Преживявания близки до смъртта

Оригинален Линк

Една нощ, докато се гмуркал за омари на един малък остров в Мауритиус, близо до Нова Зеландия, Йан Маккормак е бил ужилен от пет смъртоносни медузи, от тези, които са едни от най-отровните създания на Земята. Докато е дошла линейката неговото тяло е било напълно парализирано и се е създала некроза в костния му мозък. По пътя към болницата, Йан започва да вижда живота си пред себе си. В този момент на неговия живот той е бил атеист и не е бил сигурен какво ще стане като умре. Докато е лежал мъртъв е видял майка си да се моли за него, насърчавайки го да извика Бог от цялото си сърце, за може Той да го чуе и да му прости (неговата майка е била единствената Християнка в семейството му). След като е откаран в болницата, Йан умира за около 15-20 минути и е имал необикновено преживяване близко до смъртта. Следва неговото свидетелство за неговото НДЕ.

Можете да видите на видео неговото преживяване неговия сайт.

---

Знаех си, че има освобождаване, битката да остана жив сякаш свърши. Никой не ми каза какво се случи, никой не каза, “Сине, ти умря”. Не знаех това. Само знаех, че битката да се опитам да държа очите ми отворени и да остана жив свърши.

Знаех си, че ще отида някъде, нямаше да затворя очи и да заспа, знаех, че ще отида някъде. И без това във болницата имах чувството, че отлитам на някъде. Държах се за тялото ми с всички сили и се опитвах да не отлетя. Но все пак когато затворих очите ми не отлетях, ами изчезнах.

<Библията казва в Еклисиаст, че когато човек умре, неговия дух се връща към Бог, който му го е дал и неговото тяло се завръща в пръстта, от където е дошло.>

Ами аз знаех, че моя дух е напуснал и че съм отишъл някъде, но все още не знаех, че съм мъртъв. Сякаш се озовах в едно огромно широко място като празнота с черна като катран тъмнина. Чувствах, че стоя изправен. Сякаш се бях събудил от лош сън в нечия друга къща и се чудех къде са отишли всички други. Огледах се да се ориентирам в новото обкръжение.

Събуждали ли сте се по средата на нощта и да се опитвате да намерите ключа за лампата? Опитах се да го намеря, но не успях. Опитвах се да докосна нещо, но докато обикалях не намерих нищо. Дори не се удрях в нищо. Не можех да видя ръката пред лицето ми. Повдигнах ръката ми да видя колко мога да виждам. Повдигнах я до където ми беше лицето и тя мина точно през там, където трябваше да ми е лицето. Беше ужасяващо преживяване. Знаех точно тогава, че аз бях аз, Йан Маккормак, стоях там, но без тяло. Имах усещането и чувството, че имам тяло, но нямах нищо физическо за пипане. Бях духовно същество и моето физическо тяло умря, но бях много жив, силно осъзнавах, че имах ръце и крака и глава, но вече не можех да ги пипам.

<Бог е дух, невидимо духовно същество и ние сме създадени по негов образ.>

Мислех си в моето сърце, “Къде за Бога съм?” И стоях там в тази тъмнина, чувствах невероятен студ и страх около мен. Може би сте вървели по самотна улица през нощта или сте се прибирали у дома сами и сте чувствали, че някой ви гледа. Чувствали ли сте се така някога? Да усещате, че някой ви гледа в тъмнината, но да не можете да видите кой. Започнах да чувствам зло в тъмнината. Тъмнината не изглеждаше само физическа, ами и духовна. Почувствах, че съм наблюдаван. Студено нахлуващо зло сякаш проникна въздуха около мен. Знаех си, че има нещо около мен. Постепенно осъзнах, че имаше други хора, които да се движат около мен, в същото затруднено положение като мен. Въпреки, че не говорих, те отговориха на моите мисли. Започнах да чувам гласове от тъмнината да ми викат: “Млъквай! Ти заслужаваш да си тук!” Помислих си, “Аз съм в ада, това всъщност може да е реално, но как се озовах тук?” Бях ужасен, уплашен да се движа или дишам или да говоря. Помислих си, “Да, сигурно съм си заслужил това място”.

Хората имат тази представа за ада, като време за парти и огромно удоволствие. Аз си мислех преди също така. Мислех си, че ще мога да правя всички тези неща, който не се предполага да правя на Земята. Това бяха пълни глупости. Мястото, където бях, беше най-ужасяващото място, където съм бил. Хората там не можеха да направят нищо, което техните порочни сърца искаха да направят, нищо не можеха да направят. И нямаше никакво надуване. На кой можеше да се надуваш там долу? “О да, аз изнасилих, убих, ограбих, плячкосах.” Ами уви момче! Там долу няма за какво да се приказва, няма. И те знаят, че ще дойде съденето.

Нямаше време в това място. Хората там не можеха да кажат колко в часа. Не могат да кажат, дали са били там десет минути, десет години или 10000 години. Не усещаха времето. Беше ужасяващо място.

<Библията казва, че има две царства, Царството на Мрака, което се управлява от Сатана, и Царството на Светлината. Книгата на Юдеите казва, че мястото от тъмнина е било приготвено за ангели, които не са се подчинявали на Бог, а не за хората.>

И това беше най-страховитото и най-плашещото и най-ужасяващото място, в което съм бил. Никога не бих пожелал или не бих се надявал и най-големия ми враг да отиде в ада.

Нямах си никаква идея как да избягам от това място. Как се бяга от ада? Бях се помолил и се чудих защо за Бога бях отишъл там, защото точно се помолих преди да умра, помолих Бог да прости греховете ми. Плачех и с думи извиках към Бог, “Защо съм тук, поисках твоята прошка, защо съм тук? Обърнах сърцето си към теб, защо съм тук?”

Единствения начин, по който излязох беше, че се разкаях преди да умра.

<Твърде късно е да се разкаеш когато си там долу. Можеш само да се разкаеш преди да умреш. Не можеш да измолиш твоето излизане от ада, никой на Земята не може да извади от рая, никой. Трябва да си се помолил пред това. Библията учи, че никой не може да се моли за умрелите, напусналите души и да ги извади от рая. Те трябва да се разкаят преди смъртта.>

Тогава една ярка светлина засвети над мен и буквално ме измъкна от тъмнината.

<Библията казва, че огромна светлина е светела в тъмнината, върху тези, които се разхождат в сенките на смъртта и тъмнината и ги е напътствала по пътя на мира и справедливостта.>

И стоях там, един удивителен лъч светлина проникна през тъмнината над мен и засвети върху лицето ми. Светлината започна да ме обгръща и започнах да чувствам да ме обвзема безтегловност. Тогава започнах да чувствам да се отделям от земята и да се издигам нагоре в тази ярка бяла светлина.

Като погледнах нагоре, можех да видя, че бях привлечен в един голям кръговиден отвор над мен. Не исках да гледам назад, защото можех да падна в тъмнината. Бях много щастлив да съм извън тъмнината.

Като влезнах в тунела успях да видя, че източника на светлина излъчваше от самия край на тунела. Изглеждаше невероятно ярък, сякаш беше центъра на вселената. Изглеждаше буквално като източника на всичката сила, на всичката светлина. Беше по-ярък от слънцето, по-сияещ от който и да е скъпоценен камък или диамант, по-ярък от лазерен лъч от светлина. И все пак можеше да се гледа направо в него.

Като погледнах бях буквално издърпан към нея, издърпан като нощна пеперуда в присъствието на огън. Почувствах се привлечен през въздуха с удивителна скорост към края на тунела. Като минавах през тунела, можех да видя поредица от вълни от по-силна интензивна светлина да се излъчват от източника и да пътуват по тунела към мен. Първата вълна от светлина отдаде удивителна топлина и облекчение. Сякаш светлината не беше просто от физическа порода, но беше “жива светлина”, която предаваше емоция. Тогава друга вълна от светлина мина през мен. Тази светлина отдаде пълен и абсолютен мир. Много години търсех душевно спокойствие (peace of mind), но само бях намерил краткотрайни моменти от това чувство. В училището четох от Кийтс до Шекспир, за да се опитам да имам спокойствие на духа. Опитах алкохол, опитах образование, опитах спорт, опитах връзки с жени, опитах дрога, опитах всичко, за да намеря мир и задоволеност в моя живот и никога не ги намерих. Сега от върха на главата ми до петите на краката ми бях в тотален мир.

Моята следваща мисъл беше “Чудя се как изглежда тялото ми?” В тъмнината не можах да видя моите ръце пред лицето ми. Помислих си “Трябва да мога ясно да ги видя сега, когато съм в тази светлина”. И погледнах от дясно и за моя учудване там беше моята ръка, но можех да видя право през нея. Бях прозрачен като дух, само моето тяло беше пълно със същата светлина, която грееше върху мен от края на тунела. Сякаш бях пълен със светлина. Третата вълна близо до края на тунела беше пълна радост. Беше толкова вълнуващо, че знаех, че това, което щях да видя ще е най-страхотното преживяване в целия ми живот.

Умът ми не побираше къде отивах и моите думи не могат да опишат това, което видях. Излязох от края на тунела и сякаш стоях изправен пред източника на всичката светлина и сила. Цялото ми внимание бе обвзето от тази невероятна светлина. Веднага я помислих за аура. После за великолепие. Бях виждал рисунки на Исус с малък ореол или малко излъчване около неговото лице.

<Но Исус Христос умря, издигна се от смъртта и отиде в рая и седна от дясната страна на Бащата и е възхваляван, обиколен от светлина и в него няма тъмнина. Той е Царя на Славата, Принца на Мира, Господар на Господарите и Цар на всички Царства.>

Видях това, което вярвам, че е славата на Господа.

<В стария Завет Мойсей се е изкачил на планината Синай за 30 дни и е видял славата на Господа. Той е слязъл и лицето му е блестяло. Лицето на Мойсей е блестяло със славата на Господа и той е трябвало да сложи було, за да не се уплашат хората. Той е видял светлината на Бог, славата на Бог. Йоан е бил ослепен от славната светлина по пътя му към Дамаскус, славата на Исус.>

И сега стоях там гледайки тази невероятна светлина и слава.

Като стоях там, въпроси ми минаваха през сърцето, “Това просто сила ли е, както Будистите казват, или карма, или ин и йан? Това просто някаква естествена сила или източник на енергия ли е или всъщност някой стои там?”

Все още поставях под въпрос всичко. Като си мислех тези неща един глас ми проговори от центъра на светлината. Гласът каза, “Йан, искаш ли да се върнеш?”

Бях потресен да разбера, че имаше някой там в центъра на светлината и който и да беше, той знаеше моето име. Сякаш тази личност можеше да чете моите вътрешни мисли като глас. Тогава си помислих “Да се върна? Да се върна къде? Къде съм?” Като погледнах ързо зад мен успях да видя тунела да се разсейва обратно към тъмнината. Мислех си, че сигурно съм в моето болнично легло и сънувам и си затворих очите.

“Това реално ли е? Стоя ли тук всъщност, аз, Йан, да стоя тук в реалния живот, това реално ли е?”

Тогава Господ проговори отново. “Искаш ли да се върнеш?”. Аз отговорих, “Ако съм извън тялото ми, аз не знам къде съм, искам да се върна.” Отговора беше, “Ако искаш да се върнеш Йан, трябва да виждаш в нова светлина”.

В момента, в който чух думите “да виждаш в нова светлина”, нещо ми прещракна. Спомних си, когато ми дадоха Коледна картичка, на която пишеше, “Исус е светлината на света” и “Бог е светлина и няма тъмнина в него”. Медитирах върху тези думи тогава. Точно бях дошъл от тъмнината и тук определено нямаше никаква тъмнина.

Та това беше Бог! Той е светлина. Той знаеше моето име и знаеше тайните мисли на моето сърце и ум. Помислих си, “Ако това е Бог, тогава той може да види всичко, което съм направил в живота ми.”

Почувствах се напълно изложен и прозрачен пред Бог. Почувствах се засрамен и си помислих, “Те са сгрешили и са докарали погрешния човек горе. Не трябваше да съм тук. Не съм много добър човек. Трябва да пълзя под някоя скала или да се върна в тъмнината, където принадлежа.”

Като започнах да се движа бавно обратно към тунела една вълна от светлина се спусна от Бог и тръгна към мен. Моята първа мисъл беше, че тази светлина ще ме хвърли обратно в ямата. Но за моя изненада вълна от чиста безусловна любов мина през мен. Беше последното нещо, което очаквах. Вместо съдене, бях измит с чиста любов.

Чиста, неподправена, непотисната, незаслужена любов. Започна да ме пълни от вътре навън. Помислих си, “Може би Бог не знае за всички неща, които съм направил погрешно”, и продължих да му разказвам за всички отвратителни неща, които бях направил под прикритието на тъмнината. Но сякаш той вече ми беше простил и интензивността на неговата любов само се увеличи. Всъщност, по-късно Бог ми показа, че когато поисках прошка в линейката, тогава ми е простил и е измил моя дух от злото.

Усетих се да плача неконтролируемо като любовта ставаше все по-силна. Беше толкова чиста и истинска, без ограничения. Не бях чувствал любов с години. Последния път, в който се почувствах обичан беше от моята майка и татко, когато бях у нас, но излязох в големия див свят и открих, че там няма много любов. Видях неща, които си мислех, че са любов. Сексът не беше любов, само те гореше. Жаждата беше просто яростен огън вътре в теб, неконтролируемо желание, което те изгаряше от вътре.

Като стоях там, вълните от светлина спряха и стоях обвит в чиста светлина пълна с любов. Имаше такова спокойствие. Помислих си, “Толкова съм близко. Чудя се дали мога да влезна в светлината, която обгражда Бог и да го видя лице в лице. Ако го видя лице в лице ще знам истината.” Беше ми втръснало да чувам лъжи и измами. Исках да зная истината. Бях навсякъде да търся истината и никой не можеше да ми я каже. Говорех с всеки, който можеше да ми каже смисъла на живота, истината, какво ставаше, все нещо трябваше да е истината. Мислех си, че ако премина сега и се срещна с Бог лице в лице ще знам истината и ще знам смисъла на живота. И никога няма да има нужда питам някой мъж, жена или дето отново. Ще знам.

Можех ли да влезна? Никой не казваше, че не можех. И тогава преминах, дадох най-доброто от мен да пристъпя напред и минах през светлината. Като влезнах в светлината сякаш попаднах в завесите на окачени треперещи светлини като окачени звезди или диаманти отдавайки най-прекрасното излъчване. Светлината продължи да лекува най-дълбоките ми части, все едно лекуваше моя съкрушен вътрешен човек, лекуваше моето съкрушено сърце.

Стремях се към най-ярката част на светлината. В центъра на светлината стоеше един мъж със заслепителни бели широки дрехи, стигащи до глезените му. Дрехите не бяха човешко направени, ами бяха дрехи от светлина. Като повдигнах очи, можех да видя гърдите на мъжа с ръце протегнати сякаш ме посрещаше. Погледнах към неговото лице. Беше толкова ярко. Изглеждаше да е десет пъти по-ярко от светлината, която току-що видях. Слънцето изглеждаше жълто и бледо в сравнение с него. Беше толкова ярък, че не можех да различа чертите по лицето му и като стоях там, започнах да чувствам, че светлината излъчваше чистота и святост. Сега знаех, че стоя в присъствието на Всевишния Бог, никой освен Бог не можеше да изглежда така. Чистотата и святостта продължиха да се излъчват от лицето му и започнах да чувствам тази чистота и святост да влизат в мен. Исках да се доближа по-близко до лицето му. Не чувствах страх, ами пълна свобода като се движех към него. Стоейки сега само няколко метра пред него се опитах да погледна в светлината, която ограждаше лицето му, но като направих това, той се премести настрана. Като се премести цялата светлина се премести с него.

Точно зад Исус беше отвор с формата на кръг като тунела, през който минах. Като погледах през него навън, видях цял нов свят да се разкрива пред мен. Почувствах се, че стоя на края на рая, гледайки към вечността.

Беше напълно недокоснато. Пред мен имаше зелени ниви и поляни. Самата трева излъчваше същата светлина и живот, който бяха в присъствието на Бог. Не видях никакви зарази по растенията. Сякаш като стъпиш върху тревата, тя отново ще порасте и ще се върне към живота. През центъра на поляната видях кристално чисто поточе да да лъкатуши през пейзажа с дървета отстрани. От моето дясно имаше планини в далечината и небето отгоре беше синъо и чисто. От ляво имаше хълмисти зелени възвишения и цветя, които излъчваха красиви цветове. “Рая”. Знаех, че принадлежа тук. Обикалях света да търся рая и знаех, че съм го намерил. Почувствах се, че съм роден за първи път. Всяка част от мен знаеше, че съм у дома. Пред мен стоеше вечността, на една стъпка разстояние.

Като се опитах да мина напред в този нов свят, Исус се върна обратно на входа.

<Библията казва, че Исус е врата и че ако минете през него, ще влизате и излизате и ще намерите зелените пасища. Той е врата на живота. Исус е пътя, истината и живота. Никой не стига до Бащата, освен чрез него. Той е единствения път. Има само един тесен път, който води до неговото царство. Малко го намират. Повечето намират магистралата или шосето долу към ада.>

Исус ме зададе този въпрос, “Йан, сега като видя, искаш ли да се върнеш?”

Помислих си, “Да се върна, разбира се, че не. Защо ще искам да се върна? Защо ще искам да се върна в тази мизерия и омраза? Не, нямам нищо, заради което си заслужава да се върна. Нямам жена или деца, никой, който наистина да ме обича. Искам да влезна.” Но той не помръдна и аз погледнах обратно за последен път, за да кажа, “Довиждане жесток свят, аз съм вън вече!”

Като го направих, в ясно видение точно пред тунела, стоеше моята майка. Като я видях, знаех, че току-що бях излъгал, имаше един човек, който ме обичаше, моята мила Майка. Не само ме обичаше, но също знаех, че тя се молеше всеки ден за моя живот и се опитваше да ми покаже Бог. С моята гордост и арогантност аз се присмивах на нейните вярвания. Но тя се оказа права, имаше Бог и рай и ад. Осъзнах, колко егоистично ще бъде да отида в рая и да оставя майка ми да вярва, че съм отишъл в ада. Тя няма да си има и представа, че се молех на смъртното ми легло и се покаях за греховете ми и получих Исус като мой Господ и Спасител. Тя просто ще получи едно мъртво тяло в кутия от Мауритиус.

И тогава казах, “Боже, има само един човек, заради който искам да се върна и това е моята майка. Искам да й кажа, че това, в което вярва тя е истина, и че има жив Бог, че има рай и ад, че има врата и че Исус Христос е тази врата и, че ние можем да минем само през него”. Тогава погледнах обратно отново и видях зад нея, моя баща и сестра, моите приятели, и множество от хора зад тях. Бог ми показа, че имаше много други хора, които също не знаят и никога няма да знаят, освен ако не го споделя с тях.

Попитах, “Кои са всички тези други хора?” И Бог каза, “Ако не се върнеш, много от тези хора няма да имат възможността да чуят за мен, защото много няма да стъпят в църква”.

Казах, “Боже, искам да се върна и да им кажа на всички. Дошъл съм тук веднъж, дори не знам как съм дошъл тук, но със сигурност ще разбера. Ако мога да дойда веднъж, знам, че мога да се върна отново. И искам да съм сигурен, че ще се върна”.

Казах, “Боже, как да се върна?” През тунела от тъмнина, обратно в моето тяло? Как да се върна? Дори не знам как стигнах тук?” И Господ каза, “Ако се върнеш трябва да виждаш нещата в нова светлина”. Разбирам, че сега трябва да виждам през неговите очи, неговите очи на любов и прошка. Нуждаех се да виждам света както той го вижда, през неговите очи на вечността.

И казах, “Боже, как да се върна? Не знам как да се върна.”

Той каза, “Йан, завърти главата си … сега почувствах течност да излиза от очите ти … сега отвори очите си и виж”.

Внезапно бях обратно в тялото ми.

Главата ми беше завъртяна надясно и едното ми око беше отворено. Виждах един млад индийски доктор, който ми беше повдигнал крака с неговата ръка и ме бодеше с остър инструмент по петата. Той търсеше някакви знаци на живот. Не осъзнаваше, че бях жив и го гледах. Тогава се чудех какво за Бога прави той и се сетих, “Той си мисли, че съм мъртъв!” В същото време докторът спря каквото правеше и си обърна главата директно към лицето ми. Като ни се срещнаха очите, страх обля лицето му сякаш току-що беше видял призрак. Кръвта изчезна от лицето му и той стана бял като одеяло. Краката му едва не се сгромолясаха на пода.

Потресен помолих Бог да ми даде сили да обърна главата ми на ляво и да погледна към другата страна. Като се обърнах на ляво видях сестри и санитарни лекари да ме гледат с учудване и страх. Очевидно бях мъртъв за 15 или 20 минути. Почувствах се слаб и затворих очите ми, но бързо ги отворих отново, за да проверя дали съм все още в тялото ми. Не бях сигурен дали отново ще изчезна. Бях толкова изморен. Затворих очите ми отново и здраво заспах.

Епилог:

Молех се на Бог тази нощ, поисках да ме излекува и да ми позволи да си тръгна от тази болница. Тази нощ Бог напълно ме излекува и ми позволи на следващия ден да напусна болницата. Попитах Бог какъв съм станал, като усетих че целия ми живот се е променил за добро. Бог ми каза, че бях новороден Християнин и че искаше от мен да чета Неговата Библия. Никога не бях чел Библията и никога не бях чул да си новороден. В следващите шест седмици прочетох цялата Библия. Никога не бях същия и вярвам, че видях нашия Господ Исус Христос в Неговата Славна форма.

Следвам Исус Христос като мой личен Господ и Спасител след това преживяване през 1982. Аз съм посветен пастор в църквата Събранието на Бог (Assembly Of God) тук в Нова Зеландия. Работел съм с ловците на глави в Борнео и бежански лагери в Юго-източна Азия. Бил съм пастор в много църкви и моята жена и аз сме пътували до 24 различни държави, за да споделим това свидетелство.

- Йан Маккормак

Оригинален Линк

Бети Ийди умира на 18. Ноември 1973 поради усложнения от операция. След като се връща към живота, Бети страда от депресия. Tолкова болезнена е била раздялата й със светлината на любовта, която тя e преживяла по време на нейната клинична смърт. Двадесет години по-късно, след като споделя историята си със семейството и приятели и с критично болни от рак хора Бети е била подтикната да напише своето преживяване, така че по-широка публика да сподели неговата красота. През 1992, “Обгърната от Светлината” става класика, публикувана от малко издателство в град Карсон, Невада. Следват най-добрите моменти от нейното НДЕ.

---

Напускайки тяло си

Бети Ийди напуска тяло си през гръдния си кош и се носи над легло си. Три качулати като монаси същества се появяват, които тя идентифицира като нейните ангели пазители. Те й казват, че са били с нея през вечността и че тя е умряла преждевременно. Притеснена за нейното семейство, което е оставила, тя отива като дух до нейния дом, за да ги види, но открива, че не може да бъде видяна от тях. Бети после се завръща в тяло си, където я чакат нейните ангели пазители.

Влизайки в Светлината на Исус Христос
[Следващото е със собствените думи на Бети]

Видях върха на една светлина в далечината. Черната грамада около мен започна да приема по-скоро формата на тунел и почувствах, че пътувам през него с дори по-голяма скорост, бързайки към светлината. Бях инстинктивно привлечена към нея, въпреки че отново, почувствах, че други може да не са. Като се приближих до нея, забелязах фигурата на един мъж, който стоеше в нея със светлината, излъчваща се навсякъде около него. Като се приближих още малко, светлината стана по-ярка, неописуемо ярка, много по-ярка от слънцето и знаех, че никои земни очи в тяхното естествено състояние не могат да погледнат светлината без да се повредят. Само духовните очи можеха да я изтърпят и оценят. Като се приближавах по-близо, започнах да се изправям.

Видях, че светлината около него беше златна, сякаш цялото му тяло имаше златен ореол около него и можех да видя, че златния ореол се пръсна около него и се разпространи в ярка чудна белота, която се разшири до известно разстояние. Почувствах неговата светлина да се смесва с моята и почувствах моето светлинно същество да се привлича от неговото. Сякаш имаше две лампи в една стая, двете светещи и тяхната светлина се сливаше. Трудно е да се каже къде едната светлина спира и къде започва другата. Те просто станаха една светлина. Въпреки, че неговата светлина беше много по-ярка от моята, осъзнах, че моята светлина също ни осветяваше. И като се сляха нашите светлини, се почувствах сякаш стъпих в неговото лице и почувствах силна експлозия от любов.

Беше най-безусловната любов, която някога съм чувствала и видях неговите ръце да се отварят, за да ме получи и аз отидох при него и получих неговата пълна прегръдка и си повтарях, “У дома съм. У дома съм. Най-накрая у дома”. Почувствах неговия огромен дух и знаех, че винаги съм била част от него, че реално никога не съм била разделена от него.

И знаех, че бях заслужила да съм с него, знаех, че той е моя спасител, приятел и Бог. Той беше Исус Христос, който винаги ме е обичал, дори когато си мислех, че ме мрази. Той беше самия живот, самата любов и неговата любов ми даде пълна радост, дори до преливане. Знаех, че го познавах от самото начало, отдавна преди моя земен живот, защото моя дух го помнеше.

През целия ми живот се страхувах от него и сега видях, знаех, че той беше моя най-превъзходен приятел. Нежно, той отвори ръцете си и ме отдръпна назад достатъчно, за да видя неговите очи и ми каза, “Твоята смърт е преждевременна, все още не е твоето време”. Никои досега изговорени думи не бяха влезнали толкова в мен, колкото тези. Дотогава не чувствах, че имам цел в живота ми. Аз просто се разхождах без цел, търсеща любов и доброта, но никога не знаех дали моите действия са правилни. Сега, в тези думи, почувствах мисия, цел. Не знаех каква е, но знаех, че моя живот на Земята не е бил безсмислен.

Не беше все още моето време.

Моето време ще дойде, когато моята мисия, моята цел, моя смисъл в живота се изпълни. Имах причина да съществувам на Земята. Но въпреки че разбрах това, моя дух се съпротиви. Това означаваше ли, че ще трябва да се върна? Казах му, “Не, никога не мога да те напусна сега”.

Той разбра какво имах предвид и неговата любов и приемане към мен никога не се колебаеха. Моите мисли бързо летяха, “Това ли е Исус, Бог, съществото, от което се страхувах целия ми живот? Той изобщо не е това, което си мислех. Той е пълен с любов”.

Учейки се от Господ

Тогава започнаха да ми идват въпроси в главата. Исках да зная защо умрях - не преждевременно, но как моя дух е дошъл при него преди възкресението. Все още се затруднявах от ученията и убежденията от моето детство. Неговата светлина сега започна да изпълва ума ми и всички мои въпроси бяха отговорени дори преди да ги задам. Неговата светлина беше знание. Имаше силата да ме напълни с цялата истина. Като добих увереност и позволих на светлината да се влее в мен, моите въпроси идваха по-бързо, отколкото си мислех, че е възможно, и бяха толкова бързо отговорени. И отговорите бяха абсолютни и пълни. В моите страхове, аз бях преценила погрешно смъртта, очаквах нещо, което не беше така. Гробът никога не беше предназначен за духа, само за тялото. Не почувствах съдене, за това, че съм правила грешки. Имаше го само чувството, че една проста жива истина е заменила моите грешки.

Разбрах, че той беше сина на Бог, въпреки това той самия беше също Бог и че той е избрал преди създаването на света да бъде нашия спасител. Разбрах, или по-скоро си спомних, неговата роля като създател на Земята. Неговата мисия беше да дойде в света, за да учи на любов. Това знание беше по-скоро като припомняне. Неща идваха обратно към мен от отдавна преди моя живот на Земята, неща, които нарочно са били блокирани от мен чрез “завеса” на забравата по време на моето раждане. Като повече въпроси изскачаха от мен, осъзнах неговото чувство за хумор. Почти смеещ се, той предложи да намаля, и каза, че можех да зная всичко, което пожелаех.

Но исках да знам всичко, от началото до края. Моята любознателност беше винаги мъчение за моите родители и съпруг, и понякога и за мен, но сега тя беше благословена и аз бях радостно разтреперена от свободата на учението. Бях учена от майстора учител! Моето разбиране беше такова, че можех да разбера тонове моментално. Беше сякаш да погледна една книга и да я разбера с поглед, въпреки че можех просто да седя, докато книгата се разкриваше пред мен във всеки един детайл, напред и назад, навънка и навътре, всеки нюанс и възможно предположение.

Всичко на момента. Като разбрах едно нещо, повече въпроси и отговори идваха към мен, всички насложени един върху друг и взаимодействащи, сякаш цялата истина беше вътрешно свързана. Думата “всезнаещ” никога не е била толкова смислена за мен. Знанието проникваше в мен. В известен смисъл то стана мен и бях очарована от моята способност да разбера мистериите на вселената просто като разсъждавах по тях.

Исках да знам защо има толкова много църкви по света. Защо Бог не ни е дал само една църква, една чиста религия? Отговора дойде при мен с най-чистото разбиране. Всеки един от нас, ми беше казано, е на различно ниво на духовно развитие и разбиране. Всеки човек следователно е подготвен за различно ниво духовно знание. Всички религии на Земята са нужни, защото има хора, които се нуждаят от това, което те учат. Хората от една религия може да нямат пълно разбиране на евангелието на Господа и никога няма да имат, докато са в тази религия. Но тази религия се използва като трамплин към по-голямо знание. Всяка църква изпълнява духовни нужди, които вероятно други не могат да изпълнят. Нито една църква не може изпълни нуждите на всички на всяко ниво. Като един индивид издигне неговото ниво на разбиране за Бог и неговия собствен вечен прогрес, той може да се почувства незадоволен с учението на неговата настояща църква и да потърси друга философия или религия да запълни празнотата. Когато това се случи той е постигнал друго ниво на разбиране и ще желае още истина и знания и друга възможност да расте. И с всяка стъпка по пътя, тези нови възможности да се учи ще бъдат давани.

Като получих това знание, знаех, че нямаме правото да критикуваме никоя църква или религия по никакъв начин. Всички те са ценни от негова гледна точка. Много специални хора с важни мисии са поставени във всички страни, във всички религии, във всяка спирка на живота и те могат да докоснат други. Има пълнота в евангелието, но много хора няма да я придобият тук. За да разберем истината, ние трябва да слушаме Духа и да премахнем нашето его.

Исках да науча значението на живота на Земята. Защо сме тук? Както се наслаждавах на любовта на Исус Христос, не можех да си представя защо някой дух пожелание ще напусне този прекрасен рай и всичко, което той предлага, да обиколи светове, да създава идеи, да придобива знания. Защо някой ще иска да дойде тук? Като отговор си спомних създаването на Земята. Всъщност преживях го сякаш се случваше пред очите ме. Това беше важно. Исус искаше да приема това знание. Той искаше да знам, как се чувствах когато създаването стана. И единствения начин да направя това беше да го видя отново и да почувствам това, което преди съм почувствала.

Всички хора като духове в преди човешкия свят са взели участие в създаването на Земята. Ние се вълнувахме да сме част от това. Ние бяхме с Бог и знаехме, че ни е създал, че бяхме неговите собствени деца. Той беше доволен от нашето развитие и беше пълен с абсолютна любов към всеки един от нас. Също Исус Христос беше там. Разбрах, за моя изненада, че Исус е бил отделно същество от Бог, с неговата собствена божествена цел и знаех, че Бог е бил нашия общ Баща. Моето протестантско възпитание ме е научило, че Бог Бащата и Исус Христос са били едно същество. Като всички ние се събрахме, Бащата обясни, че като идваме на Земята за известно време ще развием нашата духовност. Всеки дух, който трябваше да дойде на Земята е помагал в планирането на условията на Земята, включително и законите за смъртта, които ще ни ръководят. Те включваха законите на физиката както ги знаем, ограниченията на нашите тела и духовните сили, които ще можем да постигнем. Ние помогнахме на Бог в развитието на растителния и животински свят, който ще бъде тук. Всичко бе създадено от духовна материя преди да бъде създадено физически, слънчевите системи, слънцата, луните, звездите, планетите, живота на планетите, планините, реките, моретата и т.н. Видях този процес и после, за да го разбера по нататък, ми беше казано от спасителя, че създаването на духа може да се сравни с нашите фотографични снимки, създаването на духовното би било като ясна, ярка снимка, а Земята би била като неговия тъмен негатив. Тази Земя е само сянка на красотата и славата на нейното духовно създание, но тя е това, от което се нуждаехме за нашето развитие. Беше важно да разбера, че ние всички помогнахме в създаването на нашите условия тук.

Много пъти креативните мисли, които имаме в този живот са резултат от невиждани вдъхновения. Много от нашите важни намерения и дори технологически напредък са били първо създадени в духа от изумителни духове. После индивидите на Земята са получили вдъхновението да създадат тези изобретения тук. Разбрах, че има жизнена динамична връзка между духовния свят и смъртния и че ние се нуждаем от духовете от другата страна за нашия прогрес. Също видях, че те са много щастливи да ни помогнат, по всеки начин, по който могат.

Видях, че преди живота ние знаехме и дори избирахме нашите мисии в живота. Разбрах, че нашите позиции в живота са базирани на целите на тези мисии. Чрез божествено знание ние знаехме какви ще са много от нашите тестове и преживявания и се приготвяхме според тях. Ние се свързвахме с други, членове на семейството и приятели, да ни помогнат да изпълним нашите мисии. Нуждаехме се от тяхната помощ. Дойдохме като доброволци, всеки искащ да учи и да преживее всичко, което Бог е създал за нас. Знаех, че всеки един от нас, които беше взел решението да дойде тук беше смел дух. Дори най-малко развитите сред нас тук бяха силни и смели там. Позволено ни беше да действаме на наша воля тук. Нашите собствени действия определяха посоката на живота ни и ние можехме да променим или да пренасочим нашия живот по всяко време. Разбрах, че това беше решаващо. Бог ни е дал обещанието, че няма да се намесва в нашия живот, освен ако ние не поискаме. И тогава чрез неговото всезнание той ще ни помогне да постигнем нашите праведни желания. Ние бяхме благодарни за тази възможност да изразяваме свободно нашата воля и да упражняваме нейната сила. Това би позволило на всеки един от нас да придобие огромна радост или да избере това, което ще ни донесе скръб. Изборът би бил наш чрез нашите решения.

Бях всъщност успокоена да разбера, че Земята не е нашия естествен дом, че не сме произлезли тук. Беше ми угодено да видя, че Земята е само временно място за нашето учение и че греха не е нашата истинска порода. Духовно, ние сме на различни степенни на светлината, която е знание, и поради нашата божествена и духовна природа, ние сме изпълнени с желанието да правим добро.

Но нашите земни личности са постоянно в противопоставяне на нашите духове. Видях колко слаба е плътта. Но е упорита. Въпреки, че нашите духовни тела са пълни със светлина, истина и любов, те трябва да се борят постоянно, за да побеждават плътта и това ги заздравяваше. Тези, които са наистина развити ще намерят перфектна хармония между тяхната плът и духовете, хармония, която ще ги благослови с мир и ще им даде способността да помагат на другите.

Като се учим да се придържаме към законите на това създание, ние се учим как да използваме тези закони за наше добро. Ние се учим как да живеем в хармония с креативните сили около нас. Бог ни е дал индивидуални таланти, на някои повече, на някои по-малко според нашите нужди. Като използваме талантите си ние се учим как да работим със и евентуално да разбираме законите и да преодоляваме ограниченията на този живот. Като разбираме тези закони ние по-добре можем да служим на тези около нас. Каквито и да станем тук в смъртния живот, то е безсмислено освен ако не е направено в полза на другите. Нашите дарове и таланти са ни дадени, за да ни помогнат да служим. И като служим на другите ние растем духовно.

Преди всичко ми беше показано, че любовта е най-висша. Видях че наистина без любов ние сме нищо. Ние сме тук да си помагаме един на друг, да се грижим един за друг, да разбираме, да прощаваме, да служим един на друг. Ние сме тук да имаме обич към всеки един роден човек на Земята. Тяхната земна форма може да е черна, жълта, кафява, красива, грозна, слаба, дебела, богата, бедна, интелигентна, невежа, но ние не трябва да съдим по тези външности. Всеки дух има капацитета да бъде напълнен с любов и вечна енергия. В началото, всеки притежава известна степен от светлината и истината, която може повече да бъде развита. Ние не можем да измерим тези неща. Само Бог знае сърцето на хората и само Бог може да съди перфектно. Той знае нашите духове, ние виждаме само временните силни страни и слабости. Поради нашите собствени ограничения, ние рядко можем да видим в сърцето на един човек.

Знаех, че всичко, което правим, за да покажем любов е ценно, усмивка, окуражителна дума, малка жертва. Ние растем чрез тези действия. Не всички хора могат да се обичат, но когато намерим някой, който трудно обичаме, то е защото той/тя ни напомня на нещо в нас самите, което ние не харесваме. Научих се, че трябва да обичаме нашите врагове, да се отървем от гняв, омраза, завист, горчивина и отказа да прощаваме. Тези неща разрушават духа. Ние ще трябва да отговаряме за това как се държим с другите.

Когато получихме плана за създанието, ние пяхме от радост и бяхме изпълнени с Божията любов. Бяхме изпълнени с радост като видяхме растежа, който щяхме да имаме тук на Земята и радостните връзки, които ще създадем един с друг.

После гледахме как беше създадена Земята. Гледахме как нашите духовни братя и сестри влезнаха във физическите тела на Земята, всеки изпитващ болките и радостите, които ще му помогнат да се развива. Специално си спомням как гледах Американските пионери да пресичат континента и да се радват като издържаха техните трудни задачи и завършиха техните мисии. Знаех, че само тези, които се нуждаеха от това преживяване бяха поставени там. Видях ангели да се радват за тези, които изтърпяха техните опити и успяха и да скърбят за тези, които не успяха. Видях, че някои не успяха поради техните собствени слабости и някои не успяха поради слабостите на другите. Усетих, че много от нас, които не са били там, нямаше да се справят със задачите и ние щяхме да имаме лоши пионери и ние щяхме да сме причината за повече страдание на другите. Подобно, някои от пионерите и хората от други ери нямаше да могат да изтърпят тестовете днес. Ние сме там, където трябваше да сме.

Като дойдоха всички тези неща при мен разбрах перфектността на плана. Видях, че ние всички бяхме доброволци за нашите позиции в този свят и че всеки един от нас получава повече помощ, от колкото си мислим. Видях безусловната любов на Бог, надминаваща всяка земна любов, излъчваща се от него към всички негови деца. Видях ангели да стоят до нас, чакащи да ни помогнат, радващи се на нашите постижения и радости. Но преди всичко, видях Христос, Създателя и спасителя на Земята, моя приятел и най-близък приятел, който всеки от нас може да има. Сякаш се слях с радост като бях държана в неговите ръце и успокоена, най-накрая у дома. Ще дам всичката си сила, всичко което съм била, за да бъда изпълнена с тази любов отново, да бъда обгърната в ръцете на тази вечна светлина.

Съпровод през Рая
[остатъка от НДЕ-то на Бети ще бъде изложено накратко тук]

Двама близки приятели се появяват на Бети, които тя е познавала преди да се роди. Те са се прегърнали и продължили разходката из духовния свят. Те са влезли в една голяма стая и са видели хора да създават райски дрехи използвайки райски тъкани от някакъв вид. В друга стая, тя видяла хора да работят с една голяма колкото компютър машина. Те са влезли в друга стая подобна на библиотека. Това била библиотеката на ума. Те отишли навън в градина, където красиви планини и реки могат да се видят в далечината. Това измерение е толкова красиво, че не може да се опише с думи.

До един водопад, Бети вижда чудна роза и става едно с нея за момент. Група от хора се събират около нея за парти по случай завършване. Нейните ангели пазители са там и те й казват, че тя е умряла преждевременно и трябва да се върне. Искаща да разгледа вселената, Бети е откарана от две същества от светлина в обширния космос. Тя пътува до други светове подобни на Земята и с интелигентни същества на тях. Тя се връща в градината и е откарана до едно място, където много духове са се подготвяли за живота на Земята.

Пазителите на Бети й показвах пиян мъж да лежи на тротоара и я питат какво вижда. Бети вижда само един пиян да се валя в неговата собствена мръсотия. Нейните пазители й показват реално кой е този мъж. Те й разкриват, че мъжът е пълен със светлина и любов и че много му се възхищават в духовния свят, че напомня на хората за нуждата да си помагат едни на други.

На Бети е показана Земята както изглежда от космоса. Показано й е как молитвите се изстрелват като сигнални светлини от Земята. Тя вижда ангели да бързат да отговарят на тези молитви. Бети наблюдава това всичко, докато е в градината.

Тя е отведена от градината в една голяма сграда пред “Съвета на Старейшините”, състоящ се от 12 мъже и Исус. Тук й е казано отново, че нейната смърт е преждевременна и че трябва да се върне на Земята. Исус й показва преглед на живота й във формата на добре дефинирани холограми. Исус я успокоява, когато тя вижда негативните аспекти от нейния живот и започва да съди себе си твърде силно.

След нейния преглед на живота, казано й е, че нейната мисия на живота не е завършена и че тя трябва да се върне. Бети отказва неотклонно. Исус решава да й разкрие нейната мисия в живота при условието, че ако реши да се върне на Земята, споменът от нейната мисия ще бъде премахнат. Тя се съгласява с това и й е показана мисията. Веднага тя се съгласява да се върне. Изведнъж хиляди ангели се появяват да й пеят за добър път. Бети се озовава обратно в болницата, където всичко е започнало. Мисията й в живота е била напълно изтрита от паметта й.

Оригинален Линк

Тифани Сноу е имала много стриктно религиозно минало и никога не е вярвала в свръхестественото. Но всичко това се променило, когато внезапно и дълбоко НДЕ я закарва пред Бог в рая, където й е дадено знание и любов извън нашето разбиране. Тифани казва, “Най-доброто нещо, което ми се е случило в живота ми, е че почти го загубих”. По това време Тифани е била успешен автор на песни и продуцент в Нешвил, когато светкавица я удря и почти взима живота й. Последицата от това било едно дълбоко НДЕ, от което тя получила даровете за лекуване и психически способности. Тя открила, че нейната мисия в живота е да лекува, учи и да помага на другите да проявяват техните Божии дарове със сила и любов в техните животи.

Тифани смята гръмотевицата, която почти я е убила, като божествено намесване поради божествените дарове, които е получила, които използва, за да помага на другите. Използвала е нейните психически дарове в работата си за ФБР относно терористичните атаки на 11-ти Септември. Нейните психически способности също са били използвани в един случай на национално отвличане на дете. Днес те служи като посветен свещеник, Божествен Лекуващ лекар (Християнска молитва комбинирана с лекуване с ръце), Рейки майстор, учител и автор на три книги.

Наричат я модерен мистик, но тя просто се счита за “работник на Големия Пич”. Тя също продължава да пише песни и да произвежда парчета. Относно как да развием нашите дадени ни от Бог дарове, Тифани казва, “Всичко е да се научим да даваме и да обичаме Даващия, вместо само даровете; тогава Той ще ви даде и двете с безусловна любов. Ние всички имам дарове!”

---

Беше лято и силен вятър и дъжд се развихряха над пасището. Отидох да проверя конете, исках да се уверя, че бяха добре. Единия кон беше под веригата около заслона на фермата и търсеше трева. Спуснах веригата от заслона с едната ръка. Стоях в изливащия се дъжд с разтворени ръце и гръмотевицата удари и изтанцувах неконтролируем електрически танц като се сгърчиха мускулите ми. Не почувствах болка и всичко стана в черно. Умрях.

После се озовах да стоя на нищо, високо във вселената и имаше далечни цветни планети около мен. Можех да видя мъгливи върхове на звезди и когато движех ръката напред и назад, звездите изглеждаха шаващи като отразени от вода. Почувствах се замаяна. Усещах, че можех да виждам не само пред мен, ами навсякъде в едно и също време. Носейки се на няколко метра от мен, видях мъж с тяло като моето, през което може да се вижда. Той се обърна към мен с глас, който чух в моята глава, “Не се страхувай, всичко е наред.”

Междувременно ние ускорявахме към една огромна елиптична топка от въртяща се светлина, ярко бяла в средата и жълтеникава по краищата. Колкото по-близко се придвижвахме, толкова повече чувствах изумителната Любов, изглеждаше толкова топла и успокояваща, почувствах се като дете, което го държат.

Спряхме. Ярката светлина беше все още далеч от мен. Исках да продължа, почувствах се като магнит, неустоимо привлечена. Желанието да се слея ставаше все по-силно като се придвижвахме по-близо. Знаех, че тази светлина беше Присъствието на Бог, самия рай! Грееща светлина се появи пред мен, съедини се, за да образува глава, рамене и тяло. Един глас извика от златните искри насъбрани пред мен.

“Какво научи?” попита той.

Гласът беше толкова мек и нежен, но присъствието на Божествения Авторитет беше там. Знаех, че това беше гласът на единствения син Божии, Исус Христос.

Тогава събитията на живота ми се разкриха пред очите ми, времена, когато бях ядосана, и когато показвах любов, изглеждаха като филм. Можех да почувствам яда и болката на другите хора, когато бях лоша и също почувствах как яда се прехвърляше на другите хора. Тогава, когато показвах любов към хората, почувствах същото. И почувствах колко по-далече стигаше любовта от хора на хора, като топъл импулс, задействащ причина и следствие - такава радост!

Тогава Христос каза, “Плътта е тест на духа … Обичайте се едни други.”

И едва чух гласове да пеят най-красивата мелодия, която съм чула, пееха от бялата светлина. Горещо щипещо усещане ме напълни до пръстите на краката ми. Каза ми “Добре дошла в света на лечителите.”

Тогава Христос проблясна и изчезна. Красота и цветове трептяха около мен, все едно бях по средата на блестящо северно сияние. Духа до мен продължи нататък и показа различни звезди, планети, цветни въртящи се светлини от всякакъв вид, и им каза имената на всички. Също ми даде отговори на хиляди въпроси. Купища информация сякаш експлодираха в моя ум, като празна библиотека, която се пълни.

Тогава почувствах, че спадам, все едно падам от леглото. Връщах се обратно.

Сега лекувам в три клиники в Калифорния и летя на всякъде,за да видя хора да се оправят, чрез молитва и горещи ръце. Никога не съм вярвала в лекуването или в преживявания близки до смъртта преди. Лекуване става като се сетя как беше там горе и видя себе си пред Христос, държащ болния човек в моите ръце. Тогава чувствам това топло потрепкане отново и чудото се случва, сякаш се свързвам с Бог просто от моя спомен. Нямам търпение да се върна. До тогава, ще се опитам да направя по-добър филм за моя преглед на живота.

Оригинален Линк

През 1974 година Валвита Джоунс влиза в университетския медицински център в Канзас поради сериозно заразяване след цезарско сечение. По време на нейното НДЕ, Валвита беше жена на вярата, съпруга и горда майка на млада дъщеря. Ето го нейното преживяване близко до смъртта:

---

Чувствайки се толкова мирна и свободна, започнах да се движа нагоре. Осъзнах, че тялото ми беше под мен и едва си спомням, че наблюдавах опитите на медицинския екип да го съживи. Главният ми интерес беше, че бях над стаята. Не бях дори във стаята, ами в първото небе. Видях първото небе в рая, защото сякаш имаше три рая, през които минах.

На първия рай срещнах едно същество. Или трябва да кажа, то ме срещна. Разпознах го като Исус Христос и той ме отведе през трите рая. Като си помисля за физическото присъствие на Исус, той почти изчезва, защото преобладаващата черта е, че той е любов изцяло. Доколкото си спомням, имаше тъмни кафяви къдрави коси и мургав тен. Погледнах в очите му. Бяха пронизителни, но обичащи чисти като синя вода. Почти можеш да се видиш отразен в очите му. Когато той погледне към теб, той гледа направо през теб и в теб. Осъзнаваш веднага, че той знае всичко, което може да се знае за теб.

Изглежда, че имаше райско излъчване, което правеше косата му да е леко червена и очите му синкави, почти прозрачни и неговата кожа в светъл златен цвят. Няма начин, по които да опиша напълно неговото оцветяване. Сякаш е цвят от друг свят. Славата на Шекина, златна светлина с цветовете на дъгата грееше през него. В неговото възкръснало тяло, неговото оцветяване е уникално различно от всичко на Земята.

Ще ви кажа какво се случи в трите рая. Първия рай беше леко син по цвят, но ярък и поради това, нещо, което досега не бях виждала и не мога да го опиша. Той се отвори, разцепи се по средата, сякаш по дължината не шев и двете страни се сгънаха като книжни свитъци. Това се случи толкова бързо, колкото щракването с пръсти. Минахме през още два рая, като небеса, които също се разгънаха един след друг.

За няколко секунди се озовах пред Най-Високото. Най-Високото е термин, който използвам, защото разпознах присъствието на Бог Бащата. Гледам го, не мога всъщност да го видя, но имаше величествена слава и величествено присъствие. Можеш да го почувствах навсякъде и осъзнах, че той е на трона. Когато се опитах да видя на какво приличаше трона, открих, че той е невидим. Знаех, че е там, просто не можех да го видя. Беше толкова голям, че се разширява по цялата Земя, Земята е част от трона. Това беше невероятно осъзнаване. Вцепенена от всичко това, се почувствах като една малка мравка, толкова незначителна. Трепереща, почувствах да се повалям. Докато лежах там на лицето ми, той ми приказва. Не беше като устна реч между Христос и мен, защото Бащата звучеше като избликване на много води. Лежах там много дълго време с Бог говорещ на моята душа. Не мога да си спомня думите, които той ми каза, но те бяха относно мен и моя живот.

Като лежах там преживях всеки един момент от моето съществуване, всяка емоция и мисъл. Видях защо бях по начина, по който бях. Преживях отново начина, по който се отнасях с хората и те със мен. Видях къде можех да съм по-добре. Почувствах емоции, от които ме беше срам, все пак осъзнах, че имаше неща, които бях направила добре и се чувствах добре.

Като погледнахме различните сцени, отговорих “Да, виждам как можех да го направя по друг начин, по-добър начин”.

Чудех се как някой би могъл да се почувства заслужаващ присъствието на Бог. Не бях осъдена, но не се почувствах достойна. Трудно е да се обясни. През цялото време, което не знам колко беше, продължавах да възхвалявам Бог.

В края на прегледа на живота ми се почувствах напълно недостойна да съм там в присъствието на тази величествена светлина, недостойна, в сравнение с огромната схема на нещата.

“Всичко е толкова красиво и какво съм аз?”, попитах Бог.

Тогава Исус ме докосна и успях да се изправя на крака, защото преди това нямах сили. Взимайки ме за ръката, той ме отведе към страната на главната сцена. Той погледна в очите ми, в душата ми и знаех, че знае и разбира всичко, което чувствах. Като ме погледна, то беше повече от любов, отколкото си мислех, че е възможна някой да изпита. Той се усмихна, един поглед ми даде знак, че всичко ще бъде наред.

С убедителен поглед той ме отведе на една страна. Отдръпна се от мен и отиде сам в светлината. Къде свършваше светлината на Христос и започваше тази на Бог Бащата, не мога да кажа. Те и двамата излъчваха светлина и тяхната светлина изглеждаше същата. Никога няма да забравя това докато съм жива. Когато Христос се отдръпна от мен, той се обърна настрани и протегна ръцете си като мост. Едната ръка се протегна към мен, а другата към Бащата. Неговите ръце бяха разтегнати, сякаш формираха кръст и мост за пресичане.

Това беше като визуална представяне на писанието:

“Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус, Който, като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички” (1 Тим. 2:5-6)

Бог е от едната страна и всички хора са от другата страна. Самия Исус е между човешките същества и неговия Баща да ги доведе при него. Христос е направил това възможно, като е дал неговия живот за всички хора. Всичко, което знаех от Библията минаваше през ума ми.

Тогава чух Бащата и Сина да си приказват за моя случай.

Исус каза, “Моята кръв е достатъчна. Тя е моя.”

Като го каза това, всички съмнения относно моето недостойнство изчезнаха. Скочих нагоре и надолу, виках и се радвах. Никога не бях толкова щастлива през живота ми! Този вид любов не може да се обясни.

Повтарях, “О Боже Мой. О Боже Мой. Това е моя посредник. Това е моя застъпник.”

Точно както четох в Библията.

Исус се върна, където бях аз и ме погледна отново с успокояваща любов. Ние се радвахме заедно. Той започна да ме учи и да приказва много с мен, но не си спомням подробности. Сега бях толкова свободна и обичана, никога не исках да напускам тази страна. Казах му го, но той ме погледна и каза, че трябва да се върна.

Аз попитах, “Трябва ли наистина да си тръгна?”

Той ме погледна с нежност и каза, “Да, защото има работа, която трябва да свършиш”.

Върнах се обратно в тялото ми в интензивното отделение, толкова бързо, колкото дълго беше моето пътешествие. Сякаш със скоростта на светлината. Христос ме върна обратно. Погледнах неговото сладко лице за последен път, лице, което можех да гледам завинаги. Следващото нещо, което си спомням, беше че гледах в лицето на една приятелка, която беше влезнала в спешното отделение, като е казала, че ми е сестра. Не осъзнах къде съм. Като видях нейното лице, бях шокирана, защото Исус беше изчезнал толкова бързо.

Оригинален Линк

В НДЕ-то на Гюнтер Вагнер неговата дискусия за “черния свят” е много добро описание на преживяване на празнотата, която много преживяващи са описали.

В празнотата или както Библията я нарича “външната тъмнина”, съществуват всякакви злонамерени души. Тези души отказват да влезнат в светлината поради някаква причина. Те са души с тежко негативни енергии и често се считат за “демони”. Но души с по-горни вибрации (например светлинни същества) се опитват да върнат тези нещастни души в светлината и накрая успяват.

Много НДЕ-та включват тази празнота и тя е принципно само транзитно място, през което минават хората (обикновено с помощта на тунел), за да стигнат до светлината. Някои хора прекарват повече време в празнотата отколкото други, но очевидно душите остават там, докато намерят любовта в себе си, която им помага да бъдат привлечени към светлината и да напуснат празнотата.

НДЕ-то на Гюнтер е подобно на много други по това, че преживява Съществото от Светлина (което той идентифицира с Исус), празнотата и има много интересен преглед на живота. Той преживява и пътуване във времето. Въпреки, че неговото НДЕ изглежда необичайно на моменти (защото преживяването на празнотата може да бъде необичайно), това е един добър пример за относителното естество на НДЕ-тата.

---

Не знам точно колко голям бях, когато имах това преживяване, но всичко се случи в нашия нов дом, така че трябва да съм бил поне на 11 години.

В този ден излязох от апартамента на първия етаж, когато внезапно чух глас зад мен. Бързо се обърнах, но нямаше никой. Не мога да си спомня точните думи, но гласа каза, че качеството на моя свят, който познавам беше нищо в сравнение с този, който можеше да ми покаже. “Глупости”, казах си и продължих буйно и бодро надолу по стълбите до мазето. Оставаха ми само няколко стъпки, когато скочих нависоко и си ударих главата в тавана.

Ударът ме изпрати долу на колене и бързо починах. Почувствах се в дълбока тъмнина. Спомням си, че минах през нещо като черни панталони. В края им почувствах, че някаква мистериозна сила ме дърпа, но аз отказвах, защото не исках да минавам отново през тези черни панталони. Минах напред и изведнъж се озовах в сиво пространство.

Не знаех къде съм и се оглеждах, видях на известно разстояние някой да се движи бавно към мен. Всъщност не видях тази фигура, защото не можеше да се види нищо. Въпреки това усетих, че има една сива фигура. Определено знаех, че има някой там и казах:

“Загубих се. Моля те, можеш ли да ми покажеш пътя наобратно?”

Следващото нещо, което знаех е, че лежах на пода на мазето. Чух този крайно неприятен звънлив шум, който постепенно ставаше все по-интензивен. Тогава шумът спря и изведнъж осъзнах, че един бял, приличащ на газ, материал бавно се изтичаше от моята глава.

Той прие формата на много дълъг чорап и се носеше под лек ъгъл точно над мен. Много се обърках, защото не исках някой да ме види с този материал, излизащ от мен. Междувременно, повече от този газообразен материал се събираше под тавана и не можех да направя нищо, за да го спра. Не почувствах болка или нещо подобно по време на този процес.

Изведнъж ми стана ясно, че бях извън тялото ми. Май се случи в момента когато изтичането спря. Видях моето тяло да лежи на пода, което можеше само на мен да принадлежи. Треперих и бързо исках да се завърна в тялото ми и топлината му, когато чух някой да казва:

“Спри! Преди да се върнеш, погледни как е отвън!”

// бележка на Кевин Уилиамс: вярвам, че този глас е на злонамерена душа в празнотата

Въпреки това не обърнах внимание на гласа. Въпреки, че не можех да видя никакво физическо тяло, освен моето, този глас беше доста близо. Тогава го чух отново, този път ме молеше много сериозно.

“Моля те, не се връщай обратно, умолявам те. Защо не искаш да откриеш твоите нови способности? После пак можеш да се върнеш, ако не ги харесаш.”

Почудих се. Все пак гласът беше прав. Защо да не се опитам? Тогава гласа каза бързо:

“Тествай ума си! Ако го направиш, ще видиш, че можеш да мислиш по начин, по който никога досега не си изпитвал.”

Гласът беше прав. Наистина можех да мисля много бистро, можех да разбера много бързо с целенасоченост, която не оставяше и следа от съмнение. Тогава чух гласа отново:

“Ако искаш да останеш извън тялото ти, ще направиш страхотно пътешествие и ще видиш много интересни неща. Въпреки това, трябва да решиш бързо! Побързай!”

Евентуално започнах да обмислям цялата ситуация. Наистина зависеше от мен дали исках да се върна в тялото ми и да напусна живота на Земята с всичките му недостатъци и всичките му радости или да остана навън в това състояние на ясно мислене. Гласът ме подкани да побързам и да му кажа дали съм решил.

Приех. Реших да остана отвън и мигновено осъзнах, че моето тяло ще умре, означавайки тотална разруха от гниене. Помислих си:

“Колко тъжно за моята майка!”

Относно мен, не чувствах никакви съжаления, защото моето тяло беше само обвивка, тегло, от което се освободих в момента, в който реших да остана навън.

Скоро осъзнах, че можех да се движа свободно по начин, който никога досега не бях изживявал. Носех се точно през стените на нашата къща (Видях майка ми пред кухненската печка, да готви) и нагоре към небето. В далечината видях голяма светеща топка, която беше слънцето. Почувствах се неустоимо привлечен към него от неговата яркост и исках веднага да отида в него. Не след дълго като си го помислих и ударих нещо, което ме изстреля като катапулт далече навън в тъмнината. Опитах се още веднъж, но всичко се повтори. Бързо научих, че би трябвало да има невидима бариера, която можех само да достигна, но не и да преодолея.

Пробвах се отново, този път спрях точно пред бариерата, за да гледам слънцето, което грееше огнено. Неговия размер беше относително малък, защото трябваше да го гледам от разстояние, което беше определено от тази невидима бариера. Въпреки това огненото сияние на слънцето не ме задоволи изобщо. Внезапно гласът каза:

“Има още светлини!”

Както се оглеждах, видях в далечината множество от други светлини, които блестяха много по-ярко от Земното слънце. Исках да бъда с тези светлини! Въпреки, че бяха далече, много далече от тук, можех да ги достигна за миг. Въпреки това, всяка индивидуална светлина имаше своята собствена ефективна бариера, която ме отблъскваше отново обратно в тъмнината всеки път, когато се опитвах да я достигна.

Допира с тези бариери беше много неприятен, защото всеки път като ги докоснех, цялото ми същество се разтресваше. Изведнъж гласът каза:

“Търси една ярка светлина и я приближи бавно.”

// бележка на Кевин Уилиамс: вярвам, че този глас е или на помагащо светлинно същество или на помагаща душа в празнотата

Избрах една светлина, чиято яркост беше много по-голяма от всички други светлини около нея и се приближих много внимателно. Видях много голяма топка, горяща невероятно ярко. Гласът ми каза, че тя е една от многото звезди, които можех да видя от Земята.

Гледах тази топка доста продължително време, докато не можех повече да я гледам. Затова, се върнах отново в тъмнината и започнах да преценявам ситуацията. Не можех да остана в тъмнината завинаги. Трябваше да има изход. Огледах се наоколо и видях друг клъстер от звезди, който беше странно огънат. Поисках да отида там, но чух гласът да казва:

“Те са всичките еднакви. Отивай нагоре!”

Не знаех къде е горе и видях много далече от тук, над тъмнината, една блещукаща линия. Исках да отида там въпреки това невероятно дълго разстояние, но исках само да отида до края на тази линия, защото не знаех дали имаше бариера или не.

Изминах разстоянието мигновено. Този път нямаше бариера, която да ме отблъсне. Светлината дойде от друг свят. (Макар че нашия свят е черен със светлини в него, другия свят е лъчезарен). Въпреки това не можех да влезна в този свят. Движех се наоколо във всяка посока, опитвайки се да намеря проход към този свят. Скоро осъзнах, че има само една възможност, да се хвърля надолу в тази черна пропаст, която беше точно пред мен. Нямах куража да скоча. Но изведнъж чух гласа отново:

“Няма друг начин! Ще трябва да скочиш! Скачай! Скачай!”

Тогава скочих. Не знам какво се случи после, но си спомням много ясно, че изведнъж се движех със страшна скорост през тунел от тъмнина. Бях влезнал в този тунел с главата напред. Цялото ми същество беше в един вид цилиндър или тръба и аз се изстрелях в този тунел като капсула в тръбите на въздушна поща.

Движех се все по-бързо, докато бях изхвърлен далече в тази нова вселена. Тъмнината беше заменена от един вид мъглива светлина (ако мога да се изразя така). Търколих се много буйно няколко пъти и усетих, че този нов свят ми намаляваше скоростта. Спомням си, че си мислех:

“Защо се държат толкова грубо с мен?”

Почувствах, че този нов свят се затваряше едновременно, докато стария свят се отдалечаваше, и бях напълно погълнат от този нов свят. Като ме изхвърлиха чух гласът да ми вика:

“Това е твоя свят! Не принадлежиш на нас! Трябва да останеш в този свят! Никога не се връщай обратно.”

Обърнах се обратно и видях част от тъмния свят, на който би трябвало да съм оставил следи след мен, когато ме изхвърлиха, да се оттегля към отвора, където най-накрая беше изсмукан.

В момента, в който стария свят беше закрит, веднага ми хареса този нов свят, толкова много, че бях твърдо убеден, че можех само да продължа да съществувам в този нов свят. И без това нямах друг избор. Тъмният свят си беше отишъл. Сега бях неразделна част от този нов свят. Помислих си:

“Този мошенически глас! Той ме предаде като ме принуди да дойда в този свят. Няма изход на обратно! Това е края! Надявам се, че ще мога да дишам и че няма да се задуша до смърт.”

Затова се опитах да дишам, но скоро открих, че нямаше нужда от дишане. Просто съществувах. Докато бях в тъмния свят, никога не си бях помислял за дишане.

Както казах по-рано, всичко около мен беше мъгливо светлинно. Въпреки че беше ярко, не можех да гледам ясно. Въздействието на безвъзвратността върху състоянието, в което се намирах, беше поразително. Въпреки, че бях част от този нов свят, нищо не знаех за него. Почувствах се напълно сам, предаден, много мъничък и незначителен. Никоя друга душа не беше наоколо. Започнах да се оплаквам от ситуацията ми. Не знаех какво да направя. Почувствах се много мизерен.

Добре, можех да се движа свободно, където си исках. Но къде да отида? Никои нямаше тук! Никой? Въпреки това имаше гласове много далече от тук! Всъщност чух два гласа. Успях да ги чуя да казват, с пълна липса на вяра, нещо като това:

“Виж, виж, там има малка душа! Виж там има млада душа! Какво прави той тук? Как е дошъл тук?”

Гласовете в този свят всъщност не бяха никакви гласове. Нещо се помисляше и аз веднага разбирах какво си приказваха. Това което споделям сега са впечатленията, а не точните думи. Но тези впечатления са толкова ясни, че не се съмнявам за тях.

Продължих да се оплаквам, че не познавам никого в този светъл свят и че насила съм докаран тук. Гласовете се приближиха. Въпреки това не виждах никой. Просто усещах тяхното присъствие, което ме удовлетворяваше. Сега знаех, че има същества в този свят, с които можех да си комуникирам. Същества, които ми бяха едновременно чужди, но и приятелски.

Съществата ме подканиха да се връщам там, откъдето съм дошъл. Сметнах това за много смешно, като сега съм част от този нов свят. Освен това, ако исках наистина да се върна обратно, което беше невъзможно, какво трябваше да направя? Плюс това, дори ако успеех да намеря пътя на обратно, нямаше да имам ни най-малката идея къде лежеше моя роден свят, Земята. Тогава почувствах, че те искат да ме изпъдят от този свят и се развълнувах и казах:

“Никой не може да ме принуди да напусна този свят. Имам правото да остана тук, защото съм част от него.”

Двете същества разбраха какво си мислех, защото не можах да усетя вече техните гласове. Тогава едно от тях ме упъти (не знам как) до едно място, каквото не бях виждал преди. Другото би трябвало да е отишло да викне помощ, за да се опитат да намерят правилния подход, по който подобна ситуация може да реши.

Мястото се оказа една ливада с много цветя. Беше прекрасна ливада, но знаех, че е само картина на ливада, някак си извикана и окачена в този нов свят. Съществото поиска да поиграя на ливадата, но не можех. Просто не знаех как.

Изведнъж усетих малка ярка светлина в далечината в “небето”, но бързо идваща все по-близко. Беше оформена като топка и беше неописуемо ярка. Опитах се да си закрия очите, но нямах нужда от това. Въпреки нейната невероятна яркост и сияние, изобщо не ме заслепи!

След малко тази светлина спря точно над мен. Беше слънце със същия размер като слънцето на нашия свят, но беше неописуемо по-ярко. Продължих да гледам това слънце и да се чудя как една светлина може да притежава такова сияние. (Яркостта на светлините в тъмния свят същи беше блестяща, но от друг вид).

Изведнъж осъзнах, че тя ме гледаше критично много внимателно. Тогава се отвори и един лъч се изля върху мен и чух да ми вика:

“Мога да те унищожа ако не ми кажеш истината защо си тук!”

Отговорих: “Но аз не знам нищо друго освен истината!”

Тогава нещо се случи, което никога, никога няма да забравя. Любов, чиста, абсолютна любов се изсипа върху мен заедно с невероятна топлина. Цялата ми душа или същество се беше потопило в тази любов. Той ме издигна и ме целуна по устата. Това Същество от Светлина ме обичаше дълбоко, безкрайно дълбоко и все по-интензивно. Бях много щастлив! Можех да остана в този лъч от обич завинаги. Ако моята история беше лъжа, Съществото от Светлина щеше да ме унищожи. Но ясно осъзнавах, че няма причина да се страхувам от нищо.

Постепенно обичта стана по-слаба и почувствах, че има нещо грешно с мен - нещо, която пречеше на светлината да продължи да ме обича. Тя се опита да не ми казва защо. Накрая, не успя да се сдържи и бързо каза:

“Имащ вонящ дъх. Имаш нужда от баня.”

// бележка на Кевин Уилиамс: вярвам, че това е свързано със пречистващ процес, през които преминават някои души. Фразата “вонящ дъх” може да се свърже с “вонящи мисли” или негативни мисли, които не пасват със съществуването в по-високите нива след живота. Такива мисли също са описани в други НДЕ-та във формата на “мислени бактерии”. Някои НДЕ-та показват, че такива мисловен процес трябва да се пречисти, преди да се влезне в по-високите нива.

Останах с впечатлението, че трябва да си взема душ, подобен на този, който си взимах на Земята, но чрез потапяне на цялото тяло. Обясни ми се, че този процес щеше да е неприятен, но можех да го спра, когато стане твърде болезнен, за да го понеса.

Въпреки, че не разбрах причината, исках да направя това, което Съществото от Светлина искаше да направя. Повдигна ме и ме сложи в една червена светлина. Затворих очите си. Не можех да почувствам нищо. Не знам колко дълго бях в това състояние. След известно време обаче, осъзнах, че бях подхвърлян доста грубо. Все едно бях в пералня. Извиках:

“Мисля, че е достатъчно!”

Веднага бях снижен, любовта и топлината бяха изключени, но останах в този лъч (или сфера).

Изведнъж слънцето изчезна и видях една луна. Бях в различен свят. Всичко беше черно с изключение на луната, която беше точно пред мен. Беше по-ясна и по-сияеща от луната в нашия свят. Нямаше и следа от тъмнина по нея. Луната беше обиколена от венец от малки ярки звезди. Продължих да гледам тази лъскава луна, когато изведнъж почувствах нещо странно да влиза през лявото ми око и да се разпростира дълбоко в мозъка ми.

Чудех се, че можех да ясно да виждам луната с моето ляво око, което винаги е било по-слабо от дясното ми и веднага осъзнах, че точно пред мен стояха отговорите на всички въпроси, които имаме на Земята. Много се развълнувах за това и се опитах да определя местонахождението на мястото, за което исках да кажа на нашите учени на Земята, че трябва да дойдат и да видят това необикновено място.

Опитах се да определя точно мястото, като гледах наляво от луната и броях малките ярки звезди. Но като правех това осъзнах, че това не бяха звезди, ами малки луни.

Отново, гледах към лявата страна на луната и колкото повече гледах, толкова повече малки луни се появяваха в права линия, една малка луна след другата. Нямаше никаква надежда да определя мястото. Тогава започнах да се чувствам студено и треперих. Спомних си слънцето от нашия свят, неговата топлина, която понякога ми беше твърде гореща, но като цяло, живото-даваща топлина. Отчаяно исках да се върна към яркото живо слънце. Чак тогава осъзнах, че гледах към луната с моето ляво око, а дясното ми беше затворено. Исках да си отворя дясното око за да видя слънцето отново, но не можех.

Исках да напусна луната, която не представляваше вече интерес за мен. Исках да се върна при яркото живо слънце. Опитах се много силно, но напразно, дори почувствах крайно неприятна болка в главата ми. Но изведнъж луната със своите тъмни околности изчезна и отново видях това невероятно ярко слънце.

Внезапно слънцето започна да се движи наобратно, променяйки цветовете си до дълбоко тъмно червено. Продължих да се движа назад в небето, докато то стана много мъничка червена светлина, като точка. Тогава започна да се движи много бързо. Наведнъж видях яркото слънце от лявата ми страна и тогава червеното слънце от дясната ми страна да танцуват от ляво надясно и от дясно наляво.

Почувствах, че слънцето искаше да си комуникира с мен. Помислих си, че тук слънцата не можеха да говорят, ами се движеха наоколо и това беше техния начин на комуникация.

Тогава се спрях и видях яркото слънце отпред на малкото червено слънце. Въпреки това не разбрах какво означаваше това. Сметнах целия спектакъл по-скоро за весел и забавен отколкото нещо друго. Но не беше изобщо весел. Изведнъж почувствах, че ще бъда изпратен обратно в света с лъскавата луна и си спомних неприятната болка и студа, с който се сблъсках там.

Изведнъж осъзнах, че яркото слънце пред мен беше лъскавата луна и че червеното слънце я контролираше безопасно, правейки я слънце. Това беше съобщението на слънцето, което искаше да предаде.

Тогава Съществото от Светлина искаше да приказа с мен като мъж с мъж. Остави на върха на висока планина, където трябваше да седя на едно голямо парче скала.

Попитах го защо искаше да ме унищожи, и той ми каза, че съществуват също злонамерени, но много силни и хитри същества, които са били негови врагове, с които се е борил постоянно. Каза ми да предупредя моя свят за тях и автоматично поклатих глава в знак на съгласие. Каза, че неговите врагове са искали да го измамят като използват мен като вид клопка, но той трябвало да защитава този свят и тъмния. Но неговия свят би бил много по-лесен за него да се защити, защото злонамерените същества нямали никаква сила в него и той нямал сила в тъмния свят.

Осъзнах, че като се намирам в такава ситуация, успях да пропусна огромната разпереност от облаци, които бяха чудно осветени отдолу. Изведнъж проблясък на светкавица, чиято интензивност беше много по-огромна от тази на яркия свят, ме накара да погледна нагоре. Тогава последва голям взрив, но бях напълно необезпокоен. На хоризонта видях пушек от облаците и постепенно приемащ формата на гъба. Ставаше все по-голям и по-ярък. Бях в пълно възхищение. Изведнъж всичко изчезна. Чух светлината да вика:

“Погледни тук!”

Обърнах се и чух писъци, видях огън и дим, почти обгръщащи ме. Не разбрах за какво е всичко това, когато изведнъж светлината извика:

“Ще направя всичко по моите сили, за да предотвратя това да се случи!”

Тогава всичко спря. Отново ярката светлина искаше да приказва за своите врагове. Но все още бях много впечатлен от всичко това, което се случи. И си помислих:

“О не, не отново!”

Но светлината ми каза, че тази война ще продължи много дълго време, и че злите същества са станали все по-силни и че ако това продължи така, тя няма да намери начин, по който да ги спре да завземат всичко. Каза, че ако врагът наистина успее да влезе в неговия свят, войната е загубена. Тя би била без съмнение достатъчно силна, за да ги отблъсне, но войната можеше да се загуби в края на краищата. Тя беше наистина уплашена да загуби тази война. Тогава ми се намекна, че тя има нужда от помощ. Исках да помогна, но отговорих:

“Да, но как?”

Тя отговори, че единствения начин, по който мога да й помогна е да се върна обратно и да кажа на моя свят какво ми се е случило. Бях напълно шокиран да го чуя да ми каже това, защото не исках да се връщам обратно. Бях толкова депресиран, че почти започнах да плача. Изведнъж тя ме попита:

“Искаш ли да знаеш какво ще стане от теб по-нататък в твоя живот?”

Погледнах нагоре и отговорих бодро: “Да, с удоволствие.”

Светлината каза: “Ще станеш учител.”

До известна степен бях разочарован и отвърнах: “Учител?”

Светлината отвърна: “Представи си учител в твоя свят и ми покажи какво е да бъдеш такъв.”

Представих си, доста ясно, учител, който стоеше пред учениците си и даваше уроци. Светлината каза: “Не, не такъв учител.”

Тогава си помислих, за университетски професор, даващ лекции на студентите му. Светлината каза: “Не такъв вид учител. Ти ще учиш университетските учители!”

Бях изненадан и почти не можех да повярвам. Освен това, помислих това за доста трудно. Представих си карта на моя свят и се видях в бъдещия ми живот да отивам от място на място, от университет на университет да обучавам университетските професори в моя свят. Но светлината каза: “Не, не по този начин. Те ще дойдат при теб!”

Отговорих: “В моята къща?”

Светлината каза: “Да, представи си тази ситуация.”

Представих си нашата къща на Земята, нашата всекидневна, видях се да седя на един стол срещу строго гледащ, респектиращ професор, опитвайки се да го уча. Но не успях. Бях твърде затруднен и твърде срамежлив. Казах: “Не мисля, че съм достатъчно умен да го направя. Освен това заеквам.”

Светлината отговори: “Ти ще станеш нов вид учител и ще ти обясня след малко.”

Тогава се спрях, погледнах нагоре и се видях лежащ в едно болнично легло, което се буташе по един много дълъг коридор от член на медицинския състав. Попитах, лека обезпокоен: “Болен ли съм?”

Светлината отговори: “Не! Само малко объркан. Ще бъдеш отведен в болница, където ще ти бият инжекция и ще заспиш дълбоко.”

Вече не ме беше страх и светлината каза: “Но нека да ти обясня този нов вид учител. Ще обучаваш, докато си в състоянието на сън. Но няма да е този вид сън, който познаваш. Докато сънуваш, ти ще можеш да чуваш и приказваш и те ще идват при теб и ще ти задават въпроси.”

Бях силно впечатлен, но и притеснен. Тогава попитах: “Ще чувствам ли болка в този процес?”

Светлината отвърна: “Не, това няма да те нарани.”

Постепенно свикнах с идеята да стана учител. И попитах: “Те ще научат ли техните уроци?”

Тя направи физиономия, че не е много сигурен за това. Питах го друг въпрос: “Ще ги уча ли докато съм буден?”

Светлината отговори: “Не, ти със сигурност ще приказваш с тях, докато си буден, но каквото казваш докато спиш, ще бъде от много по-голямо значение.”

И тя ми показа една стая, в която се видях да седя на един стол приказвайки с някой. Всъщност не се видях, нито видях човека, с който си приказвах. Но определено знаех, че това беше така, защото сега бях в тази стая и се оглеждах. Видях ниска маса, книги на стените, два прозореца, пердета, които се движеха пред прозореца от лек вятър. Изведнъж стаята изчезна и светлината каза:

“Преди да направиш това, ще трябва да напишеш всичко това, което ти се е случило. Всеки един детайл. Трябва да направиш научен доклад.”

Казах: “Разбира се.”

Светлината каза: “Но се опасявам, че ще забравиш всичко.”

Поклатих главата в знак на неодобрение. Но тя каза: “Ти дори не можеш да ми кажеш как си дошъл тук.”

Не й повярвах и се опитах да си спомня какво се случи на Земята. Но за моя голяма изненада, не можех да си спомня. Светлината каза:

“Не се притеснявай. Една книга ще ти помогне. Всъщност ще има две книги, но първата ще е най-важната. Освен това, ще имаш много книги.”

Изведнъж светлината стана доста ентусиазирана и каза, че щях да съм първия учител от този нов вид, и че ще дойдат още много. Бях разочарован да я чуя да го казва. Но светлината искаше да ми покаже какво означава да си първия. Та ме попита:

“Какво мислиш? Колко хора има на твоя свят?”

Казах: “40 милиона може би?”

Светлината отвърна:

“Не, много повече. Не трябва да мислиш само за тези, които са живи. Вземи предвид всички същества, които са мъртви и ще имаш доста голям брой хора. Нека да отидем назад във времето, възможно най-назад, и ми кажи колко назад трябва да отидем.”

Казах: “Средновековието?”

Светлината отвърна: “Не, по-назад.”

Казах: “Раждането на Христос?”

Светлината каза: “Не, още назад.”

Помислих си: “Адам и Ева?”

Светлината отвърна: “Не, не това. Отиди още назад във времето и помисли какво си научил от твоите часове по история.”

Помислих си за известно време. Накрая избъбрих: “Каменната Ера?”

Тя се разочарова и каза: “Трябваше по-добре да знаеш, но мисля че Каменната Ера ще бъде достатъчна.”

Тя ми каза, че в тази ера е нямало много хора живеещи на Земята. Но били свободни да вървят където си пожелаят и че е нямало граници, които да ги спрат да се разхождат. Казах: “Колко красиво!”

Представях си картата на Европа, която бях видях в моя Атлас с всичките й граници. Нямах време да помисля за всичко това, защото изведнъж видях човешки същества обратно на Земята.

Гледах надолу към група от хора, мъже и жени, които бяха облечени в кожени дрехи, седейки около лагерен огън. Можех да видя една жена с нейното бебе на гърба и мъж, който стоеше пред групата, очевидно изнасяйки реч. Друг мъж седеше малко настрани.

Изведнъж чух силен вик на разочарование и гърления глас на мъжа отпред на групата от хора. Не разбрах какво казваше. Тази сцена изчезна и светлината каза:

“Ще ти преведа, но трябва да много усилено да се концентрираш.”

Със сигурност исках да го направя, защото нямах търпение да чуя какво беше казал този човек. Затова започнах да се съсредоточавам. Светлината каза:

“Ти наричаш това съсредоточаване. Трябва много по-силно да се съсредоточиш!”

Бях учуден да я чуя да приказва така, защото сметнах първия ми опит доста удовлетворителен. Но тя искаше да се справя по-добре. Светлината каза:

“Нека да опитаме пак!”

Затворих си очите и започнах да се концентрирам доста силно. Но светлината изобщо не беше доволна. Тя каза:

“Мисля, че е напразно.”

Но изведнъж тона на нейния глас стана много благ и дойде близо до мен и каза нежно:

“Причината, поради която искам да се концентрираш е, че по-късно ще трябва да можеш да кажеш на всички възможно най-точно. Затова трябва да се концентрираш както никога досега върху това, което този мъж ще каже.”

Тогава тя прибави с различен глас, който показа нейното разочарование:

“Това е последен опит. Ако се провалиш този път, няма смисъл да се опитваме повече!”

Бях решен да дам най-доброто от мен. Затворих очите си и се опитах възможно най-усилено да чуя това, което трябваше да чуя. Изведнъж можех да разбера какво казваше мъжа: Той казваше:

“Сега имаме доказателство. Току-що чухте за себе си. Това което подозирахме е истина. Той, който предприе тази трудна задача да направи такова опасно пътешествие, току-що се завърна и потвърди нашите подозрения. Искат да ни се съпротивят. Но ние няма да се примирим с това. Казвал съм ви отново и отново. Сега дойде времето да се бием с тях. Не трябва да чакаме, докато станат по-силни. Те са толкова слаби сега. Истина е. Но помислете за бъдещето! Ние трябва да ги нападнем сега.”

Той се обръщаше към групата от хора по много впечатляващ начин. Бях напълно впечатлен и можех да разбера много добре защото искаше да атакува враговете си. Но изведнъж чух този другия мъж, който стоеше настрана, да казва:

“Аз съм предимно ловец и се боря с животни. Нямам намерение да се боря с хора, който започват да бягат в момента, в който ни видят. Всеки ловец ще нарани гордостта и честта си ако направи подобно нещо. Ние ловците се борим с животните, които за сега са по-опасни. Много смели ловци са се наранявали в техните битки. Но ние сме подготвени и искаме да поемем риска, защото сме ловци. Аз никога няма да се бия с тези слаби хора.”

Аз не можах да разбера какво казваше. В края на краищата, някой трябваше да се бие с нечии врагове. Не можех да разбера, че трябва да е по-гордо да се биеш с животните отколкото с хората. Но не можех да мисля подобни неща, защото моите очи бяха наложени на земята, която започна бавно да се мести. Първоначално бавно, после по-бързо и по-бързо докато не можех да различа никакви детайли.

Движението изведнъж спря. Видях пасище пред мен и в далечината беше края на гората с много високи дървета. Изведнъж се озовах сред дърветата. Въпреки, че не можех да видя нищо, знаех, че бях в гората и точно по средата на едно село. Можех да чуя гласовете на някои хора и чух някой да казва:

Не можем да бягаме завинаги. Колко пъти трябваше да бягаме? Много, много пъти! Такива зверове! Те идват и унищожават нашето село! И всеки път ние бягаме. Но не и този път! Този път ще стоим! Не може да продължи така завинаги.”

Можех да почувствам страха и напрежението. Те биха искали да избягат както са правели много пъти преди. Но този път бяха решили да се придържат към тяхното твърдо решение. Но всички бяха изпълнени със страх. Някои гласове казваха:

“Те ядат месо! Представете си! Месо! Освен това те строят големи огнища в прерията. Танцуват около огъня и се къпят в кръв. Но най-лошото остава: Те ядат месо. Самата мисъл за това! Накрая те ще изядат и нашето месо.”

Един глас, глас жена, която седеше в колибата си, повтаряше отново и отново: “Страх ме е. Ужасно ме страх. О колко ме е страх! Страхувам се, толкова се страхувам.”

Можех да почувствам нейното притеснение. Нейният страх ставаше все по-голям. Тя продължаваше да казва: “Страх ме е, страх ме е.”

Нейния страх започна да ме обвзема. Първоначално си помислих: “Защото се страхува толкова? Трябва да е истерична. Как за бога можеш да бъдеш толкова уплашен?!”

Но бях толкова погълнат все по-дълбоко от нейното чувство на пълен страх. Не можех да го изтърпя повече! Помислих си: “Иска ми се да спре да се притеснява сега.”

Беше крайно неприятно наистина. Изведнъж всичко спря и светлината ми каза:

“Ако те не бяха направили нищо, нищо нямаше да се случи. Вярно е, че щяха да дойдат същите. Но нищо нямаше да се случи. Но това ще доведе отново до мъртви хора!”

Той наблягаше на думите - мъртви хора - отново и отново. Почувствах голямо опасение от страна на светлината за големия брой мъртви хора, и аз попитах, “Отново?” защото бях на мнение, че гледах първите хора на Земята. Но светлината отговори:

“Десетки хиляди.”

Бях изумен от това и можех да почувствам как светлината страдаше от този огромен брой мъртви хора.

Не съм сигурен какво се случи после, но изведнъж чух гръмоносен, гневен глас, обвиняващ човечеството, включително и мен, за унищожаването на градината на Земята. Той извика:

“Направих ви, на вас човешките същества, красива градина и вие унищожихте всичко. Човешките същества са отрова за водата и въздуха. Те унищожават всичко. Първоначално ефекта от тяхното унищожение беше ограничен. Но стана все по-зле. Те унищожават всичко, до което се докоснат. Въпреки, че Човека постоянно търси други места, той има само едно място (Земята). Можете сами да видите. И ако продължат да унищожават всичко, те ще взривят цялата Земя накрая!”

Бях напълно объркан. След известно време светлината каза: “Кажи ми, че не знаеш как да информираш твоя свят.”

Аз отговорих: “Но ти току-що ми каза как да го направя!”

Но тя настоя като каза: “Сега ти си отново малко и невежо дете, което не знае как да го направи!”

И го попитах, като бях това малко и невежо дете, че не знам как да информирам моя свят. За моя най-голяма изненада, светлината отговори с ядосан и гневен глас:

“Ще знаеш как да го направиш, когато му дойде времето.”

Но не исках да я оставя завинаги. И я попитах дали можех да се върна след като кажа на моя свят и да остана с нея постоянно. Тя каза:

“Не, трябва да се върнеш и да живееш.”

Въпреки, че още не знаех пътя наобратно, този път няма съмнения. Ако Съществото от Светлина искаше да се върна и да живея, просто ще го направя. Нямаше значение вече как ще бъде направено. Светлината имаше абсолютна сила. Но все още не можех да разбера защо. Постоянно се молех:

“Защо? Защо не мога да се върна? Защо? Защо?” Защо? Защо не ми е разрешено да остана в твоята обич и топлина?”

Светлината ми отговори, че никой не може да остане постоянно с нея. Но аз не бях задоволен. Ако не беше възможно да остана с нея, със сигурност можех да се върна обратно и остана в този ярък свят, в който живееха тези две същества! Но светлината отговори: “Не, трябва да се върнеш и да живееш!”

Отговорих: “Но защо е позволено на тези две същества да останат?”

Светлината отговори, че дори тези две същества не могат да останат постоянно. Те са били в този свят само за да учат. Освен това, тя наблегна на значението на обичта и знанието. Искаше да бъда нейния ученик. Тя учителя, аз ученика. Но не виждах какво общо имаше обичта и учението с моето желание да остана в този ярък свят.

Трябваше, беше истина, да призная, че не обичах светлината, но със сигурност исках да науча всичко, но което тя искаше да ме научи.

Тогава светлината започна, за мое голямо съжаление, да се отдалечава обратно към небето, и не можех да почувствам присъствието й вече, защото лъча беше спрян. Изведнъж се почувствах студен и много мизерен.

Но едно от другите същества ми каза да гледам едно определено място много внимателно. Наистина те ме насърчаваха да не мърдам, ами да фиксирам очите си на това място. Направих това, което ми казаха и видях тази панорамна гледка. Много жива и забележима. Бях вцепенен. Картините от филма се движеха много бързо, показващи ми моя минал живот на Земята. Можех мигновено да разбера всичко, което ми беше показано.

(Не си спомням детайлите, защото това беше само експеримент, за да тестват способността ми, дали съм успял наистина да разбера какво гледах)

Съществата ме питаха няколко пъти, дали ясно разбирах какво ми се показва. Отговорих нетърпеливо: “Разбира се, разбира се!”

Бях леко подразнен от техните въпроси.

(Като комуникирах с тези същества, винаги използвах устата ми както го правех на Земята. Това не беше така, когато приказвах със Съществото от Светлина)

После Съществото от Светлина започна да ми показва моя минал живот отново, но този път наблегна на качеството на моята душа по време на моето съществуване на Земята. Като гледах моя живот за първи път, бях много щастлив да мога да видя моя предишен свят и мен си. Счетох това по-скоро за забавление отколкото за нещо друго. Вече не се чувствам мизерно.

Но втория път, предишните случки от моя живот на Земята ми бяха показани с наблягане на моята реакция в определени ситуации свързани с обичта или лоши нрави или дори омраза. Стана ми напълно ясно и знаех за какво да се оглеждам по време на втория преглед. Всичко започна отначало. Не можах да видя как се появих на Земята, защото само си бях насочил вниманието към любовта или омразата.

Отначало бях много доволен, че нищо не се случваше, на което да реагирам с любов или омраза. Тогава филмът се забърза, но все още нямаше нищо, за което да ми кажат, че съм отговорен. Бях достатъчно глупав да кажа триумфално: “Виждаш ли, няма нищо!”

Тогава видях сцена, в която моята сестра близначка и аз се карахме (Не можех да разбера причината за това), но знаех веднага колко грозно съм се държал. Казах на светлината:

“Но ти трябва да разбереш! Това е лошо, добре, но това е начина, по който хората се държат на Земята! Не можеш да ме обвиняваш за това!”

Великата светлина не ме обвиняваше за нищо, което бях направил на Земята.

Тогава ми бяха показани още няколко отвратителни сцени на Земята, в които се държах лошо. Но все още си имах извинения. Тогава мисля, че великата светлина стана малко нетърпелива с моята глупост, без съмнение.

Изведнъж филмът се ускори до така степен, че не можех да различа никакви картини. После спря рязко и бях изправен пред ситуация, в която се държах крайно зле.

Моето държание беше извънредно подсилено, така че всеки лош аспект на моя характер се появи ясно пред мен. Бях ужасен! Едва вярвах, че този характер е моя! Най-накрая бях убеден! Такава душа никога не можеше да остане в този светъл свят! Нямах право! Бях напълно потресен и обезсърчен. Исках да се върна. Да, наистина нямаше друга възможност. Тогава видях светлината да изчезва в “Небето” и чух смях и думите: “И той наистина си мислеше, че може да остане!”

Тогава Съществото от Светлина си отиде. Едно от другите същества ме закара обратно на Земята. Не знам как. Само чух, докато бях обратно в тялото ми, щракащ звук като този, който се чува, когато сложите капак на върха на ламарина и ги закрепите със нещо. Когато отворих очите си, спомням си че започнах да плача: “Не искам да умра, не искам да умра и не искам да умра!”

Тогава се стегнах и се приближих до стълбището, чудех се дали има път наобратно и чух един глас да ми вика: “Поправи се!”

И друг глас каза: “Трябва да убиеш майка си!”

// бележка на Кевин Уилиамс: гласът е очевидно на злонамерена душа от празнотата

Тогава се качих по стълбите, по които скачах толкова щастливо. Можех да почувствах само леко подуване на върна на главата ми, което не беше особено болезнено.

// край на НДЕ-то на Гюнтер Вагнер

---

Повече за Гюнтер Вагнер:

Аз съм немец, неженен, роден през 1942. Веднага след моето преживяване, бях много обезпокоен и не можех да разбера какво ми се е случило. Просто не знаех какво да направя след това. Не можех да приказвам с никой за това.

Исках да се подчиня на Съществото от Светлина и да напиша научен доклад, но не можах. Просто не знаех как да процедирам. Тогава изведнъж чух един глас да ми казва, че трябва да науча друг език. Точка.

През нощта се чувствах много мизерно. Това продължи за около 2 седмици, когато една нощ Съществото от Светлина се завърна и каза, че трябва да забравя всичко. Но по-късно в моя живот ще се сблъскам с голяма мизерия.

Успокоен, обърнах се на другата страна и заспах. Когато се събудих на следващата утрин, не можех да си спомня и една дума!

За следващите 25 години, живеех живота ми както исках да го живея. Станах алкохолик и се отписах от църквата. Не вярвах нито в Бог нито в друг свят. Но развих желанието ми да уча Английски.

Голямата промяна настъпи през 1980, малко преди Коледа. По телевизията имаше предаване за НДЕ-та и те приказваха за някаква светлина. Тогава изведнъж се сетих, че аз също бях видял такава светлина. Благодаря на Бога, че успях не можех да си спомня всичко наведнъж. Със сигурност щеше да ме убие!

Лично аз наричам това моето Сол/Йоан преживяване, защото то имаше подобен ефект върху мен. Сол е бил 3 дни сляп и е станал по-късно апостол и е станал войн срещу дявола в и около мен.

Позитивният ефект на всичко това беше, че веднага се отървах от алкохолния ми проблем. Негативните последици бяха три опита за самоубийство през 1981. (Третият беше почти успешен).

Като след-ефект от алкохолизма, развих херния на стомаха ми през 1986, когато се разминах на сантиметър с гроба. Те ми изкарах целия стомах плюс други органи. Между другото, нямах рак. Съществото от Светлина беше право в крайна сметка.

През 1980/1981 не можех да напиша моето преживяване на немски и дори днес не съществува немски превод, защото все още нямам вътрешното одобрение от Съществото от Светлина, което е нашия Господ Исус Христос.

Освен това, по-трудно ми е да преведа моята история на немски, защото спомена от преживяването ми е напълно на английски и имам проблем с намирането на правилните немски термини (никога не съм бил добър в превода така или иначе).

---

Интервю:

Въпрос: Ти си бил на около 11 години по онова време. Възрастта и мирогледа имат влияния върху НДЕ-то преживяно от личностите. Мислиш ли, че Съществото от Светлина се държало с теб като с дете?

Вагнер: Не, не мисля. То ясно искаше да приказва с мен както мъж с мъж. В края на моя доклад то казва и цитирам.

След известно време светлината каза: “Кажи ми, че не знаеш как да информираш твоя свят.”
Аз отговорих: “Но ти току-що ми каза как да го направя!”
Но тя настоя като каза: “Сега ти си отново малко и невежо дете, което не знае как да го направи!”
И го попитах, като бях това малко и невежо дете, че не знам как да информирам моя свят.

Въпрос: Толкова съдеща светлина, наблягаща на битки, казваща да убиеш майка си. Как се почувства от това?

Вагнер: Със сигурност, нямаше глас само в края на преживяването, но също и в началото.
Няма само добри момчета в този духовен свят. Библията ги нарича демони, дяволи, зли същества, змии, дракони и т.н. и на Земята ние сме постоянно обиколени от тях - понякога хората биват обсебени от тях.
Боря се с тези зли духове от 1980 и това ще продължи докато умра, т.е. докато напусна моето тяло завинаги.
Например, злите гласове ми казаха веднъж, че ще ме убият. Те мразят Исус Христос и всеки човек, който го е избрал. Мога да удостоверя това. Точно след моето НДЕ/ОБЕ обаче, нямах си и идея, на кой беше този глас или от къде идваше.

Въпрос: Как се чувстваш от това?

Вагнер: Ами, въпреки всичко, което се случи, не искам да изпускам нито едно събитие от моя живот. От Коледата през 1980 успях да създам лична връзка със Съществото от Светлина чрез вътрешни борби, видения и слухове и сега съм в състояние да разкрия публично моето преживяване.

Въпрос: Харесваше ли майка си?

Вагнер: Да. Не я убих. Тя умря мирно на 92 години през 1994.

Въпрос: Има аспекти от ада и от рая към това, и добри и лоши. Как си обясняваш обичащите части и не толкова обичащите части, начина, по който са се отнасяли с теб, какво ти беше казано? Много ми е любопитно да знам след това.

Вагнер: След 1980 претърпях много изкушения и затова се научих на повече неща отколкото целия ми престой в другия свят. Може също да се каже, че чрез тези изкушения привлякох Господ Бог Исус Христос да се появи на Земята. Моля не ме разбирайте грешно тук. Обичащите части идват определено от нашия Господ Исус Христос, който е Бог. Терминът Бог включва безкрайност, вечност, всемогъщество, въздесъщност, всезнание и т.н. Но никой не знае какво означават тези думи. Затова повечето евреи не споменават името Бог.

Но това не е така с името Исус Христос. Той е Бог във форма, видим Бог, реален човек, в който живее пълнотата на Божеството (според Йоан). Исус Христос е обикновен човек и всички други човешки същества са направени по Негова картина. (Той е оригинала, ние сме копия, така да се каже). Неговия баща е Божествена Любов и Той е Божествено Знание и Неговата воля е Светия Дух. Тези три правят един Бог в Исус Христос.

През 1996, Той ме накара да разбера, какво наистина означава, когато кажеш, че си се молил на Бог, именно нищо. Много неприятно преживяване наистина, всъщност едно най-лошите ми преживявания, които съм имал по това отношение. (Ужасно, ужасяващо, мъчително).

Не толкова обичащите части произлизат от злобни духове. Не знам дали сте изпитвали тяхното злобно и клеветническо държание. Тяхната омраза е неописуема.

Те са били преди физически човешки същества. Но те са обичали и обичат да правят зло и без обич никой не може да съществува. Нашият Господ Исус Христос има силата да ги унищожи, но без съмнение, Той няма да направи това, защото те имат свободна воля и тяхната любов. Любовта е това, което представлява човека.

Съществото от Светлина (нашия Господ Исус Христос) е моя господар и аз съм Неговия слуга, и Той ми каза това в моето НДЕ/ОБЕ. Всъщност аз не се боря срещу тези зли същества, Той го прави. Той ми каза в Неговата “лекция” за важността на любовта и учението. Казах моя доклад и цитирам:

“Освен това, той наблегна на значението на обичта и знанието.”

В самото това изречение е скрито повече, от това което могат да кажат думите и така е и със цялото преживяване. През Януари 1987 например, Той ме научи:

“Аз съм нищо. Не мога да направя нищо. Нямам нищо. Аз съм мъртъв. Аз съм това, което съм чрез Господа Исус Христос. Мога да направя това, което мога да направя чрез Господа Исус Христос. Имам това, което имам чрез Господа Исус Христос. Аз съм жив.”

През Април последната година Той ми се яви лично (въпреки, че не го видях) и запали сърцето и гърдите ми. Но това е друга история. И така нататък.

Въпрос: Как беше след инцидента?

Вагнер: Моля вижте горе.

Въпрос: Бил си само 11 годишен. Тялото ти беше ли различно по някакъв начин? Твоите способности или възприятия били ли са различни по някакъв начин? Как си се чувствал отвътре? Как беше училището след това? Почувствал ли си се различно в твоето семейство?

Вагнер: Забравих моето НДЕ и водех нормален живот. Нямах специални чувства, случки или каквото и да е.

Въпрос: С твоята сестра близнак?

Вагнер: Тя не знае нищо за това. Никой от моето семейство не знае за моето преживяване, дори моите колеги.

Въпрос: Трябва да си усетил годините на войната и какво се е случило с Германия и с Нацистите.

Вагнер: Не, не съм. Бях роден през 1942, войната свърши през 1945. Имах щастливо детство. Нямахме много за ядене, но никога не умирахме от глад. Моя роден град не беше нападан и остана непокътнат.

Въпрос: Повлия ли ти твоето преживяване на 11 години по начина, по който виждаш, усещаш, относно това, което се случва около теб?

Вагнер: Не, не повлия. Просто не разбирах какво се беше случило с мен и продължавах да си мисля за него.

Въпрос: Предполагаш ли, че твоето преживяване те е подготвяло за войната?

Вагнер: Не. Тогава бях още бебе.

Въпрос: Предполагаш ли, че Съществото от Светлина е било толкова лошо и е приказвало толкова много за борба, защото така е бил света около теб по онова време?

Вагнер: Не. Освен това нашия свят е все още пълен с борба. (Съществото от Светлина никога не е лошо, никога.)

Въпрос: Това преживяване подготви ли те за войната и за след войната, как ти се е отразило като младеж и през какво е трябвало да преминеш?

Вагнер: Не. Забравих всичко.

Въпрос: Вярвам, че си имал преживяване близко до смъртта, а не само извън тялото.

Вагнер: Така е.

Въпрос: Открил съм, че с повечето детски изживявания на състояние близки до смъртта, трябва да минат около 20 или 30, или дори 40 години, преди хората да разберат какво се е случило с тях и да интегрират тяхното преживяване.

Вагнер: Това е наистина така.

Въпрос: Много се обръщат към алкохола до 5 или 8 години след тяхното преживяване.

Вагнер: Прав сте наистина. Обърнах се към алкохола, когато бях на около 20 години. Между другото, имам три ОБЕ-та (преживявания извън тялото), първото по време на раждане, второто когато бях около четири години, третото когато бях на 11 или 12 години. През 1980/1981 докато си спомням моето преживяване, си спомних и тези две други преживявания, които влошиха още повече нещата.

Въпрос: Подозирам, че има още относно вашата история.

Вагнер: Със сигурност сте прав.

Оригинален Линк

Преди 35 години Джейни Смит е била в болница в процес на раждане на нейното второ бебе. Тогава тя умира и преживява НДЕ (тук може да го гледате на видео).

---

Екстази от Бог

Бях тотално съзнаваща. Бях в тъмнината. Не можех да видя нищо. Мислех си, “Това не трябваше да е така. Не се предполага, че трябва да знам каквото и да е, а знаех. Какво се случи?”

В този момент почувствах нещо да напуска тялото ми. То профуча. Отиде нагоре през върха на главата ми. Можех да го почувствам и да го чуя. Беше слабо профучаване. В този момент се озовах в един вид сива мъгла. Знаех, че съм мъртва.

Споменът от това преживяване е запазен в моята душа. Когато се озовах да стоя в тази мъгла с разбирането, че съм мъртва, спомням си, че се чувствах толкова радостна и толкова развълнувана, защото знаех, че въпреки че бях както казваме “мъртва”, бях много жива. Много оживена. Бях тотално съзнаваща. Започнах да разливам тези чувства на благодарност. Не го правех устно, но изглежда, че самата моя същност казваше, “Благодаря ти, благодаря ти, Боже, че го направи така, че да съм безсмъртна. Не бях унищожена.”

Изливах огромна благодарност и радост и както това ставаше във мен, тази бяла светлина започна да филтрира моето съзнание. Дойде в мен. Сякаш аз излязох в нея. Разширих се в нея, когато тя дойде в моето поле на съзнание. Не чувствах нищо друго освен тази брилянтна бяла светлина. Светлината носеше със себе си най-невероятното чувство на тотална обич, тотална сигурност, тотална закрила. Просто бях обгърната от нея. Спомням си, че се чувствах прегърната от нея. Тя беше толкова динамична, беше почти очевидна.

Като съществувах в тази бяла светлина, в тази невероятна любов, започнах да ставам възторжена. Възторгът растеше. Блаженството растеше. Моето съзнание се разширяваше с цялото му блаженство. Изведнъж дойдоха в полето на съзнанието ми всичките знания, бяха като блок от знания, който просто дойде и се настани в мен. Знам, какво е необходимо, за да се кажат няколко изречения, но не дойде в няколко изречения - дойде всичко като едно голямо парче. Това, което знаех е, че съм безсмъртна, че бях вечна, че бях неразрушима, че винаги съм била, че винаги ще бъда и че по никакъв начин няма да бъда загубена.

Не беше възможно за мен да попадна в някаква дупка някъде във вселената и никога да не бъда чута отново. Просто знаех, че съм напълно спасена и че винаги ще бъда завинаги.

Когато научих този блок от знания, влезна друг блок от знания. Цяла област от знания влезна в моето същество и това, което разбрах беше, че вселената се движи по перфектен план. Знаех, че плана е перфектен. Всичко, което си мислим, че е трудно за разбиране, нечестно, жестоко или каквото и да е, това всичко нямаше значение. Знам че това е много трудно, но това разбрах. Разбрах го. Схванах го по такъв начин, че когато се върнах от преживяването ми, наистина не можех да го схвана. Разбрах, че всички неща, за които се притесняваме, за които ни е грижа, наистина не трябва да се притесняваме за тях. Има перфектен план и планът работи сам по себе си благодарение на своята перфектност.

Тогава просто си спомням, че станах по-блажена, по-радостна, по-екстатична. Просто се пълнех и пълнех с тази светлина и любовта, която беше в светлината. Движенията на тази светлина не бяха изобщо статични. Бяха толкова подвижни и толкова пълни с любов, радост и знание. Като го приемете в себе си или то като влезе във вас и вие го получите, вашето ниво на екстаз просто става огромно.

Знаех, че загубих всяко чувство за тялото ми. Беше само моето съзнание, един вид чисто и свободно летейки и изобщо не мислех по време на тази част от преживяването. Нямах мисли. Бях приемателна станция. Просто чувствах, поглъщах и приемах и не мислех изобщо. Стигнах до положението на възторга, когато изведнъж си помислих, моята първа мисъл.

“Чудя се колко още от това мога да издържа преди да се разбия?”

С тази мисъл светлината започна да отслабва. И вселената не ни позволи да се разбием. Не можем да приемем повече от това блаженство и радост, от колкото ни е възможно да изтърпим в даден момент.

Красивата ливада:

Светлината като започна да отслабва, възторга, който бях натрупала също започна да се изгубва. За няколко секунди не можех да си спомня какво ставаше. Спомням си, че си мислех, “Не знам как се озовах тук. Не мога да си спомня какво ставаше.” Не знаех дали бях в тази светлина за една минута през деня или за хиляди години. Мисля, че силата на цялата тази енергия просто създаде в мен състояние на амнезия за няколко секунди. Но на това не му беше позволено да продължи много дълго.

След секунда или две, се озовах в една абсолютно красива зелена ливада. Тогава знаех какво се случва. Отново знаех, коя съм, че съм умряла. Периодът ми на амнезия свърши.

Стоях там в тази великолепна ливада и си спомням, че светлината там беше различна от светлината на Земята. През нея не беше тази брилянтна бяла светлина, в която бях, беше по-красива светлина. Имаше позлатеност на тази светлина. Спомням си, че небето беше много синъо. Не си спомням да съм видяла слънцето. Цветовете бяха необикновени. Зеленото на ливадата беше фантастично. Цветята разцъфваха навсякъде наоколо и имаха цветове, които преди не бях виждала. Осъзнах много добре, че никога преди не съм виждала тези цветове и бях много развълнувана от това.

Мислех, че съм видяла всички цветове. Бях ужасно развълнувана от красотата, която беше невероятна. В допълнение към цветовете, можех да виждам мека светлина във всяко едно живо нещо. Не беше светлина, която се отразяваше от външната част от някой източник, ами идваше от центъра на растението. Просто тази красива, мека светлина. Мисля, че виждах живота във вътрешността на всичко.

Като свърших да гледам тази изящна красота, започнах да вървя. Направих само няколко крачки и видях, че отпред имаше едно възвишение, едно малко възвишение. Имаше може би около 18-20 човека, които стояха на възвишението. Те бяха облечени във широки горни дрехи (robes), много прости, предполагам че бяха гръцки вид дрехи. Те също бяха във всички тези красиви цветове. Имаше мъже и жени - повече мъже отколкото жени, не знам защо. Помислих си малко за това, но имаше и мъже и жени там. Никой не познавах, но нямах близки връзки с другата страна и затова не беше изненадващо, че никой не познавах.

Почувствах, “О, искам да приказвам с тях.” Сякаш веднага бях там на възвишението. Не знам дали успях просто лесно да се плъзна до там или дали трябваше само да си помисля, че искам да съм там и да бъда там. Това, което си спомням беше, че не трябваше да изкачвам хълма. Не направих никакво усилие.

Моментът на истина:

Като се озовах на върха на хълма, видях над хоризонта и точно малко под хоризонта, имаше един град. Осъзнах после по някакъв начин, че това беше повече от град, че това, което виждах, всъщност представляваше един свят. Чудех се, “От това ли е произлязъл света или там ще отивам?” Никога не можах да разбера, защото точно в този момент, 3 или 4 от мъжете, които бяха в групата от хора на върха на хълма, дойдоха при мен и се запознахме.

Казах им, “Не знам какво се случи. Осъзнавам, че съм мъртва. Знам какво става.”

Един от мъжете от групата проведе целия разговор с мен. Той беше доста дълъг, по-дълъг от останалите. Спомням си, че горната дреха, която носеше, беше лилава. Имаше бял бретон, който минаваше около главата му. Върха на главата му беше без коса. Имаше абсолютно чудно лице. Беше много благороден, много мил и имаше такова, което бихме помислили за много духовно лице. Имаше също доста авторитет и чувствах, че приказвах с някой, на който можех да се доверя напълно.

Като му казах, “Знам какво става. Знам, че съм умряла,” той каза, “Да, така е, но не можеш да останеш тук. Все още не ти е времето да бъдеш тук.”

Трябва да ви кажа, че докато приказвахме, не мърдахме устите си. Спомням си, че само трябваше да имам сигнала, който съдържаше нещата, които искам да кажа и той веднага щеше да разбере това и да ми отговори. Въпреки, че той не си мърдаше устата, той ми приказваше, можех да чуя звука на неговия глас в моето вътрешно ухо. Знаех, как звучеше. Беше придаване на мисли, все пак можех да чуя как звучеше. За дълго, дълго време можех да си спомням звука на неговия глас.

Казах му отново, “Всичко, което ми се случи след като починах е толкова красиво. Всичко е толкова перфектно. Какво ще кажеш за греховете?”

Той каза, “Няма грехове, не и по начина, по който мислите за тях на Земята. Единственото нещо, което има значение тук е какво мислиш.”

Тогава той ме попита. “Какво има в сърцето ти?”

Тогава по един неописуем начин, който не разбрах изобщо, можех да погледна дълбоко в мен, наистина в самото ядро на моята същност. Видях че там имаше любов, нищо друго. Моята основа беше перфектна любов, обичаща перфектност. Имах пълна обич и приемане на всичко. Видях моята собствена благост, нежност, невинност. Просто бях перфектна и обичаща.

Казах му, “Разбира се!” Чувствах, че се свързвах със знание, която знаех преди. Чудех се как за Бога съм забравила нещо толкова важно. Знаела съм го.

Казах, “Можеш ли да ми кажеш за какво е всичко това - целия свят - всичко?”

Той каза, “Да.”

Каза ми най-много три изречения. Беше толкова просто. Разбрах го от раз. Разбрах напълно какво ми каза. Спомням си, че му казах, “Разбира се!” Тогава дойде отново чувството на свързване със знание, което преди съм имала. Чудех се, как за Бога съм забравила това.

Казах му, “Понеже няма да мога да остана, има толкова хора, на които искам да споделя това. Може ли да взема всичко това със мен?”

Той каза, “Можеш да вземеш отговора на първия въпрос, този за греховете. Но отговора на втория няма да можеш да си го спомниш.”

После имаше огромен удар в главата ми. Беше силен, беше бърз и беше крайно дразнещ. Продължи няколко секунди - висок удар, удар, удар, удар. Тогава това свърши и имах нещо като електронна щракалка в ухото ми. Няма да забравя звука на тази щракалка, защото си спомням, че звучеше почти като на касетофон. Когато щракалката щракна, се върнах обратно и отворих очи. Докторът ми стоеше над мен и правеше нещо, което беше извънредно неудобно.

След това преживяване, никога не можах да си спомня конкретните две или три изречения, които ми бяха казани. Опитвах се и се опитвах с години след това преживяване да положа конкретни усилия да се опитам, най-вече когато си лягах в леглото през нощта, когато лежах в това незаспало положение. И никога не успях. Най-накрая просто престанах да се опитвам.

Но мисля, че знам какво ми беше казал, въпреки че не можех да си спомня точните изречения. Знаех, че е свързано с любовта. Вярвам, че имаше връзка с това, което можех да видя, когато ме попита, “Какво има в сърцето ти?” Погледнах в мен и видях, че бях перфектна любов.

Сега това не се отнася само за мен. Отнася се за всички човешки същества. Това е какви сме ние. Това е нашата основа. Тази любов, тази перфектност, тази Божественост. Вярвам, че това, за което става въпрос е, че света ще продължи да се променя и ние ще имаме всички тези изживявания и това ще продължи занапред и завинаги. Като извадим това до нашето съзнание и го оставим да остане там за всичкото време, нашата връзка с Бог ще бъде там, а не някъде в нашето подсъзнание. Ще усещаме съзнателно кои сме през цялото време. Мисля, че това представлява пътешествието.

Оригинален Линк

Родена във Франция и обучавана като медицинска сестра, Жоазиан Антонете има преживяване близко до смъртта през 1966, когато осъзнава своите възможност за “комуникиране с другата страна”. Около 30 години, тя е работела с мъртви и живи, в болници като свещеник, в университети като учител, като духовен съветник, лечител и водач на ритуали. Нейното разбиране за живеенето, умирането и духовните измерения е докоснало много хора. Следното е извадка от нейната книга “Шепоти на душата”.

---

Измерението на неспокойните духове

Моето преживяване близко до смъртта разтресе моя свят. Накара ме, да си припомня духовното и други измерения на живота, които съм знаела като дете, но съм забравила, за да мога да се приспособя към обществото. Чувствах тласъците на линейката, докато бързаше през тъмните улици на Марсейле към болницата. Двадесет и четири часа бяха минали от моя таен аборт с един feuseuse d’anges, “творец на ангели”. Абортът е нелегален във Франция сега и много жени умират поради нехигиеничните обстоятелства на процедурата. Аз съм само двадесет и четири годишна, млада сестра. Умирам ли? Извън мен ли съм наблюдавайки? Виждам тялото ми и то е болка. Гледам краката ми, те са бледи и безжизнени. Краката ми не могат да се мърдат. Моето лице е бяло и изпито.

Гледах как стените на линейката се загубваха. Виждам светлините на града да се насочват към мен. Мога да видя звездите! Какво правя токова високо? Защо всичко изглежда толкова малко изведнъж?

Спомени минават пред очите ми като на филм.

(Тя моментално се завръща в тялото си)

Виждам хора от семейството на края на моето легло през мъгла. Изведнъж те изчезват. От където те стояха, виждам лица да бързат към мен с невероятна скорост. Движеха се бързо към моето лице, разширяваха се и след това изчезваха. Лице след лице се отмиваха в мен! Бях ужасена. Политам. Не мога да затворя очите си.

Кои са тези хора? Някои ги разпознавам като хора, които знам че са умрели. Други не ги разпознавам.

“Отдръпнете се! Къде е моето семейство?”

Сега цялата стая се изпълни със духове! Те се надвиснаха върху мен и ме гледаха в очите. Опитах се да ги изпъдя. Борих се с тях. Преживяването изглежда продължаваше завинаги. Това са духовете, които са неспокойни. Техните лица са усукани с болка. Изглеждат загубени. Страховито е да ги видиш да идват и да си отиват от леглото ми. И сега духове с лъщящи лица се приближиха до мен. Те излъчваха нежна силна светлина, напомняйки ми на картините на красиви ангели, които толкова обичах. Почувствах се нахранена и обичана от тях и те ме обвиха с тяхното излъчване. Тези същества бяха направени от светлина и въпреки, че тяхната яркост е интензивна, не бях ослепена. Огромна мила обич ме обгръщаше!

Сега съм пълна със същината на любов и милост. Тази магнетична сила изпълва всеки мой атом. Никога досега не бях изпитвала толкова дълбоко силата на любовта. Аз съм силата на любовта! Съединявайки се в личен танц, където всички граници изчезват, аз се почувствах едно с тези същества на милостта.

Никакви думи или звуци не бяха обменени и въпреки това комуникация се осъществяваше.

Силно присъствие ме увери, “Да, ти умираш от света на хората. Но за нас ти се раждаш. Не се страхувай. Ти винаги си била със нас, ние винаги сме били с теб. Ние те познаваме. Ти просто заспа по време на твоя живот на Земята и забрави коя си. Сега си спомняш.”

Това разкритие изпълни моето съзнание - разбира се, да! Аз съм от Съществата от Светлина и те са от мен! Каква е тази нова вълна от енергия? Започва като много нежна вибрация качваща се по дължината на тялото ми, от краката до върха на главата ми, но сега моето цяло аз вибрира. Чувам бръмчене. Става все по-силно и сега вибрацията и бръмченето стават едно.

Чувствам толкова прекрасно освобождаване! Свободна съм! Не мога да устоя на тази нова и прекрасна вълна от енергия разстилаща тялото ми нагоре. Сега съм на тавана на болничната стая и гледам надолу! Всичко изглежда толкова малко. Виждам леглото ми, тялото ми изглежда малко и безцветно, хората около леглото са мънички. Изумителна скръб и печал изпълват стаята и все пак аз се чувствам напълно отделена от сцената под мен. Носех се по-наблизко и погледнах странната форма лежаща на леглото. Почувствах милост, която не мога да опиша с думи. Разбрах всичко, но нямах чувство на връзка с някой. Погледнах всеки човек, който стоеше до леглото и почувствах огромна любов.

Искам да им кажа, “Аз съм добре. Не трябва да се притеснявате. Аз съм добре. Погледнете ме! Аз съм добре!”

Аз съм любов, аз съм разбиране, аз съм милост!

Моето присъствие изпълни стаята. И сега чувствам моето присъствие във всяка стая на болницата. Дори най-малкото пространство в болницата е изпълнено с моето това присъствие, което съм аз. Чувствам себе си извън болницата, над града, горе обикаляща Земята. Сливам се с вселената. Аз съм навсякъде едновременно. Виждам пулсираща светлина навсякъде. Такова обичащо присъствие ме обгръща!

Чух глас да казва, “Живота е ценен дар: да обичаме, да се грижим, да споделяме.”

Виждам свят от тъмнина:

Въпроси бързо ми минават през съзнанието: Защо има толкова много болка по света? Защо хората са с различни цветове? Защото с различни породи? Защо с различни езици?

Появи ми се видение. Виждам нашия свят от гледната точка на звезда или друга планета. Земята изглежда като сфера разделена наполовина. Повърхността на планетата е плоска и безцветна. Почвата е гола. Няма живо растение на Земята. Клоновете на дърветата са голи. Няма плодове, няма цветя, няма листа. Безплодните хълмове са скрити зад едно сиво було. Безмилостен свят е, където никой не се радва на изгряването на слънцето и никой не знае кога идва нощта. Голи като фантоми хора стоят на това което изглежда сцена. Всички актъори са кукли, анимирани от невидима сила. Те се движат в унисон и спират всички заедно.

На едната страна на полусферата, слънцето се опитва да блести над сцената, но никой не го забелязва и не издава звук. Дори птичките на мъртвите дървета са тихи и неподвижни. Другата страна на полусферата е в тъмнина. Гледам как тази тъмнина расте с ужасна скорост и покрива цялата планета. Никой не забелязва. Сега тъмнината покрива слънцето и сега покрива всички ярки планети във вселената.

“Това е света в липсата на светлина, любов и свободна воля,” каза гласа. “Изборите на хората създават света, който току-що видя.”

С тези думи кошмарния свят започна да изчезва и беше заменен от другата половина на планетата - място с изпълнена с живот, поразителна красота. Усетих как земята, слънцето, луната, тъмнината, светлината, планетите и всички форми на живот - растения, скали, животни, хора - са взаимно свързани. Те са дошли от източника на светлина. Всичко е свързано с невидима мрежа и всяка нишка блести с великолепно излъчване. Всичко трепти със същата сияйност, величествена светлина с нямаща равна на себе си блясък.

“От светлината сме дошли и в светлината ще се върнем”, продължи гласът.

Сега осъзнах, че стоях по средата на двата свята. С това разбиране, картина на пътя, по който вървях се появи. Той е тесен и скалист. Имам чувството, че губя баланс. Изпълних се със страх, че ще падна в тъмната планета. Свободна воля! С това запомнено, погледнах към невидимия ми крак. Тесният път се измени в широк път. Тъмнината е заменена със светлина.

“Никога, никога не забравяй”. Чух гласът да казва.

Сливайки се със светлината, толкова съм обхваната от благодарност и изумена от любовта, която ме изпълва, че плача.

Изведнъж, времето и пространството са различни отново, и аз моментално осъзнавам тялото си.

Усещам, че прозореца от лявата страна на леглото ми е пълен с жива, силна светлина. Изглежда ме вика и ме дърпа към себе си като магнит. Чувам бръмчене отново и … фииу! Гледам през прозореца! Съединявам се със светлината! Аз съм светлината и светлината е мен.

“От светлината сме дошли и в светлината ще се върнем”, повтори гласът.

Какво щастие да се изкъпя в тази невероятна всичко-знаеща, всичко-обичаща …

Мога да пътувам през стените, таваните, пространството с удивителна скорост! Посещавам моя син, Филип, който е само на четири години.

Огромна сила ме движи. Аз съм безгранична, безформена, не се контролирам от моите емоции. Аз съм всичко. Всичко е мен!

Обратно съм в болничната стая. Мъгла идва от вратата срещу леглото ми, която грабва моето внимание. В средата на мъглата е същество с най-райската усмивка. Жан Пиер! Това е моя братовчед, Жан Пиер! Аз съм залята от радост. Като погледнах Жан Пиер болничната стая изчезна. Ние останахме във въздуха. Нямаше прозорци или врати, нямаше таван или под. Ярко излъчване напълни цялото пространство. Той бавно се доближи до леглото ми и се наведе да ме целуне. Почувствах влажността на устните му по лицето ми, тежестта на тялото му върху моето, нежното докосване на неговите ръце върху моите.

Жан Пиер е братът, който никога нямах. След дълга и болезнена борба с рак на белите дробове, той умря преди две години, когато беше само на двадесет и две. Все още съм опечалена от неговото почиване. Колко прекрасно да го видя отново! И какво е това? Той носи неговото карамелено яке. Това е яке е било обект на много дискусии. Той го обича. Аз го мразя.

“Как разбра, че съм тук?”

Моя въпрос е мисъл, все още неизказана с думи, когато Жан Пиер отговоря, “Ние знаем всичко за теб, и те приветстваме.”

Такова топло чувство на мир! Аз съм пълна, цяла! Свободна съм от болка и страх. Няма минало или бъдеше, всичко е! Няма нужда да приказвам за да бъда разбрана или за да комуникирам. Чувствам такова спокойствие, какво не съм имала досега. И радост на радостите: мога да летя! Лесно се завъртам и с огромна скорост ускорявам около моя братовчед по закачлив начин, изразявайки максимална радост, че той е с мен. Всичко е по начина, по който трябва да е. Никога не се бях почувствала толкова чиста, толкова пълна и толкова обичана. Поглеждам към мен: аз съм цяла и излекувана! Мога да си общувам и играя с Жан Пиер с моята естествена жизненост. Подобни Същества от Светлината също са тук. Потопявам се в тяхното обичащо присъствие. Сякаш те ме защитават и ме носят. Ние всички сме взаимно свързани. Почивам си в безвременна радост. Какво славно чувство! Искам да бъда тук завинаги. Жан Пиер ме поглежда сега, когато другите същества започват да се отдалечават. Неговите тъмни очи са изпълнени с огромна нежност и чистота. Той се обръща да напусне с другите, а аз му се моля да ме вземе с него. Неговите очи се изпълват с тъга.

“Не сега”, отвръща той. “Има много, много работа за теб. Ще трябва да се върнеш и да им кажеш. Живота е ценен дар. Всеки момент е изпълнен с огромни възможности. Не си губи времето на Земята. Разпространи любовта и разбирането. Ние винаги ще бъдем с теб, напътствайки те, защитавайки те, чакайки времето, когато ще се съединим, когато твоята работа на земята свърши.”

Гледам как Жан Пиер изчезва в същата ярка светлина, от която беше влезнал. Светлината угасва също.

Стаята е празна сега. Моята скръб е силна. Започвам да плача от отчаяние и самота.

Изведнъж съм обратно в болницата в леглото. Напълно осъзнавам моите околности и моето физически състояния. Тръбите са имплантирани в тялото ми. Болката е поразителна. Моята тъга е силна. Толкова съм слаба и не мога да говоря. Загубих гласа си и докторите са обезпокоени от сълзите, които изчерпваха силата, от която се нуждаех за да възстановя. Исках само да плача! Моето тяло се чувстваше като костюм, който беше твърде тесен, стаята се ограничаваше, миризмата на болест нападаше чувствата ми, човешкото състояние ме натъжаваше.

“Жоазиан, ти се върна!” разпознах гласа на сестра ми. Видях нейния загрижен поглед. “Била си в кома за три дни. Не знаехме дали ще се върнеш обратно.”