Николай Георгиев | 
10 29th, 2007| 
В началото на лятото през 1979, Дейвид Оакфорд е бил на 20 години и е имал проблеми в живота си. Неговото детство не го е научило да се справя както трябва с живота. Нямал е самоуважение и всичко, което е направил, за да има мир в себе си, не е сполучило. Бил е доста мизерен и се почуствал загубен и необичан. Преди НДЕ-то си, Дейвид Оакфорд се е събирал с приятели и са взимали наркотици и една вечер на поредното събиране един от приятелите му дава нещо, което е било твърде силно и той изживява своето НДЕ. Много от предишните му приятели, с които е пушил не са го разбрали относно изживяването му. След това си променя живота.
Следващото нещо, което знаех е, че карах колата на моя приятел. Мисля, че отидохме на север, минахме моста Макинау и се върнахме. Минахме през дома, където бях израснал и видях моите родители да седят до входа.
Почувствах се привлечен към дърветата. Можех да видя и да почувствам тяхната сила. Видях техните корени, отиващи дълбоко в земята. Имам предвид, че наистина видях корените на дърветата физически да отиват под почвата. Казах на моите приятели за карането с кола след преживяването и те ми казаха, че единственото място където съм бил е било на стола, където са ме занесли след като съм починал.
Аз се събудих на същия стол, на който моите приятели ми казаха, че са ме оставили преди малко. След като се събудих можех да почувствам органите в моето тяло да работят, всеки един поотделно, както и заедно. Не виждах приятелите си наоколо. Можех да виждам във всички стаи на къщата едновременно. Стереоуредбата свиреше албума на Doors, “Absolutely Live”, но звукът беше твърде силен за мен. Понеже не видях никой от приятелите ми наоколо, станах и се опитах да спра музиката, но не успях. Независимо какво правих, музиката продължаваше да свири. Имах реален проблем с шума. Беше насочен към мен и не можех да разбера защо и не можех да наглася звука.
Извиках навън за моите приятели, но никой не дойде. Опитах се да изключа уредбата, но и това не стана. Всеки път, когато се опитвах да докосна кабела, за да го дръпна, не можех да го хвана. Продължаваше да си свири “LA Woman” и звукът раздрънкваше моето същество/организъм.
Обиколих цялата къща викайки моите приятели, крещейки, че музика е твърде силна, но не бях чут. Молех се музиката да спре. Опитах да се отида навън, но не можех да почувствам дръжката на вратата. Можех да видя дневната светлина, но не можех да изляза. Завърших скрит в банята с неуспешен опит да избягам от шума. Погледнах в огледалото и не можах да се видя. Това ме изплаши ужасно.
Върнах се обратно във всекидневната и видях тялото ми да седи на стола. Изглеждаше, че бях заспал. Чудех се, как мога да гледам себе си. Страх бе обзе тогава, защото можех да се виждам извън мен, от всички различни ъгли, с изключение на вътрешния ъгъл, от който бях свикнал да се гледам.
Бях сам, объркан и много уплашен. Опитах се да се върна в тялото ми, но не успях. Не можех да докосна и земята. Движех се във въздуха. Покачих се на едно място над тялото ми и все едно се бях закачил там. Повече, не можех да мърдам. Повиках за помощ и никой не дойде. Опитах се да изляза, но както и с уредбата, не успях да докосна дръжката на вратата. Бях уплашен, сам и не знаех какво да правя. Не разбирах какво се случва с мен.
Помолих Бог да ми помогне. Тогава не вярвах в Бог, но бях нещо като ядосан на него, заради гадния живот, който имах. Помислих си, че ако Бог наистина е всемогъщо и всезнаещо същество, както ми беше казвано че е, той няма да ми позволи да преживявам болката, която преживявах през живота ми. Помислих си, че ако е имало време, когато съм имал нужда от Бог, то времето е сега! Не бях разочарован от резултата на моята молба за помощ.
Погледнах към вратата и видях едно красиво същество да стои там. Неговите крака не докосваха пода. Те се сливаха с въздуха. То изглеждаше мъжко и женско и беше младо. Не можех да кажа неговия пол. Косата му беше къдрава и беше горе долу на моята височина. Имаше и това сияние около него. Сиянието беше зелено близко до него, после синъо и после чисто бяло по крайните части. То каза, “Аз съм тук да ти помогна”, но когато приказваше неговата уста не мърдаше. Всъщност не го чух с моите уши. Почувствах какво казваше.
Когато видях това същество и то ми проговори, вече не се чувствах уплашен. Всъщност почувствах мир и утеха, които не бях чувствал преди. Почувствах мира, които търсех през целия си живот. Чувството ми беше много познато, все едно го бях чувствал и преди, но не в този живот.
Прекрасното същество се обърна към мен с име, което не запомних. Казах му, че сигурно е объркал човека и че името, което използва не е моето. То се засмя и каза, че съм бил голям “Майстор” (master) и че просто съм забравил, кой съм бил. Не му повярвах, защото тогава не знаех със сигурност какво е “майстор” и ако бях такъв голям майстор нямаше да имам всичките проблеми, които имах. Чувствах, че бях зло същество, защото така ми бяха казвали няколко пъти в моя живот много хора.
То ми каза неговото име, но не го запомних. Каза ми, че е бил с мен винаги и ми каза, че знае, че съм имал труден живот и че ще ми помогне да разбера защо, ако наистина искам. Каза ми, че ще ми помогне да си припомня кой съм аз. Каза, че разбира ако не му повярвам и ми предложи да ми докаже, че знае всичко за мен.
Разказа ми неща, които бях направил като дете, които ми доказаха, че е бил винаги с мен. Каза ми за неща, за които само съм си бях мислил. Каза ми, че мога да отида, където поискам и че ще ми покаже как ако пожелая. Каза, че ако искам мога да се върна и да видя моето тяло. Моето тяло щяло да е добре, защото все още съм бил свързан с него.
Като приказвахме, ние го правихме телепатично. Изражението на неговото лице беше щастливо през цялото време.
Казах му, че искам да видя пирамидите в Египет и южно-западната част на САЩ. Каза ми, че всичко което трябва да направя е да му се доверя, да си помисля къде искам да отидем и ще отидем. Помислих си за пирамидите и бяхме там на секундата. Не знам защо избрах пирамидите, мисълта просто се появи в мен и я избрах. Докато бяхме там, то ми разказа няколко неща относно пирамидите и Египет, които не си спомням в момента. Наистина ми се иска да си припомня какво ми беше обяснило, защото знаех че е от голямо значение и беше свързано с бъдещето на човечеството. Енергията беше най-слаба на местата, където имаше сгради построени от хората, градовете на света. Енергията, която видях беше от хората, които живееха в градовете. Обясни ми, че хората са основните (basic) производители на енергия в градовете и поради тяхното сравнително ниско вибрационно ниво, нивото на енергията в градовете е ниска принципно. Но можех да видя и по-високи източници в градовете. Показа ми хора, които имаха по-високи енергийни нива и някои от тях всъщност приказваха със съществото, с което бях. Видях и тъмни души (dark souls) по времето, когато аз и съществото прекарахме на Гая (Земята). Тъмните души бяха души свързани със Земята, които отказваха да отидат към светлината. Те се молят за енергиите на хората докато са в човешка форма и се опитват да използват тези души за да предотвратят еволюцията на духа. Каза ми, че аз съм предпазен от тези тъмни души, когато избера да се фокусирам в любовта в мен. Те не се и опитваха да ни засегнат, всъщност ни хвърлиха противни погледи и си отидоха. Каза ми, че ще ги разпозная още като ги видя и да има кажа да отиват към светлината. Светлината е отвор към мястото, където всички души отиват ако изберат.
Също можех да видя и енергия около хората, всички различни нива и цветове. Съществото ми обясни човешката енергия. То каза, че енергия идваща от хората е това, което духовете използват за да преценят духовното състояние на отделните хора. Каза, че колкото по-светъл и по-бляскав е цвета, толкова по-напреднал е духа. Каза, че виждането на “аурата” около духа е полезно, за да се прецени колко трябва да работи определен дух за своето развитие. Каза, че по-високите същества знаят къде да отидат и какво да направят, за да помогнат на душа свързана със земята да напредне ако тя поиска. Каза ми, че всички души имат тази енергия, и затова можех да я видя във всеки един човек. Каза, че съм бил със същия вид енергия като него, но моята вибрация е по-ниска, когато съм в човешка форма и че с времето моята енергия ще се покачи и достигне неговата интензивност, при условие че взема инициативата съзнателно да развивам моята душа.
Каза ми, че има много неща на тази планета, които духовете могат да видят, но хората със своите очи не, защото техните вибрации са твърде ниски. Показа ми живот в дърветата, който можех да го видя като дух, но не можех да го видя в моята човешка форма.
Обясни ми, че същества с по-високи вибрации живеят на Земята, но не са хора, те са част от самата Земя. Обясни, че тези същества са били пазачите на физическия живот на планетата. Каза, че тези същества се грижат за това, което ние наричаме природа. Има същества, които се грижат за растителния живот, за минералния живот и за водния живот. Тези ниско в йерархията същества работят заедно, за да осигурят, че всички аспекти на природата са запазени и остават здрави. Когато планетата се развива, тези етерни същества са онези, които запазват баланса в природата.
Обясни ми, че планетата която ние наричаме Земя си има истинско име и че я наричат “Гая”. То каза, че Гая има своя собствена енергия и че е наистина едно истинско живо същество. Попитах го дали можем да видим тази енергия и то ми каза, че трябва да се отдалечим от Гая, за да я оценим и да я видим. То каза, че хората са тези, които могат да манипулират енергията на Гая, чрез своите избори. Каза, че ако хората изберат да живеят в хармония с енергията на Гая, това ще е добре за Гая. Каза, че ако хората обидят Гая, те я нараняват като и променят вътрешната структура. Беше ми показан пример, как хората обезлесяват планетата и намаляват разполагаемата енергия по-бързо, от колкото може да се напълни отново. Каза, че Гая била много силна, но е била сериозно отслабнала, понеже хората са избрали да използват ресурсите по начин несъответстващ с законите на вселената.
Попитах го дали можем да отидем в космоса и да видим енергията на Гая и то каза да. Каза че, няма ограничения къде можем да отидем. Концентрирах се, доверих му се и след това отидохме в това, което се нарича космос.
Далече от тази планета можех да видя Гая цялата наведнъж. Беше толкова красива. Можех да видя аурата на Гая. Аурата ми въздейства силно. Почувствах дълбока любов към това красиво място. Можех да чуя Гая да се движи и то ми каза, че звукът е бил енергията която се влива и излиза от Гая. Моето специално същество ми каза, че Гая е най-уникалната планета, защото е проектирана за хората да живеят завинаги. Била е създадена за да може духа да играе, да се учи, и да расте. Каза, че балансът в природата на Гая позволява на духа да бъде в човешка форма, когато духът живее в хармония с природата.
Природата съществува, за да компенсира за намалената вибрация и е била създадена за духове, за да се адаптират достатъчно да се приспособят и да бъдат във физическа човешка форма, докато все още имат достъп до енергия, която ще им помогне да се развиват. Обясни ми, че хората са проектирани от Бог да живеят вечно на Гая и не са определени да “умрат”. Каза че, “умирането” е създаден от хората земен термин, които означава малко в света на духовете. Причината поради която хората умират е, че те са се отдалечили от баланса в природата и са си позволили да се влияят от това, което създават, което нарушава природните закони на вселената. Каза, че хората са се отдалечили от живеенето в баланс с природата. Каза, че те трябва да се научат отново на хармоничния баланс, ако искат да оцелеят като раса и да живеят на Гая завинаги. Каза, че все още е възможно за хората да се научат да живеят в тази хармония и, че това е следващата най-голяма цел на хората на Гая. Каза ми, че хората евентуално ще осъзнаят, че трябва да възвърнат хармонията, но големи щети ще има преди хората напълно да осъзнаят какво причиняват на Гая и да работят за да обърнат нещата, които са направили.
Пътувахме покрай всички планети в нашата слънчева система. До всяка планета можех да чуя енергията, точно както при Гая. Също видях аурите около всяка една от тях. Видях духове на всяка една от тях. Моя приятел ми каза, че всички планети са места за духовете да живеят, да се учат и развиват. Видях големи градове на всяка една от тези планети. Обясни ми, че другият живот във вселената не е необходимо видим, защото съществата били с по-високи вибрации и повечето духове в човешка форма трябва да придобият по-високите вибрации необходими, за да ги видят.
Съществото ми каза, че всяка планета си има тема за учене и всяка една от тях може да бъде избрана от една душа, когато сме между физическите животи. Каза, че практикуваме на другите планети, за да сме готови да живеем на Гая. Каза, че Гая е най-крайното преживяване за една душа. Най-крайното е, защото нашите души растат по-бързо, от колкото където и да е другаде. Каза, че уроците, които трябва да научим са трудни да се научат без да имаме физическа форма.
Обясни как ние си избираме физическия живот на Гая. Обясни ми как аз съм избрал родителите ми, за да мога да науча това, от което съм имал нужда, за да се развия достатъчно да се върна обратно и да извършвам духовна работа на Гая след като придобия определено ниво на растеж. Каза, че ми е казано за всички тези неща, за да мога да помогна на душите да се съберат и да възвърнат хармонията на Гая.
Обясни ми някои неща за Бог, които не си ги спомням. Имаха общо със вселената, размера и структурата й. Спомням си, че каза, че Бог не може да се види, защото той е навсякъде. Каза ми, че Бог обича дълбоко Гая, толкова, колкото един мъж обича своята жена.
Говореше и за Исус също. Каза ми, че Исус е майстор/учител, който Бог го е пратил на Земята да научи хората как да се държат един с друг и да намерят пътя си обратно към хармонията един с друг и с Гая.
Каза ми, че Исус е съществото, поверено от Бог да подсигури развитието на душите. Каза, че Исус е с най-високата вибрация, от която и да е друга душа. Каза, че Бог има към Исус най-голяма благосклонност, защото той е бил най-добрия пример какво могат да направят хората. След това отидох да видя Исус. Видях неговата светлина. Тя беше най-чистата, която бях виждал. Нямаше нужда от думи. Имаше само любовни усещания, които не мога дори да започна да описвам.
Беше ми казано, че да се обичаме един друг е това, което душите трябва да правят, за да може мирът и хармонията да са стандарта на Гая.
Беше ми казано, че има йерархия във вселената посветена на запазването на хармонията на вселената. Казаха ми, че хората са основна част от тази хармония и че свободната воля, която имаме е част от душите позволяващи на хората да помагат (provide service) на вселената.
След като ми обясни тези неща, можех да видя цялата слънчева система изцяло в пълен цвят. Планетите бяха всички в една линия и можех да видя всички от Плутон до слънцето. Почувствах се много благословен и много важен. Беше ми даден велик дар и не разбирах защо. Ето движех се в пространството, човек, които е излязъл от пътя си да причинява болка на другите души, и въпреки това никога не ме питаха какво съм направил. Всъщност ми беше позволено да ми се дадат отговорите на въпроси, които повечето хора се чудят през целия си живот.
Благодарих на това обичащо същество за обясняването и показването. То ми каза, че има още да ми казва, ако съм готов да го преживея. Казах му, че съм готов. Не знам, защо аз бях избран, но и не питах. Не ми се стори важно тогава.
Отправихме се обратно към Гая. Отидохме на място в сенките на Гая. Беше голям град в облаците. Градът имаше тези красиви бели сгради докъдето ми стигаше погледа. Видях духове да живеят там, всички от които имаха вибрация, но нямаха реално физически тяло. Тези жители отиваха и излизаха от сградите - да работят и да играят. Видях едно място, където духовете отиваха да вземат това, което си мислех, че е вода. Нямаше превозни средства. Духовете се движеха по същия начин, по които моя приятел и аз, чрез летене.
Градът нямаше граници. Беше място пълно с живот от всякакъв вид. Имаше природа там, много чисти растения, дървета и вода точно както на Гая, но по-чиста. Природата беше абсолютно перфектна. Не беше развалена от човешка манипулация. Това место беше точно като Гая, само без проблемите и негативността. Почувствах, че това е което се нарича рай с човешки термини.
Видях духове да отиват и пристигат в Гая и града. Можех да позная развитието на духовете, които се движеха между Гая и града, по енергията, която те излъчваха. Видях, че животните също отиват и се връщат както хората. Видях много духове, да напускат Гая с водачи и видях и духове да се връщат към Гая без водачи. Съществото ми каза, че някои от духовете, които минаваха, са тези които вършат работа с хората на Гая. Можех да разпозная типа на духовете, които правеха тази работа и духовете, които идват към големия град, за да бъдат напълнени отново и да се върнат отново на Гая, да живеят и да се развиват нататък. Можех да почувствах емоциите на тези, идващи обратно за напълване. Чувствах някои от тях да са тъжни, бити и уплашени, много подобно на това как аз се чувствах преди моето същество да дойде при мен.
То ме заведе в една от по-големите сгради. Вътре видях много духове да работят. Те правех неща подобни на работите на Земята. Като вървяхме покрай тях, те ме гледаха. Мисля, че ме оглеждаха заради съществото, с което бях.
Качихме се нагоре по стълбите и видях духове, които ме познаваха. Те ме поздравиха и ме попитаха как съм. Дадоха ми съвети, които не помня. Мислех, че ще ми бъде възложена някаква задача там, но съществото знаеше какво си мислех и ми каза, че има нещо специално, което трябва да направя преди това.
Изпаднах в екстаз. Бях в рая въпреки всичко, което бях направил през живота ми на Гая. Изживявах това, което повечето хора само мечтаят. Любовта, която изпитвах там беше същата любов, която почувствах когато видях Исус. Търсех на Гая точно това място, където бях тогава. Търсех на Гая чувството, което имах в този момент. Намерих това, което търсех през целия си живот. Бях наистина щастлив. Бях у дома и го знаех. Бях готов да остана и да направя каквато работа ми се даде.
Моето същество ме заведе до една друга сграда, която беше специална. Беше по-голяма от останалите и имаше най-зелените листа, които съм виждал, да растат по нея, декорирайки я като олтар. Влезнахме вътре през две врати излъчващи живот. Вътрешността беше декорирана с дървена облицовка, съществото ми каза, че е живеещо дърво от дърветата, които растат в това прекрасно място. Заведе ме до две големи врати и ми каза да изчакам на пейката, докато то е вътре.
След известно време то излезе от стаята. Каза ми да влезна вътре, че ще ме чака и да не се притеснявам. Предупреди ме да бъда честен със съществата в стаята. Каза, че те не са съдии, ами че те са тези които преценят развитието на душата според историята на душата. Каза, ми да си спомня кой съм и да избягвам страх. Знаех, че трябваше да напусна това същество рано или късно, но бях благодарен, че то ще ме чака. Малко се страхувах да го напусна, но почувствах че съм защитен и знаех, че ще съм защитен тук.
Влезнах вътре и видях група от няколко духове седнали на една маса. Масата беше направена от бляскаво дърво и беше перфектна по всяко едно отношение. Духовете около масата имаха най-високата вибрация, която бях виждал досега, с изключение на Исус.
Погледнах тези същества и ги разпознах. Не знам от къде ги разпознах, но имаше нещо познато във всички. Те просто ме гледаха.
Изведнъж видях моите родители на Земята преди да се родя. Видях как те тръгнаха заедно и видях как родиха моя брат и сестра преди мен. Видях техните позитивни и негативни страни и ги прецених според това, което имах нужда да науча да правя на Гая. Съществата ме попитаха как и защо съм избрал тези определени родители и поискаха да им кажа. Казаха, че аз зная как и защо съм ги избрал и ми казаха да има кажа защо. Не знам от къде ми дойде, но аз им казах как и защо и те се съгласиха с мен. Избрах ги да им помогна по техния път и също да се поуча от тях.
Видях моята душа да отива към майка ми и да влиза в нея. Видях себе си да се раждам от гледаната точка на наблюдател и същевременно преживявайки го. По-нататък видях целия ми живот като наблюдател и от гледната точка на тези, на които моите действия са повлияли. Почувствах чувствата, които те чувстваха директно, получени от нещата, които съм им направил. Видях позитивни и негативните неща, които бях направил все едно, че наистина се случваха. Нищо не беше подминато или представено неточно.
Изпитах жестокостта да се родя отново. Изпитах напускането на рая и пътя към Гая. Видях се като безпомощно пеленаче, което се нуждаеше от майка си за всичко. Изпитах любовта на баща ми, както и неговия гняв. Изпитах любовта на майка ми, нейните страхове и нейния гняв също. Видях всичко добро и лошо от детството ми и отново преживях, каквото бях причинил на другите. Почувствах всички мои емоции и емоциите на душите, които бях наранил и обичал. От всичко това, разбрах, че е от дълбоко значение изборите, които правим на Гая.
Научих колко силни сме хората и как можем да влияем един на друг по позитивни и негативни начини. Беше страхотно да видя как моите невинни действия имаха толкова силен ефект върху душите, на които си нямах и представа че въздействам. Преживяването беше такова, че никога няма да го забравя. Изпитах целия спектър на чувства от моя живот за сравнително кратко време от човешка гледна точка. Където аз бях, времето нямаше значение.
Можех да видя как съм станал такъв, какъвто бях на Гая и защо съм станал по този начин. Всичко, което бях направил през моя живот влияеше на еволюцията на душите около мен. Видях причините за всички мои действия и разбрах защо съм направил това, което съм направил. Имаше място за всички мои позитивни и негативни действия. Това не беше забавно преживяване. Можех да видя колко чудесно може да бъде, ако изберем да действаме позитивно спрямо другите души през повечето от времето.
След това, съществата в стаята ме попитаха въпроси относно какво съм видял и как съм се почувствал от моя живот до сега. Знаех, че трябва да дам честна оценка - не можех да лъжа. Колебаех се, когато ме попитаха дали съм въздействал на другите повече позитивно отколкото негативно. Мислех да излъжа.
Тези същества знаеха какво си мисля и трябваше да им кажа, че можех да се справя по-добре на Гая. Знаех за какво бях отишъл на Гая да постигна и бях по моя път да го направя, но не го бях завършил. Те се съгласиха и ми казаха, че имам все още много неща да направя и че може би искам да се върна и да ги направя. Казаха ми, че ме разбират, че е трудно за мен, но е необходимо за вселената да завърша нещата. Казаха, че може би ще е мъдро да се върна и да живея живота си както преди това съм го планирал. Казаха, че съм си поставил благородни цели за моя живот на Гая и случките в моя живот са постигали целите, които съм си поставил. Казаха, че преди това съм отишъл на Гая, за да се уча и да споделям с другите даровете, които съм събрал през моите няколко живота. Казаха, че съм нужен на Гая, за да помогна на душите да върнат себе си и Гая в хармония. Казаха, че имам голям потенциал да въздействам на другите души, да им помагам да се развиват и Гая е най-доброто място да направя това. Казаха ми, че събитията, които съм преживявал досега са ме подготвяли да направя голям принос на вселената и моите преживявания не трябва да бъдат приети като лична обида по никакъв начин. Не исках да го приема. Исках да остана. Казах им го това. Казах им, че съм изморен и исках да остана, защото живота на Гая и труден и непростим. Чувствах, че връщането обратно ще е опасно за вселената, защото не бях пораснал достатъчно в моето духовно развитие. Те казаха, че това е точно причината, поради която, ще е в мой най-добър интерес да се върна на Гая. Казаха, че съм по-напреднал, от колкото съм си мислел. Казаха, че е възможно да остана, но ще трябва да свърша моята работа на Гая рано или късно. Този вид работа, която ми е писано да свърша, може да се свърши само на Гая. Можех да остана ако бях избрал това, но така само ще удължа завършването на това, което трябва да направя за вселената. Обясниха ми, че най-бързият начин да завърша работата ми е да се върна на Гая възможно най-скоро.
Бях шокиран. Прибягнах до уговорки, но нямаше ефект. Все още не ми харесваше да живея на Гая и не исках да се връщам. Тези същества ме разбраха, но останаха непоколебими. Трябваше да взема решение, което наистина беше най-трудното решение което съм взимал.
Върнах се обратно на Гая и сега живея живота, който ми беше казан по-късно в моето преживяване, че ще живея. Вярвате или не, накрая изхвърлих това преживяване като го класифицирах като наистина живо “пътуване”. Но чак след като пораснах повече, осъзнах дара, който ми беше даден.
Сега споделям това преживяване, защото чувствам, че така раздвижва мисълта и подпомага избори, които да влияят на планетата по позитивен начин.
Ако научих нещо от това преживяване, то е че всеки един избор, който правим е съответно записан и ще се върне отново, когато напуснем отново. Моята цел да предпазя хората от болката, която аз изпитах в моя преглед на живота и да ускоря развитието на хората на Гая, помагайки на Гая както и на вселената.
Имах преживяване близко до смъртта и ми беше даден избор да се върна на планетата отново във физическия смисъл. Избрах да се върна от любов за тази планета - любов толкова голяма, че да се откажа от мястото “у дома”. Направих го също, за да помогна да излекувам мястото чрез споделяне на това, което съм видял и чрез изборите, които правя (надявам се обичащи и мили).
Без свободната воля да се върна, аз нямаше да съм тук във физическия свят и да правя това, което правя. Физическата болка, войната, бедността, епидемиите, ужаса, изнасилването, убийството, изоставянето, и т.н и т.н, които са тук на тази планета са следствие на хората идвайки тук и взимайки свободно техните решения, за да се учат и да се развиват. За съжаление ученето създава бъркотия по някое време и физическата болка е част от тази бъркотия. За мен има логика, че същата тази концепция на свободния избор, е инструмент за почистване на бъркотията.
Оприличавам го като ходене на къмпинг и избирайки да почистим или да не почистим мръсотията след себе си. Ако изберем да я почистим, това ще помогне на планетата да остане както е, защото не допринасяме към мръсотията. Ако не почистваме, прибавяме към мръсотията. Ако почистваме нашите и други мръсотии, допринасяме за излекуването на планетата.
В моето НДЕ ми беше показано, че има много души в “рая”, които са повече от желаещи да дойдат на това място, независимо от състоянието, в което се намира. Беше ми показано, че ако избера да не се връщам ще бъда в училищата в рая, работейки върху моя растеж, който трябва да достигна независимо от формата, в която съм. Това беше привлекателен избор, но имах проблем с колко дълго ще ми отнеме да пораста достатъчно, за да правя това, което моята душа иска да прави. (Имам неутолима жажда да преживея други места в други вселени и да направя това, което ми трябва за да се развивам повече). Изискванията за това са да осигуря, че моята душа има IQ-то за това.
По моето разбиране една душа може да избере да остане в рая и да действа на нивото, на което тя/той (без значение) е до безкрайност, но аз търся повече, защото знам, че без съмнение има още.
На всяка цена, идеята остава, че за да може това място да започне да се чувства и да изглежда като рая, е да създаваме любовта от там тук. Бих желал да видя това на тази планета и знам, че може да се направи. Ако е необходимо, ще дойда тук колкото пъти е необходимо.
Спомням си, че едно утро се събудих у нас около 4:30 часа и просто знаех, че това беше. Това беше деня, в който щях да умра. И викнах няколко приятели и си взех довиждане. Събудих моята болногледачка и й казах. Бях се уговорил лично с нея, че тя ще остави тялото ми за шест часа, заради всички интересни неща, които бях прочел, че се случват, когато човек умира. Върнах се да спа. Следващото нещо, което си спомням беше началото на типичното НДЕ. Изведнъж бях напълно осъзнат и стоях изправен, но моето тяло беше в леглото. Имаше я и тъмнината около мен. Бъдейки извън тялото беше по-живо отколкото обикновено преживяване. Беше толкова живо, че можех да видя всяка стая в къщата, можех да видя върха на къщата, можех да видя около къщата, можех да видя под къщата.
Като влезнах във втората светлина, осъзнах че тъкмо съм се издигнал над истината. Това са най-добрите думи, които мога да намеря, но ще се опитам да обясня. Като влезнах във втората светлина, се разширих извън първата светлина. Озовах се в дълбока тишина, извън всяка тишина. Можех да виждам или усещам ЗАВИНАГИ, извън безкрайността. Бях в празнотата. Бях в преди създаването, преди Големия Взрив. Преминах началото на времето - първата дума - първата вибрация. Бях в окото на създанието. Чувствах се, че докосвам лицето на Бог. Не беше религиозно чувство. Просто бях в едно с абсолютния живот и съзнание.
Къде е празнотата? Аз знам. Празнотата е във и извън всичко. Вие, дори точно сега като живеете, сте винаги вътре и вънка от празнотата едновременно. Не трябва да отивате някъде или да умрете за да стигнете там. Празнотата е вакум или нищо между физическите манифестации. ПРОСТРАНСТВОТО между атомите и техните компоненти. Модерната наука е започнала да изследва това пространство между всичкото. Нарича го нулева-точка. Каквото и да се опитат да измерват, техните инструменти излизат от скалата, или отиват до безкрайност, така да се каже. Нямат начин за сега да измерят безкрайното с точност. Има повече нулево пространство във вашето собствено тяло и вселената отколкото където и да е!
Като започнах да се връщам обратно към живота, изобщо не ми мина през ума, нито ми беше казано, че ще се завърна в същото тяло. Просто нямаше значение. Имах пълна вяра на светлината и в процеса на живота. Когато потока се свърза с великата светлина, помолих никога да не забравям видяното и чувствата от това, което изпитах на другата страна.
И още, започнах да разбирам, че всички ние, хората, сме близки другари (soul mates). Ние сме част от една и съща душа, която се разделя фрактално в много креативни посоки, но все пак едни и същи. Сега като погледна някое човешко същество виждам близък другар, моя близък другар, този който винаги съм търсел. Освен това, най-големия близък другар, който ще намерите сте вие самите. Ние сме едновременно мъже и жени. Ние преживяваме това в матката и ние преживяваме това в състоянията на прераждане. Ако търсите най-великия другар извън себе си, може би няма да го намерите, той не е там. Точно както Бог не е “там”. Бог е тук. Не търси Бог “там навън”. Търси Бог тук. Гледай през твоя Аз. Започни да имаш най-великата любовна афера, която си имал … със твоя Аз. Ще обикнеш всичко от това.
Скоро нашата наука ще изрази духа. Няма ли да е чудесно? Сега измисляме устройства, които са чувствителни към фина енергия или духовна енергия. Физиците използват тези атомни “блъскачи” (atomic colliders), за да размажат атомите и да видят от какво са направени. Стигнали са до кварки и дрънкулки (charm) и всичко това. Ами, един ден те ще стигнат до малките неща, които ни държат заедно и ще се принудят да нарекат това … Бог. С атомни “блъскачи” те не само виждат какво има вътре, ами те създават частици. Слава Богу повечето от тях имат кратък живот, милисекунди и наносекудни. Тъкмо започваме да осъзнаваме, че ние създаваме също, като вървим напред.
Отидох на другата страна с много страх от токсични отпадъци, ядрени ракети, нарастване на населението, тропическата гора. Върнах се обичащ всеки един проблем. Обичам ядрени отпадъци. Обичам гъбовидни облаци от ядрени взривове, това е най-святата мандала, която сме манифестирали до ден днешен, като идеален образец е. То повече от всяка религия или философия на света ни сближи изведнъж, на ново ниво на съзнание. Знаейки, че можем да взривим планетата петдесет пъти или 500 пъти, ние най-накрая разбрахме, че може би ние всички сме тук заедно сега. За известен период, те трябваше да изпратят повече бомби, за да го разберем. Тогава започнахме да казваме, “Нямаме нужда повече от това.”