спокойствие. Гледах заспалото тяло долу и знаех, че това съм аз, но всъщност не съм. Сякаш тялото ми беше машина, взета назаем за малко, с която да си свърша някои работи. Разбирах, че личността ми се състои от няколко части, една от които в момента бях напуснала (и която представляваше пол, възраст, народност, външен вид), но в другите продължавах да обитавам. Не усещах никакво съжаление към разпънатото на няколко машини тяло, нито усещах привързаност към него, сякаш то беше поносена и съблечена дреха. За мен тялото беше неодушевен обект.

През цялото време, през което наблюдавах операционната, усещах както емоциите на отделните хора, така и емоциите, които завладяваха всички. Скоро се събра екипът от хирурзи, главният от които по това време беше професор.

В момента преди да започнат, всички участници и наблюдаващи бяха обхванати от голямо напрежение, очакване, примесени с възбуда и страх. Няколко секунди всички мълчаха и никой нищо не правеше. След което главният хирург направи разрез на кожата. Туморът се намираше в лявата надбъбречна жлеза и тялото ми беше обърнато на дясната си страна и завързано. Наблюдавах постепенното срязване на тъканите, все по-надълбоко, до моментът в който надбъбречната жлеза не беше оголена. Напрежението нарасна неимоверно, известно време професорът оглеждаше жлезата и не я докосваше. Никой не знаеше какво може да се случи, очакваха при допир жлезата да отдели огромно количество хормони. Жлезата е малка по принцип, на нея се виждаше мъничко израстъче. Предполагаше се, че това е туморът и първоначалното намерение на лекарите беше да го отрежат. По-късно се оказа, че цялата сърцевина на надбъбречната жлеза се е превърнала в тумор, който леко беше разкъсал обвивката на жлезата и се беше показал на повърхността.

Професорът най-накрая реши да реже и усетих огромното напрежение от многото хора в операционната. В мига, в който скалпелът докосна жлезата, страховете на всички се оправдаха. Този миг, продължил една милисекунда, се разтегна, сякаш времето се забави рязко. Едновременно се случиха много неща. Усетих вълна на паника, която помете всички. В същия момент се чу силен писък от апарата, който отчита сърдечната дейност. Усетих порива на началото на светкавично движение, енергията, с която всеки в екипа се втурна да прави нещо. Времето толкова се разтегна, че заприлича на снимка, в която хората, преплели ръце, си подаваха разни неща и се опитваха да направят нещо. В този момент усетих мощно засмукване откъм гърба (мястото, където се намираха лампите), толкова силно, че не можех да му противостоя, въпреки, че се опитах. В същия момент, в който ме засмука, времето тръгна с бясна скорост, сякаш искаше да си навакса и хаосът и паниката долу, както и виковете бяха неописуеми, но това също продължи по-малко от секунда. В следващия миг се носех с бясна скорост през съвсем тъмен тунел, в който имаше някакви отблясъци, а далеч напред в тунела светеше жълта точка. Точката бързо се приближи и тунелът ме изхвърли, както човек пада през ръба на водна пързалка в басейн, на някакво странно място. То беше празно, усещането за горе, долу и настрани беше условно, нямаше под, но не летях. Въздухът „светеше” в млечно жълто, нещо подобно на най-гъстата мъгла, в която сте попадали, осветена от жълти фарове за мъгла, но през нея се виждаше.

Пред мен мигом се появиха пет светещи също в жълто човешки фигури. Една от тях беше главна. Усетих, че е жена, но не познавах никой от тях. Исках да разгледам чертите на лицето й, но колкото повече се взирах, толкова повече нищо не виждах. Когато се отказах, „усетих” чертите на лицето й, както когато се опитвате да видите нещо с периферното си зрение. Групата излъчваше топло приемане и общувахме мислено. Заведоха ме на странно място – насред жълтата мъгла бяха разположени три съвършени сфери, поставени така, че образуваха равностранен триъгълник, а по средата му имаше още една сфера, но по-голяма от другите три. Попитах какво е това, но не получих отговор, а усетих промяна. В началото не разбрах каква е, само забелязах как жълтата мъгла постепенно потъмнява. Усетих, че се движа. Жълтото стана тъмно синьо, след това черно и видях звезди. Беше толкова… широко! Разбрах, че ако се обърна, ще видя Земята. Обърнах се и се вцепених от възхитителната гледка. Земята беше великолепна и толкова близо. Почувствах, че е жива, сякаш самата планета е същество. Като й се полюбувах, се огледах и забелязах стотици дребни обекти, които се въртяха около нея. Тя бяха общо два типа. Първите бяха грозни, груби, разкривени, сглобени от безброй части и изглеждаха нелепи и допотопни. Вторият тип изглеждаха блестящи, излети от най-фини материали и бяха обитаеми. Около и в тях имаше живи същества. Съществата бяха поне 3-4 различни вида.

В непосредствена близост до мен се намираше един апарат със същества, високи между 2,5 и 3 метра, които ме наблюдаваха. Аз ги попитах: „Кои сте вие?”, а те ми отговориха: „Ваши приятели.” Аз ги попитах: „Какво правите?”, но точно тогава се случи нещо и вместо да ми отговорят, те ми посочиха Земята, която беше от лявата ми страна. Обърнах се към нея и видях син лъч светлина, подобен на лазер, който се движеше през космоса. Странното е, че имаше начало и край, както един влак, а не както лъч светлина, чийто начало и край не се виждат. Лъчът достигна Земята, премина през нея и продължи нататък през космоса. Земята засия в прекрасен син ореол. Почувствах, че се е случило велико знаменателно събитие, което е добро. В този миг усетих голямо оживление на Земята, както събуден кошер с пчели. Усещах въодушевление, щастие, умиротворение и ентусиазъм едновременно, които избликваха от съществата на Земята. В този миг усетих как гравитацията ме придърпа към Земята. Успях само набързо да махна за довиждане на високите същества, които ми отвърнаха с усмивка (усещане за усмивка е по-точно). Полетях към Земята и беше малко страшно и доста вълнуващо и в един момент, когато вече се движех с много висока скорост, се озовах в жълтата мъгла, без да падам и без да се приземявам. Изобщо пространството на това място беше доста условно, а и усещането за време беше неясно.

Групата стоеше настрани и наблюдаваше как две момченца на 7 и 14 години ме посрещат. Момченцата ме заведоха на едно друго странно място – природна картина, която беше като макет в жълтата мъгла, но щом „влезеш” в макета, всичко е съвсем истинско и реално. Озовах се насред хълмиста област край едно средно голямо езеро. Беше ранна есен. С децата седнахме на брега на езерото и наблюдавахме природата. Листата на дърветата пожълтяха, после опадаха, заваляха дъждове, паднаха мъгли. Това продължи дълго. После дъждът спря и заваля сняг. Езерото замръзна. Валя много дълго. После снеговалежът спря и още цяла вечност всичко беше замръзнало. Беше извънредно дълга зима. Най-накрая потекоха капчуци и ручеи, а езерото оглушително започна да пращи докато ледът се топеше. Много се учудих, защото не бях чувала такъв пукот на лед през живота си. Пролетта дойде, всичко разцъфна, после дойде знойното лято с много насекоми и отново стана ранна есен. Смисълът на този годишен цикъл на сезоните и досега не разбирам. Тогава децата ми посочиха вдясно от езерото път, който минаваше под един хълм, а по пътя вървеше много висок човек, цял великан, леко прегърбен и на ръст около 1,80 м. (Сигурно звучи смешно, но така го възприех.) Мъжът беше около 40-45 годишен и водеше кон с каруца. Връщаше се от 2-3 дневно пътуване в съседен град, където беше ходил да продава нещо. Вървеше умислен и унил и гледаше в краката си. Времето беше мрачно.

Изведнъж сякаш аз бях този човек и наблюдавах света през неговите очи. Той имаше дребна жена и осем деца, като последното беше новородено. Беше беден селянин, който едва изхранваше семейството си, но сред селяните се водеше за средно заможен. Родният му език беше немски, но говореше добре и френски. Живееше извън града и обработваше земята. Всичко това разбрах в мига, когато започнах да виждам през неговия поглед. Той заобиколи хълма и пред него се разкри обширна равнина, по средата на която имаше грозен, сив, потискащ град, за нашите разбирания – малък. Историческото време беше Средновековие. Той стигна до града и влезе в него. Картината, която видях през очите му, беше толкова потресаваща, че не може да се види и в най-смело режисирания и реалистичен холивудски филм за Средновековието. Улиците бяха тесни около 2 метра. Бяха покрити с половин метър кал и животински и човешки изпражнения. Една старица с вид на вещица, без зъби, грозна, мръсна и противна ми набута пред лицето нещо гнусно, което се опитваше да ми продаде. В една пресечка широка около 1,5 м стояха мръсни деца без гащи и ме гледаха опулено, изглеждаха умствено изоставащи. Пробивах си път през тълпата, докато не стигнах центъра на града. На площада се беше събрал целият град. Хората стояха зад кордон от войници, облечени в смешни ризници и въоръжени с мечове. Най-високите хора бяха около 1,60 м. По средата на площада бяха издигнати четири бесилки. Хората, които щяха да бъдат обесени, бяха с въжетата на шията.

В този миг, мъжът, през чиито очи гледах, видя, че на една от бесилките стои собственият му 14-годишен син (едното от момчетата, които ме придружаваха). В този миг ги обесиха. Човекът (аз) пусна повода на коня, изрева и хукна към бесилките. Един от рицарите го пресрещна и го прониза с меча си право в сърцето. Човекът падна на земята и умря и тогава започнах да наблюдавам събитията като невидим сред тълпата. Като видя всичко това, тълпата побесня, разкъса кордона и настана страшна сеч. В тълпата беше жената на убития и майката на обесеното момче, заедно с едно от децата си, което беше на 7, но изглеждаше на 3-4 години. Тълпата откъсна детето от майка му и тогава един от войниците в доспехи го видя и без причина извади меча си и отсече главата на детето. Това беше другото момче, което ме придружаваше. Изведнъж се озовах на брега на езерото, бях в шок, съзнанието ми се беше свило, мяркаха ми се картини от току-що видяното, плачех и треперех (въпреки, че нямах физическо тяло, така го усещах). Децата много дълго ме успокояваха, докато дойда на себе си. Когато се свестих, ме изведоха от „макета” и се озовах в жълтата мъгла. Групата беше там и ме чакаше.

Тогава внезапно стана тъмно, сякаш някой изключи „осветлението на мъглата”. Уплаших се много, но още повече се уплаших, като видях, че хората в моята група изпаднаха в паника. И аз изпаднах в паника. Започнах да викам: „Какво става? Какво става?” Другите само ме гледаха с ужас. Разбрах, че всеки момент с мен ще стане нещо лошо, че се решава съдбата ми. Никой не ми отговори, всички стояха ужасени. Тогава чух глас отдалече, от много далече: „Спокойно! Всичко ще се оправи, всичко е наред!” Заслушах се в гласа и малко се успокоих. След малко отново стана светло и видях как групата си отдъхна с огромно облекчение. (По-късно, когато разказвах това на родителите ми, майка ми се разплака и каза, че по време на цялата операция ми е говорела вътрешно същите думи.) Тогава децата ме отведоха настрани и проведоха сериозен разговор с мен за нещата, които предстоят в живота ми, като ме предупредиха, че ще забравя за какво сме говорили. Беше дълъг разговор и когато свърши, се сбогувахме и за се събудих на операционната маса. Усещах как ме шият, но не можех да кажа нищо, нито да помръдна или да покажа, че съм будна и че ме боли. Пред очите ми децата ми махаха отдалеч в жълтата мъгла и ми повтаряха, че скоро пак ще се видим.

Днес знам, че една от задачите, които обсъждахме тогава и бях забравила, вече съм изпълнила. Това е лично, затова няма да го разказвам. Също така знам, че в онзи ден трябваше да умра и не трябваше да се връщам на Земята отново. Но същества с голяма духовна сила „ме откупиха”, не само това, тогава в този ден, трябваше да отида на тъмно и неприятно място за дълго време, може да го наречете ад, ако ви харесва. Няма значение, че бях още дете, лошите дела, които съм правила преди, трябваше да ме отведат на място, където да ги изкупя, преди да се върна отново на Земята и да имам възможност да живея отново като човек, но с тежка съдба. Сега знам и за какви дела беше определено това възмездие, но това е една друга дълга история.

След това преживяване на физическа смърт не се събудих моментално друг човек. С времето се промених много и днес имам напълно различни разбирания за света и за това, какво трябва и не трябва да правя. Осъзнах, че имам голяма нужда от духовно израстване и просветление и че това е единственият път и цел, че без това, животът няма смисъл и е пропиляно време. След операцията имам способност да виждам напред във времето, както и назад и си припомних много минали животи. За свое съжаление, останах много разочарована от ниското си съзнание в миналото. Също така осъзнах, че свръхестествените способности са нормално нещо за всеки човек, но не бива да се използват, защото ограничават душата в ниските нива на духовните светове. На всички, които са прочели дотук искам да кажа: да умреш не е нищо особено, много по-особено и важно е да живееш и то осъзнато за ролята и целта на живота си. Последното, което искам да кажа е, че не се съмнявам в съществуването на Бог – като една разумна сила и неговата същност е изцяло любов, милост и прошка. Той никога не отказва нищо, което му е поискано, но най-много дава на тези, които искат да се приближат към него.

Оригинален Линк

Моше Цванг се “удавя” в един един басейн и среща ангела си Ламдиел. По-късно той го научава как да излиза от тялото си за да си общуват заедно. Разказва му за бъдещата еволюция на хората.

---

Първата ми среща с ангели беше по средата на 1961, когато бях на 13 години и половина. Случи се по време моето преживяване близко до смъртта в един публичен басейн в Израел. Около година и половина по-късно, през Декември 1962, започнах с моите извънтелесни пътешествия. Идвайки от научна и атеистична среда и бъдейки ученик в морското училище с военна дисциплина, и по късно служейки като войник и после като офицер на Израелските Защитни Сили, и като младши Морски Офицер в Морската Търговия, не се осмелих да разкрия моите извън телесни комуникации в рамките на много години.

Всичко започна през един горещ летен ден в обществения плувен басейн, който принадлежеше на чичо ми. Понеже влизах безплатно бях едно от най-късметлийските деца, които посещаваха басейна всеки един ден по време на горещото, влажно лято в Израел. Бъдейки активен тинейджър и добър гмуркач и плувец, обзаложих се с един професионален гмуркач, че мога да преплувам под вода три пъти широчината на басейна (около 75 метра) на един дъх. Облогът беше за плавници. Аз победих … но не преди да ме обявят за клинично мъртъв.

Спомням си, че по едно време, докато се борех усърдно под водата, спечелването изведнъж стана нематериално. Просто се надявах, че все още плувах към края, за да докосна стената на басейна, но постепенно станах напълно безразличен. Почувствах се, че сънувам, докато бавно продължих да плувам или поне така си помислих, докато навлизах в странен, дълбок, несъзнателен сън. Тогава, изведнъж, нещо удивително се случи. Станах много съзнателен и освежен, чувствайки се, че бях изсмукан нагоре с голяма скорост. Бях шокиран. Всичко се случи толкова бързо. Почувствах се, че летя с огромна скорост през една дълга и черна тръба, която беше нежна и сигурна. Тя нямаше реални страни, но на края на тръбата виждах ярка светлина. После се озовах там, във въздуха, но в една уникална позиция - всъщност се носех на около 6 метра над плувният басейн. Не ме беше страх, че ще падна и изобщо не можех да почувствам теглото ми. Въпреки, че беше много горещ и влажен ден, сега се чувстваше по различен начин, много приятно. Всичко изглеждаше по-ярко, но нежно. Можех да видя ясно хоризонта сякаш някакви пердета се бяха вдигнали. После като погледнах на долу беше невероятно. Видях тялото ми да лежи долу на плочките близо до края на басейна, заобиколено от хора, които се стичаха отвсякъде, докато спасителя, една голяма жена, започна да ми диша в устата и да натиска гръдния ми кош. Изведнъж можех да чуя техните мисли и чувства.

“Хеу хора, нищо не е станало с мен”, извиках щастливо, но никой не погледна в моята посока.

След няколко секунди видях едно огромно и силно същество да се носи във въздуха до мен. Беше около 3 метра високо. Можех да почувствам неговото силно излъчване на енергия, но той не се страхуваше изобщо, по-скоро беше като баща с много обич и се грижеше за мен. Грееше сякаш отвътре. Като го наблюдавах внимателно осъзнах, че той е направен от светлина. После изведнъж той каза с обич, “Ти трябва да се върнеш. Не ти е времето все още. Има много неща, които трябва да свършиш. Тогава ще се върнеш тук. Подготви се.”

Отказах. Исках да остана тук. Чувството тук горе във въздуха беше толкова хубаво, че не си представях да ида там долу. Сега осъзнах една лека и нежна музика. Беше един вид нежен звук във въздуха, който не ми попречи да слушам това голямо същество направено от греещ облак, което в крайна сметка разбрах, че е един от силните ангели на Божественото.

“Ти трябва да се отидеш долу. Не ти е времето все още” продължи той “… ти трябва да се върнеш в тялото ти”.

Изведнъж той стана сериозен. Някак си разбрах, че наистина трябва да се връщам обратно. Погледнах надолу. Спасителката работеше усърдно, сега заедно с още един човек, който не познавах. По-късно разбрах, че е бил доктор от близката болница, който е дошъл да плува в този ден. Те прилагаха кардиопулмонална реанимация. Почувствах тяхното притеснение и по-специално това на спасителката, която много ме харесваше и ме наричаше “Момчето Риба”.

После погледнах към слънцето и забелязах света изпълнен с ярка светлина освен тази на слънцето. Исках да видя повече … но тогава, въпреки моето съпротивление, изведнъж бях изсмукан надолу, върнах се бързо в моето тяло. Скоро бях откаран с линейка до болницата “Тел Хашомер” в Рамат Ган града за пълен преглед.

Да излизам от тялото ми беше най-важното нещо, което наистина исках да правя след този инцидент. Като младо момче взех ангелските думи “… ти ще се върнеш, когато му дойде времето” като обещание. Всяка нощ се молех за неговата помощ да ме упъти как да стигна там горе. Копнеех за това преживяване да се нося свободно във въздуха. Моето желание за свобода и желанието ми да видя света ме накараха да се присъдения към грубо морско училище.

Две години се молех за помощта на този ангел да ми помогне да изляза от тялото ми, но нищо не се случи. Тогава, една студена нощ през Декември след дълъг ден учене и физическа тренировка в морското военно училище, реших да си дремна, докато моите съквартиранти бяха в клуба. Точно щях да си затворя очите, когато изведнъж в тъмнината забелязах, че цветовете на стаята се променяха и сякаш тя се изпълваше със светлини, продължих да лежа с очите ми широко отворени, като свидетел на този феномен. Центърът на светлината ставаше все по-гъст, сякаш тежък облак се оформи в него. Почувствах се тотално парализиран, залепен за моето легло. Сърцето ми туптеше бързо като си задържах дъха. Скоро излъчване от безкрайна любов и радост изпълни цялото ми тяло. Ангелът беше тук и ме търсеше.

“Дойде за да ме вземеш ли?”, попитах го.

“Не, … не ти е времето все още. Имаш много работа да свършиш тук. Твоята съдба изисква много повече.” каза той.

“Дойдох, за да изпълня мечтата ти. Време е за теб да се научих да излизаш от тялото си, по лесен начин като използваш твоята воля.” продължи той.

После той ме инструктира стъпка по стъпка как да се подготвя да напусна тялото ми. Изведнъж той ми каза да му дам ръката ми. Тази нощ бях много изтощен, но грижовно следвах неговите инструкции и му дадох ръката ми. Не беше физическата ми ръка, после осъзнах. Тя излезе от физическото ми тяло. Изведнъж бях изцяло извън тялото ми, чувствайки се буден, нащрек, освежен и радостен.

Тази нощ беше началото на много нощи с приключения и учене от ангели в извън-телесното пространство. Напусках тялото ми преди да угаснат светлините в общежитието. Гледайки надолу виждах моите съквартиранти да спят, включително и моето тяло. Разбира се не споменавах за моите пътешествия извън тялото. Бях сигурен, че въпреки че съм един от най-добрите студенти, те ще ме изхвърлят ако бях споменал дори малко за тях.

Моето духовно учение стана по телепатичен начин със серия от лекции с ангела Ламдиел, докато бях извън тялото ми, летейки и приемайки ангелските думи. Но първо трябваше доброволно да помагам на другите. Бях само на 15 години тогава, но го направих.

Учението включваше информация за нашите животи във Вселената, произхода на човечеството на земята, вътрешната реалност на материята, скорости, енергия и много други неща, които допълваха или напълно противоречаха с това, което учех в училище.

Но един от най-вълнуващите моменти беше когато ангелът ми каза за бъдещето на човечеството.

“Днес имам много важно съобщение за теб”, каза той.

За миг бяхме високо в космоса. Поглеждайки надолу огромно удивление мина през цялата ми душа. Имаше синя планета там долу.

“Планетата Земя!” извиках от радост.

Погълнат от чувства от любов, просто продължих да гледам надолу, приемайки сцената в моята душа. Това бяха моменти, които никога няма да забравя.

Следва истинско съобщение, дадено от Ламдиел, ангелът на Божественото. (това е откъс от “Последното предсказание - книга едно”).

“Вие, човешките същества на Земята, сте изминали един дълъг път във вашия еволюционен процес и скоро ще влезнете в една нова ера във вашите животи, която е следващата и голяма стъпка във вашия еволюционен процес.”

“Вече ви научих за концепцията на напредналите форми на живот, такива каквито са хората, реално един сложен живот вътре в живота, вътре в живота. Всеки път една по напреднала форма на живот се появява от обединението на предишните … нека да видим това по подробно. Това е важно, защото разбирането на тази концепция ще ви помогне да разберете съдбата на човечеството.”

“… Вие знаете, че човешкото същество всъщност е един компонент от група от животи. То е построено от по-малки частици, по-малки форми на живот, които са вашите телесни клетки. Но това не е края на историята. Вашите телесни клетки са направени от по-малки частици, които също са живи. Те не се считат за живи от вашите учени. Но те имат своите по-прости форми на живот. Познавате ги като протеини и амино-киселини, които отново са направени от по-прости форми на живот. Те се наричат от вашите учени молекули. Тези форми на живот са подредени в определен код, създаващ протеините и живите клетки във вашето тяло, които от своя страна, създават човешкото тяло. Отново, това не е началото на сложната форма на живота. Тези молекули също са построени от по-малки частици - атомите.”

“Във физическото ниво на Земята атомите са считат от вашите учени за най-малката основа или пълната база на физическата материя. Живите аспекти на атомите се игнорират, но въпреки това в една по-просто форма, атомите имат своите малки, живеещи духове в тях.”

“Реално духовете на атомите не са началото на историята. Както си спомняш от предишните уроци, всеки атом е направен от много вътрешни атоми 7, които са направени от вътрешни атоми 6 и т.н. до вътрешни атоми 1. Всеки вътрешен атом 1 заедно със чистите живи части на безкрайното ниво в базата на материята и живота във Вселената.”

“… Ако следваш съставната структура на животите вътре в животите, може би си забелязал, че един човек засега е един от най-развитите комплекси от живот на Земята. Но това ли е края на историята?”

“… Едно човешко същество на Земята не е края на груповата система. Следващата стъпка във еволюционния процес е една от най-възхитителните.”

“Подобно на вашите телесни клетки, цялото население на Земята ще формира следващата група като съставен нов живот. Чрез обединение на всички хора по планетата Земя, една нова гигантска форма на живот, съдържаща много по-голям дух в душите на хората ще се появи.”

“Подобно на енергийните връзки между клетките на вашите тела, освен физическите и химическите връзки между вашите клети има и невиждани енергийни връзки между всички човешки същества, дори между днешните врагове. Тези връзки, които свързват всеки един от вас с другите са много по-силни от колкото нуждите или дори живота на индивидуалните хора. Затова тези невиждани енергийни връзки се отразяват на всеки човек на Земята, независимо дали хората го осъзнават или не.”

“Навсякъде по планетата Земя, увеличаващ се брой хора са постоянно търсене на смисъла на живота, за да запълнят голямо чувство на духовна празнота в тях самите. Празнотата в душите на хората ги подтиква да я изпълнят със духовни и метафизични дейности. Това е частичната причина защо хората се образуват или се посвещават на религии и култове. Празнотата във човешките души също е фактор, който ги кара да се събират заедно още повече. Няма да е физически процес на свързване както клетките на вашето тяло … ами емоционално, умствено и духовно, един факт, които ще доведе до основно еволюционно събитие на Земята.”

“… Точно сега, човечеството е в процес на по-силно свързване, всеки един човек с другите. Това става по много невидими начини, но чувствителните хора могат да почувстват ефекта по цялата планета и по-специално силно нарастващото колективно суперсъзнание, което ще става по-силно във близкото бъдеще. Съзнателно чрез напредналите комуникации и компютърни технологии и несъзнателно чрез нарастващите невидими радио и телевизионни вълни и други, които всъщност са енергийни връзки между всички хора на Земята, по този начин създаващи огромна енергийна мрежа около планетата Земя, свързваща все повече цялото човечество в един подсъзнателен и суперсъзнателен ум. Този етап е предпоставка за следващата главна еволюционна стъпка.”

“… Вашата планета в жива … Планетата и всяка форма на живот на нея има своя собствен дух. Земята е в постоянна комуникация с вашите души. Вашата еволюция е също еволюцията на планетата. Живите видове на Земята представляват нейната жива еволюция, но най-напредналите форми на живот на нея са човешките същества. Те представляват най-напредналите функции на планетата, подобни на клетките в нервната система, които са най-развитите клетки във вашето тяло, тези които са местата за свързване с по-висока душа, човешката душа.”

“Този процес е подобен на начина, по който душите на клетките се съединяват заедно и напредват в следващата фаза на еволюцията, за да продължат и да растат като част от по-голяма форма на живот, която са създали, което всъщност е едно растение, животно или човек.”

“После, ново съединените или енергийно свързани хора, които са всъщност най-умствените форми на живот на планетата Земя, ще направят следващата стъпка на еволюцията като запълнят празното пространство в техните души. Те ще се свържат заедно до един много по-голям дух, които ще свързва всички души на хората на Земята по подобен начин, по които вашата собствена душа е свързана със малките души на нервните клетки на вашето тяло.”

“Новия, огромен дух ще координира всички човешки животи свързани заедно в новия комплекс на човечеството … Този дух, ще помогне на хората да се развиват по нататък в по-високите граници на Вселената. Това е реалната еволюционна стъпка, която много планети във Вселената, които са минали през подобни промени, чакат за да комуникират с вас.”

“Този процес може да изглежда странен, но си спомнете как вашето собствено тяло е направило същото. Вашите живи клетки, когато сте били млади като зародиш на няколко седмици, са жадували за по-голяма душа, която е вашата душа, да се свърже с тях, да им донесе по-висок живот в техния живот. Те са се нуждаели от вашата душа за да помогнат на малките клетки да изпълнят техните собствени еволюционни нужди. Тези нужди са реално кодирани във всеки вътрешен атом и във всяка жива част на техните духове. Вашите клетки направиха голяма крачка във еволюционния процес. Те се свързваха с по-голяма душа … Те се свързаха с вашата душа, за да създадат вас, много по-напреднала форма на живот от колкото всяка една от тях поотделно. Този процес силно е обогатил живота на клетките. Техните животи са се променили напълно. Те са станали по-силни, просветени, пълни с любов и задоволство. Те са станали част от по-голяма форма на живот с по-голяма душа, която е запълнила празнината в техните собствени малки души. Те са направили една огромна стъпка в еволюционния процес, които е част от обединяването на целия живот във Вселената.”

“Вие, цялото човечество, ще минете през това. След обединителния процес едни с други, вие хората на Земята ще направите следващата главна еволюционна стъпка, последната за индивидуалните хора, вие ще се свържете в един по-голям и огромен дух.”

Бях толкова развълнуван. “Кой е този огромен дух?” Почувствах се сякаш сърцето ми туптеше, а бях в астралното ми тяло. Ангелът се усмихна, тогава бавно отговори на въпроса ми.

“Ще е силен, голям, високо интензивен дух от триизмерното пространство, от нивото на силите. Този дух ще свърже себе си с всички хора на планетата Земя. Ще създаде едно ново голямо същество, което силно ще подобри животите ви и завинаги. Този огромен дух е добре познат на човечеството на Земята. Много хора без да знаят, вече силно желаят да се свържат с него. Те съзнателно се молят за Неговата помощ и го обичат. В една част от тяхното подсъзнание всички хора на Земята го познават. И независимо дали вярват в някоя утвърдена религия или не, в ситуация на огромна нужда повечето хора разпознават Неговото присъствие. Те го наричат: Бог, Елохим, Яхава, Алах, Божествения Баща и много други имена.”

Оригинален Линк

В началото на лятото през 1979, Дейвид Оакфорд е бил на 20 години и е имал проблеми в живота си. Неговото детство не го е научило да се справя както трябва с живота. Нямал е самоуважение и всичко, което е направил, за да има мир в себе си, не е сполучило. Бил е доста мизерен и се почуствал загубен и необичан. Преди НДЕ-то си, Дейвид Оакфорд се е събирал с приятели и са взимали наркотици и една вечер на поредното събиране един от приятелите му дава нещо, което е било твърде силно и той изживява своето НДЕ. Много от предишните му приятели, с които е пушил не са го разбрали относно изживяването му. След това си променя живота.

---

Следващото нещо, което знаех е, че карах колата на моя приятел. Мисля, че отидохме на север, минахме моста Макинау и се върнахме. Минахме през дома, където бях израснал и видях моите родители да седят до входа.

Почувствах се привлечен към дърветата. Можех да видя и да почувствам тяхната сила. Видях техните корени, отиващи дълбоко в земята. Имам предвид, че наистина видях корените на дърветата физически да отиват под почвата. Казах на моите приятели за карането с кола след преживяването и те ми казаха, че единственото място където съм бил е било на стола, където са ме занесли след като съм починал.

Аз се събудих на същия стол, на който моите приятели ми казаха, че са ме оставили преди малко. След като се събудих можех да почувствам органите в моето тяло да работят, всеки един поотделно, както и заедно. Не виждах приятелите си наоколо. Можех да виждам във всички стаи на къщата едновременно. Стереоуредбата свиреше албума на Doors, “Absolutely Live”, но звукът беше твърде силен за мен. Понеже не видях никой от приятелите ми наоколо, станах и се опитах да спра музиката, но не успях. Независимо какво правих, музиката продължаваше да свири. Имах реален проблем с шума. Беше насочен към мен и не можех да разбера защо и не можех да наглася звука.

Извиках навън за моите приятели, но никой не дойде. Опитах се да изключа уредбата, но и това не стана. Всеки път, когато се опитвах да докосна кабела, за да го дръпна, не можех да го хвана. Продължаваше да си свири “LA Woman” и звукът раздрънкваше моето същество/организъм.

Обиколих цялата къща викайки моите приятели, крещейки, че музика е твърде силна, но не бях чут. Молех се музиката да спре. Опитах да се отида навън, но не можех да почувствам дръжката на вратата. Можех да видя дневната светлина, но не можех да изляза. Завърших скрит в банята с неуспешен опит да избягам от шума. Погледнах в огледалото и не можах да се видя. Това ме изплаши ужасно.

Върнах се обратно във всекидневната и видях тялото ми да седи на стола. Изглеждаше, че бях заспал. Чудех се, как мога да гледам себе си. Страх бе обзе тогава, защото можех да се виждам извън мен, от всички различни ъгли, с изключение на вътрешния ъгъл, от който бях свикнал да се гледам.

Бях сам, объркан и много уплашен. Опитах се да се върна в тялото ми, но не успях. Не можех да докосна и земята. Движех се във въздуха. Покачих се на едно място над тялото ми и все едно се бях закачил там. Повече, не можех да мърдам. Повиках за помощ и никой не дойде. Опитах се да изляза, но както и с уредбата, не успях да докосна дръжката на вратата. Бях уплашен, сам и не знаех какво да правя. Не разбирах какво се случва с мен.

Помолих Бог да ми помогне. Тогава не вярвах в Бог, но бях нещо като ядосан на него, заради гадния живот, който имах. Помислих си, че ако Бог наистина е всемогъщо и всезнаещо същество, както ми беше казвано че е, той няма да ми позволи да преживявам болката, която преживявах през живота ми. Помислих си, че ако е имало време, когато съм имал нужда от Бог, то времето е сега! Не бях разочарован от резултата на моята молба за помощ.

Погледнах към вратата и видях едно красиво същество да стои там. Неговите крака не докосваха пода. Те се сливаха с въздуха. То изглеждаше мъжко и женско и беше младо. Не можех да кажа неговия пол. Косата му беше къдрава и беше горе долу на моята височина. Имаше и това сияние около него. Сиянието беше зелено близко до него, после синъо и после чисто бяло по крайните части. То каза, “Аз съм тук да ти помогна”, но когато приказваше неговата уста не мърдаше. Всъщност не го чух с моите уши. Почувствах какво казваше.

Когато видях това същество и то ми проговори, вече не се чувствах уплашен. Всъщност почувствах мир и утеха, които не бях чувствал преди. Почувствах мира, които търсех през целия си живот. Чувството ми беше много познато, все едно го бях чувствал и преди, но не в този живот.

Прекрасното същество се обърна към мен с име, което не запомних. Казах му, че сигурно е объркал човека и че името, което използва не е моето. То се засмя и каза, че съм бил голям “Майстор” (master) и че просто съм забравил, кой съм бил. Не му повярвах, защото тогава не знаех със сигурност какво е “майстор” и ако бях такъв голям майстор нямаше да имам всичките проблеми, които имах. Чувствах, че бях зло същество, защото така ми бяха казвали няколко пъти в моя живот много хора.

То ми каза неговото име, но не го запомних. Каза ми, че е бил с мен винаги и ми каза, че знае, че съм имал труден живот и че ще ми помогне да разбера защо, ако наистина искам. Каза ми, че ще ми помогне да си припомня кой съм аз. Каза, че разбира ако не му повярвам и ми предложи да ми докаже, че знае всичко за мен.

Разказа ми неща, които бях направил като дете, които ми доказаха, че е бил винаги с мен. Каза ми за неща, за които само съм си бях мислил. Каза ми, че мога да отида, където поискам и че ще ми покаже как ако пожелая. Каза, че ако искам мога да се върна и да видя моето тяло. Моето тяло щяло да е добре, защото все още съм бил свързан с него.

Като приказвахме, ние го правихме телепатично. Изражението на неговото лице беше щастливо през цялото време.

Казах му, че искам да видя пирамидите в Египет и южно-западната част на САЩ. Каза ми, че всичко което трябва да направя е да му се доверя, да си помисля къде искам да отидем и ще отидем. Помислих си за пирамидите и бяхме там на секундата. Не знам защо избрах пирамидите, мисълта просто се появи в мен и я избрах. Докато бяхме там, то ми разказа няколко неща относно пирамидите и Египет, които не си спомням в момента. Наистина ми се иска да си припомня какво ми беше обяснило, защото знаех че е от голямо значение и беше свързано с бъдещето на човечеството. Енергията беше най-слаба на местата, където имаше сгради построени от хората, градовете на света. Енергията, която видях беше от хората, които живееха в градовете. Обясни ми, че хората са основните (basic) производители на енергия в градовете и поради тяхното сравнително ниско вибрационно ниво, нивото на енергията в градовете е ниска принципно. Но можех да видя и по-високи източници в градовете. Показа ми хора, които имаха по-високи енергийни нива и някои от тях всъщност приказваха със съществото, с което бях. Видях и тъмни души (dark souls) по времето, когато аз и съществото прекарахме на Гая (Земята). Тъмните души бяха души свързани със Земята, които отказваха да отидат към светлината. Те се молят за енергиите на хората докато са в човешка форма и се опитват да използват тези души за да предотвратят еволюцията на духа. Каза ми, че аз съм предпазен от тези тъмни души, когато избера да се фокусирам в любовта в мен. Те не се и опитваха да ни засегнат, всъщност ни хвърлиха противни погледи и си отидоха. Каза ми, че ще ги разпозная още като ги видя и да има кажа да отиват към светлината. Светлината е отвор към мястото, където всички души отиват ако изберат.

Също можех да видя и енергия около хората, всички различни нива и цветове. Съществото ми обясни човешката енергия. То каза, че енергия идваща от хората е това, което духовете използват за да преценят духовното състояние на отделните хора. Каза, че колкото по-светъл и по-бляскав е цвета, толкова по-напреднал е духа. Каза, че виждането на “аурата” около духа е полезно, за да се прецени колко трябва да работи определен дух за своето развитие. Каза, че по-високите същества знаят къде да отидат и какво да направят, за да помогнат на душа свързана със земята да напредне ако тя поиска. Каза ми, че всички души имат тази енергия, и затова можех да я видя във всеки един човек. Каза, че съм бил със същия вид енергия като него, но моята вибрация е по-ниска, когато съм в човешка форма и че с времето моята енергия ще се покачи и достигне неговата интензивност, при условие че взема инициативата съзнателно да развивам моята душа.

Каза ми, че има много неща на тази планета, които духовете могат да видят, но хората със своите очи не, защото техните вибрации са твърде ниски. Показа ми живот в дърветата, който можех да го видя като дух, но не можех да го видя в моята човешка форма.

Обясни ми, че същества с по-високи вибрации живеят на Земята, но не са хора, те са част от самата Земя. Обясни, че тези същества са били пазачите на физическия живот на планетата. Каза, че тези същества се грижат за това, което ние наричаме природа. Има същества, които се грижат за растителния живот, за минералния живот и за водния живот. Тези ниско в йерархията същества работят заедно, за да осигурят, че всички аспекти на природата са запазени и остават здрави. Когато планетата се развива, тези етерни същества са онези, които запазват баланса в природата.

Обясни ми, че планетата която ние наричаме Земя си има истинско име и че я наричат “Гая”. То каза, че Гая има своя собствена енергия и че е наистина едно истинско живо същество. Попитах го дали можем да видим тази енергия и то ми каза, че трябва да се отдалечим от Гая, за да я оценим и да я видим. То каза, че хората са тези, които могат да манипулират енергията на Гая, чрез своите избори. Каза, че ако хората изберат да живеят в хармония с енергията на Гая, това ще е добре за Гая. Каза, че ако хората обидят Гая, те я нараняват като и променят вътрешната структура. Беше ми показан пример, как хората обезлесяват планетата и намаляват разполагаемата енергия по-бързо, от колкото може да се напълни отново. Каза, че Гая била много силна, но е била сериозно отслабнала, понеже хората са избрали да използват ресурсите по начин несъответстващ с законите на вселената.

Попитах го дали можем да отидем в космоса и да видим енергията на Гая и то каза да. Каза че, няма ограничения къде можем да отидем. Концентрирах се, доверих му се и след това отидохме в това, което се нарича космос.

Далече от тази планета можех да видя Гая цялата наведнъж. Беше толкова красива. Можех да видя аурата на Гая. Аурата ми въздейства силно. Почувствах дълбока любов към това красиво място. Можех да чуя Гая да се движи и то ми каза, че звукът е бил енергията която се влива и излиза от Гая. Моето специално същество ми каза, че Гая е най-уникалната планета, защото е проектирана за хората да живеят завинаги. Била е създадена за да може духа да играе, да се учи, и да расте. Каза, че балансът в природата на Гая позволява на духа да бъде в човешка форма, когато духът живее в хармония с природата.

Природата съществува, за да компенсира за намалената вибрация и е била създадена за духове, за да се адаптират достатъчно да се приспособят и да бъдат във физическа човешка форма, докато все още имат достъп до енергия, която ще им помогне да се развиват. Обясни ми, че хората са проектирани от Бог да живеят вечно на Гая и не са определени да “умрат”. Каза че, “умирането” е създаден от хората земен термин, които означава малко в света на духовете. Причината поради която хората умират е, че те са се отдалечили от баланса в природата и са си позволили да се влияят от това, което създават, което нарушава природните закони на вселената. Каза, че хората са се отдалечили от живеенето в баланс с природата. Каза, че те трябва да се научат отново на хармоничния баланс, ако искат да оцелеят като раса и да живеят на Гая завинаги. Каза, че все още е възможно за хората да се научат да живеят в тази хармония и, че това е следващата най-голяма цел на хората на Гая. Каза ми, че хората евентуално ще осъзнаят, че трябва да възвърнат хармонията, но големи щети ще има преди хората напълно да осъзнаят какво причиняват на Гая и да работят за да обърнат нещата, които са направили.

Пътувахме покрай всички планети в нашата слънчева система. До всяка планета можех да чуя енергията, точно както при Гая. Също видях аурите около всяка една от тях. Видях духове на всяка една от тях. Моя приятел ми каза, че всички планети са места за духовете да живеят, да се учат и развиват. Видях големи градове на всяка една от тези планети. Обясни ми, че другият живот във вселената не е необходимо видим, защото съществата били с по-високи вибрации и повечето духове в човешка форма трябва да придобият по-високите вибрации необходими, за да ги видят.

Съществото ми каза, че всяка планета си има тема за учене и всяка една от тях може да бъде избрана от една душа, когато сме между физическите животи. Каза, че практикуваме на другите планети, за да сме готови да живеем на Гая. Каза, че Гая е най-крайното преживяване за една душа. Най-крайното е, защото нашите души растат по-бързо, от колкото където и да е другаде. Каза, че уроците, които трябва да научим са трудни да се научат без да имаме физическа форма.

Обясни как ние си избираме физическия живот на Гая. Обясни ми как аз съм избрал родителите ми, за да мога да науча това, от което съм имал нужда, за да се развия достатъчно да се върна обратно и да извършвам духовна работа на Гая след като придобия определено ниво на растеж. Каза, че ми е казано за всички тези неща, за да мога да помогна на душите да се съберат и да възвърнат хармонията на Гая.

Обясни ми някои неща за Бог, които не си ги спомням. Имаха общо със вселената, размера и структурата й. Спомням си, че каза, че Бог не може да се види, защото той е навсякъде. Каза ми, че Бог обича дълбоко Гая, толкова, колкото един мъж обича своята жена.

Говореше и за Исус също. Каза ми, че Исус е майстор/учител, който Бог го е пратил на Земята да научи хората как да се държат един с друг и да намерят пътя си обратно към хармонията един с друг и с Гая.

Каза ми, че Исус е съществото, поверено от Бог да подсигури развитието на душите. Каза, че Исус е с най-високата вибрация, от която и да е друга душа. Каза, че Бог има към Исус най-голяма благосклонност, защото той е бил най-добрия пример какво могат да направят хората. След това отидох да видя Исус. Видях неговата светлина. Тя беше най-чистата, която бях виждал. Нямаше нужда от думи. Имаше само любовни усещания, които не мога дори да започна да описвам.

Беше ми казано, че да се обичаме един друг е това, което душите трябва да правят, за да може мирът и хармонията да са стандарта на Гая.

Беше ми казано, че има йерархия във вселената посветена на запазването на хармонията на вселената. Казаха ми, че хората са основна част от тази хармония и че свободната воля, която имаме е част от душите позволяващи на хората да помагат (provide service) на вселената.

След като ми обясни тези неща, можех да видя цялата слънчева система изцяло в пълен цвят. Планетите бяха всички в една линия и можех да видя всички от Плутон до слънцето. Почувствах се много благословен и много важен. Беше ми даден велик дар и не разбирах защо. Ето движех се в пространството, човек, които е излязъл от пътя си да причинява болка на другите души, и въпреки това никога не ме питаха какво съм направил. Всъщност ми беше позволено да ми се дадат отговорите на въпроси, които повечето хора се чудят през целия си живот.

Благодарих на това обичащо същество за обясняването и показването. То ми каза, че има още да ми казва, ако съм готов да го преживея. Казах му, че съм готов. Не знам, защо аз бях избран, но и не питах. Не ми се стори важно тогава.

Отправихме се обратно към Гая. Отидохме на място в сенките на Гая. Беше голям град в облаците. Градът имаше тези красиви бели сгради докъдето ми стигаше погледа. Видях духове да живеят там, всички от които имаха вибрация, но нямаха реално физически тяло. Тези жители отиваха и излизаха от сградите - да работят и да играят. Видях едно място, където духовете отиваха да вземат това, което си мислех, че е вода. Нямаше превозни средства. Духовете се движеха по същия начин, по които моя приятел и аз, чрез летене.

Градът нямаше граници. Беше място пълно с живот от всякакъв вид. Имаше природа там, много чисти растения, дървета и вода точно както на Гая, но по-чиста. Природата беше абсолютно перфектна. Не беше развалена от човешка манипулация. Това место беше точно като Гая, само без проблемите и негативността. Почувствах, че това е което се нарича рай с човешки термини.

Видях духове да отиват и пристигат в Гая и града. Можех да позная развитието на духовете, които се движеха между Гая и града, по енергията, която те излъчваха. Видях, че животните също отиват и се връщат както хората. Видях много духове, да напускат Гая с водачи и видях и духове да се връщат към Гая без водачи. Съществото ми каза, че някои от духовете, които минаваха, са тези които вършат работа с хората на Гая. Можех да разпозная типа на духовете, които правеха тази работа и духовете, които идват към големия град, за да бъдат напълнени отново и да се върнат отново на Гая, да живеят и да се развиват нататък. Можех да почувствах емоциите на тези, идващи обратно за напълване. Чувствах някои от тях да са тъжни, бити и уплашени, много подобно на това как аз се чувствах преди моето същество да дойде при мен.

То ме заведе в една от по-големите сгради. Вътре видях много духове да работят. Те правех неща подобни на работите на Земята. Като вървяхме покрай тях, те ме гледаха. Мисля, че ме оглеждаха заради съществото, с което бях.

Качихме се нагоре по стълбите и видях духове, които ме познаваха. Те ме поздравиха и ме попитаха как съм. Дадоха ми съвети, които не помня. Мислех, че ще ми бъде възложена някаква задача там, но съществото знаеше какво си мислех и ми каза, че има нещо специално, което трябва да направя преди това.

Изпаднах в екстаз. Бях в рая въпреки всичко, което бях направил през живота ми на Гая. Изживявах това, което повечето хора само мечтаят. Любовта, която изпитвах там беше същата любов, която почувствах когато видях Исус. Търсех на Гая точно това място, където бях тогава. Търсех на Гая чувството, което имах в този момент. Намерих това, което търсех през целия си живот. Бях наистина щастлив. Бях у дома и го знаех. Бях готов да остана и да направя каквато работа ми се даде.

Моето същество ме заведе до една друга сграда, която беше специална. Беше по-голяма от останалите и имаше най-зелените листа, които съм виждал, да растат по нея, декорирайки я като олтар. Влезнахме вътре през две врати излъчващи живот. Вътрешността беше декорирана с дървена облицовка, съществото ми каза, че е живеещо дърво от дърветата, които растат в това прекрасно място. Заведе ме до две големи врати и ми каза да изчакам на пейката, докато то е вътре.

След известно време то излезе от стаята. Каза ми да влезна вътре, че ще ме чака и да не се притеснявам. Предупреди ме да бъда честен със съществата в стаята. Каза, че те не са съдии, ами че те са тези които преценят развитието на душата според историята на душата. Каза, ми да си спомня кой съм и да избягвам страх. Знаех, че трябваше да напусна това същество рано или късно, но бях благодарен, че то ще ме чака. Малко се страхувах да го напусна, но почувствах че съм защитен и знаех, че ще съм защитен тук.

Влезнах вътре и видях група от няколко духове седнали на една маса. Масата беше направена от бляскаво дърво и беше перфектна по всяко едно отношение. Духовете около масата имаха най-високата вибрация, която бях виждал досега, с изключение на Исус.

Погледнах тези същества и ги разпознах. Не знам от къде ги разпознах, но имаше нещо познато във всички. Те просто ме гледаха.

Изведнъж видях моите родители на Земята преди да се родя. Видях как те тръгнаха заедно и видях как родиха моя брат и сестра преди мен. Видях техните позитивни и негативни страни и ги прецених според това, което имах нужда да науча да правя на Гая. Съществата ме попитаха как и защо съм избрал тези определени родители и поискаха да им кажа. Казаха, че аз зная как и защо съм ги избрал и ми казаха да има кажа защо. Не знам от къде ми дойде, но аз им казах как и защо и те се съгласиха с мен. Избрах ги да им помогна по техния път и също да се поуча от тях.

Видях моята душа да отива към майка ми и да влиза в нея. Видях себе си да се раждам от гледаната точка на наблюдател и същевременно преживявайки го. По-нататък видях целия ми живот като наблюдател и от гледната точка на тези, на които моите действия са повлияли. Почувствах чувствата, които те чувстваха директно, получени от нещата, които съм им направил. Видях позитивни и негативните неща, които бях направил все едно, че наистина се случваха. Нищо не беше подминато или представено неточно.

Изпитах жестокостта да се родя отново. Изпитах напускането на рая и пътя към Гая. Видях се като безпомощно пеленаче, което се нуждаеше от майка си за всичко. Изпитах любовта на баща ми, както и неговия гняв. Изпитах любовта на майка ми, нейните страхове и нейния гняв също. Видях всичко добро и лошо от детството ми и отново преживях, каквото бях причинил на другите. Почувствах всички мои емоции и емоциите на душите, които бях наранил и обичал. От всичко това, разбрах, че е от дълбоко значение изборите, които правим на Гая.

Научих колко силни сме хората и как можем да влияем един на друг по позитивни и негативни начини. Беше страхотно да видя как моите невинни действия имаха толкова силен ефект върху душите, на които си нямах и представа че въздействам. Преживяването беше такова, че никога няма да го забравя. Изпитах целия спектър на чувства от моя живот за сравнително кратко време от човешка гледна точка. Където аз бях, времето нямаше значение.

Можех да видя как съм станал такъв, какъвто бях на Гая и защо съм станал по този начин. Всичко, което бях направил през моя живот влияеше на еволюцията на душите около мен. Видях причините за всички мои действия и разбрах защо съм направил това, което съм направил. Имаше място за всички мои позитивни и негативни действия. Това не беше забавно преживяване. Можех да видя колко чудесно може да бъде, ако изберем да действаме позитивно спрямо другите души през повечето от времето.

След това, съществата в стаята ме попитаха въпроси относно какво съм видял и как съм се почувствал от моя живот до сега. Знаех, че трябва да дам честна оценка - не можех да лъжа. Колебаех се, когато ме попитаха дали съм въздействал на другите повече позитивно отколкото негативно. Мислех да излъжа.

Тези същества знаеха какво си мисля и трябваше да им кажа, че можех да се справя по-добре на Гая. Знаех за какво бях отишъл на Гая да постигна и бях по моя път да го направя, но не го бях завършил. Те се съгласиха и ми казаха, че имам все още много неща да направя и че може би искам да се върна и да ги направя. Казаха ми, че ме разбират, че е трудно за мен, но е необходимо за вселената да завърша нещата. Казаха, че може би ще е мъдро да се върна и да живея живота си както преди това съм го планирал. Казаха, че съм си поставил благородни цели за моя живот на Гая и случките в моя живот са постигали целите, които съм си поставил. Казаха, че преди това съм отишъл на Гая, за да се уча и да споделям с другите даровете, които съм събрал през моите няколко живота. Казаха, че съм нужен на Гая, за да помогна на душите да върнат себе си и Гая в хармония. Казаха, че имам голям потенциал да въздействам на другите души, да им помагам да се развиват и Гая е най-доброто място да направя това. Казаха ми, че събитията, които съм преживявал досега са ме подготвяли да направя голям принос на вселената и моите преживявания не трябва да бъдат приети като лична обида по никакъв начин. Не исках да го приема. Исках да остана. Казах им го това. Казах им, че съм изморен и исках да остана, защото живота на Гая и труден и непростим. Чувствах, че връщането обратно ще е опасно за вселената, защото не бях пораснал достатъчно в моето духовно развитие. Те казаха, че това е точно причината, поради която, ще е в мой най-добър интерес да се върна на Гая. Казаха, че съм по-напреднал, от колкото съм си мислел. Казаха, че е възможно да остана, но ще трябва да свърша моята работа на Гая рано или късно. Този вид работа, която ми е писано да свърша, може да се свърши само на Гая. Можех да остана ако бях избрал това, но така само ще удължа завършването на това, което трябва да направя за вселената. Обясниха ми, че най-бързият начин да завърша работата ми е да се върна на Гая възможно най-скоро.

Бях шокиран. Прибягнах до уговорки, но нямаше ефект. Все още не ми харесваше да живея на Гая и не исках да се връщам. Тези същества ме разбраха, но останаха непоколебими. Трябваше да взема решение, което наистина беше най-трудното решение което съм взимал.

Върнах се обратно на Гая и сега живея живота, който ми беше казан по-късно в моето преживяване, че ще живея. Вярвате или не, накрая изхвърлих това преживяване като го класифицирах като наистина живо “пътуване”. Но чак след като пораснах повече, осъзнах дара, който ми беше даден.

Сега споделям това преживяване, защото чувствам, че така раздвижва мисълта и подпомага избори, които да влияят на планетата по позитивен начин.

Ако научих нещо от това преживяване, то е че всеки един избор, който правим е съответно записан и ще се върне отново, когато напуснем отново. Моята цел да предпазя хората от болката, която аз изпитах в моя преглед на живота и да ускоря развитието на хората на Гая, помагайки на Гая както и на вселената.

Имах преживяване близко до смъртта и ми беше даден избор да се върна на планетата отново във физическия смисъл. Избрах да се върна от любов за тази планета - любов толкова голяма, че да се откажа от мястото “у дома”. Направих го също, за да помогна да излекувам мястото чрез споделяне на това, което съм видял и чрез изборите, които правя (надявам се обичащи и мили).

Без свободната воля да се върна, аз нямаше да съм тук във физическия свят и да правя това, което правя. Физическата болка, войната, бедността, епидемиите, ужаса, изнасилването, убийството, изоставянето, и т.н и т.н, които са тук на тази планета са следствие на хората идвайки тук и взимайки свободно техните решения, за да се учат и да се развиват. За съжаление ученето създава бъркотия по някое време и физическата болка е част от тази бъркотия. За мен има логика, че същата тази концепция на свободния избор, е инструмент за почистване на бъркотията.

Оприличавам го като ходене на къмпинг и избирайки да почистим или да не почистим мръсотията след себе си. Ако изберем да я почистим, това ще помогне на планетата да остане както е, защото не допринасяме към мръсотията. Ако не почистваме, прибавяме към мръсотията. Ако почистваме нашите и други мръсотии, допринасяме за излекуването на планетата.

В моето НДЕ ми беше показано, че има много души в “рая”, които са повече от желаещи да дойдат на това място, независимо от състоянието, в което се намира. Беше ми показано, че ако избера да не се връщам ще бъда в училищата в рая, работейки върху моя растеж, който трябва да достигна независимо от формата, в която съм. Това беше привлекателен избор, но имах проблем с колко дълго ще ми отнеме да пораста достатъчно, за да правя това, което моята душа иска да прави. (Имам неутолима жажда да преживея други места в други вселени и да направя това, което ми трябва за да се развивам повече). Изискванията за това са да осигуря, че моята душа има IQ-то за това.

По моето разбиране една душа може да избере да остане в рая и да действа на нивото, на което тя/той (без значение) е до безкрайност, но аз търся повече, защото знам, че без съмнение има още.

На всяка цена, идеята остава, че за да може това място да започне да се чувства и да изглежда като рая, е да създаваме любовта от там тук. Бих желал да видя това на тази планета и знам, че може да се направи. Ако е необходимо, ще дойда тук колкото пъти е необходимо.