Николай Георгиев | 
10 28th, 2007| 
В НДЕ-то на Гюнтер Вагнер неговата дискусия за “черния свят” е много добро описание на преживяване на празнотата, която много преживяващи са описали.
В празнотата или както Библията я нарича “външната тъмнина”, съществуват всякакви злонамерени души. Тези души отказват да влезнат в светлината поради някаква причина. Те са души с тежко негативни енергии и често се считат за “демони”. Но души с по-горни вибрации (например светлинни същества) се опитват да върнат тези нещастни души в светлината и накрая успяват.
Много НДЕ-та включват тази празнота и тя е принципно само транзитно място, през което минават хората (обикновено с помощта на тунел), за да стигнат до светлината. Някои хора прекарват повече време в празнотата отколкото други, но очевидно душите остават там, докато намерят любовта в себе си, която им помага да бъдат привлечени към светлината и да напуснат празнотата.
НДЕ-то на Гюнтер е подобно на много други по това, че преживява Съществото от Светлина (което той идентифицира с Исус), празнотата и има много интересен преглед на живота. Той преживява и пътуване във времето. Въпреки, че неговото НДЕ изглежда необичайно на моменти (защото преживяването на празнотата може да бъде необичайно), това е един добър пример за относителното естество на НДЕ-тата.
Не знам точно колко голям бях, когато имах това преживяване, но всичко се случи в нашия нов дом, така че трябва да съм бил поне на 11 години.
В този ден излязох от апартамента на първия етаж, когато внезапно чух глас зад мен. Бързо се обърнах, но нямаше никой. Не мога да си спомня точните думи, но гласа каза, че качеството на моя свят, който познавам беше нищо в сравнение с този, който можеше да ми покаже. “Глупости”, казах си и продължих буйно и бодро надолу по стълбите до мазето. Оставаха ми само няколко стъпки, когато скочих нависоко и си ударих главата в тавана.
Ударът ме изпрати долу на колене и бързо починах. Почувствах се в дълбока тъмнина. Спомням си, че минах през нещо като черни панталони. В края им почувствах, че някаква мистериозна сила ме дърпа, но аз отказвах, защото не исках да минавам отново през тези черни панталони. Минах напред и изведнъж се озовах в сиво пространство.
Не знаех къде съм и се оглеждах, видях на известно разстояние някой да се движи бавно към мен. Всъщност не видях тази фигура, защото не можеше да се види нищо. Въпреки това усетих, че има една сива фигура. Определено знаех, че има някой там и казах:
“Загубих се. Моля те, можеш ли да ми покажеш пътя наобратно?”
Следващото нещо, което знаех е, че лежах на пода на мазето. Чух този крайно неприятен звънлив шум, който постепенно ставаше все по-интензивен. Тогава шумът спря и изведнъж осъзнах, че един бял, приличащ на газ, материал бавно се изтичаше от моята глава.
Той прие формата на много дълъг чорап и се носеше под лек ъгъл точно над мен. Много се обърках, защото не исках някой да ме види с този материал, излизащ от мен. Междувременно, повече от този газообразен материал се събираше под тавана и не можех да направя нищо, за да го спра. Не почувствах болка или нещо подобно по време на този процес.
Изведнъж ми стана ясно, че бях извън тялото ми. Май се случи в момента когато изтичането спря. Видях моето тяло да лежи на пода, което можеше само на мен да принадлежи. Треперих и бързо исках да се завърна в тялото ми и топлината му, когато чух някой да казва:
“Спри! Преди да се върнеш, погледни как е отвън!”
// бележка на Кевин Уилиамс: вярвам, че този глас е на злонамерена душа в празнотата
Въпреки това не обърнах внимание на гласа. Въпреки, че не можех да видя никакво физическо тяло, освен моето, този глас беше доста близо. Тогава го чух отново, този път ме молеше много сериозно.
“Моля те, не се връщай обратно, умолявам те. Защо не искаш да откриеш твоите нови способности? После пак можеш да се върнеш, ако не ги харесаш.”
Почудих се. Все пак гласът беше прав. Защо да не се опитам? Тогава гласа каза бързо:
“Тествай ума си! Ако го направиш, ще видиш, че можеш да мислиш по начин, по който никога досега не си изпитвал.”
Гласът беше прав. Наистина можех да мисля много бистро, можех да разбера много бързо с целенасоченост, която не оставяше и следа от съмнение. Тогава чух гласа отново:
“Ако искаш да останеш извън тялото ти, ще направиш страхотно пътешествие и ще видиш много интересни неща. Въпреки това, трябва да решиш бързо! Побързай!”
Евентуално започнах да обмислям цялата ситуация. Наистина зависеше от мен дали исках да се върна в тялото ми и да напусна живота на Земята с всичките му недостатъци и всичките му радости или да остана навън в това състояние на ясно мислене. Гласът ме подкани да побързам и да му кажа дали съм решил.
Приех. Реших да остана отвън и мигновено осъзнах, че моето тяло ще умре, означавайки тотална разруха от гниене. Помислих си:
“Колко тъжно за моята майка!”
Относно мен, не чувствах никакви съжаления, защото моето тяло беше само обвивка, тегло, от което се освободих в момента, в който реших да остана навън.
Скоро осъзнах, че можех да се движа свободно по начин, който никога досега не бях изживявал. Носех се точно през стените на нашата къща (Видях майка ми пред кухненската печка, да готви) и нагоре към небето. В далечината видях голяма светеща топка, която беше слънцето. Почувствах се неустоимо привлечен към него от неговата яркост и исках веднага да отида в него. Не след дълго като си го помислих и ударих нещо, което ме изстреля като катапулт далече навън в тъмнината. Опитах се още веднъж, но всичко се повтори. Бързо научих, че би трябвало да има невидима бариера, която можех само да достигна, но не и да преодолея.
Пробвах се отново, този път спрях точно пред бариерата, за да гледам слънцето, което грееше огнено. Неговия размер беше относително малък, защото трябваше да го гледам от разстояние, което беше определено от тази невидима бариера. Въпреки това огненото сияние на слънцето не ме задоволи изобщо. Внезапно гласът каза:
“Има още светлини!”
Както се оглеждах, видях в далечината множество от други светлини, които блестяха много по-ярко от Земното слънце. Исках да бъда с тези светлини! Въпреки, че бяха далече, много далече от тук, можех да ги достигна за миг. Въпреки това, всяка индивидуална светлина имаше своята собствена ефективна бариера, която ме отблъскваше отново обратно в тъмнината всеки път, когато се опитвах да я достигна.
Допира с тези бариери беше много неприятен, защото всеки път като ги докоснех, цялото ми същество се разтресваше. Изведнъж гласът каза:
“Търси една ярка светлина и я приближи бавно.”
// бележка на Кевин Уилиамс: вярвам, че този глас е или на помагащо светлинно същество или на помагаща душа в празнотата
Избрах една светлина, чиято яркост беше много по-голяма от всички други светлини около нея и се приближих много внимателно. Видях много голяма топка, горяща невероятно ярко. Гласът ми каза, че тя е една от многото звезди, които можех да видя от Земята.
Гледах тази топка доста продължително време, докато не можех повече да я гледам. Затова, се върнах отново в тъмнината и започнах да преценявам ситуацията. Не можех да остана в тъмнината завинаги. Трябваше да има изход. Огледах се наоколо и видях друг клъстер от звезди, който беше странно огънат. Поисках да отида там, но чух гласът да казва:
“Те са всичките еднакви. Отивай нагоре!”
Не знаех къде е горе и видях много далече от тук, над тъмнината, една блещукаща линия. Исках да отида там въпреки това невероятно дълго разстояние, но исках само да отида до края на тази линия, защото не знаех дали имаше бариера или не.
Изминах разстоянието мигновено. Този път нямаше бариера, която да ме отблъсне. Светлината дойде от друг свят. (Макар че нашия свят е черен със светлини в него, другия свят е лъчезарен). Въпреки това не можех да влезна в този свят. Движех се наоколо във всяка посока, опитвайки се да намеря проход към този свят. Скоро осъзнах, че има само една възможност, да се хвърля надолу в тази черна пропаст, която беше точно пред мен. Нямах куража да скоча. Но изведнъж чух гласа отново:
“Няма друг начин! Ще трябва да скочиш! Скачай! Скачай!”
Тогава скочих. Не знам какво се случи после, но си спомням много ясно, че изведнъж се движех със страшна скорост през тунел от тъмнина. Бях влезнал в този тунел с главата напред. Цялото ми същество беше в един вид цилиндър или тръба и аз се изстрелях в този тунел като капсула в тръбите на въздушна поща.
Движех се все по-бързо, докато бях изхвърлен далече в тази нова вселена. Тъмнината беше заменена от един вид мъглива светлина (ако мога да се изразя така). Търколих се много буйно няколко пъти и усетих, че този нов свят ми намаляваше скоростта. Спомням си, че си мислех:
“Защо се държат толкова грубо с мен?”
Почувствах, че този нов свят се затваряше едновременно, докато стария свят се отдалечаваше, и бях напълно погълнат от този нов свят. Като ме изхвърлиха чух гласът да ми вика:
“Това е твоя свят! Не принадлежиш на нас! Трябва да останеш в този свят! Никога не се връщай обратно.”
Обърнах се обратно и видях част от тъмния свят, на който би трябвало да съм оставил следи след мен, когато ме изхвърлиха, да се оттегля към отвора, където най-накрая беше изсмукан.
В момента, в който стария свят беше закрит, веднага ми хареса този нов свят, толкова много, че бях твърдо убеден, че можех само да продължа да съществувам в този нов свят. И без това нямах друг избор. Тъмният свят си беше отишъл. Сега бях неразделна част от този нов свят. Помислих си:
“Този мошенически глас! Той ме предаде като ме принуди да дойда в този свят. Няма изход на обратно! Това е края! Надявам се, че ще мога да дишам и че няма да се задуша до смърт.”
Затова се опитах да дишам, но скоро открих, че нямаше нужда от дишане. Просто съществувах. Докато бях в тъмния свят, никога не си бях помислял за дишане.
Както казах по-рано, всичко около мен беше мъгливо светлинно. Въпреки че беше ярко, не можех да гледам ясно. Въздействието на безвъзвратността върху състоянието, в което се намирах, беше поразително. Въпреки, че бях част от този нов свят, нищо не знаех за него. Почувствах се напълно сам, предаден, много мъничък и незначителен. Никоя друга душа не беше наоколо. Започнах да се оплаквам от ситуацията ми. Не знаех какво да направя. Почувствах се много мизерен.
Добре, можех да се движа свободно, където си исках. Но къде да отида? Никои нямаше тук! Никой? Въпреки това имаше гласове много далече от тук! Всъщност чух два гласа. Успях да ги чуя да казват, с пълна липса на вяра, нещо като това:
“Виж, виж, там има малка душа! Виж там има млада душа! Какво прави той тук? Как е дошъл тук?”
Гласовете в този свят всъщност не бяха никакви гласове. Нещо се помисляше и аз веднага разбирах какво си приказваха. Това което споделям сега са впечатленията, а не точните думи. Но тези впечатления са толкова ясни, че не се съмнявам за тях.
Продължих да се оплаквам, че не познавам никого в този светъл свят и че насила съм докаран тук. Гласовете се приближиха. Въпреки това не виждах никой. Просто усещах тяхното присъствие, което ме удовлетворяваше. Сега знаех, че има същества в този свят, с които можех да си комуникирам. Същества, които ми бяха едновременно чужди, но и приятелски.
Съществата ме подканиха да се връщам там, откъдето съм дошъл. Сметнах това за много смешно, като сега съм част от този нов свят. Освен това, ако исках наистина да се върна обратно, което беше невъзможно, какво трябваше да направя? Плюс това, дори ако успеех да намеря пътя на обратно, нямаше да имам ни най-малката идея къде лежеше моя роден свят, Земята. Тогава почувствах, че те искат да ме изпъдят от този свят и се развълнувах и казах:
“Никой не може да ме принуди да напусна този свят. Имам правото да остана тук, защото съм част от него.”
Двете същества разбраха какво си мислех, защото не можах да усетя вече техните гласове. Тогава едно от тях ме упъти (не знам как) до едно място, каквото не бях виждал преди. Другото би трябвало да е отишло да викне помощ, за да се опитат да намерят правилния подход, по който подобна ситуация може да реши.
Мястото се оказа една ливада с много цветя. Беше прекрасна ливада, но знаех, че е само картина на ливада, някак си извикана и окачена в този нов свят. Съществото поиска да поиграя на ливадата, но не можех. Просто не знаех как.
Изведнъж усетих малка ярка светлина в далечината в “небето”, но бързо идваща все по-близко. Беше оформена като топка и беше неописуемо ярка. Опитах се да си закрия очите, но нямах нужда от това. Въпреки нейната невероятна яркост и сияние, изобщо не ме заслепи!
След малко тази светлина спря точно над мен. Беше слънце със същия размер като слънцето на нашия свят, но беше неописуемо по-ярко. Продължих да гледам това слънце и да се чудя как една светлина може да притежава такова сияние. (Яркостта на светлините в тъмния свят същи беше блестяща, но от друг вид).
Изведнъж осъзнах, че тя ме гледаше критично много внимателно. Тогава се отвори и един лъч се изля върху мен и чух да ми вика:
“Мога да те унищожа ако не ми кажеш истината защо си тук!”
Отговорих: “Но аз не знам нищо друго освен истината!”
Тогава нещо се случи, което никога, никога няма да забравя. Любов, чиста, абсолютна любов се изсипа върху мен заедно с невероятна топлина. Цялата ми душа или същество се беше потопило в тази любов. Той ме издигна и ме целуна по устата. Това Същество от Светлина ме обичаше дълбоко, безкрайно дълбоко и все по-интензивно. Бях много щастлив! Можех да остана в този лъч от обич завинаги. Ако моята история беше лъжа, Съществото от Светлина щеше да ме унищожи. Но ясно осъзнавах, че няма причина да се страхувам от нищо.
Постепенно обичта стана по-слаба и почувствах, че има нещо грешно с мен - нещо, която пречеше на светлината да продължи да ме обича. Тя се опита да не ми казва защо. Накрая, не успя да се сдържи и бързо каза:
“Имащ вонящ дъх. Имаш нужда от баня.”
// бележка на Кевин Уилиамс: вярвам, че това е свързано със пречистващ процес, през които преминават някои души. Фразата “вонящ дъх” може да се свърже с “вонящи мисли” или негативни мисли, които не пасват със съществуването в по-високите нива след живота. Такива мисли също са описани в други НДЕ-та във формата на “мислени бактерии”. Някои НДЕ-та показват, че такива мисловен процес трябва да се пречисти, преди да се влезне в по-високите нива.
Останах с впечатлението, че трябва да си взема душ, подобен на този, който си взимах на Земята, но чрез потапяне на цялото тяло. Обясни ми се, че този процес щеше да е неприятен, но можех да го спра, когато стане твърде болезнен, за да го понеса.
Въпреки, че не разбрах причината, исках да направя това, което Съществото от Светлина искаше да направя. Повдигна ме и ме сложи в една червена светлина. Затворих очите си. Не можех да почувствам нищо. Не знам колко дълго бях в това състояние. След известно време обаче, осъзнах, че бях подхвърлян доста грубо. Все едно бях в пералня. Извиках:
“Мисля, че е достатъчно!”
Веднага бях снижен, любовта и топлината бяха изключени, но останах в този лъч (или сфера).
Изведнъж слънцето изчезна и видях една луна. Бях в различен свят. Всичко беше черно с изключение на луната, която беше точно пред мен. Беше по-ясна и по-сияеща от луната в нашия свят. Нямаше и следа от тъмнина по нея. Луната беше обиколена от венец от малки ярки звезди. Продължих да гледам тази лъскава луна, когато изведнъж почувствах нещо странно да влиза през лявото ми око и да се разпростира дълбоко в мозъка ми.
Чудех се, че можех да ясно да виждам луната с моето ляво око, което винаги е било по-слабо от дясното ми и веднага осъзнах, че точно пред мен стояха отговорите на всички въпроси, които имаме на Земята. Много се развълнувах за това и се опитах да определя местонахождението на мястото, за което исках да кажа на нашите учени на Земята, че трябва да дойдат и да видят това необикновено място.
Опитах се да определя точно мястото, като гледах наляво от луната и броях малките ярки звезди. Но като правех това осъзнах, че това не бяха звезди, ами малки луни.
Отново, гледах към лявата страна на луната и колкото повече гледах, толкова повече малки луни се появяваха в права линия, една малка луна след другата. Нямаше никаква надежда да определя мястото. Тогава започнах да се чувствам студено и треперих. Спомних си слънцето от нашия свят, неговата топлина, която понякога ми беше твърде гореща, но като цяло, живото-даваща топлина. Отчаяно исках да се върна към яркото живо слънце. Чак тогава осъзнах, че гледах към луната с моето ляво око, а дясното ми беше затворено. Исках да си отворя дясното око за да видя слънцето отново, но не можех.
Исках да напусна луната, която не представляваше вече интерес за мен. Исках да се върна при яркото живо слънце. Опитах се много силно, но напразно, дори почувствах крайно неприятна болка в главата ми. Но изведнъж луната със своите тъмни околности изчезна и отново видях това невероятно ярко слънце.
Внезапно слънцето започна да се движи наобратно, променяйки цветовете си до дълбоко тъмно червено. Продължих да се движа назад в небето, докато то стана много мъничка червена светлина, като точка. Тогава започна да се движи много бързо. Наведнъж видях яркото слънце от лявата ми страна и тогава червеното слънце от дясната ми страна да танцуват от ляво надясно и от дясно наляво.
Почувствах, че слънцето искаше да си комуникира с мен. Помислих си, че тук слънцата не можеха да говорят, ами се движеха наоколо и това беше техния начин на комуникация.
Тогава се спрях и видях яркото слънце отпред на малкото червено слънце. Въпреки това не разбрах какво означаваше това. Сметнах целия спектакъл по-скоро за весел и забавен отколкото нещо друго. Но не беше изобщо весел. Изведнъж почувствах, че ще бъда изпратен обратно в света с лъскавата луна и си спомних неприятната болка и студа, с който се сблъсках там.
Изведнъж осъзнах, че яркото слънце пред мен беше лъскавата луна и че червеното слънце я контролираше безопасно, правейки я слънце. Това беше съобщението на слънцето, което искаше да предаде.
Тогава Съществото от Светлина искаше да приказа с мен като мъж с мъж. Остави на върха на висока планина, където трябваше да седя на едно голямо парче скала.
Попитах го защо искаше да ме унищожи, и той ми каза, че съществуват също злонамерени, но много силни и хитри същества, които са били негови врагове, с които се е борил постоянно. Каза ми да предупредя моя свят за тях и автоматично поклатих глава в знак на съгласие. Каза, че неговите врагове са искали да го измамят като използват мен като вид клопка, но той трябвало да защитава този свят и тъмния. Но неговия свят би бил много по-лесен за него да се защити, защото злонамерените същества нямали никаква сила в него и той нямал сила в тъмния свят.
Осъзнах, че като се намирам в такава ситуация, успях да пропусна огромната разпереност от облаци, които бяха чудно осветени отдолу. Изведнъж проблясък на светкавица, чиято интензивност беше много по-огромна от тази на яркия свят, ме накара да погледна нагоре. Тогава последва голям взрив, но бях напълно необезпокоен. На хоризонта видях пушек от облаците и постепенно приемащ формата на гъба. Ставаше все по-голям и по-ярък. Бях в пълно възхищение. Изведнъж всичко изчезна. Чух светлината да вика:
“Погледни тук!”
Обърнах се и чух писъци, видях огън и дим, почти обгръщащи ме. Не разбрах за какво е всичко това, когато изведнъж светлината извика:
“Ще направя всичко по моите сили, за да предотвратя това да се случи!”
Тогава всичко спря. Отново ярката светлина искаше да приказва за своите врагове. Но все още бях много впечатлен от всичко това, което се случи. И си помислих:
“О не, не отново!”
Но светлината ми каза, че тази война ще продължи много дълго време, и че злите същества са станали все по-силни и че ако това продължи така, тя няма да намери начин, по който да ги спре да завземат всичко. Каза, че ако врагът наистина успее да влезе в неговия свят, войната е загубена. Тя би била без съмнение достатъчно силна, за да ги отблъсне, но войната можеше да се загуби в края на краищата. Тя беше наистина уплашена да загуби тази война. Тогава ми се намекна, че тя има нужда от помощ. Исках да помогна, но отговорих:
“Да, но как?”
Тя отговори, че единствения начин, по който мога да й помогна е да се върна обратно и да кажа на моя свят какво ми се е случило. Бях напълно шокиран да го чуя да ми каже това, защото не исках да се връщам обратно. Бях толкова депресиран, че почти започнах да плача. Изведнъж тя ме попита:
“Искаш ли да знаеш какво ще стане от теб по-нататък в твоя живот?”
Погледнах нагоре и отговорих бодро: “Да, с удоволствие.”
Светлината каза: “Ще станеш учител.”
До известна степен бях разочарован и отвърнах: “Учител?”
Светлината отвърна: “Представи си учител в твоя свят и ми покажи какво е да бъдеш такъв.”
Представих си, доста ясно, учител, който стоеше пред учениците си и даваше уроци. Светлината каза: “Не, не такъв учител.”
Тогава си помислих, за университетски професор, даващ лекции на студентите му. Светлината каза: “Не такъв вид учител. Ти ще учиш университетските учители!”
Бях изненадан и почти не можех да повярвам. Освен това, помислих това за доста трудно. Представих си карта на моя свят и се видях в бъдещия ми живот да отивам от място на място, от университет на университет да обучавам университетските професори в моя свят. Но светлината каза: “Не, не по този начин. Те ще дойдат при теб!”
Отговорих: “В моята къща?”
Светлината каза: “Да, представи си тази ситуация.”
Представих си нашата къща на Земята, нашата всекидневна, видях се да седя на един стол срещу строго гледащ, респектиращ професор, опитвайки се да го уча. Но не успях. Бях твърде затруднен и твърде срамежлив. Казах: “Не мисля, че съм достатъчно умен да го направя. Освен това заеквам.”
Светлината отговори: “Ти ще станеш нов вид учител и ще ти обясня след малко.”
Тогава се спрях, погледнах нагоре и се видях лежащ в едно болнично легло, което се буташе по един много дълъг коридор от член на медицинския състав. Попитах, лека обезпокоен: “Болен ли съм?”
Светлината отговори: “Не! Само малко объркан. Ще бъдеш отведен в болница, където ще ти бият инжекция и ще заспиш дълбоко.”
Вече не ме беше страх и светлината каза: “Но нека да ти обясня този нов вид учител. Ще обучаваш, докато си в състоянието на сън. Но няма да е този вид сън, който познаваш. Докато сънуваш, ти ще можеш да чуваш и приказваш и те ще идват при теб и ще ти задават въпроси.”
Бях силно впечатлен, но и притеснен. Тогава попитах: “Ще чувствам ли болка в този процес?”
Светлината отвърна: “Не, това няма да те нарани.”
Постепенно свикнах с идеята да стана учител. И попитах: “Те ще научат ли техните уроци?”
Тя направи физиономия, че не е много сигурен за това. Питах го друг въпрос: “Ще ги уча ли докато съм буден?”
Светлината отговори: “Не, ти със сигурност ще приказваш с тях, докато си буден, но каквото казваш докато спиш, ще бъде от много по-голямо значение.”
И тя ми показа една стая, в която се видях да седя на един стол приказвайки с някой. Всъщност не се видях, нито видях човека, с който си приказвах. Но определено знаех, че това беше така, защото сега бях в тази стая и се оглеждах. Видях ниска маса, книги на стените, два прозореца, пердета, които се движеха пред прозореца от лек вятър. Изведнъж стаята изчезна и светлината каза:
“Преди да направиш това, ще трябва да напишеш всичко това, което ти се е случило. Всеки един детайл. Трябва да направиш научен доклад.”
Казах: “Разбира се.”
Светлината каза: “Но се опасявам, че ще забравиш всичко.”
Поклатих главата в знак на неодобрение. Но тя каза: “Ти дори не можеш да ми кажеш как си дошъл тук.”
Не й повярвах и се опитах да си спомня какво се случи на Земята. Но за моя голяма изненада, не можех да си спомня. Светлината каза:
“Не се притеснявай. Една книга ще ти помогне. Всъщност ще има две книги, но първата ще е най-важната. Освен това, ще имаш много книги.”
Изведнъж светлината стана доста ентусиазирана и каза, че щях да съм първия учител от този нов вид, и че ще дойдат още много. Бях разочарован да я чуя да го казва. Но светлината искаше да ми покаже какво означава да си първия. Та ме попита:
“Какво мислиш? Колко хора има на твоя свят?”
Казах: “40 милиона може би?”
Светлината отвърна:
“Не, много повече. Не трябва да мислиш само за тези, които са живи. Вземи предвид всички същества, които са мъртви и ще имаш доста голям брой хора. Нека да отидем назад във времето, възможно най-назад, и ми кажи колко назад трябва да отидем.”
Казах: “Средновековието?”
Светлината отвърна: “Не, по-назад.”
Казах: “Раждането на Христос?”
Светлината каза: “Не, още назад.”
Помислих си: “Адам и Ева?”
Светлината отвърна: “Не, не това. Отиди още назад във времето и помисли какво си научил от твоите часове по история.”
Помислих си за известно време. Накрая избъбрих: “Каменната Ера?”
Тя се разочарова и каза: “Трябваше по-добре да знаеш, но мисля че Каменната Ера ще бъде достатъчна.”
Тя ми каза, че в тази ера е нямало много хора живеещи на Земята. Но били свободни да вървят където си пожелаят и че е нямало граници, които да ги спрат да се разхождат. Казах: “Колко красиво!”
Представях си картата на Европа, която бях видях в моя Атлас с всичките й граници. Нямах време да помисля за всичко това, защото изведнъж видях човешки същества обратно на Земята.
Гледах надолу към група от хора, мъже и жени, които бяха облечени в кожени дрехи, седейки около лагерен огън. Можех да видя една жена с нейното бебе на гърба и мъж, който стоеше пред групата, очевидно изнасяйки реч. Друг мъж седеше малко настрани.
Изведнъж чух силен вик на разочарование и гърления глас на мъжа отпред на групата от хора. Не разбрах какво казваше. Тази сцена изчезна и светлината каза:
“Ще ти преведа, но трябва да много усилено да се концентрираш.”
Със сигурност исках да го направя, защото нямах търпение да чуя какво беше казал този човек. Затова започнах да се съсредоточавам. Светлината каза:
“Ти наричаш това съсредоточаване. Трябва много по-силно да се съсредоточиш!”
Бях учуден да я чуя да приказва така, защото сметнах първия ми опит доста удовлетворителен. Но тя искаше да се справя по-добре. Светлината каза:
“Нека да опитаме пак!”
Затворих си очите и започнах да се концентрирам доста силно. Но светлината изобщо не беше доволна. Тя каза:
“Мисля, че е напразно.”
Но изведнъж тона на нейния глас стана много благ и дойде близо до мен и каза нежно:
“Причината, поради която искам да се концентрираш е, че по-късно ще трябва да можеш да кажеш на всички възможно най-точно. Затова трябва да се концентрираш както никога досега върху това, което този мъж ще каже.”
Тогава тя прибави с различен глас, който показа нейното разочарование:
“Това е последен опит. Ако се провалиш този път, няма смисъл да се опитваме повече!”
Бях решен да дам най-доброто от мен. Затворих очите си и се опитах възможно най-усилено да чуя това, което трябваше да чуя. Изведнъж можех да разбера какво казваше мъжа: Той казваше:
“Сега имаме доказателство. Току-що чухте за себе си. Това което подозирахме е истина. Той, който предприе тази трудна задача да направи такова опасно пътешествие, току-що се завърна и потвърди нашите подозрения. Искат да ни се съпротивят. Но ние няма да се примирим с това. Казвал съм ви отново и отново. Сега дойде времето да се бием с тях. Не трябва да чакаме, докато станат по-силни. Те са толкова слаби сега. Истина е. Но помислете за бъдещето! Ние трябва да ги нападнем сега.”
Той се обръщаше към групата от хора по много впечатляващ начин. Бях напълно впечатлен и можех да разбера много добре защото искаше да атакува враговете си. Но изведнъж чух този другия мъж, който стоеше настрана, да казва:
“Аз съм предимно ловец и се боря с животни. Нямам намерение да се боря с хора, който започват да бягат в момента, в който ни видят. Всеки ловец ще нарани гордостта и честта си ако направи подобно нещо. Ние ловците се борим с животните, които за сега са по-опасни. Много смели ловци са се наранявали в техните битки. Но ние сме подготвени и искаме да поемем риска, защото сме ловци. Аз никога няма да се бия с тези слаби хора.”
Аз не можах да разбера какво казваше. В края на краищата, някой трябваше да се бие с нечии врагове. Не можех да разбера, че трябва да е по-гордо да се биеш с животните отколкото с хората. Но не можех да мисля подобни неща, защото моите очи бяха наложени на земята, която започна бавно да се мести. Първоначално бавно, после по-бързо и по-бързо докато не можех да различа никакви детайли.
Движението изведнъж спря. Видях пасище пред мен и в далечината беше края на гората с много високи дървета. Изведнъж се озовах сред дърветата. Въпреки, че не можех да видя нищо, знаех, че бях в гората и точно по средата на едно село. Можех да чуя гласовете на някои хора и чух някой да казва:
Не можем да бягаме завинаги. Колко пъти трябваше да бягаме? Много, много пъти! Такива зверове! Те идват и унищожават нашето село! И всеки път ние бягаме. Но не и този път! Този път ще стоим! Не може да продължи така завинаги.”
Можех да почувствам страха и напрежението. Те биха искали да избягат както са правели много пъти преди. Но този път бяха решили да се придържат към тяхното твърдо решение. Но всички бяха изпълнени със страх. Някои гласове казваха:
“Те ядат месо! Представете си! Месо! Освен това те строят големи огнища в прерията. Танцуват около огъня и се къпят в кръв. Но най-лошото остава: Те ядат месо. Самата мисъл за това! Накрая те ще изядат и нашето месо.”
Един глас, глас жена, която седеше в колибата си, повтаряше отново и отново: “Страх ме е. Ужасно ме страх. О колко ме е страх! Страхувам се, толкова се страхувам.”
Можех да почувствам нейното притеснение. Нейният страх ставаше все по-голям. Тя продължаваше да казва: “Страх ме е, страх ме е.”
Нейния страх започна да ме обвзема. Първоначално си помислих: “Защото се страхува толкова? Трябва да е истерична. Как за бога можеш да бъдеш толкова уплашен?!”
Но бях толкова погълнат все по-дълбоко от нейното чувство на пълен страх. Не можех да го изтърпя повече! Помислих си: “Иска ми се да спре да се притеснява сега.”
Беше крайно неприятно наистина. Изведнъж всичко спря и светлината ми каза:
“Ако те не бяха направили нищо, нищо нямаше да се случи. Вярно е, че щяха да дойдат същите. Но нищо нямаше да се случи. Но това ще доведе отново до мъртви хора!”
Той наблягаше на думите - мъртви хора - отново и отново. Почувствах голямо опасение от страна на светлината за големия брой мъртви хора, и аз попитах, “Отново?” защото бях на мнение, че гледах първите хора на Земята. Но светлината отговори:
“Десетки хиляди.”
Бях изумен от това и можех да почувствам как светлината страдаше от този огромен брой мъртви хора.
Не съм сигурен какво се случи после, но изведнъж чух гръмоносен, гневен глас, обвиняващ човечеството, включително и мен, за унищожаването на градината на Земята. Той извика:
“Направих ви, на вас човешките същества, красива градина и вие унищожихте всичко. Човешките същества са отрова за водата и въздуха. Те унищожават всичко. Първоначално ефекта от тяхното унищожение беше ограничен. Но стана все по-зле. Те унищожават всичко, до което се докоснат. Въпреки, че Човека постоянно търси други места, той има само едно място (Земята). Можете сами да видите. И ако продължат да унищожават всичко, те ще взривят цялата Земя накрая!”
Бях напълно объркан. След известно време светлината каза: “Кажи ми, че не знаеш как да информираш твоя свят.”
Аз отговорих: “Но ти току-що ми каза как да го направя!”
Но тя настоя като каза: “Сега ти си отново малко и невежо дете, което не знае как да го направи!”
И го попитах, като бях това малко и невежо дете, че не знам как да информирам моя свят. За моя най-голяма изненада, светлината отговори с ядосан и гневен глас:
“Ще знаеш как да го направиш, когато му дойде времето.”
Но не исках да я оставя завинаги. И я попитах дали можех да се върна след като кажа на моя свят и да остана с нея постоянно. Тя каза:
“Не, трябва да се върнеш и да живееш.”
Въпреки, че още не знаех пътя наобратно, този път няма съмнения. Ако Съществото от Светлина искаше да се върна и да живея, просто ще го направя. Нямаше значение вече как ще бъде направено. Светлината имаше абсолютна сила. Но все още не можех да разбера защо. Постоянно се молех:
“Защо? Защо не мога да се върна? Защо? Защо?” Защо? Защо не ми е разрешено да остана в твоята обич и топлина?”
Светлината ми отговори, че никой не може да остане постоянно с нея. Но аз не бях задоволен. Ако не беше възможно да остана с нея, със сигурност можех да се върна обратно и остана в този ярък свят, в който живееха тези две същества! Но светлината отговори: “Не, трябва да се върнеш и да живееш!”
Отговорих: “Но защо е позволено на тези две същества да останат?”
Светлината отговори, че дори тези две същества не могат да останат постоянно. Те са били в този свят само за да учат. Освен това, тя наблегна на значението на обичта и знанието. Искаше да бъда нейния ученик. Тя учителя, аз ученика. Но не виждах какво общо имаше обичта и учението с моето желание да остана в този ярък свят.
Трябваше, беше истина, да призная, че не обичах светлината, но със сигурност исках да науча всичко, но което тя искаше да ме научи.
Тогава светлината започна, за мое голямо съжаление, да се отдалечава обратно към небето, и не можех да почувствам присъствието й вече, защото лъча беше спрян. Изведнъж се почувствах студен и много мизерен.
Но едно от другите същества ми каза да гледам едно определено място много внимателно. Наистина те ме насърчаваха да не мърдам, ами да фиксирам очите си на това място. Направих това, което ми казаха и видях тази панорамна гледка. Много жива и забележима. Бях вцепенен. Картините от филма се движеха много бързо, показващи ми моя минал живот на Земята. Можех мигновено да разбера всичко, което ми беше показано.
(Не си спомням детайлите, защото това беше само експеримент, за да тестват способността ми, дали съм успял наистина да разбера какво гледах)
Съществата ме питаха няколко пъти, дали ясно разбирах какво ми се показва. Отговорих нетърпеливо: “Разбира се, разбира се!”
Бях леко подразнен от техните въпроси.
(Като комуникирах с тези същества, винаги използвах устата ми както го правех на Земята. Това не беше така, когато приказвах със Съществото от Светлина)
После Съществото от Светлина започна да ми показва моя минал живот отново, но този път наблегна на качеството на моята душа по време на моето съществуване на Земята. Като гледах моя живот за първи път, бях много щастлив да мога да видя моя предишен свят и мен си. Счетох това по-скоро за забавление отколкото за нещо друго. Вече не се чувствам мизерно.
Но втория път, предишните случки от моя живот на Земята ми бяха показани с наблягане на моята реакция в определени ситуации свързани с обичта или лоши нрави или дори омраза. Стана ми напълно ясно и знаех за какво да се оглеждам по време на втория преглед. Всичко започна отначало. Не можах да видя как се появих на Земята, защото само си бях насочил вниманието към любовта или омразата.
Отначало бях много доволен, че нищо не се случваше, на което да реагирам с любов или омраза. Тогава филмът се забърза, но все още нямаше нищо, за което да ми кажат, че съм отговорен. Бях достатъчно глупав да кажа триумфално: “Виждаш ли, няма нищо!”
Тогава видях сцена, в която моята сестра близначка и аз се карахме (Не можех да разбера причината за това), но знаех веднага колко грозно съм се държал. Казах на светлината:
“Но ти трябва да разбереш! Това е лошо, добре, но това е начина, по който хората се държат на Земята! Не можеш да ме обвиняваш за това!”
Великата светлина не ме обвиняваше за нищо, което бях направил на Земята.
Тогава ми бяха показани още няколко отвратителни сцени на Земята, в които се държах лошо. Но все още си имах извинения. Тогава мисля, че великата светлина стана малко нетърпелива с моята глупост, без съмнение.
Изведнъж филмът се ускори до така степен, че не можех да различа никакви картини. После спря рязко и бях изправен пред ситуация, в която се държах крайно зле.
Моето държание беше извънредно подсилено, така че всеки лош аспект на моя характер се появи ясно пред мен. Бях ужасен! Едва вярвах, че този характер е моя! Най-накрая бях убеден! Такава душа никога не можеше да остане в този светъл свят! Нямах право! Бях напълно потресен и обезсърчен. Исках да се върна. Да, наистина нямаше друга възможност. Тогава видях светлината да изчезва в “Небето” и чух смях и думите: “И той наистина си мислеше, че може да остане!”
Тогава Съществото от Светлина си отиде. Едно от другите същества ме закара обратно на Земята. Не знам как. Само чух, докато бях обратно в тялото ми, щракащ звук като този, който се чува, когато сложите капак на върха на ламарина и ги закрепите със нещо. Когато отворих очите си, спомням си че започнах да плача: “Не искам да умра, не искам да умра и не искам да умра!”
Тогава се стегнах и се приближих до стълбището, чудех се дали има път наобратно и чух един глас да ми вика: “Поправи се!”
И друг глас каза: “Трябва да убиеш майка си!”
// бележка на Кевин Уилиамс: гласът е очевидно на злонамерена душа от празнотата
Тогава се качих по стълбите, по които скачах толкова щастливо. Можех да почувствах само леко подуване на върна на главата ми, което не беше особено болезнено.
// край на НДЕ-то на Гюнтер Вагнер
Повече за Гюнтер Вагнер:
Аз съм немец, неженен, роден през 1942. Веднага след моето преживяване, бях много обезпокоен и не можех да разбера какво ми се е случило. Просто не знаех какво да направя след това. Не можех да приказвам с никой за това.
Исках да се подчиня на Съществото от Светлина и да напиша научен доклад, но не можах. Просто не знаех как да процедирам. Тогава изведнъж чух един глас да ми казва, че трябва да науча друг език. Точка.
През нощта се чувствах много мизерно. Това продължи за около 2 седмици, когато една нощ Съществото от Светлина се завърна и каза, че трябва да забравя всичко. Но по-късно в моя живот ще се сблъскам с голяма мизерия.
Успокоен, обърнах се на другата страна и заспах. Когато се събудих на следващата утрин, не можех да си спомня и една дума!
За следващите 25 години, живеех живота ми както исках да го живея. Станах алкохолик и се отписах от църквата. Не вярвах нито в Бог нито в друг свят. Но развих желанието ми да уча Английски.
Голямата промяна настъпи през 1980, малко преди Коледа. По телевизията имаше предаване за НДЕ-та и те приказваха за някаква светлина. Тогава изведнъж се сетих, че аз също бях видял такава светлина. Благодаря на Бога, че успях не можех да си спомня всичко наведнъж. Със сигурност щеше да ме убие!
Лично аз наричам това моето Сол/Йоан преживяване, защото то имаше подобен ефект върху мен. Сол е бил 3 дни сляп и е станал по-късно апостол и е станал войн срещу дявола в и около мен.
Позитивният ефект на всичко това беше, че веднага се отървах от алкохолния ми проблем. Негативните последици бяха три опита за самоубийство през 1981. (Третият беше почти успешен).
Като след-ефект от алкохолизма, развих херния на стомаха ми през 1986, когато се разминах на сантиметър с гроба. Те ми изкарах целия стомах плюс други органи. Между другото, нямах рак. Съществото от Светлина беше право в крайна сметка.
През 1980/1981 не можех да напиша моето преживяване на немски и дори днес не съществува немски превод, защото все още нямам вътрешното одобрение от Съществото от Светлина, което е нашия Господ Исус Христос.
Освен това, по-трудно ми е да преведа моята история на немски, защото спомена от преживяването ми е напълно на английски и имам проблем с намирането на правилните немски термини (никога не съм бил добър в превода така или иначе).
Интервю:
Въпрос: Ти си бил на около 11 години по онова време. Възрастта и мирогледа имат влияния върху НДЕ-то преживяно от личностите. Мислиш ли, че Съществото от Светлина се държало с теб като с дете?
Вагнер: Не, не мисля. То ясно искаше да приказва с мен както мъж с мъж. В края на моя доклад то казва и цитирам.
След известно време светлината каза: “Кажи ми, че не знаеш как да информираш твоя свят.”
Аз отговорих: “Но ти току-що ми каза как да го направя!”
Но тя настоя като каза: “Сега ти си отново малко и невежо дете, което не знае как да го направи!”
И го попитах, като бях това малко и невежо дете, че не знам как да информирам моя свят.
Въпрос: Толкова съдеща светлина, наблягаща на битки, казваща да убиеш майка си. Как се почувства от това?
Вагнер: Със сигурност, нямаше глас само в края на преживяването, но също и в началото.
Няма само добри момчета в този духовен свят. Библията ги нарича демони, дяволи, зли същества, змии, дракони и т.н. и на Земята ние сме постоянно обиколени от тях - понякога хората биват обсебени от тях.
Боря се с тези зли духове от 1980 и това ще продължи докато умра, т.е. докато напусна моето тяло завинаги.
Например, злите гласове ми казаха веднъж, че ще ме убият. Те мразят Исус Христос и всеки човек, който го е избрал. Мога да удостоверя това. Точно след моето НДЕ/ОБЕ обаче, нямах си и идея, на кой беше този глас или от къде идваше.
Въпрос: Как се чувстваш от това?
Вагнер: Ами, въпреки всичко, което се случи, не искам да изпускам нито едно събитие от моя живот. От Коледата през 1980 успях да създам лична връзка със Съществото от Светлина чрез вътрешни борби, видения и слухове и сега съм в състояние да разкрия публично моето преживяване.
Въпрос: Харесваше ли майка си?
Вагнер: Да. Не я убих. Тя умря мирно на 92 години през 1994.
Въпрос: Има аспекти от ада и от рая към това, и добри и лоши. Как си обясняваш обичащите части и не толкова обичащите части, начина, по който са се отнасяли с теб, какво ти беше казано? Много ми е любопитно да знам след това.
Вагнер: След 1980 претърпях много изкушения и затова се научих на повече неща отколкото целия ми престой в другия свят. Може също да се каже, че чрез тези изкушения привлякох Господ Бог Исус Христос да се появи на Земята. Моля не ме разбирайте грешно тук. Обичащите части идват определено от нашия Господ Исус Христос, който е Бог. Терминът Бог включва безкрайност, вечност, всемогъщество, въздесъщност, всезнание и т.н. Но никой не знае какво означават тези думи. Затова повечето евреи не споменават името Бог.
Но това не е така с името Исус Христос. Той е Бог във форма, видим Бог, реален човек, в който живее пълнотата на Божеството (според Йоан). Исус Христос е обикновен човек и всички други човешки същества са направени по Негова картина. (Той е оригинала, ние сме копия, така да се каже). Неговия баща е Божествена Любов и Той е Божествено Знание и Неговата воля е Светия Дух. Тези три правят един Бог в Исус Христос.
През 1996, Той ме накара да разбера, какво наистина означава, когато кажеш, че си се молил на Бог, именно нищо. Много неприятно преживяване наистина, всъщност едно най-лошите ми преживявания, които съм имал по това отношение. (Ужасно, ужасяващо, мъчително).
Не толкова обичащите части произлизат от злобни духове. Не знам дали сте изпитвали тяхното злобно и клеветническо държание. Тяхната омраза е неописуема.
Те са били преди физически човешки същества. Но те са обичали и обичат да правят зло и без обич никой не може да съществува. Нашият Господ Исус Христос има силата да ги унищожи, но без съмнение, Той няма да направи това, защото те имат свободна воля и тяхната любов. Любовта е това, което представлява човека.
Съществото от Светлина (нашия Господ Исус Христос) е моя господар и аз съм Неговия слуга, и Той ми каза това в моето НДЕ/ОБЕ. Всъщност аз не се боря срещу тези зли същества, Той го прави. Той ми каза в Неговата “лекция” за важността на любовта и учението. Казах моя доклад и цитирам:
“Освен това, той наблегна на значението на обичта и знанието.”
В самото това изречение е скрито повече, от това което могат да кажат думите и така е и със цялото преживяване. През Януари 1987 например, Той ме научи:
“Аз съм нищо. Не мога да направя нищо. Нямам нищо. Аз съм мъртъв. Аз съм това, което съм чрез Господа Исус Христос. Мога да направя това, което мога да направя чрез Господа Исус Христос. Имам това, което имам чрез Господа Исус Христос. Аз съм жив.”
През Април последната година Той ми се яви лично (въпреки, че не го видях) и запали сърцето и гърдите ми. Но това е друга история. И така нататък.
Въпрос: Как беше след инцидента?
Вагнер: Моля вижте горе.
Въпрос: Бил си само 11 годишен. Тялото ти беше ли различно по някакъв начин? Твоите способности или възприятия били ли са различни по някакъв начин? Как си се чувствал отвътре? Как беше училището след това? Почувствал ли си се различно в твоето семейство?
Вагнер: Забравих моето НДЕ и водех нормален живот. Нямах специални чувства, случки или каквото и да е.
Въпрос: С твоята сестра близнак?
Вагнер: Тя не знае нищо за това. Никой от моето семейство не знае за моето преживяване, дори моите колеги.
Въпрос: Трябва да си усетил годините на войната и какво се е случило с Германия и с Нацистите.
Вагнер: Не, не съм. Бях роден през 1942, войната свърши през 1945. Имах щастливо детство. Нямахме много за ядене, но никога не умирахме от глад. Моя роден град не беше нападан и остана непокътнат.
Въпрос: Повлия ли ти твоето преживяване на 11 години по начина, по който виждаш, усещаш, относно това, което се случва около теб?
Вагнер: Не, не повлия. Просто не разбирах какво се беше случило с мен и продължавах да си мисля за него.
Въпрос: Предполагаш ли, че твоето преживяване те е подготвяло за войната?
Вагнер: Не. Тогава бях още бебе.
Въпрос: Предполагаш ли, че Съществото от Светлина е било толкова лошо и е приказвало толкова много за борба, защото така е бил света около теб по онова време?
Вагнер: Не. Освен това нашия свят е все още пълен с борба. (Съществото от Светлина никога не е лошо, никога.)
Въпрос: Това преживяване подготви ли те за войната и за след войната, как ти се е отразило като младеж и през какво е трябвало да преминеш?
Вагнер: Не. Забравих всичко.
Въпрос: Вярвам, че си имал преживяване близко до смъртта, а не само извън тялото.
Вагнер: Така е.
Въпрос: Открил съм, че с повечето детски изживявания на състояние близки до смъртта, трябва да минат около 20 или 30, или дори 40 години, преди хората да разберат какво се е случило с тях и да интегрират тяхното преживяване.
Вагнер: Това е наистина така.
Въпрос: Много се обръщат към алкохола до 5 или 8 години след тяхното преживяване.
Вагнер: Прав сте наистина. Обърнах се към алкохола, когато бях на около 20 години. Между другото, имам три ОБЕ-та (преживявания извън тялото), първото по време на раждане, второто когато бях около четири години, третото когато бях на 11 или 12 години. През 1980/1981 докато си спомням моето преживяване, си спомних и тези две други преживявания, които влошиха още повече нещата.
Въпрос: Подозирам, че има още относно вашата история.
Вагнер: Със сигурност сте прав.
Спомням си, че едно утро се събудих у нас около 4:30 часа и просто знаех, че това беше. Това беше деня, в който щях да умра. И викнах няколко приятели и си взех довиждане. Събудих моята болногледачка и й казах. Бях се уговорил лично с нея, че тя ще остави тялото ми за шест часа, заради всички интересни неща, които бях прочел, че се случват, когато човек умира. Върнах се да спа. Следващото нещо, което си спомням беше началото на типичното НДЕ. Изведнъж бях напълно осъзнат и стоях изправен, но моето тяло беше в леглото. Имаше я и тъмнината около мен. Бъдейки извън тялото беше по-живо отколкото обикновено преживяване. Беше толкова живо, че можех да видя всяка стая в къщата, можех да видя върха на къщата, можех да видя около къщата, можех да видя под къщата.
Като влезнах във втората светлина, осъзнах че тъкмо съм се издигнал над истината. Това са най-добрите думи, които мога да намеря, но ще се опитам да обясня. Като влезнах във втората светлина, се разширих извън първата светлина. Озовах се в дълбока тишина, извън всяка тишина. Можех да виждам или усещам ЗАВИНАГИ, извън безкрайността. Бях в празнотата. Бях в преди създаването, преди Големия Взрив. Преминах началото на времето - първата дума - първата вибрация. Бях в окото на създанието. Чувствах се, че докосвам лицето на Бог. Не беше религиозно чувство. Просто бях в едно с абсолютния живот и съзнание.
Къде е празнотата? Аз знам. Празнотата е във и извън всичко. Вие, дори точно сега като живеете, сте винаги вътре и вънка от празнотата едновременно. Не трябва да отивате някъде или да умрете за да стигнете там. Празнотата е вакум или нищо между физическите манифестации. ПРОСТРАНСТВОТО между атомите и техните компоненти. Модерната наука е започнала да изследва това пространство между всичкото. Нарича го нулева-точка. Каквото и да се опитат да измерват, техните инструменти излизат от скалата, или отиват до безкрайност, така да се каже. Нямат начин за сега да измерят безкрайното с точност. Има повече нулево пространство във вашето собствено тяло и вселената отколкото където и да е!
Като започнах да се връщам обратно към живота, изобщо не ми мина през ума, нито ми беше казано, че ще се завърна в същото тяло. Просто нямаше значение. Имах пълна вяра на светлината и в процеса на живота. Когато потока се свърза с великата светлина, помолих никога да не забравям видяното и чувствата от това, което изпитах на другата страна.
И още, започнах да разбирам, че всички ние, хората, сме близки другари (soul mates). Ние сме част от една и съща душа, която се разделя фрактално в много креативни посоки, но все пак едни и същи. Сега като погледна някое човешко същество виждам близък другар, моя близък другар, този който винаги съм търсел. Освен това, най-големия близък другар, който ще намерите сте вие самите. Ние сме едновременно мъже и жени. Ние преживяваме това в матката и ние преживяваме това в състоянията на прераждане. Ако търсите най-великия другар извън себе си, може би няма да го намерите, той не е там. Точно както Бог не е “там”. Бог е тук. Не търси Бог “там навън”. Търси Бог тук. Гледай през твоя Аз. Започни да имаш най-великата любовна афера, която си имал … със твоя Аз. Ще обикнеш всичко от това.
Скоро нашата наука ще изрази духа. Няма ли да е чудесно? Сега измисляме устройства, които са чувствителни към фина енергия или духовна енергия. Физиците използват тези атомни “блъскачи” (atomic colliders), за да размажат атомите и да видят от какво са направени. Стигнали са до кварки и дрънкулки (charm) и всичко това. Ами, един ден те ще стигнат до малките неща, които ни държат заедно и ще се принудят да нарекат това … Бог. С атомни “блъскачи” те не само виждат какво има вътре, ами те създават частици. Слава Богу повечето от тях имат кратък живот, милисекунди и наносекудни. Тъкмо започваме да осъзнаваме, че ние създаваме също, като вървим напред.
Отидох на другата страна с много страх от токсични отпадъци, ядрени ракети, нарастване на населението, тропическата гора. Върнах се обичащ всеки един проблем. Обичам ядрени отпадъци. Обичам гъбовидни облаци от ядрени взривове, това е най-святата мандала, която сме манифестирали до ден днешен, като идеален образец е. То повече от всяка религия или философия на света ни сближи изведнъж, на ново ниво на съзнание. Знаейки, че можем да взривим планетата петдесет пъти или 500 пъти, ние най-накрая разбрахме, че може би ние всички сме тук заедно сега. За известен период, те трябваше да изпратят повече бомби, за да го разберем. Тогава започнахме да казваме, “Нямаме нужда повече от това.”