Преживявания близки до смъртта

Оригинален Линк

Жулиет Найтингейл е минала през много преживявания близки до смъртта като последствие от живото-заплашваща болест, която е имала от дете. Едно от тях се случва през 70-те години докато се бори с рак на дебелото черво, което я кара да изгуби съзнание. Тези преживявания заедно с много други извън-тялото и духовно трансформиращи преживявания са имали дълбок и траен ефект върху нейния живот. Въпреки това отначало рядко е говорила за тях, защото е била грубо обиждана и неразбрана, когато го е правила. После се присъединява към Международната Асоциация за изследване на НДЕ-та (IANDS).

Въведение:

Преживяванията близко до смъртта (НДЕ) - от които съм имала няколко - предимно се случваха по време, когато НДЕ-тата рядко се документираха и малко се приказваше за тях. Беше нещо, което можех да споделя само с определени индивиди, които вече бяха духовно осъзнати, отворени … или поне отзивчиви. Все пак все още се случваше понякога някой да ме обвини, че съм имала халюцинации или че се нуждая от “психиатричен преглед”, защото все още невежеството/незнанието преобладаваше по това време.

Добрите новини са, че в последните години, не само се говори за НДЕ-тата, те се документират и са получили широк медиен интерес в телевизията и в печатната медия. Добър пример за това е, като виждам моето в статии в САЩ, Канада, Англия и Австралия в близкото минало … включително и рубрика, в която аз се появявах. Учените, физиците, психолозите, пасторите, мистиците и други, всички са се събрали заедно за да разберат по-задълбочено феномена НДЕ. То е нещо, което много хора, както и аз, са преживяли, много от нас са върнати обратно, за да споделят нашите преживявания с другите. С пълно право, някой ще се чуди защо толкова много от нас са се завърнали … докато другите остават на Другата Страна. Това се дължи предимно на факта, че ние се нуждаехме да завършим и изпълним нещо важно в нашите животи … както и да почетем специална мисия да помогнем на човечеството най-накрая да стигне до осъзнаването, че наистина няма смърт. Ние просто “се придвижваме нататък” и продължаваме да се развиваме по нашето пътешествие към Светлината.

Понеже хората винаги питат, “Какво се случва?” и “Как е?” ще се опитам да обясня какво се случи с мен, за да ме доведе то едно от моите НДЕ-та … както и какво преживях на Другата Страна. Моля извинете ме, ако това не пасва в кратка хронологична последователност, понеже няма такова нещо като линейно време на Другата Страна. Всичко се изживява в настоящето - включително минало и бъдеще.

В това тук, ще се опитам да обясня и да уловя моето преживяване на Другата Страна и как то ми повлия. Скромно ще се опитам намеря подходящите думи, с които да опиша това най-възвишено преживяване, която имаше дълбок ефект върху мен … и промени живота ми завинаги.

---

Преживяването:

В средата на 70-те години се разправях с неизличим рак, рак на дебелото черво, когато моя живот отслабваше. Бях принудена да лежа през повечето време, но можех понякога да стоя изправена за малко време. Понеже съм съзерцателна, винаги слушах и наблюдавах - поемайки неща и опитвайки се да разбера дълбоката мъдрост зад това какво ми се случваше и накъде отиваше всичко това. Като резултат от това, станах по-уединена и откъсната … като се оглеждах всичко около мен започна да се променя. Твърдата материя стана по-прозрачна и повече като течност, цветовете станаха по-живи и трептящи, звукът беше по-ясен и остър … и т.н. Вече не можех да разбера нещо написано на хартия, защото то не означаваше нищо за мен в моето променено състояние на съзнанието. Беше като че ли се опитвам да чета и разбера чужд език! Вече бях напуснала по-голямата част от триизмерната област … и моето съзнание обгърна тези неща.

Влизах в това, което по-късно нарекох сцена на “здрача”. В това състояние, всичко беше променено. Стигнах до точката, където моето съзнание минаваше от една област в другата - ставайки по-осъзнаваща други реалности в други измерения. Виждах и възприемах неща и други същества многопространствено - въпреки това, бях все още нещо като съзнаваща физическото ниво. Тогава осъзнах, че това е това, през което много умиращи хора преминават … (като тези в болниците, частни клиники или други), докато един наблюдател би си помислил, че те халюционират или виждат някой или нещо, което “наистина не е там”. Действително, това е състояние, в което някой като мен преживява други пространства едновременно, докато е все още във физическото, защото реално ние сме многопространствени същества.

Най-накрая изпаднах в кома на втория ден на Коледа, 26. Декември, и иронично обявена за “мъртва” на моя рожден ден, 2. Февруари! (Сега имам два акта за раждане!) Докато други виждаха, че съм в кома - която продължи около пет седмици - имах напълно различно преживяване! Някой ще погледне моето тяло и ще си помисли, че съм в безсъзнание … заспала … неосъзнаваща какво се случва … или каквото и да е. Все пак бях много дълбоко осъзнаваща, защото наистина ние никога не спим, само нашите тела спат. Ние сме винаги съзнаващи … и активни … на едно ниво на съзнание или друго. Просто факта, че сънуваме докато спим е знак, че нашето съзнание е било винаги активно. И наистина нашите тела се нуждаят от почивка, за да можем да се влеем в … и преживеем други аспекти на нашето съзнание и същество.

Най-добрия начин да опиша преминаването от да бъдеш “жив” на физическото поле и минаването на Другата Страна е като преминаване от една “стая” в друга. Вие не преставате да бъдете или да губите съзнание, вашето съзнание просто се премества от една позиция в друга. Преживяването се променя, твоите възгледи се променят, твоите чувства се променят. И чувствата, които съм изпитала бяха дълбоки за мен и определено те станаха тази част, която надминаваше всякакво разбиране …

Моето преминаване беше постепенно като следствие на неизлечима болест - не беше внезапно, случило се от произшествия, сърдечни пристъпи и т.н. Усетих “Същество от Светлина” да ме прегръща. Всичко беше зашеметяващо красиво - толкова трептящо и светещо … и беше пълно с живот - да, живот! - по начин, по който не може да се види или преживее на физическото поле. Бях тотално и напълно обгърната от Божествена Любов. Беше безусловна любов … най-истинското значение на думата. Бях в постоянна връзка с тази Светлина и винаги чувствах нейното обичливо присъствие с мен през цялото време. Постепенно нямах чувство на страх или подобно … и никога не бях сама. Това беше специална възможност да преживея да съм едно със Всичко - никога отделена … и никога загубена.

Цветовете бяха толкова красиви - гледах Светлинния вихър навсякъде около мен, пулсиращ и танцуващ … издаващ профучаващи звуци … е беше толкова игрив на моменти … след това много сериозен в други моменти. Много неща приемаха формата на светещо сияние - един вид мек цвят на праскова. Всичко беше толкова изпълнено с живот - дори когато видях дълбокия космос! Постоянно бях в състояние на изумение … Имаше винаги красиви неща около мен - помагащи ми … напътстващи ме … успокояващи ме … и също изсипващи любов към мен. Никога не бях сама.

Едно от първите неща, които си спомням че преживях, беше прегледа на живота, който включваше всичко, което съм изживяла във физическото въплъщение до този момент. Беше като в кино - гледайки филм за моя живот и всичко ставаше едновременно. Мисля, че повечето НДЕ-ри (хората преживели НДЕ) ще се съгласят, че прегледа на живота е един от най-трудните аспекти на НДЕ-то. Да видиш целия ти живот пред теб - с всяка мисъл, дума, действие и т.н. - може да бъде доста обезпокоително. Все пак, това което се случи бе, че никой не ме съдеше. Само чувствах постоянно прегръщане на божествената любов от Съществото от Светлина, което беше винаги с мен. Това, което тогава осъзнах е, че ние сами се съдим! Нямаше “Той-Бог” да стой на трона и да хвърля обвинения към мен, (не че очаквах да видя такова същество). Никога не съм се съгласявала с такива религиозни митове. Явно бях единствената, която се чувстваше неудобно и най-критично към мен. Все пак, като казвам това, също осъзнах, че не идвах от изгодната позиция на “егоистичното Аз”, ами от моята душа, която беше много по-отделена и не чувствах да съм емоционална заредена, и т.н. Вече не се идентифицирах с моята личността от физическото Аз. Затова, това което почувствах беше много различно - идващо от напълно друга перспектива на самата душа … или моята истинска идентичност.

Въпреки, че не бях във физическото тяло, имах форма - един вид тяло. Най-добрия начин да го опиша е, че се чувствах като мехур, летейки и движейки се без усилия - понякога много бързо … или нежно носейки се наоколо. Почувствах се празна от вътре и толкова чиста - дори усещах бриз да духа вътре в мен. Не чувствах глад, жажда, умора или болка. Такива неща изобщо не ми идваха на ум! Уви, бях чисто съзнание, въплътено в светлина и неземна форма, разхождайки се наоколо … или стоейки спокойно и наблюдавайки умишлено … и винаги в състояние на страхопочитание. Беше такова възхитително чувство, докато изпитвах такова успокоение и дълбоко чувство на мир и постоянно доверие. Също не изпитах слепота, (както с физическите очи, които са законно слепи), и какво чувство на страхопочитание и учудване е да можех да виждаш!

В този момент все едно бях на разходка, посещавайки и наблюдавайки различни места, същества и ситуации, някои много приятни и някои много болезнени. Най-добрия начин, по които мога да обясня тази “разходка” е като да бъда в кръгова ограда с прозорци, всяко стъкло разкриваше нещо различно … но когато се фокусирам на определено стъкло, веднага виждам стъклото в пълен размер (много прилича както “прозорец” на вашия компютърен монитор когато е на пълен размер (full screen)) и стоях неподвижна - просто гледах …

Едно стъкло разкри сцена, която някои ще интерпретират като “ада” или “чистилище”, където безхарактерни, сиво оцветени тела се движеха безцелно и пъшкаха. Очевидно страдаха и бяха в огромна агония и изпитваха силна болка. Видях тези души като наранени души - такива, които са извършили неописуеми варварщини по време на предишното им въплъщение. Използвах аналогията на душа, която е ретроградна/дегенерирала - много подобно на една планета да изглежда, че се движи на обратно. Преобладаващото чувство, което имах, докато наблюдавах тези души беше дълбоко съжаление (compassion) и копнеж да ги успокоя. Толкова много исках да ги видя успокоени от техните ужасни страдания. Но уви, колкото и болезнена да беше тази гледка, бях убедена, че тези души са тук само временно и че те също ще бъдат излекувани и ще се върнат обратно в посока напред и в края на краищата ще се завърнат в Светлината. Всички души, без изключение, накрая се завръщат в Светлината … според това, което ми беше разкрито.

Горната гледка ме доведе до една друга гледка, където видях образи на хора, които познавах от моя настоящ живот, очевидно тези все още инкарнирали във физическото поле, на моето виждане на тях от Другата Страна беше в сцена, която ще се състои в бъдещето. (Отново, всичко преживяно на Другата Страна е винаги в “Настоящето” - дори “минало” и “бъдеще”). Това бяха индивиди, които също бяха извършили жестокости в една форма или друга, индивиди, които сериозно са ме наранили, или хора, които обичах. Но гледката виждах, беше такава, че те бяха накарани да страдат … като резултат от това, което са направили, като може би кармичен резултат от техните решения и действия, и т.н. Отново почувствах дълбоко чувство на съжаление за тях … и се чувствах тъжна, че трябваше да изтърпят такова страдание, все пак осъзнах, че беше неизбежно. Никога не почувствах гняв или враждебност към тези индивиди … но исках само да ги видя да се излекуват … за да може и те да опознаят любовта.

Друга сцена, която си спомням беше тази, в която наблюдавах област, която се състоеше от вода. Гледах цялата й красота и величие и тя работеше заедно с живота. Тогава, преди да разбера, се озовах под водата и не се притеснявах за дишането! Движех се без усилия и се смесих с всичко, което гледах първоначално. Същото нещо се случи, когато се движех през космоса … и танцувах и се носех със всички райски тела и светлини. Имаше много време за игра и жужукане с всички светлинни същества движещи се около мен като комети. Това беше възможност да изпитам огромна радост и да се почувствам толкова светлинна/лека и напълно лишена от притеснения и страх. Можех да се движа без усилия … и да се адаптирам към всяка среда, в която бях в даден момент. Просто си помислях за нещо и то веднага се появяваше … или си помислях за някакво място и бях там! О какво чувство е да изпиташ такава сила, да бъда навсякъде, където исках да бъда и да създавам всичко, което исках … и да се чувствам толкова напълно свободна!

След като преживях “разходката”, приключенията и времето на игра и създаване, и т.н., нещата станаха по-сериозни … и отново общувах със Съществото от Светлина. Сега ме беше помолило да “помогна” или да “подпомогна” по някакъв начин … в създаването и определянето на изхода на определени събития, ситуации или дори неща, които касаеха другите! Аз? Малката Аз? Това е важна и сериозна отговорност. Почувствах се толкова почитана … и толкова скромна … да ме помолят да участвам в такъв подвиг … но какво ако се проваля да извърша моята част както трябваше, чудех се. Тогава бях уверена, че всичко ще протече по начина, по който трябва, дори ако не бях се справила с нещата, които исках. Изглежда, че смисъла на всичко това беше факта, че ние създаваме със Светлината … и ние сме също част от Светлината. По-нататък независимо какво се случва … Светлинния Източник винаги ще контролира … и ще го има, за да вижда през нещата … въпреки нашите недостатъците като души. Колко предвещаващо добро беше тогава, да разбера, че като души, ние всички сме част от цялото създание и взимаме участие в самия процес на създаване!

Самата мисъл, че са ме помолили да създавам със Светлината, ме накара да се чувствам истински специална и важна в по-голямата схема на нещата, но по никакъв начин от егоистична гледна точка. Както казах преди, почувствах се дълбоко скромна и сериозно чувство на отговорност за всяка мисъл и действие, което правех. Единствената мисъл ми беше, че исках да правя това, което е правилно. Беше много важно да съм обичаща и креативна … и никога да не наранявам по какъвто и да е начин … и това беше дар. В този момент осъзнах, колко тотално свързана бях с живота … чрез всички вселени … Аз съм. Почувствах се едно със Всичко - никога отделена, никога изоставена. Все още нямаше страх. Все още имаше само любов. Завинаги не можех да съм самотна … защото никога не бях самотна. Не беше възможно да съм самотна, защото живота е навсякъде, любовта е навсякъде … и това е нещото, което ме държеше и стоеше с мен.

Толкова много обичах това общуване със Светлината. Всичко беше комуникирано телепатично, дали със Светлина или други същества, приятели или хора, които обичаме. Нямаше значение. Винаги беше честно, отворено и реално … и винаги беше направено с любов. Няма такова нещо като “да се държим високомерно” и нямаше нужда да се крием на Другата Страна. Никой няма да ви нарани по никакъв начин, ни най-малко, защото го няма чувство на липса … или нужда да се “открадне” силата на някой или енергията. Вие работите като сте душа, не сте центрирани в его или личност. Добре е да осъзнаете, че ще имате всичко, от което се нуждаете, защото имате капацитета и силата да го създадете веднага!

Като започна да се променя настроението … почувствах сякаш имаше нещо сериозно, което щеше да ми се случи. Сега ми беше казано, че трябва да се върна в чуждия (физическия) свят, който съм оставила, че са имали нужда от мен там за нещо много специално и значително. Трябваше да се върна, за да споделя това, което ми се беше случило … и да кажа на другите, че живота е наистина вечен и че смъртта е илюзия. На лично ниво, ми беше казано, че трябва да изпитам огромна любов и радост в този свят … и най-накрая ще мога да се върна У Дома. Тогава ме увериха, че бях реална … и че можех да вярвам в какво поискам в тази великолепна област, не само за мен … но и за живота. Но все пак ми беше казано, че света, в които се завръщах беше илюзия и че не трябваше да се идентифицирам с него или да бъда въвлечена в него - да бъда в него, но да не бъда от него - и че той само е едно преминаване …

Да кажа, че моето сърце потъна би било омаловажаване. Това беше първия път, в който наистина изпитах съкрушено сърце, докато бях на Другата Страна. Самата мисъл да напусна тази свещена област, където бях в непрестанен разговор със Светлината и другите същества … ме съкруши по начин, който не мога да опиша. Знаех колко е тъмен и с лошо предчувствие този странен свят на илюзиите … и е така, наистина, свят, с който никога не съм се идентифицирала! Въпреки това, бях отново уверена, че Светлината и другите обичащи същества ще бъдат с мен през цялото време … и да запомня, че никога не съм сама. С благодарност, нямах чувство на страх или съжаление сега, но осъзнах, че трябва да почитам божията воля, която е отправила тази молба към мен.

Като без желание приех тази мисия, изведнъж видях пред мен, най-красивото същество, което се е появявало пред мен - изливащо огромна любов към ме и пълнещо ме до преливане. Сякаш това беше моя дар … за приемане на болезнената молба да напусна моя дом на Другата Страна и да се завърна в свят, толкова чужд за мен. Това същество ме обичаше толкова дълбоко, продължаваше да излъчва любов и звуци … и ми стана ясно, че то ще е с мен завинаги.

Започнах да се връщам обратно в този свят по същия начин, по който го бях напуснала. Беше много постепенно преминаване. Сега осъзнавах по-добре моето тяло лежащо в болницата за интензивни случаи, закачено на живото-поддържаща система, но то все още беше толкова отделено от мен и позицията, която изпитвах от Другата Страна. Сякаш бях новородено бебе, когато най-накрая си възвърнах съзнанието в това измерение. Всичко беше толкова странно и ново! Тъкмо пристигнах от друг свят и този свят ми изглеждаше толкова много тъмен и беден на цветове. Всичко беше сиво и ми изглеждаше плоско. Не почувствах силата на живота, която преживях на Другата Страна … но реших да уважа желанието на Светлината, да се върна обратно. Имах мисия … и имаше специално обещание, което ми беше направено в замяна.

Дори в болницата усещах, че Съществото от Светлина е все още с мен … комуникиращо с мен. Усещах също все още другите същества с мен, същества, които осъзнах, че можех само аз да виждам и чувам. Най-накрая, един ден, Съществото от Светлина изчезна от зрението на моята смъртна съзнателност … сега знаех, че бях напълно върната в този свят. Отново сърцето ми беше съкрушено, но все още нямах страх … и вярвах и се доверявах в обещанието, че никога няма да съм сама … и така беше …

Това НДЕ (или както аз предпочитам да го наричам, Преживяване на Вечния Живот) ми остави такова дълбоко чувство на триумф и възхищение. Нещо друго, което също научих е, че страха е придобито състояние, не е естествено. То е нещо, което вие научавате … няма никаква връзка с самата душа. Любовта е преобладаващата сила през цялото време … без значение как изглеждат нещата в този свят на дуализъм и илюзия. То е просто холограма, създадена от колективното съзнание … за да се расте и еволюира. Затова, това което се случи на Другата Страна, за мен беше една специална възможност да преживея … и да опозная, с тотална сигурност, че всичко еволюира точно по начина, по който трябва, и че крайната спирка на всяко живо същество е да се върне към Източника, Светлината … Чистата Любов.

Оригинален Линк

Лаурелин Мартин е била на върха на обещаваща тенис кариера, когато преминава през рутинна хирургическа процедура, която катастрофално я изпраща във възторжен свят от светлина, красота и любов на “другата страна”. Тя е била “У Дома” - У дома в Светлината! Следват откъси от нейната книга, “Търсенето на Дома”, която описва нейното преживяване близко до смъртта. Нейната книга е силна история за любовта, надеждата и излекуването на една млада жена след НДЕ.

---

Тя ми помогна да се плъзна по операционната маса и ме погледна майчински. “Не се притеснявай. Ние знаем, че това ти е първия път. Ще го направим най-приятното преживяване за теб.”

С тези уверяващи думи заспах. Събудих се и се озовах да летя над тялото ми, от дясната страна, гледаща надолу, наблюдавайки опитите на медицинския екип да съживи безжизнената форма отдолу. Гледах сцената с безпристрастие. Хирургическия екип беше обезумял. Червеният цвят беше навсякъде, пръснат по техните мантии, пръснат по пода и ярък вир от разнасящо се червено вещество във вече разтворената коремна кухина. В този момент, не направих връзката, че тялото, върху което се работеше, беше моето! И без това нямаше значение. Бях в състоянието на летяща свобода, не чувствайки болка и прекарвайки си страхотно. Исках да извикам на изтормозените хора долу, “Хей, аз съм добре. Тук горе е фантастично”, но те бяха толкова погълнати от работата си, че не исках да им прекъсна усилията.

Пътувах в друго измерение на тотален и абсолютен мир. Без физическо тяло, моите движения бяха необременени. Мисълта беше начина на пътуване. Летях през тъмнината, където нямаше страх, болка или неразбирания, но вместо това го имаше чувството на благосъстояние. Бях обгърната от тотално блаженство в тази атмосфера на безусловна любов и приемане. Тъмнината беше топла и мека, одеяло от кадифена любов, разпростиращо се безкрайно. Свободата на тоталния мир надмина всякакво чувство на екстаз, което бях изпитвала на Земята. В далечината, хоризонт от славна бяла, златна светлина ме повика напред.

Като се увеличи яркостта и обграждащите лъчи се протегнаха към мен, почувствах че времето, както го знаем, не съществуваше. Времето и съществуването бяха смесване и разтопяване на миналото, настоящето и бъдещето в този един момент. Чувство на всичко-знание ме обгърна. Всяка част от моето същество беше задоволена с безусловна любов, която не може да се опише. Всички въпроси бяха отговорени. Вътрешен мир без стремеж или постижения беше създаден и разбран.

Проблесна ми в ума, това беше приятното преживяване, за което приказваше сестрата. Разбрах защо тя не ми даде подробности. Думите и описанията някак си изгубваха същината на преживяването.

Като се наслаждавах на красотата на светлината, тя ме привличаше все по-близо, чувствах излъчване на топлина, безгранична любов и незабравим мир. Почувствах се сякаш бях у дома, у дома в светлината. Преди да бъда погълната от светлината, почувствах много духове. Те заобиколиха, прегърнаха и подкрепяха моето пътуване със своята нежност, знание и упътване. Почувствах един от тях да се приближава от към дясната ми страна. Това познато присъствие дойде пред мен и чувствата ми се промениха към истинско веселие като видях моя 30 годишен зет (brother-in-law), този който умря преди 7 месеца от рак. Моята същност се срещна с неговата същност.

Не можех да видя с моите очи или да чуя с моите уши, въпреки това инстинктивно знаех, че това е Уилс. Чух неговата усмивка, видях неговия смях и усетих неговия хумор. Нямаше много смисъл, но придоби голям смисъл. Бяхме отделени, но също бяхме едно. Сякаш се бях завърнала у дома и зет ми ме посрещаше. Веднага си помислих колко доволна бях да съм с него, защото сега можех да се реванширам за последния път когато го видях преди да умре. Почувствах се тъжна и малко виновна, за това че не си отделих време от моя натоварен график да си поговорим искрено (heart-to-heart) както ме беше помолил. Осъзнах, че той не ме съдеше, ами аз мен. Бях в неговата позиция, умирайки, искайки да кажа чао на тези, които обичах и след това виждайки хора като мен, които “не разбират това” - не разбирайки това, че всички постижения, пари и признания в света не могат да се вземат когато човек умре. Единственото нещо, което взимаш със себе си е любовта, която си дал.

Уилс раздаваше любов през целия си живот. В известен смисъл той беше готов да напусне нашия физически свят и да продължи своята работа в духовния свят. Хора, като моята сестра, които са оставени от своя любим, понякога не го разбираха. Трябваше да запомня да кажа на Гвен за моето откритие.

Тези, които умират, са в обичащото пространство с много напътствия, разбиране и цели. Тяхното желание преди да си тръгнат не е да предизвикат скръб и печал на другите, ами да уважат божия план. Това е тяхното време за промяна, за продължаване на развитието на техния дух. В много случаи обичаните, които са си тръгнали работят помагайки, служейки и напътствайки другите.

Деликатното упътване на Уилс ми позволи да видя моята невинност. Разбрах мигновено, че живота е за хората, а не за преследване на цели. Аз си поставях целите на първо място като средство да търся одобрение и любов от другите хора. Като разбрах това, си простих за моите грешки и като си простих получих любов в изобилие.

Като даваме любов, получаваме и усещаме любов от вселената.

Уилс беше като “Духа след Коледа”. Преглеждайки живота си, ми бяха показани нови открития вътрешно в мен. Много случки бяха показани едновременно. Спомням си две от тях. Когато бях 5-годишна тормозех Тами Флауър, друго 5-годишно момиче, до състоянието на рев. Сега бях в уникалната позиция да почувствам това, което Тами чувстваше. Нейното разочарование, нейните сълзи, нейните чувства на изолиране, бяха сега моите чувства. Почувствах огромно съжаление за това момиче. Бях Тами и се нуждаех от любов, грижа и прошка. Моята същност даде любов и на двете от нас, любов толкова дълбока и нежна, като любовта между майка и дете. Осъзнах, че като наранявам някой друг, само наранявах себе си. Отново, почувствах единността.

Другата случка беше подобна. Бях си направила майтап с Били Брадли, едно мършаво, недохранено астматично дете. Умря когато беше 17-годишно от мозъчен аневризъм. Той сякаш беше в пространството на съществуване, където и аз бях. Въпреки това, все още не бях сигурна къде съм. Когато Били беше на 12 години ми беше написал едно любовно писмо, което аз отказах. Почувствах неговата болка, която стана моята болка. В същото време почувствах огромна обич към това момче и към мен. Моя контакт с него стана извън физическото и почувствах неговата душа. Той имаше жизнена, ярка светлина горяща в него. Чувствайки здравия и силния му дух беше невъобразим момент, особено като знаех колко много страдаше физически, когато беше жив.

Посланието беше ясно. Посланието беше - ЛЮБОВ.

Най-вече преди всичко друго, човек трябва да се научи да обича себе си, без да се съди и безусловно. Тогава човек ще обича всички хора и всички неща по същия начин.

Осъзнах колко важни са хората в живота ни, колко е важно да ги приемаме и да ги обичаме. И най-накрая разбрах старата мохиканска поговорка, която бях чула, когато бях в “Момичета скаути”, “Никога не сърди друга индианка, ако не си вървял една миля в нейните цървули”.

Като прегледах живота си с Уилс, моето съдене преобладаваше и си спомням, че си мислех “Направила съм лоши неща в моя живот.” Въпроса ми беше отговорен преди да си завърша мисълта.

Всички събития в живата ви са важни. Разбирането на всички неща, дори случките, които смятате за незначителни, ще ви закарат на места с огромно съзнание и съчувствие.

Като свърши прегледа ми, разбрах. Почувствах пречистващо освобождаване. Преживявах емоции без физическите признаци от сълзи. Това ме закара до по-дълбоко място на разбиране и съчувствие. Никога не се бях замисляла как моите действия се отразяваха на другите и как третирах себе си. Почувствах да съжалявам за всички мои несъзнателни действия. Със съзнаването на моето неосъзнато състояние, освободих всичката скръб, която бях причинила и радостно преминах към прошка.

Други мисли дойдоха и си спомням, че мислех, “Уоу, сега разбирам. Всичко относно нашето съществуване най-накрая има смисъл.” Имах още въпроси към Уилс. Предаването на информация беше безмерно и успокоително. Той повтаряше, “Всичко е известно. Просто си забравила.”

Не чувствах, че знаех нещо, все пак в мен имаше място, което знаеше всичко. Попитах Уилс дали можех да остана. Той каза, “Не ти е времето все още. Има грешка. Трябва да се върнеш обратно.”

Спомням си, че си мислех, “Добре, ще се върна обратно, но мога да се върна после тук горе.”

В този момент неговите мисли станаха мои, “Не можеш да вземеш живота си. Самоубийството за теб не е отговора. Това няма да помогне. Трябва да се върнеш обратно и да живееш смисъла на живота ти.”

Отговорих, “Разбирам, но не искам да се върна обратно.”

Мисълта на Уилс дойде отново, “Това е добре. Ние никъде не отиваме. Ние ще сме тук отново за теб.” Неговото последно съобщение беше, “Кажи на сестра си, че съм добре.”

С тези последни мисли, почувствах, че се връщам обратно, спускайки се надолу в тъмнината. Не ме беше страх. Мигновено почувствах удар в тялото ми.

Оригинален Линк

---

---

Първото нещо, което си спомням беше спешния вик на една жена. “Не измервам пулс!” каза тя. “Не измервам пулс.”

Всъщност казах, че се чувствам добре. Наистина добре. Като се помисля пак, никога не съм се чувствала по-добре и по-жива. Бях здрава и цяла, спокойна и на място за първи път през живота ми. Въпреки, че все още не виждах, можех да чуя всичко, предимно бърборенето на много гласове по едно и също време. Не ме притесняваше. Оставих го. Оставих всичко.

Следващото ми усещане беше на напълно нова обстановка. Знаех, че не съм сама, но не можех да видя ясно, защото бях обгърната от гъста, тъмно сива мъгла. Усетих очакване, същото очакване, което някой чувства, когато чака самолета да излети или да кацне. Изглеждаше естествено да съм точно тук и да чакам толкова дълго, колкото трябваше. Земното време нямаше вече значение за мен. Нямаше ги понятията “преди” и “след”. Всичко - минало, настояще, бъдеще - съществуваше едновременно.

Изведнъж, една огромна експлозия избухна под мен, експлозия на светлина, разстилаща се до най-дългите предели на моето зрение. Бях в центъра на светлината. Тя издуха всичко, включително и мъглата. Достигна краищата на вселената, която можех да видя и се прегъна на безкрайни пластове. Гледах вечността да се разгъва.

Светлината беше по-ярка хиляди слънца, но не нарани очите ми. Никога не бях виждал нещо, толкова светещо или толкова златно като Светлината и веднага разбрах, че бях изцяло съставена от любов, цялата насочена към мен. Тази прекрасна, изпълнена с живот любов беше много лична, както може би ще опишете светската любов, но също и свещена.

Въпреки, че никога не бях виждала Бог разпознах тази светлина като Светлината на Бог. Но дори думата Бог изглеждаше твърде малка да опише великолепието на това присъствие. Бях с моя Създател в свещена комуникация с това присъствие. Светлината беше насочена към мен и през мен, заобикаляше ме и ме пронизваше. Съществуваше просто за мен.

Светлината ми даде знания, въпреки, че не чух думи. Не комуникирахме на английски или някой друг език. Това беше разговор по-ясен и по-лесен, от колкото тромавия посредник, езика. Беше нещо като разбиране на математиката или музиката, знание без думи, но не по-малозначимо знание. Учех отговорите на вечните въпроси на живота, въпроси толкова стари, че ги задаваме като клишета. “Защо сме тук?” Да учим. “Какъв е смисъла на живота?” Да обичаме. Почувствах се сякаш си припомнях неща, които някога съм знаела, но някак си съм ги забравила и изглеждаше невероятно, че не бях разбрала тези неща преди това.

Тогава този екстаз от знания и осъзнаване беше нарушен. Отново без думи научих, че трябва да се върна към моя живот на Земята. Бях ужасена. Да напусна всичко това, да напусна Бог, да се върна обратно към това старо и забравено съществуване? Няма начин. Момичето, което винаги правеше, както и беше казано, коленичеше. Но напразно. Връщах се обратно. Знаех си. Бях вече на път. Бях на траектория отправена точно към тялото ми.

Тогава видях моето тяло за първи път и тогава осъзнах, че вече не съм част от него. До този момент, се възприемах права, както принципно правим, пред огледала или снимки. Сега бях разтресена от странната гледка на мен в профил от около 1 метър разстояние. Погледнах моето тяло, което познавах толкова добре и бях изненадана от моето отделяне. Почувствах същия вид благодарност към моето тяло, която имах към моето зимно яке, когато го отделих настрани през лятото. Добре ми служеше, но повече нямах нужда от него. Не бях вързана по никакъв начин с него. От каквото и да се съставляваше аза, знаех че не съм вече там. Моята същина, моето съзнание, моите спомени, моята личност бяха отвън, не вътре в този затвор от плът.

Оригинален Линк

Линда Стюарт е жива и всеки може да си приказва с нея. Тя “поддържа” НДЕ мейлинг листа nde@yahoogroups.com. Можете да се регистрирате в листа на сайта http://www.near-death.com в лявата част. Там можете да се свържете с нея и да я питате каквото ви е интересно :). Аз лично съм записан в този лист и доста неща научавам, предимно от нейния начин на мислене и възприемане на света.

Пътешествието на Линда Стюарт за разбиране на Бог започна в суровата среда на детство в Тексас, което било пълно с “гърмящи змии, торнадота, и адски-огън-и-проклятие”. Нейната първоначална представа за Бог е била оформена от проникващата, екстремно религиозна общност на Библейския пояс, по пример на Южно Баптиската Религия, практикувана от нейните родители. Гневният, отмъстителен Бог, както е научена от нейната религия, е влял в Линда дълбок страх от Бог, смъртта и задгробния живот.

Нейното доживотно търсене на обичащ Бог и освобождаване от парализиращия страх от смъртта кулминирал в кратко пътешествие до рая след немощна болест. Преживяването близко до смъртта трансформирало Линда, показвайки й, че Бог е само обичащ Бог, който не съди и не наказва. Тя е разбрала Единството на всички същества, което обзема живота й с мир и непоколебимо знание за добротата на Бог.

---

След като се отказах от желанието ми да живея, да оставя моя живот на смъртта беше грандиозно лесно след моята дълга болест и загубата на всичко, което правеше живота ми ценен. Решението да напусна този свят висеше окачено в един продължителен момент на абсолютна тишина. Безстрастно, гледах как моя дух напуска тялото, когато чувството на “другост” ме обгърна. Почувствах странно отделяне от моето физическо тяло и живота, който бях създала. Вече не бях свързана със жалка, страдаща купчина от плът. Не бях тялото, но все пак съществувах, но в ново състояние на съществуване. Отишла си беше извитата болка, която придружаваше всеки един момент на вървене. Напъна да разширя моите дробове, за да се добера до въздух, изчезна. Изтощението, което ми тежеше на живота с години, си отиде. Депресията вече не пресушаваше надежда в моето съзнание. Зрението и звуците не притъпяваха моята глава с болка. И все пак, аз продължавах да съществувам. Почувствах се безтегловна и спокойна.

Въпреки, че знаех, че не съм в безжизненото тяло лежащо на леглото, и че очите и мозъкът, които преди това идентифицирах като мои, бяха в този неодушевен обект, с който вече не се идентифицирах, все още осъзнавах виждането, мисли и чувства. Наблюдавах моята нова реалност със спокойствие. Бавно се огледах и под мен видях обширна и безкрайна тъмнина. Като празнота или черна дупка, бях неустоимо привлечена към тъмнината. Постепенно, почувствах да падам към нея. Помислих си, без страх или някаква емоционална реакция, “Не е ли странно?” Бях толкова уплашена, че ще бъда съдена и изпратена в рая или ада. Но изглежда, че просто ще изчезна в тъмното нищо. Дори когато моето ново съзнание намаля, аз се предадох на тежестта обземаща ме като тъмнината напълваше моя разум (mind). Зрението ми стана неясно като започнах да се сливам с мрачността.

Без да се съпротивлявам, пуснах всички мои задръжки от останалите късчета съзнание или лична идентификация. В този момент почувствах последното от мен да изчезва в нищото, изведнъж бях блъсната от могъща, енергийна сила, която се спусна под мен и ме повдигна, носейки ме нагоре.

Едва осъзната, моето единствено усещане беше това на повдигане. Сякаш пътувах нагоре с невъображаема скорост. Чисто усещане на вятър мина силно по лицето и тялото ми с огромна скорост и все пак нямаше неудобство. Обширни разстояния като че ли минаха покрай мен и колкото повече се издигах, толкова повече се избистряше главата ми. Осъзнах дълбоко чувство на мир и топлина, които проникваха в моите усещания. Объркана, защото енергията, която бе ме обгърнала имаше определено присъствие, опитах се да видя какво става и кой ме носи; кой или какво се грижеше толкова дълбоко за мен? Почувствах се неизмеримо мирно и обичана. Знаех, че съм в ръцете на същество, което се грижеше за мен с перфектна обич и ме носеше от тъмната празнота в нова реалност.

След като моя разум се изчисти, изтъркан от остатъците от смъртни, минали асоциации, най-накрая можех да отворя съществото си към духа и моето зрение се изчисти.

С очите на моето духовно тяло, погледнах да видя какво ме държеше в такава любов и съзрях лъчезарно, Духовно същество, толкова великолепно и пълно с любов, че знаех, че вече никога няма да се чувствам изгубена. Не мога да го опиша, но знаех, че този Дух е Христос. Не беше вяра, възприятие или разбиране, но моето разпознаване на Христос дойде от моята нова перспектива на Духа.

Не видях Духа както бях виждала Исус от Назарет рисуван по картините, но вътрешно знание на сърцето ми ми припомни и потвърди Христос. Лъчезарният Дух беше Христос, проявата и израза на чиста любов. Поради моето християнско образование, не знаех друго име, с което да го нарека, като го погледнах.

Други може би ще го нарекат Буда, или Яхве, или Великия Дух в Небесата, но името не беше от значение, само разпознаването на абсолютна любов и истина беше важно. На сигурно в милата и все пак силна прегръдка на неговата любов, си отпочинах, сигурна че всичко е наред, точно както беше предполагаемо да бъде.

Издигайки се по-високо, повдигнах очите си да видя голяма светлина в далечината. С Христос като мой водач, бързо се приближих към светлината. Екстази напълни душата ми като гледах сиянието, много пъти по-блестящо от слънцето.

Светлината беше навсякъде и всичко, най-ярката, която съм виждала и заслепително неописуема. Достатъчно ярка да те заслепи или изгори, но все пак аз не бях наранена.

Светлината мина около мен, през мен, измивайки всяко скрито място на моето сърце, премахвайки всичката болка и страх, превръщайки моето същество в радостна песен. Мислех си, че любовта, която почувствах от Христос беше пълна, но светлината, срещу която реехме беше изпълването на моето търсене, обичащия източник на всичко, което съществува, Бога на истината и безусловната любов, началото на създанието.

Моето разбиране за любов се промени завинаги. Величието и славата на това видение беше неизразим момент, който определи завинаги моята посока към истината. Бях у дома и не исках нищо друго освен да остана в светлината на Бог. Христос ме доведе до светлината и стоях в присъствието на Бог. Бях изпълнена с пълни знания: светлината беше любов и любовта беше Бог. Осъзнах моята чистота. С нова яснота, осъзнах, че съм се разхождала през живота си като призрак, завит с було от страх, навлечен с илюзии. Стоях като обожател, отворен към течната златна светлина, която напълни моята празна черупка до препълване.

Нямаше граници на изливането като стигнах до възторженото разбиране за безкрайната природа на любовта на Бог. Нямаше място, в което Бог да не съществува и аз бях в Бог. Аз съм неразделна част от светлината. Истината коя съм аз, наистина, кои всички ние сме, е перфектна любов като създание на Бог. Цялото Божие създание е едно създание и аз съм едно със създанието. Бог и аз сме едно, Създател и създание.

Прекарах целия си живот в страх от съд и сега, стоейки до Бог, се познавам напълно и се намирам безупречна. Знам, че Бог ме е считал за перфектна. Бог ме обичаше, защото любовта е цялостта на Бог. Бог обича без граници. Най-накрая всичко имаше смисъл. Бог можеше единствено да ме обича, защото Бог е само любов, нищо друго освен любов. Единствената реалност е Бог; не може да има друга и БОГ Е ЛЮБОВ.

Достигнах моя истински дом. Обърнах се към Христос и казах, “Това е красиво. Аз съм у дома. Това е където искам да съм. Искам да остана.” И Христос отвърна, “Можеш да останеш за малко и след това трябва да се върнеш.”

След завръщането от рая:

Не можех да повярвам, че трябваше да се върна във физическата реалност. След живот пълен с объркване и страх, стоях в присъствието на отворен, възприемчим, не съдещ, напълно обичащ Бог. Не исках нищо друго освен да остана в това присъствие, но ми беше казано, че трябва да се върна.

Друг аспект от драматичната промяна в живота ми след преживяването близо до смъртта, е че вече нямам страх от смъртта. Всъщност, смъртта ми стана любимата тема изведнъж. Докато преди бях забранила да се приказва дори една смъртна дума в моя дом, сега моето семейство и приятели не могат да ме спрат да приказвам за моето преживяване.

Учудващо, бях тъжна и ядосана, дори непокорна. Бях смутена, че след цял живот пълен със страх, бях стигнала до рая и после пратена обратно. “Защо?” се питах, “Твърде малка риба ли бях, или какво!”

В рамките на почти една година, често лежах в леглото ми през нощта плачейки, ридаейки и молейки Бог да ми позволи да се върна у дома. Не бях от тези щастливи хора, които преживяваха спонтанно освобождаване от тяхната болест с тяхното НДЕ. Все още бях много болна и не разбирах смисъла от това да остана на Земята като не мога с нищо да помогна и едва се свързвах с моето семейство и други хора. Хленчех, питах се и се молех на Бог. “Моля, моля, моля, МОЛЯ позволи ми да се върна у дома.”

Пазарейки се с Бог, исках настойчиво, “Ако трябва да стоя тук, защо не можеш да ме излекуваш, за да направя нещо?” Умолявайки Бог, извиках, “Ако нямаш намерение да ме излекуваш напълно, какво ще кажеш да ми позволиш да съм достатъчно добре, за да мога да рисувам дори един час на ден? Ако не мога да правя нищо, защо да няма някакъв начин да съм сред хора? САМОТНА СЪМ!”

Въпреки, че постоянно чувствах вълни от любов да ме поливат, когато спрях да се оплаквам достатъчно дълго да си припомня моето преживяване, никога не получавах отговорите на моите молитви. Поне не отговорите, които исках.

След около година се молех с нова молитва от най-искрените дълбочини на сърцето ми. Още веднъж се отказах от моето желание и усилия да командвам живота ми, така изцяло както онази нощ, когато предадох живота си и умрях. Казах на Бог, “Мои скъпи Боже, предавам се. Не знам какво е правилно за мен. Не знам какво трябва да направя, коя съм да гледам, или какво трябва да кажа. Не знам дори какво да си мисля. Винаги искам това, което си мисля че ще е най-добре за мен. Боже, не знам какво е най-добре за мен. Моят живот е твой. Каквото искаш за мен е добре. Ако трябва да лежа тук в това легло, болна и осакатена до края на живота си, дали ще е двадесет минути или двадесет години, това е добре. Каквото и да се случи е добре. Знам, че ме обичаш.” И после прибавих, “Имам само една молба. Моля, ако ще живея, нека да бъда полезна по някакъв начин - за ТЕБ.”

Нейният дар от Бог:

Интересна манифестация след моето НДЕ беше, че започнах да виждам бяла светлина и проблясъци от светлина около хората и обекти. Понеже имах много физически аномалии по време на моята болест, предположих че “светлините” бяха други, оптични странични ефекти на моята болест. По-късно ми беше показано, че светлините бяха много повече от това.

Като ми се оправи бавно здравето, от време на време карах кола сама за малки отсечки за срещи. Един ден както карах по една оживена улица, спрях на червено и наблюдавах една странна сцена да се развива пред мен. Един товарен камион беше паркирал на дясната страна, около половин блок пред мен. Камионът беше от тези, които се отварят отстрани, а не отзад. Гледах как шофъорът мина покрай страната на камиона, която е от към улицата, и започна да разтоварва товара, докато едно превозно средство се приближаваше към него. Вътре в колата ми извиках с моя малък южняшки глас, “О мили, не трябва да правиш това, опасно е.”

В този забележителен ден, гледах, потресена, как познатите танцуващи светлини около шофъора се завъртяха, бързо се съединиха във формата на спираща-дъха, полупрозрачна, красива жена-дух, излъчваща светлина.

Може би защото бях изпратила любовна и загрижена мисъл за състоянието на шофъора, та духът обърна своя любовен поглед върху мен. За един кратък момент, нашите очи се срещнаха. Тя ми се усмихна, след това, носейки се върху нищо-неподозиращия се човек, обърна своето внимание към своята грижа, мъжа, който не осъзнаваше райското присъствие и беше зает относно своя бизнес. Бях като ударена от гръм.

Едва дишайки и хипнотизирана от видението, не ми се искаше да снема очи от красотата на сцената; въпреки това, с моето периферно зрение, осъзнах още по-непреодолими светлини. Когато успях да се отделя от духа, огледах се бавно около мен и навсякъде където виждах, всеки един човек с моето видение имаше красиви, обичащи духове грижейки се за него. Хората ходейки безгрижно по тротоара бяха съпроводени от духове. Вътре в колите, освободени от физически бариери, можех да видя светлината и формата на съществата около обитателите. Видях хора, които бягат (joggers) с трепкащи светлини оставяйки следи след тях, докато техния дух поддържаше темпото. Като хората влизаха и излизаха от сградите, съществата от светлина ги следваха. Гледката пред очите ми беше пълна с бляскава бяла светлина.

От ограниченото разбиране на моя човешки разум, мъчех се да разбера значението на това, което видях. Знаех, че светлините са свързани с индивидуалните хора, въпреки това по-скоро от тях, отколкото с тях, почти сякаш те бяха продължение на тяхното съществуване - светлинна връзка към аспекта на тяхното Висше Аз (Higher Self). Светлините, връзка към хората, които пробляскваха от съществата бяха толкова ярки и обширни, те бяха свързани, формирайки един вид слънчева решетка. Спомням си от книгите за НДЕ-та за хора, които са виждали решетки на другата страна, които те не можеха да си обяснят.

Като погледнах към мрежата от светлина пред мен, почувствах безмерното изливане на любов идваща от всички същества, осъзнах че връзката на човешките същества със Съществата от Светлина беше чрез любов и че самата любов беше свързана чрез тази решетка.

Метафората изобразена от картината, която видях и възприех беше абсолютно ясна и аз бях залята със знанието, че НИЕ ВСИЧКИ СМЕ ЕДНО. Разбрах, че нашето единство и свързано с любовта и е на достъпно, много по-високо ниво и средства за комуникация отколкото нормално сме свикнали, но към което имаме достъп. Тази любов е достъпна за всеки, който иска да направи тежката духовна работа, която ще ни позволи да отворим сърцата си и разума и очите към Духа. Спомних си любовта, която почувствах в присъствието на Бог и почувствах пълно чувство на любов към всички създания като едно свързано цяло и манифестация на Бог.

Постоянно тази единствена истина беше докарана до мен. Само Бог съществува, Бог е всичко. Всичко, към което погледна е изображение на Бог; не физическия мираж, ами светещия блясък зад маската.

Сепнах се обратно към всекидневното съзнание от подсвиркването на клаксона. Погледнах скоростомера и осъзнах, че едвам пълзях напред с колата. С проливни сълзи течащи надолу по лицето ми отбих колата настрани докато възприема всичко, на което бях свидетел, и да си възвърна спокойствието на духа. Не знам колко дълго седях, възприемайки чудото на това събитие, но не можех да мърдам докато това грандиозно видение бавно се разсея, връщайки се към по-познатите форми на светлина около телата на хората, които гледах.

Не ми се искаше да тръгвам, защото се надявам, че ангелите ще се върнат, и ги наричам ангели, защото не знам какво друго да кажа. Но като събрах силите си достатъчно за да карам, успях да стигна у дома. Загрижена да кажа на моя съпруг, все още се чудех какво ще си помисли той. Ще си помисли ли, че халюцинирам, че отново съм болна, или че дори съм си загубила ума? За негова чест, той изслуша с отворени уши моя разказ. Всъщност след като си казах историята, неговия отговор беше, “Можеш ли да видиш нещо около мен?” Гледайки дълбоко в светлините около него, открих, че като се фокусирам върху пробляскващите светлини се появява форма, която придобива вида на красив дух. Като описах неговия съпровождащ дух, той се разтрепери.

Насърчена от отговора на Ед, казах моята история на децата и приятели и те предадоха информацията на техните приятели. Това даде началото на, по някой път плахи и скептични, но винаги любознателни въпроси от приятелите. Те също питаха, дали имам нещо против да има кажа, дали имат същества около тях.

Ще имам ли нещо напротив? Беше мое удоволствие да споделя любовта, която изпитвах от фините обитатели на пространство, където любовта царува. С нетърпение споделях със всеки, които искаше да знае, дали има ангели около тях.

Накрая, новините за моята способност да виждам ангелското царство се разпространиха по вестниците, телевизионни предавания, лекции в университети и, най-важно, от уста на уста. Днес, посвещавам времето си на четене, да давам съвети и лекции. Като приказвах повече и повече с хората натрупах нови прозрения. В началото наричах това, което виждам ангели, защото нямах други думи, с които да опиша какво виждах. Съществата бяха любовни, светещи и имаха присъствие и красота от друг свят. Интересно, когато моята способност да различавам духове се увеличи, започнах да виждам различен тип дух покриващ хората, и те завладяха моето внимание. Чувствах се отговорна да опиша точно какво виждам и само това което виждам около хората, които искаха преглед, дори ако техния дух не изглеждаше като стереотипния ангел, който те очакваха.

Например: Веднъж казах на една жена за един стар мъж с изпъкнали уши носещ малки обли очила и с глупава усмивка, която разкриваше зъби, които имаха място между тях. Жената ме погледна смаяна и ми каза със сълзи на очите, “О, Боже мой, познавам го. Това е моя чичо, който беше убит. Винаги съм се чудела дали е добре.” Духът се усмихна и се свърза телепатично с мен. Успях да кажа на неговата племенница, която той все още обичаше, че той е добре и че е с тази неподозираща жена през цялото време. Първият път, когато такова нещо се случи, се изненадах. Объркана си помислих, “О чудесно, сега виждам ‘мъртви’ хора!” Ако не бях преживяла моето НДЕ сигурно щях да си помисля, че съм луда. Но имах НДЕ. Сега мога да виждам ангели, и очевидно мога да видя духовете на хора, които са умрели.

Няма смърт, но мога да докладвам за присъствието от други измерения, където духовете живеят след напускане на тяхното земно съществуване. Също открих, че мога, някой път, да видя духовната форма на хора, които са все още живи на Земята. Бързо осъзнавах моето разбиране за тази способност като виждах радостта и удобството, което тя даде на хората да чуят обнадеждаващите истории за любовта след смъртта.

Оригинален Линк

---

През 1979 Картър Милс е направил история в Комънуелт на Вирджиния, в града Линчбург, като станал най-младия баща, които е спечелил попечителство на едно малко дете при развод. Шест месеца по-късно огромен товар стегнати твърди картони, които Милс е натоварил, се изплъзнали и го ударили в един стоманен стълб. Той си спомня остра болка, как се стоварва и отивайки в тъмната празнота, после как се носи в легнала по очи позиция три метра над неговото смачкано тяло. Той видя и чу хора наоколо, викайки за линейки и казвайки, “Не го докосвай, дай му въздух”.

Неговото тяло премина от бяло в синъо, нямаше въздух. Гледката го изпълни със страхопочитание.

“Аз съм тук, моето тяло е там. Как се случва това?”

Не разбирайки как изведнъж може да се носи из въздуха, Милс се опитва да влезе в тялото си. Пълзейки надолу все едно плува, той почти постигна целта си, когато една нежна но силна ръка дръпна рамото му. Когато погледна нагоре, там бяха два ангела с широки дрехи, криле и дълги коси, без цвят, но непрозрачно бяло, от неопределен пол.

“Какво става?” попита той.

“Ние дойдохме да те отведем при Бог”, отговориха те.

След известно объркване от страна на Милс, триото напусна сцената с огромна скорост, напускайки Земята зад нас сякаш беше звезда с размера на нещо дребно. Тяхното предназначение беше интензивно ярка светлина.

Милс попита, “Как не ми е студено и как не се задушавам толкова далече в космоса?”

Единия ангел отговори, “Това е твоето духовно тяло, тези неща не го засягат”.

Те го откараха на една платформа и по средата й имаше едно същество, толкова могъщо, че Милс си помисли, че е то е Бог. Ангелите се поклониха и заеха места с други два, всеки с разтворени криле ръце стиснати в молитва, в четирите краища на платформата. Мъжки по маниер и глас, гладко избръснатото същество се оказало, че е Исус.

Милс не можеше да погледне Исус в лицето, понеже той се възприе като гол и неподходящ за такава публика. След малко придумване от Исус, той се почувства по-спокоен.

“Ще те съдя”, каза Исус.

Моментално целия живот на Милс започна да върви, започвайки от раждането. Той изживял отново да бъде малка искра от светлина пътуваща към Земята, после яйце и сперма се срещнали и влезнал в утробата на майка си. За няколко секунди той трябвало да избере цвят на косата и очи от генетичния материал, които имал на разположение и всякакви гени, които да му дадат тялото, от което е имал нужда. Той подминал гените за клубни крака и после наблюдавал от перспективата на душата как клетките се делят. Можел е да чуе родители си, когато те приказвали и да почувства техните емоции, но всякакво знание от неговите минали животи било изчезнало.

Раждането било шок: ужасни светлини, огромни хора, очи надничащи над маски за лица. Единственото му успокоение било неговата майка.

Той преживял отново всяка една случка от живота си, включително като убил птичка майка, когато е бил на осем години. Той би толкова горд от този единствен изстрел, до преди да почувства болката, през която са минали трите бебета на птичката, когато умрели от глад без нея.

“Не е вярно, че само хората имат души”, предупреждава днес Милс, “Насекомите, животните, растенията имат също души. Да, аз все още ям месо, защото в това измерение видовете се ядат помежду си, за да оцелеят, но аз благославям моята храна и казвам благодаря за дара, който живота дава. Ако не го направя, храната се вкисва в стомаха ми”.

Показано му е, че ада е черна тъмнина без Бог.

Разтревожен, той вика, “Как можеш да седиш на този трон и да позволиш такава мизерия да се случва на Земята?”

Нежно му е казано, “Това е ваша вина. Дал съм ви инструментите, с които да живеете. Дал съм ви свободна воля. И ви позволявам да бъдете част от моето създание. Вашата свободна воля и избори са отговорни за глада, войните и омразата”.

Милс почувства силна вина, когато осъзна, че ние съществуваме заедно с Бог. Никой не е слуга или роб на Бог.

Исус, ангелите и платформата се разпаднали на огромна сфера от светлина, когато Милс вече не се нуждаел от тяхната форма, за да е спокоен. Като сферата растеше, тя го погълна и го напълни с екстаз от безусловна любов.

“Сексуалният оргазъм не може да се сравни. Вие сте толкова нависоко. Увеличете това до безкрайност!”

Той погледнал обратно към разкъсаните си останки като топка от всезнаеща светлина и се блъснал в неговия слънчев сплит с такава сила, че тялото му се раздвижело.

Казано му било преди да напусне Другата Страна, “Никаква болница, никаква кръв, никаква операция. Бог ще ти покаже как да се излекуваш”.

Затова, когато Милс се изправил, той отишъл до колата си и карал към вкъщи и по пътя се разминал с линейката, която е била изпратена да го спаси. Присъстващите потвърдили, че е бил мъртъв за двадесет минути. Следващата сутрин Милс се събудил целия облян в кръв.

Докторът, при който отишъл го преписал за психиатрията като луд, когато той отказал операция. Понеже три независими психиатъра трябвало да потвърдят решението, и един възразил, Милс е бил пуснат. Въпреки че раните му били огромни и сериозни, той се възстановил сам и се върнал на работа. Неговата предишна жена се възползвала от неговия обет и поискала попечителство три пъти. Изгубила всеки път.

“Властите се опитаха да ми вземат сина. Загубих половината от приятелите си, моята работа, почти всичко друго, което имах, но не загубих напътствията на Бог. Две години не приказвах за моето преживяване. Преминах от активен живот в този на инвалид преди да мога да променя нещата. Исках да завърша психология, но трябваше да напусна няколко години по-късно, когато ми свършиха парите”.

Появяването на Картър Милс в Шоуто на Гералдо през 1989 предходило скъсването на приятелство със стар другар, просто защото той се е съгласил да приказва за неговото преживяване близко до смъртта в националната телевизия. Милс е бил съкрушен, но се появил, там и на още стотици места, споделяйки многотомното знание, което му е било дадено на Другата Страна. За това е бил както мразен, така и са му благодарили, избягвали и посрещали. Неговия ум е бил често изпълван с невероятно точни предсказания, които са го оставяли разочарован от искането да знае, какво да направи относно тях. Понякога чувства, че губи личен контрол. Крушките дори гърмят в негово присъствие, ако щраква твърде бързо превключвателя. Но е по-здрав от всякога, младолик и пълен с енергия и се хвали за неговия син, въпреки всички проблеми. “Моята жертва си заслужаваше, защото моя син знае, че Бог е реален. Той не взима наркотици и е настроен към своя собствен дух”.

Оригинален Линк

Мелън-Томас Бенедикт е човек на изкуството, който е имал преживяване близко до смъртта през 1982. Бил е мъртъв за около час и половина поради неизлечим рак. По време на смъртта му, той излиза от тялото си и отива в светлината. Заинтересуван от вселената, той бива откаран далече в дълбочините на съществуването и дори извън тях, в енергетичната празнота на нищото преди Големия Взрив. По време на неговото преживяване, той е имал възможността да научи много относно прераждането. Благодарение на неговото преживяване успява да допринесе за научни открития. Мелън се е занимавал усилено с механиката на клетъчната комуникация и изследвания свързани с връзката на светлината и живота в областта на квантовата Биология. Изследванията предоставят драматична нова перспектива как работят биологичните системи. Мелън е открил, че живите клетки могат много бързо да реагират на светлинни подбуждания, водещи до, освен други неща, високо скоростно лечение. Той е изследовател, изобретател и лектор, който държи шест американски патента.

Няколко седмици след като Мелън се е родил, той може би е преживял НДЕ, когато неговите черва са се разкъсали. Неговото тяло било захвърлено настрана като труп, но все пак за изненада на всички той по-късно се е съживил. Когато е станал достатъчно голям, за да може да държи пастели, той започнал нещо, което се е превърнало в непреодолим подтик да създава символични форми на черно-бели ин-ян кръгове от източните религии. Не си спомня защо е чертал тези определени символи.

Прекарал е училищните си години в Католически интернат във Вермонт и като младеж е бил кръстен в Християнската религията на Спасителната Войска. Пътувал е обширно поради военния му втори баща, докато семейството му не се е установило във Файетевиил, Северна Каролина.

След това Мелън е имал диагноза рак, който не може да се оперира. Той се е махнал от полуделия филмов свят и подкарал собственото си студио за цветно стъкло. Като се влошило състоянието му, той прекарал все повече време с неговото изкуство. Една утрин се събудил знаейки, че ще умре на следващия ден, и умрял.

---

Пътят към Смъртта:

През 1982 умрях от неизлечим рак. Състоянието не можеше да се оперира и всякакъв вид хемотерапия просто ме правеше по-вял. Бяха ми дали от шест до девет месеца живот. Бях информационен маниак през 70-те, и бях паднал духом относно ядрената криза, екологичната криза, и т.н. И понеже нямах духовна база, започнах да вярвам, че природата е направила грешка, и че вероятно сме един раков организъм на тази планета. Не виждах никакъв начин да се избавим от проблемите, които си бяхме създали на нас и на планетата. Възприемах всички хора като рак, и това беше което получих. Това ме уби. Внимавайте каква ви е гледната точка за света. Може да се върне на теб, най-вече ако имаш негативно отношение към света. А аз имах сериозно негативно. Това ме доведе до моята смърт. Опитах всякакви алтернативни лечебни методи, но нищо не помогна.

Та прецених, че това е наистина само между мен и Бог. Никога досега не се бях срещал с Бог, или дори да се занимавам с Бог. Нямах никаква духовност по онова време, но бях на път да уча за духовността и алтернативното лечение. Поставих си за цел да прочета и назубря всичко възможно по въпроса, защото не исках да бъда изненадан като съм на другата страна. Та започнах да чета относно различните религии и философии. Всички те бяха много интересни и даваха надежда, че има нещо на другата страна.

От друга страна, като самоиздържащ се художник на цветно стъкло по онова време, нямах никаква здравна застраховка. И така моите спестявания отидоха за една нощ в тестване. Тогава се изправих пред медицинската професия без никаква застраховка. Не исках да обременявам финансово моето семейство, и затова реших, че ще се справя сам. Нямаше постоянна болка, но имах моменти, в които ми се губеше съзнанието. Разбрах, че не мога да карам кола и след това отидох в приют. Имах моя собствена болногледачка. Бях благословен от този ангел, който ме съпроводи през последната част от живота ми. Издържах около осемнадесет месеца. Не исках да вземам много лекарства, понеже исках да съм възможно най-съзнателен. Тогава изпитах такава болка, нямах нищо друго освен болка в съзнанието ми, за щастие само няколко дни.

Светлината на Бог:

Спомням си, че едно утро се събудих у нас около 4:30 часа и просто знаех, че това беше. Това беше деня, в който щях да умра. И викнах няколко приятели и си взех довиждане. Събудих моята болногледачка и й казах. Бях се уговорил лично с нея, че тя ще остави тялото ми за шест часа, заради всички интересни неща, които бях прочел, че се случват, когато човек умира. Върнах се да спа. Следващото нещо, което си спомням беше началото на типичното НДЕ. Изведнъж бях напълно осъзнат и стоях изправен, но моето тяло беше в леглото. Имаше я и тъмнината около мен. Бъдейки извън тялото беше по-живо отколкото обикновено преживяване. Беше толкова живо, че можех да видя всяка стая в къщата, можех да видя върха на къщата, можех да видя около къщата, можех да видя под къщата.

Там беше и светещата светлина. Обърнах се към светлината. Светлината беше много подобна на това, което много други хора описват в техните НДЕ-та. Беше толкова величествена. Реална е, можеш да я почувстваш. Пленителна е, искаш да отидеш към нея сякаш искаш да отидеш в идеалните ръце на твоята майка или татко.

Като започнах да се движа към светлината, знаех интуитивно, че ако отида при нея, ще бъда мъртъв.

И както се движех към нея казах, “Моля изчакай минутка, изчакай малко тук. Искам да си помисля за това; Бих желал да приказвам с теб преди да тръгна.”

За моя изненада, цялото преживяване спря в този момент. Вие контролирате наистина вашето НДЕ. Не се намирате на влакче в увеселителен парк. И моето желание беше уважено и проведох няколко разговора със светлината. Светлината се променяше в различни фигури, като Исус, Буда, Кришна, мандали (кръгове), първообразни картини и знаци.

Попитах светлината, “Какво става тук? Моля те светлина, разясни се на мен. Искам наистина да знам реалността на ситуацията.”

Не мога да обясня точните думи, защото беше вид телепатия. Светлината отговори. Информацията, която ми беше дадена, беше че твоите вярвания оформят вида на обратната връзка, която получаваш пред светлината. Ако си бил Будист или Католик или Фундаменталист, ще получиш обратна връзка на твоите мисли. Имаш шанса да я погледнеш, да я проучиш, но повечето хора не го правят.

След като светлината ми се разкри, осъзнах, че това което наистина виждах, беше част от матрицата на нашето Висше Аз. Единственото нещо, което мога да ви кажа е, че то се превърна на матрица, мандала (кръг) от човешки души, и това което видях е, това което наричаме нашето Висше Аз във всеки един от нас е матрица. То е също канал към Източника; всеки един от нас идва директно, като директно изживяване от Източника. Ние всички имаме Висше Аз, или част от абсолютния дух от нашето същество. То се разкри пред мен в истинската си енергийна форма. Единствения начин, по който мога да го опиша е, че съществото на Висшия Аз е по-скоро канал. Не изглеждаше така, но беше директна връзка със Източника, която всеки един от нас притежава. Ние сме директно свързани с Източника.

Така светлината ми показа матрицата на Висшия Аз. И ми стана ясно, че всички Висши Аз-ове са свързани в едно същество, всички хора са свързани като едно същество, ние всъщност сме едно и също същество, различни аспекти от същото същество. Не беше дадено на определена религия. Това ми беше разяснено. И видях тази мандала (този кръг) от човешки души. Беше най-красивото нещо, което някога съм виждал. Влязох в него и то беше поразително. Беше като любовта, която винаги си искал, и беше от този вид любов, която лекува и регенерира.

Като помолих светлината да продължи да обяснява, разбрах какво е матрицата на Висшия Аз. Имаме решетка около планетата, където всички Висши Аз-ове са свързани. Това е като огромна компания, следващо фино ниво на енергия около нас, духовното ниво, може би да кажете.

След това, след няколко минути, поисках повече обяснения. Наистина исках да зная какво е вселената, и бях готов да тръгна тогава.

И казах, “Готов съм, вземи ме.”

Тогава светлината се превърна в най-красивото нещо, което съм виждал: мандала от човешките души на тази планета.

Сега дойдох до това с моята негативна гледна точка относно какво се е случило на планетата. И помолих светлината да продължи да ми се изяснява, видях в тази великолепна мандала колко сме красиви в нашето естество или сърцевина. Ние сме най-красивите същества. Човешката душа, човешката матрица, която всички ние образуваме заедно е абсолютно фантастична, елегантна, екзотична, всичко. Просто не мога да се изразя достатъчно как тя ми промени мнението за човешките същества в този момент.

Казах, “О Боже, не знаех колко сме красиви.”

На всяко ниво, високо или ниско, в каквато и форма да сте, вие сте най-красивите създания.

Бях изненадан да открия, че нямаше никакво зло в моята душа.

Казах, “Как е възможно това?”

Отговорът беше, че никоя душа не наследява зло. Ужасните неща, които се случваха на хората може да са ги подтикнали да правят зли неща, но техните души не са зло. Това, което всички хора търсят, това което ги поддържа, е любов, ми каза светлината. Това което разваля хората е липсата на любов.

Разкритията идващи от светлината продължаваха нататък, после питах светлината, “Това означава ли, че човечеството е спасено?”

Тогава като звук от тромпет с дъжд от спираловидни светлини, Великата Светлина проговори, “Запомни това и не го забравяй; вие се спасявате, освобождавате и лекувате. Винаги сте го правили. И винаги ще. Вие сте създадени със силата да правите така от преди началото на света.”

В този момент осъзнах още повече. Осъзнах, че НИЕ ВЕЧЕ СМЕ СПАСЕНИ, ние сме се спасили, защото ние сме били проектирани да се самопоправяме както останалата част на Божията вселена. Това е значението на второто пришествие.

Благодарих на светлината от Бог с цялото си сърце. Най-доброто нещо, което можех да измисля бяха тези прости думи на тотално уважение: “О скъпи Боже, скъпа Вселено, скъпи Висши Аз, обичам живота си.”

Светлината сякаш ме вдишваше дори по-дълбоко. Сякаш напълно ме поглъщаше. Обичащата светлина е, до ден днешен, неописуема. Влезнах в друга реалност, по-дълбока от последната и осъзнах нещо повече, много повече. Беше грамаден поток от светлина, обширен и пълен, дълбоко в сърцето на живота. Попитах какво е това.

Светлина отговори, “Това е РЕКАТА НА ЖИВОТА. Пий от тази манна небесна за твоето сърце.”

Това и направих. Поех една голяма глътка и после още една. Да пиеш от самия живот! Бях в екстаз.

Тогава светлината каза, “Имаш желание.”

Светлината знаеше всичко за мен, всякакво минало, настояще и бъдеще.

“Да!” прошепнах.

Поисках да видя останалата част от вселената; извън нашата слънчева вселена, извън всички човешки илюзии. Светлината тогава ми каза, че мога да тръгна по Потока. Така и направих, бях откаран през светлината до края на тунела. Почувствах и чух поредица от много нежни звукови гърмежа. Какво бързане!

Изведнъж сякаш бях изстрелян надалече от планетата на този поток от живота. Видях земята да се отдалечава. Слънчевата система, в целия си блясък, профуча и изчезна. По-бързо от скоростта на светлината летях през центъра на галактиката, поемайки повече знания като преминавах. Научих, че тази галактика и цялата вселена, бликат от много различни по видове ЖИВОТ. Видях много светове. Добрата новина е, че не сме сами в тази вселена!

Като минавах през този поток от съзнание през центъра на галактиката, потока се разширяваше в страхотни фрактални вълни от енергия. Супер клъстерите на галактиките с цялото им древно знание минаваха наоколо. В началото си мислех, че отивам някъде; всъщност пътувах. Но тогава осъзнах, че както потока се разширяваше, моето съзнание също се разширяваше да поеме всичко във вселената. Цялото съзнание мина покрай мен. Беше невъобразимо чудо! Бях наистина детето чудо; едно дете в страната на чудесата!

Сякаш се бях извисил над всичките създания във вселената и те изчезваха в точка от светлина. Почти веднага втора светлина се появи. Дойде от всички страни и беше толкова различна; светлина състояща се от много повече от всички честоти във вселената.

Почувствах и чух няколко меки звукови гърмежа отново. Моето съзнание, или същество, се простираше за да се смеси с цялата холографична вселена и повече.

Като влезнах във втората светлина, осъзнах че тъкмо съм се издигнал над истината. Това са най-добрите думи, които мога да намеря, но ще се опитам да обясня. Като влезнах във втората светлина, се разширих извън първата светлина. Озовах се в дълбока тишина, извън всяка тишина. Можех да виждам или усещам ЗАВИНАГИ, извън безкрайността. Бях в празнотата. Бях в преди създаването, преди Големия Взрив. Преминах началото на времето - първата дума - първата вибрация. Бях в окото на създанието. Чувствах се, че докосвам лицето на Бог. Не беше религиозно чувство. Просто бях в едно с абсолютния живот и съзнание.

Като казвам, че можех да виждам или усещам завинаги, имам предвид че можех да преживея цялото създание как се самогенерира. Беше без начало и без край. Това е мисъл за разширяване на ума, нали? Учените възприемат Големия Взрив като единствено събитие, което е създало вселената. Видях, че Големия Взрив е един от безбройните Големи Взривове създаващи вселените безкрайни и едновременни. Единствените картини, които дори трудно се описват с човешки термини, би били тези, създадени от суперкомпютри използващи фрактални геометрични уравнения.

Древните са знаели това. Те са казали, че Божеството периодично създава нови вселени чрез издишване и разрушава други вселени чрез вдишване. Тези епохи са били наречени Юги. Модерната наука нарича това Големия Взрив. Бях в абсолютно, чисто съзнание. Можех да видя и усетя всички Големи Взривове или юги да се създават или саморазрушават. Мигновено влизах във всички едновременно. Видях, че всяка малка частица от създанието има силата да създава. Трудно е да се обясни това. Все още съм ням относно това.

Трябваха ми няколко години след като се завърнах изобщо да асимилирам с думи преживяването на празнотата. Мога да ви кажа това; празнотата е по-малко от нищото и все пак повече от всичкото! Празнотата е абсолютната нула; хаосът формиращ всички възможности. Тя е абсолютното съзнание; много повече от дори универсална интелигентност.

Къде е празнотата? Аз знам. Празнотата е във и извън всичко. Вие, дори точно сега като живеете, сте винаги вътре и вънка от празнотата едновременно. Не трябва да отивате някъде или да умрете за да стигнете там. Празнотата е вакум или нищо между физическите манифестации. ПРОСТРАНСТВОТО между атомите и техните компоненти. Модерната наука е започнала да изследва това пространство между всичкото. Нарича го нулева-точка. Каквото и да се опитат да измерват, техните инструменти излизат от скалата, или отиват до безкрайност, така да се каже. Нямат начин за сега да измерят безкрайното с точност. Има повече нулево пространство във вашето собствено тяло и вселената отколкото където и да е!

Това, което мистиците наричат празнота не е празнота. Тя е толкова пълна с енергия, различен вид енергия, която е създала всичко, което сме. Всичко след Големия Взрив е вибрация, от първата дума, която е първата вибрация.

Библейското “Аз съм” наистина има въпросителна след себе си.

“Аз съм? Какво съм аз?”

Така създанието е Бог, които изследва себе си по всевъзможни начини, едно продължително безкрайно изследване чрез всеки един от нас. Чрез всеки косъм на главата ви, всяко листо на дърветата, всеки атом, Бог изследва себе си, великото “Аз съм”. Започнах да виждам, че всичко което е, е Аз-ът, вашия Аз, моя Аз. Всичко е великия Аз. Затова Бог знае, дори когато едно листо падне. Това е възможно, защото където и да сте, там е центъра на вселената. Където и да някой атом, там е центъра на вселената. Има Бог там и Бог е в празнотата.

Като разглеждах празнотата и всички юги или създания, бях напълно извън времето и пространството, такива каквито ги познаваме. В това разширено състояние, открих че създанието е относно абсолютно чисто съзнание, или Бог, идващо в изживяването на живота, какъвто го познаваме. Самата празнота е лишена от изживяване. Тя е преди живота, преди първата вибрация. Божеството е повече от живот и смърт. Затова във вселената има дори нещо повече от живота и смъртта да се изживее!

Бях в празнотата и осъзнавах всичко, което е било създадено. Сякаш гледах от очите на Бог. Бях станал Бог. Изведнъж не бях аз вече. Единственото нещо, което мога да кажа е, че гледах през очите на Бог. И изведнъж знаех, защо съществува всеки атом и можех да видя всичко.

Интересната част беше, че отидох в празнотата, върнах се с разбирането, че Бог не е там. Бог е тук. За това става въпрос. Та това постоянно търсене на човешката раса да отиде и да намери Бог … Бог ние дал всичко, всичко е тук - тук се намира. И това което правим сега е Божието изследване на Бог чрез нас. Хората са толкова загрижени да се опитват да станат Бог, че изпускат да осъзнаят, че ние вече сме Бог и Бог става нас. За това става въпрос.

Когато осъзнах това, бях свършил с празнотата, и исках да се завърна в това създание, в тази юга. Това беше естественото нещо да направя.

Тогава изведнъж се завърнах през втората светлина, или Големия Взрив, чувайки още няколко меки взрива. Пуснах се обратно по потока от съзнание през цялото създание, какво пускане беше! Супер клъстерите на галактиките ми се явиха с още повече прозрения. Минах през центъра на нашата галактика, който е черна дупка. Черните дупки са огромни процесори или рециклатори на вселената. Знаете ли какво има от другата страна на една черна дупка? Ние сме; нашата галактика; която се преработва от друга вселена.

В цялата си енергийна конфигурация галактиката изглеждаше като фантастичен град от светлини. Цялата енергия от тази страна на Големия Взрив е светлина. Всяка частица по-малка от атома, всеки атом, звезда, планета, дори самото съзнание е направено от светлина и има честота и/или частица. Светлината е живата материя. Всичко е направено от светлина, дори камъните. Така всичко е живо. Всичко е направено от светлината на Бог; всичко е много интелигентно.

Светлината на любовта:

Като се спусках по потока видях огромна светлина да идва. Знаех, че това беше първата светлина; светлинната матрица на Висшия Аз на нашата слънчева система. Цялата слънчева система се появи в светлината придружена от един от тези меки взривове.

Видях, че нашата слънчева система, в която живеем, е нашето по-голямо местно тяло. Това е нашето местно тяло и ние сме много по-големи отколкото си представяме. Видях, че слънчевата система е нашето тяло. Аз съм част от това и Земята е това велико създадено същество, което ние сме и ние сме частта от него, която знае, че е. Но ние сме само тази част. Ние не сме всичко, но ние сме тази част от него, която знае, че е.

Успях да видя цялата енергия, която тази слънчева система генерира, и е невероятно светлинно шоу! Можех да чуя музиката на сферите. Нашата слънчева система, както и всички небесни тела, генерират уникална матрица от светлинни, звучни и вибрационни енергии. Напредналите цивилизации от другите слънчеви системи могат да следят живота, какъвто го знаем, във вселената използвайки вибриращата или енергийния печат на матрицата. Детска игра е. Чудните земни деца (човешките същества) издават изобилие от звуци сега, като деца играейки в задния двор на вселената.

Поех потока директно към центъра на светлината. Почувствах се прегърнат от светлината като ме пое със своя дъх, последван от друг мек звуков взрив.

Бях във великата светлина на любовта с потока на живота минаващ през мен. Трябва да го кажа отново, това е най-обичащата, не съдеща светлина. Тя е идеалния родител за това чудно дете.

“Какво сега?” се чудех.

Светлината ми обясни, че няма смърт; ние сме безсмъртни същества. Вече сме живи завинаги! Осъзнах, че ние сме част от естествена жива система, която се преработва безкрайно. Никога не ми беше казано, че трябва да се връщам обратно. Просто знаех, че ще се върна. Беше естествено, от това което видях.

Не знам колко дълго бях със светлината, в човешко време. Но дойде момент, в който осъзнах, че всички мои въпроси са отговорени и моето завръщане беше близо. Когато казвам, че всички мои въпроси бяха отговорени от другата страна, искам да кажа точно това. Всички въпроси ми бяха отговорени. Всеки човек има различна роля и брой от въпроси, които да разучи. Някои от нашите въпроси са универсални, но всеки от нас изследва това нещо, което наричаме живот по неговия си уникален начин. Така и всяка друга форма на живот, от планините до всяко листо на всяко дърво.

И това е много важно за останалите от нас в тази вселена. Защото всичко то допринася за Голямата Картина, пълнотата на живота. Ние сме, с думи казано, Бог изследвайки своето Аз в един безкраен Танц на Живота. Вашата уникалност подсилва всичко живо.

Неговото завръщане на Земята:

Като започнах да се връщам обратно към живота, изобщо не ми мина през ума, нито ми беше казано, че ще се завърна в същото тяло. Просто нямаше значение. Имах пълна вяра на светлината и в процеса на живота. Когато потока се свърза с великата светлина, помолих никога да не забравям видяното и чувствата от това, което изпитах на другата страна.

Имаше едно “Да.” Почувствах го като целувка по моята душа.

Тогава бях върнат обратно от светлината във вибрационното царство отново. Целия процес се обърна, с дори дадена ми повече информация. Върнах се у дома, и ми бяха дадени уроци за механизма на прераждането. Бяха ми дадени отговори на всички тези малки въпроси, които имах:

“Как работи това? Как работи онова?” Знаех си, че ще бъда прероден.

Земята е велик процесор на енергия и индивидуалното съзнание се развива от нея и отива във всеки един от нас. Помислих се за човек първия път, и бях щастлив да съм това. От това, което видях, щях да съм щастлив да съм атом в тази вселена. Един атом. И така да бъда човешката част от Бог … това е най-фантастичното блаженство. Това е блаженство извън нашите най-луди представи какво може да е блаженство. За всеки един от нас да бъдем човешката част от това преживяване е величествено и великолепно. Всеки един от нас, без значение къде е, прецакан или не, е блаженство за тази планета, където сме ние.

И минах през процеса на прераждане, очаквайки да бъда бебе някъде. Но ми беше даден урок как индивидуалната идентичност и съзнание се развива и се преродих отново в това тяло.

Бях толкова изненадан като си отворих очите. Не знам защо, но толкова се радвах, че съм обратно в това тяло, обратно в моята стая с някой, който се грижеше за мен и изливаше сълзи от очите си. Беше моята болногледачка. Беше се предала след час и половина след като ме намерила мъртъв, но знаем че беше час и половина, понеже бях намерен. Тя уважи моето желание, моето ново мъртво тяло да бъде оставено само за няколко часа, докато успееше. Имахме усилен стетоскоп и много начини да проверим жизнените функции на тялото, за да видим какво се случваше. Тя може да потвърди, че бях мъртъв.

Това не беше преживяване близко до смъртта. Преживях самата смърт за поне час и половина. Тя ме намери мъртъв и провери стетоскопа, кръвното налягане и сърцебиенето за час и половина. След това се пробудих и видях светлината навън. Опитах се да стана да отида при нея, но паднах от леглото. Тя чу силен трясък и влезна и ме намери на пода.

Като се оправих, бях много изненадан и все пак слисан от това, което ми се случи. Първоначално цялата памет от пътешествието, което имах, я нямаше. Появих се на този свят и питах, “Жив ли съм?”. Този свят изглеждаше повече като сън в сравнение с другия.

В рамките на три дни се чувствах нормално отново, по-ясно, все пак различно от както съм се чувствал преди в моя живот. Паметта ми от пътешествието се върна по-късно. Не можех да видя нищо погрешно в което и да е човешко същество, което бях виждал. Преди това бях наистина прибързан в преценката си. Мислех, че много хора са наистина прецакани, всъщност мислех си, че всички са прецакани с изключение на мен. Но всичко това ми се разясни.

След около три месеца по-късно един приятел каза, че трябва да се тествам, и отидох да ме сканират и т.н. Наистина се чувствах добре и ме беше страх от лоши новини.

Спомням си доктора в клиниката като гледаше сканираните неща от преди и след това, казвайки, “Ами, сега тук няма нищо.”

Аз казах, “Наистина, може би е чудо?”

Той каза, “Не, тези неща се случват, наричат се спонтанни опрощения (remission).”

Държеше се много невпечатлен. Но това беше чудо и аз бях впечатлен, дори ако никой друг не беше.

Уроците, който той научи:

Мистериите на живота имат много малко общо с интелигентността. Вселената изобщо не е интелектуален процес. Интелекта помага, брилянтен е, но точно сега, това е нещото с което се движим, вместо със нашите сърца и по-мъдрата част от нас самите.

Центъра на Земята е този велик трансмутатор на енергия, точно както можете да го видите на снимките на магнитното поле на нашата Земя. Това е нашия цикъл, дърпащ преродилите се души обратно и през него. Знак, че сте достигнали човешкото ниво е, че започвате да развивате индивидуално съзнание. Животните имат групова душа и те се прераждат в групови души. Един елен е много вероятно да бъде елен завинаги. Но просто, че си роден човек, дали уродлив или гений, показва, че си на пътя на развитие на индивидуалното съзнание. То е част от груповото съзнание наречено човечество.

Видях, че расите са личностни клъстери. Държавите като Франция, Германия и Китай имат тяхната собствена личност. Градовете имат своята личност, техните местни душевни групи привличат определени хора. Семействата имат групови души. Индивидуалната идентичност се развива като разклоненията на един фрактал, груповата душа изследва нашата индивидуалност. Различните въпроси, които всеки един от нас има, са много, много важни. Това е как Бог изследва своето Аз - чрез теб. Тъй че, поставяй въпросите си и търси. Ще намериш твоя Аз и ще намериш Бог в този Аз, защото е само Аз-а.

И още, започнах да разбирам, че всички ние, хората, сме близки другари (soul mates). Ние сме част от една и съща душа, която се разделя фрактално в много креативни посоки, но все пак едни и същи. Сега като погледна някое човешко същество виждам близък другар, моя близък другар, този който винаги съм търсел. Освен това, най-големия близък другар, който ще намерите сте вие самите. Ние сме едновременно мъже и жени. Ние преживяваме това в матката и ние преживяваме това в състоянията на прераждане. Ако търсите най-великия другар извън себе си, може би няма да го намерите, той не е там. Точно както Бог не е “там”. Бог е тук. Не търси Бог “там навън”. Търси Бог тук. Гледай през твоя Аз. Започни да имаш най-великата любовна афера, която си имал … със твоя Аз. Ще обикнеш всичко от това.

Спуснах се и в това, което може би ще наречете ад и беше много изненадващо. Не видях Сатана или дявол. Моето спускане в ада беше спускане в личната човешка мизерия, невежество и тъмнина на незнанието на всеки индивид. Изглеждаше като мизерна вечност. Но всяка от милионните души около мен имаше винаги малка звезда на разположение. Но никой не й обръщаше внимание. Те бяха толкова погълнати от тяхната болка, травма и мизерия. Но след това, което изглеждаше като вечност, започнах да викам светлината, като дете викащо родителя за помощ. Тогава светлината се отвори и формира тунел, който дойде точно към мен и ме изолира от всичкия страх и болка. Това е ада.

Та това, което правим е да се учим да стиснем ръце и да се съберем. Вратите на ада са отворени сега. Ние ще се свържем, ще се държим за ръце и ще излезнем заедно от ада.

Светлината дойде при мен, превърна се в огромен златен ангел и аз казах, “Ти ангел на смъртта ли си?”

Тя ми обясни, че е моя абсолютен дух, матрица на Висшия ми Аз, много-древна част от нас. Тогава бях откаран към светлината.

Скоро нашата наука ще изрази духа. Няма ли да е чудесно? Сега измисляме устройства, които са чувствителни към фина енергия или духовна енергия. Физиците използват тези атомни “блъскачи” (atomic colliders), за да размажат атомите и да видят от какво са направени. Стигнали са до кварки и дрънкулки (charm) и всичко това. Ами, един ден те ще стигнат до малките неща, които ни държат заедно и ще се принудят да нарекат това … Бог. С атомни “блъскачи” те не само виждат какво има вътре, ами те създават частици. Слава Богу повечето от тях имат кратък живот, милисекунди и наносекудни. Тъкмо започваме да осъзнаваме, че ние създаваме също, като вървим напред.

Като гледах завинаги, стигнах до област, в която има една точка, където предаваме цялото знание и започваме да създаваме следващия фрактал, следващото ниво. Имаме силата да създаваме, докато изследваме. И Бог се изследва чрез нас.

След моето завръщане чувствам спонтанно светлината и се научих да отивам до онова място почти всеки път в моите медитации. Всеки един от вас може да направи това. Не е необходимо първо да умрете за го направите. Във вашата екипировка е, снабдени сте за това вече.

Тялото е най-великолепната светлина, която съществува. Тялото е вселена от невероятна светлина. Духът не ни кара да разлагаме това тяло. Това не се случва. Спрете да се опитвате да станете Бог, Бог става вас. Тук.

Умът е като дете бягащо през вселената, искащо това и мислещо, че то е създало света. Но аз питам ума:

“Какво общо има твоята майка с това?”

Това е следващото ниво на духовна осъзнатост. О! Моята майка! Изведнъж изоставяш егото си, защото не си единствената душа във вселената.

Един от моите въпроси към светлината беше, “Какво е рая?”

Разведоха ме по всички райове, които са били създавани: Нирванския, “Happy Hunting Grounds” и всички други. Минах през тях. Те са създадени от нашата мисъл. Всъщност ние не отиваме в рая, ние сме преработени. Но каквото създадем, ние оставяме част от нас там. То е реално, но не е всичко от душата.

Видях Християнския рай. Очакваме да е красиво място и седиш пред трона, възхвалявайки вечно. Опитах. Скучно беше! Това ли ще правим? Детско е. Не искам да обидя никой. Някои райове са много интересни и някои са много скучни. Древните бяха много интересни, на Американските Индианци (Native Americans), на “Happy Hunting Grounds”. На Египтяните беше фантастично. И още и още. Има толкова много. Във всеки един от тях има фрактал, който е твоята лична интерпретация, освен ако си част от групова душа, която вярва само в Бога на определена религия. Тогава си много близо, в същия парк, но дори и тогава всеки е малко различен. Това е част от теб, която оставяш там. Смъртта е относно живота, не е относно рая.

Попитах Бог, “Коя е най-добрата религия на планетата? Коя е правилна?”

И Божеството каза с огромна любов, “Не ме е грижа.”

Беше невероятна благосклонност. Това означава, че ние тук сме грижовни същества.

Абсолютното Божество на всички звезди ни каза, “Няма значение от коя религия сте.”

Те идват и си отиват, те се променят. Будизмът не е бил завинаги, Католицизмът не е бил завинаги, и те всички са, за да бъдем просветени. Повече светлина идва във всички системи сега. Ще настъпи реформация в духовността, която ще бъде толкова драстична както Протестанската реформация. Ще има много хора, които ще се борят за това, една религия срещу другата, вярвайки, че само те са прави.

Всеки си мисли, че притежава Бог, религиите и философиите, и по-специално религиите, защото те формират големи организации около техните философии. Когато Божеството каза, “Не ме е грижа” веднага разбрах, че нас ни е грижа. Важно е, защото ние сме грижовни същества. Важно е за нас и това е, където е важно. Това което имате е енергийното уравнение в духовността. Абсолютното Божество не го е грижа дали сте Протестант, Будист или каквото и да е. Всичко това е цъфнала фасада на цялото. Пожелавам си всички религии да го осъзнаят и да позволят на другите да съществуват. Не е края на всяка религия, но приказваме за същия Бог. Живей и остави да живеят. Всеки има собствена гледна точка. И всичко се прибавя към Голямата Картина, всичко е важно.

Отидох на другата страна с много страх от токсични отпадъци, ядрени ракети, нарастване на населението, тропическата гора. Върнах се обичащ всеки един проблем. Обичам ядрени отпадъци. Обичам гъбовидни облаци от ядрени взривове, това е най-святата мандала, която сме манифестирали до ден днешен, като идеален образец е. То повече от всяка религия или философия на света ни сближи изведнъж, на ново ниво на съзнание. Знаейки, че можем да взривим планетата петдесет пъти или 500 пъти, ние най-накрая разбрахме, че може би ние всички сме тук заедно сега. За известен период, те трябваше да изпратят повече бомби, за да го разберем. Тогава започнахме да казваме, “Нямаме нужда повече от това.”

Сега всъщност сме в по-безопасен свят отколкото живяхме преди и ще става все по-безопасен. Та се върнах обичащ токсичните отпадъци, защото те ни сближиха. Тези неща са толкова големи. Както Петър Ръсел би казал, проблемите сега са в “душевно големина”. Имаме ли размер на душата? ДА!

Изчистването на тропическата гора ще спадне и след петдесет години ще има повече дървета на планетата отколкото от много отдавна. Ако се интересувате от екология, подхванете я, вие сте част от системата, която се осъзнава. Подхванете я със цялата сила, но не се депресирайте. Тя е част от по-голямо нещо.

Земята е в процес да се само култивира. Вече няма да бъде толкова диво място както е била преди. Ще има огромни диви места, резервати, където природата ще процъфтява. Градинарството и резерватите ще бъдат нещото в бъдещето. Увеличението на населението стига до оптималният лимит на енергия за да предизвика разместване на съзнанието. Това разместване ще промени политиката, парите, енергията.

Какво става когато сънуваме? Ние сме многопространствени същества. Можем да имаме достъп до това чрез осъзнатото сънуване. Всъщност вселената е Божии сън. Едно от нещата, които видях е, че хората са точка на планетата, която е точка в галактиката, която е точка. Има огромни системи там навън и ние сме в нещо като средна система. Но човешките същества са вече легендарни из космоса на съзнанието. Малкото човешко същество от Земята/Гая е легендарно. Едно от нещата, с които сме легендарни е сънуването или фантазирането. Ние сме легендарни фантазьори. Всъщност целият космос е търсил значението на живота, значението на всичко това. И малкия фантазьор измислил най-добрия отговор досега. Ние сме го сънували, изфантазирали. Затова сънищата и фантазиите са важни.

След като умрях и се върнах, наистина уважавам живота и смъртта. В нашите ДНК експерименти може би сме отворили вратата към голяма тайна. Скоро ще можем да живеем толкова дълго, колкото искаме в това тяло. След 150 години живот ще има интуитивно чувство на душата ви, че искате да смените каналите. Да живееш завинаги в едно тяло, не е толкова креативно както прераждането, както трансферирането на енергия в този фантастичен въртеж от енергия, в който се намираме. Ние всъщност ще видим мъдростта на живота и смъртта и ще й се насладим.

Сега ние сме живи завинаги. Това тяло, в което сте, е било живо завинаги. То идва от непрестанен поток от живот, връщащ се до Големия Взрив и извън него. Това тяло дава живот на следващия живот, в гъста и фина енергия. Това тяло е било живо завинаги.

---

По време на НДЕ-то си Мелън е имал пълен преглед на живота и е видял от къде са почнали неговите неприятности в живота - още когато е бил в матката на майка си. Неговият баща е бил алкохолик по това време и когато е удрял майка си, Мелън е чувствал всеки удар като гръмотевица. Всички хормони, страх и емоции са минавали през него. И затова когато се е родил е бил много ядосан. Знаел е, че света е много опасно място. След като е видял една снимка, която показва приликите на Лос Анджелис и ракова клетка, той е сметнал, че човечеството е като рак за природата и затова по-късно е имал неизличим рак.

След НДЕ-то си, Мелън успява да се свързва всеки ден със Светлината и да се потапя в Универсалното Знание, където може да получи отговор на всеки един въпрос. Използва тази възможност и помага в научни изследвания свързани с биофотони и регенерация на клетките със светлина. Светлината му казва да обърне внимание на учения Клив Бакстър, който с помощта на полиграф през 1966 за първи път вижда, че растенията реагират на това, което се случва в тяхната среда. В своята изследователска работа Бакстър документира взаймната връзка между живите същества и взаимодействието на тяхните съзнания.

Той разбира от Светлината, че тя е пълна с радост и тя го питала, “Знаеш ли защо Земята е любимото място за прераждане?”. И му отговорила, “Това е мястото, където можеш да си отпочинеш от вечния Смях”. Показано му е, че Уолт Дисни е бил един от най-големите лечители на Земята.

На Мелън му е показано и бъдещето на Земята.

Скоро ние ще направим най-важна крачка в историята ни. И тя не е духовността и не е науката. Ще премахнем оцеляването. Започнало е самопосвещението, което значи, че ние поемаме отговорността, затова което създаваме и спираме парадигмата на оставяне други да ни управляват живота, например семейство и правителство. Време е да се съберем всички заедно по света и да разберем, че сме част от окена на съзнание, че всички сме свързани.

В близкото бъдеще войната ще е нелегална и войската ще бъде обслужващ център.

Колите ще се движат с безплатна енергия и няма да имат гуми. Всички тези технологии ги има сега. Няма да се наложи на хората да работят, за да се изхранват, освен ако искат. Те ще правят, това което обичат.

Като се развива бъдещето, технологиите за телепортиране извън времето и пространството ще станат норма.

Луната се отдалечава от Земята, което ще доведе до драстични промени в месечните цикли и вълни. Ще започнем да населяваме други планети.

---

Линкове:

Интервю с Мелън-Томас Бенедикт:

Оригинален Линк

---

Бих искал да ви разкажа за моето преживяване. Имах емоционално трудно детство. Отидох на консултант на 37 години, за да ми помогне да се справям с живота ми. Консултантката ми направи, това което тя нарича регресивна терапия. Тя беше Християнка и се моли в началото на сесията Светия Дух да работи в сърцето (душата) ми по време на сесията.

Тя ме отведе от един асансъор до един етаж, който се отвори като коридор. Коридорът имаше врати от двете страни с номера на тях. Като вървях по коридора се спрях на различни врати, отварях ги и влизах в стаята, за да се занимавам с проблемите в моя живот. Номерът на вратите беше годините, на които бях, когато проблема се беше случил.

Отидох в моята “две годишна стая” и се занимавах с едно много травматично преживяване. Като излязох от стаята консултантката се моли отново на Светия Дух да ме излекува и да ми даде нов живот.

В този момент консултантката искаше да ме върне обратно по коридора до асансъора. Казах й, че не мога. Обърнах се и отидох до края на коридора, до един ъгъл и коридора се раздели и изчезна. Тогава бях в присъствието на светлината.

Знаех без никой да ми каже, че това беше светлината на сина на Бог, Исус.

Видях моя покоен баща и свекърва, заедно с други, които не си спомням, да стоят до Исус. Нямаше думи, всичко беше обменено чрез мисли.

Светлината каза, “Ела”, не можах да устоя да не отида към светлината.

Стоейки пред Исус, беше ми казано, че Той има безусловна любов за мен и пълно приемане. Исус тогава се протегна и ме прегърна. Прегръдка, която замени липсата на обич, когато бях пренебрегнат като дете. Излекувах се в този момент от моето минало.

Исус каза тогава, “Отиди и прегръщай другите”.

Обърнах се и се върнах до асансъора, но не минах през коридора. Минах по един нов път с нов живот. Не е нужно да казвам, че това очи-в-очи преживяване със светлината промени живота ми. Моята “Отиди и прегръщай другите” команда е моята мисия в живота.

Имах сънища, които се сбъднаха. Сънувах ситуации и те се случваха. Сънувах война между демони и ангели, които ми бяха дадени да ме учат. Можех да видя неща в хората, които не можех да видя преди.

Бог е източника на цялата любов и ние не можем да обичаме без него. Ние сме духовни същества като Бог.

Усещах ангели до мен докато бях буден в ежедневието ми. Те са изпратени да ме успокояват и напътстват. Усещах демони и техните атаки по мен. Има много, много повече да се преживее и всичко, което се случи след това.

Когато открих НДЕ-тата, се почувствах, че имам нещо общо с други хора и не бях сам, дори и да не бях умрял.

Можех да напиша книга за моето преживяване. Сега чувствам, че религията е човешко направена структура, която се опитва да идентифицира и съдържа Бог. Това просто не може да стане!

С най-добри пожелания, Джон П.