Преживявания близки до смъртта

Оригинален Линк

На 30. Април 1976, след неуспешен опит за самоубийство с предозировка с дрога, Сандра Роджърс допира 0.38 калибров пистолет до гърдите си, прицелва се в сърцето си и дърпа спусъка. В нейният най-черен час, Сандра се самоубива. Тя очакваше да умре. Но се е озовала в присъствието на блестяща светлина. Вместо нищото, което е търсела със самоубийството си, на Сандра й е даден страхотен поглед върху живота след смъртта и безкрайното знание от Другата Страна. Това, което е научила, дълбоко я е променило. На 28. Април 2000, за последен път Сандра отива в Светлината поради усложнения от нейния опит за самоубийство през 1976. Следва откъс от нейната отлична книга, “Уроци от Светлината”, който описва една част от нейното преживяване близко до смъртта и някои прозрения, които е получила от светлината.

---

Попаднах в присъствието на блестяща, прекрасно топла и обичаща Светлина. Докато бях в присъствието на тази Светлина ми беше показан преглед на моя живот и всички случки, които ме бяха довели до този момент.

Бях смаяна като гледах моя живот да се развива, усещах не само моите собствени емоции, ами чувствата на тези около мен както и тези, чиито животи докосвах. Преживях тяхната болка или удоволствия и разбрах какво мотивираше техните действия към другите и към мен …

Като продължи прегледа на живота ми, срещнах се отново с всичката болка и безпомощност на моите следващи няколко години, серия от лоши връзки, забременявания, аборти, провалени бракове и опити за самоубийство. Видях се като млада жена на двадесет и пет, омъжена и разведена три пъти и настанена в болница шест пъти поради предозировки с дрога. Почувствах как мразех съществуването си и не можех да разбера как един обичащ Бог би позволил тези неща да се случат.

Усещах, че като преживявах всеки един от тези ужасно болезнени случки от моя живот, светлината, която беше с мен, чувстваше всичката моя болка и тъга и никога не ме съдеше, но вместо това разбираше и ме обичаше.

Любовта, която почувствах от светлината беше изумителна и никога не исках да я напусна. Докато бях в нейното присъствие имах неограничено знание за всичко, което исках да знае. Беше ми даден избор да остана със светлината, при положение, че се върна по-късно във физическия свят и да поема живота ми, от където беше. Беше ми казано, че по-късно ще имам семейството и любовта, за която толкова много копнеех. Каза ми, че мога да взема със себе си знанието, което ще ми трябва, за да се подкрепям, макар че ми бяха дадени прозрения, които да помогнат на другите хора и на мен по време на моето пътешествие в живота…

По време на моето НДЕ последвах моят ангел в светлината. Ангелът беше погълнат от светлината, както и аз. Докато бях в светлината научих, че всичко което съществуваше беше създадено от същността на Бог, светлината.

---

Прозрения от НДЕ-то на Сандра

• Слушай този малък вътрешен глас в твоите мисли; това е гласа на Бог.
• Нашите души са част от Бог и Бог е част от нас; затова нашите души са безсмъртни и вечни.
• Трудностите са необходими за растежа на душата.
• Тези родени с умствени или физически проблеми са по-духовно напреднали от другите, родени са за да помагат на другите да се развиват духовно.
• Физическото тяло, в което влиза духа, е избрано преди раждането.
• Ако едно пристрастяване не е победено преди физическата смърт, то може да задържи вашия дух на Земята.
• Земята е само едно място за учене. Има много.
• Адът е състояние на съществуване, когато сме далече от Бог, докато не изберем да се върнем при него. То е състояние напълно празно от любов.
• Всичко което е правите и мислите се знае от Бог и Бог разбира всичко перфектно и ви обича точно така.
• Всичката болка, която чувстваме или причиняваме се чувства от Бог.
• За да станем в едно с Бог, трябва да работим, за да запомним или да намерим истината. Истината е тази: твоето истинско Аз е дух и твоя дух е едно с Бог.
• Любовта, бъдейки Бог, е твърде безмерна и изумителна, за да бъде напълно разбрана или преживяна във физическия свят.
• Вселената е катедралата на Бог.
• Бог създаде всички различия в религиите поради различните уроци, които ние всички трябва да научим.
• Това, което правиш на другите, го правиш на Бог и на себе си.
• Началото на всеки грях е да се виждаш отделен от другите и Бог.
• Има само две истински религии - религията на любовта и религията на страха.
• Комуникацията в духовния свят е телепатична. Твоите мисли са отговорени толкова бързо, колкото твоя разум може да ги изпраща и получава.
• Когато умреш, всичко което си казал, помислил или направил ще се знае от всички.
• Няма тайни след смъртта.
• Духове със зли мисли избягват светлината, защото те са твърде засрамени да им се разкрие живота.
• Духове с подобни мисли се привличат едни с други след смъртта.
• Рая на Бог за нас е любов. Ние можем да създадем рая отново, ако се научим да се обичаме един друг както нас самите.
• Има само един Бог, който се боготвори от много различни учения на много различни религиозни вярвания.
• Боговете на една вяра са ангелите, светиците или свръхестествените същества на други вярвания.
• В търсенето на истината и разбирането, всички пътища водят до любовта.
• Бог е любов, светлина и енергията във всичко. Бог е източника на перфектна любов и целия живот.
• Бог те обича и прощава, и очаква да обичаш и да прощаваш на другите.
• Единственото нещо, което живее завинаги, е любовта.

---

Прозрения за религията и духовността

Относно светлината, Сандра Роджърс пише:

По време на моето детство израснах вярвайки, че Бог е нечестен. Бях научена, че Исус е казал, “Аз съм пътя, истината и живота. Никой не идва при Отец, освен чрез мен”, означавайки че, само тези които публично обявят своята вяра в Христос отиват в рая. Почувствах че ако това е вярно, Бог е нечестен, защото не всеки искаше или имаше възможността да му бъде разкрито Християнското учение. Попитах светлината, която наричам Христос, как хората от различни религии отиват в рая. Беше ми показано, че групата или организацията, към която членуваме е без значение. Това, което е важно, е как ние показваме любовта към Бог по начина, по който се отнасяме с другите. Това е така защото, когато минем в духовното пространство, ние всички ще бъдем срещнати от него, което съответства на “Никой не идва при Отец, освен чрез мен”.

Светлината ми показа, че това което е важно, е да обичаме Бог и един друг, и не това, което приказваме, ами любовта в нашето същество ще бъде изследване след смъртта. В преглеждането и преживяването на вашия живот, вашите действия и вашите мисли към Любовта носят на вас и на Бог огромна радост, и вашите действия и мисли на безразличие, егоизъм, и гняв носят на вас и на Бог дълбоко разкаяние. Ние всички сме част от семейството на Бог и ние всички сме взаимно свързани. Тези организации или религии, които твърдят някаква единно отношение с Бог, които твърдят превъзходство над другите или отхвърлят хора поради различни причини, отиват срещу закона на Бог да обичаме другите както нас.

Линкове към сайтове на английски език

Описания:

• http://near-death.com - Преживявания близки до смъртта и живота след смъртта
• http://nderf.org - Фондацията за изследване на Преживяванията близки до смъртта (NDERF)
• http://www.iands.org - Международната Асоциация за изследване на Преживяванията близки до смъртта (IANDS)

Видео:

• www.neardeathexperiencers.org - Видеота на хора имали Преживяване близко до смъртта. На английски са и са доста приятни :)
• http://ndeinfo.worldispnetwork.com - Много видеота и материали относно НДЕ.
• Джил Тейлър - споделя нейното НДЕ в ТЕД Конференцията.
• Интервю с PMH Atwater - за НДЕ-тата на децата предимно
• НДЕ на Мери Джо Рапини - за любовта
• НДЕ на Рене Йоргенсен - описва своя преглед на живота
• НДЕ на Рене Пасаров (част 1) (част 2) - страхотно описва нейното НДЕ (време приблизително час, час и половина)
• Документарен филм за Преживяванията близки до смъртта
• Нде онлайн образователен курс

Аудио:

• Интервю с Мелън Томас Бенедикт, (2), (3)- как се е стигнало до НДЕ-то, прераждане, промени с планетата

Оригинален Линк

Ако липсата на слънцето през нощта ви кара да плачете, няма да можете да видите звездите. Ако стоиш на пътя, винаги гледай към това, което ще извървиш и обърни гръб на това, което вече си извървял.
~ Стара китайска поговорка.

Тук ние ще обсъдим част от това преживяване по време на онези девет дни, през които бях в несъзнание.

---

Случи се рано сутринта на 6-ти Януари 1995, точно след като се събудих за рутинните ми задачи. След като изкъпах и закусих, изгубих съзнание за девет дни, когато се събудих от пътуване ми след смъртта.

Казаха ми, че съм бил откаран в най-близката болница до моята къща по това време, това е болницата “Сан Блас”, не далече от Лома Дел Есте, Валенсия, Венецуела. Беше публичен празник - Деня на Поклонението. Бях допуснат до спешното клинично мъртъв, без жизнени знаци. По това време нямаше специалисти в неврологията на служба, но въпреки това те докараха неврохирург от Каракас, точно пристигнал от Валенсия, др. Арауджо, който започна с краниотомия (отваряне на черепа), поради лоши синуси, който бяха заразили мозъка ми с гной. Изкараха 250 сентилитра (2,5 литра), всичко това заради запушване на носната ми кухина от както бях дете, за което не знаех.

Не знаех какво става с мен, докато не дойде деветия ден, когато се събудих и двама хирурзи, единият от тях беше др. Арауждо, ми казаха: “Спокойно, току-що ти направихме мозъчна операция”. Свързах се с една от дъщерите ми, която живееше в чужбина, да й кажа довиждане, защото живота ми беше на карта. Девет от десет човек умират в такива случаи. Положението ми беше толкова зле, че дори докторите подготвиха семейството ми за погребение. Тази идея се разпространи бързо чрез посещаващи професори/учители, приятели и познати, на които им беше казано, че ще ми е трудно да оцелея, като например професор Реквена и жена му, които пристигнаха от Маракей и се сбогуваха с мен два пъти, като се подкрепяха.

Въпреки това, какво ставаше с мен? Какво преживявах? Какво се случи с мен? Това е което мога да си спомня: Винаги имах представата, че съм сънувам, че спа. Не само си спомням минаването през черен тунел, но през тунел със светлини от широк диапазон на цветове. По време на целия път многобройни гласове можеха да се чуят, казвайки ми: Нищо, което е на Земята не принадлежи вече на теб, всичко е времено. Това не са твоите деца, просто роли, които се играят, всичко е времено, твоя успех е свързан с начина, по който си играл ролята си, зависи от това как си се държал. И изведнъж нещо като екран се отвори и те ми казаха: Това е всичко, което си направил досега. Спомних си сцени от моя минал живот от както бях две годишен. Те ми казваха: Тук не си успял, тук сгреши, тук можеш да видиш допуснати грешки, тук са добрите дела.

Беше невероятно, защото ми напомни на лоши моменти от живота ми, на скръб, моменти на нечистота и всичко поради простия факт, че не обръщах внимание на това, което бях предопределен да върша, поради това, че не можех да се справя с моята слабост, емоциите. Почувствах се лошо, когато осъзнах всичкото страдание, което бях причинил на другите и на мен си, научих се как да интерпретирам кармичния закон и неговите последици.

Беше ми посочено отново и отново, че всичко във физическия/земния свят е временно и че трябва да се освободим от всякаква зависимост, условност или привързаност или каквото и да е, защото те ни пречат да растем и да се развиваме и причиняват скръб. Беше ми напомнено за важността да не ставаме прекалено привързани към илюзорни фигури, характеристики, към роли, които се играят, беше ми наблегнато на важността да се прави добро без да се създава зависимост или искания. Беше ми подчертано, че съществуването на тази планета трябваше да бъде според това, че човек трябва да се възползва от дадените възможностите без да причинява болка на другите, ами обратно, позволявайки любовта да се открие, уважавайки чувствата на всеки един, да не лъже другите, да се учи да бъде истински, да не позволява да се вкопчва във въображаемото. Беше ми казано: Нищо няма да вземеш със себе си, само каквото си направил за твоето собствено развитие. Всички земни неща остават там, не се привързвай към тях, използвай ги без да причиняваш болка, без да създаваш зависимост за тебе.

Ясно си спомням как пристигнах на едно място с красива светлина, разкошно блестяща, където много хора, които влизаха в приемна зала се събираха. Огромна зала, добре декорирана. Не познавах никой от тях. Чувах много гласове, музика на небесните тела, красива музика, не много добре позната, много хармонична, Много вибриращи същества облечени в бяло було, някои други в жълто.

Някой се приближи към мен и ми каза: Твоя престой тук ще е кратък. Някой те чака и иска да ти каже довиждане. Това е последния ти шанс. Той ще дойде скоро. Само трябва да отидеш в онази стая, в която той ще влезне. Точно тогава чух как някой викаше и как те казаха: Има някой, който иска да те поздрави и да ти каже довиждане. Това беше последния път, когато ти ще го видиш. Това е твоя дядо Абрахам.

Вратата се отвори и дядо ми дойде, светейки. Прегърна ме и приказвахме. Спомням си че ми каза: Дойдох да кажа сбогом. Няма да ме видиш отново. Други задължения ме чакат. Пази се и следвай пътя си. Каза ми и други неща, но не си ги спомням точно. Прегърна ме отново. Видях как вратата се отвори и той напусна, оставяйки ме тъжен.

Въпреки това, някой ми взе ръката и ми каза, че трябва да се връщам, че имало твърде много неща да свърша. Както моя път тук, пътя ми обратно беше през блестящи цветни светлини, и по-точно зелени, жълти и сини, сякаш си взимах душ от светлини и тя ми даваха огромен мир. Не разбрах защо, но когато се върнах, някой ми каза, че вибрациите на цветовете, излизащи от светлините са причинени от молитви и групови медитации, молещи се за мен, според техния неговия водач. Признавам си, че никога не ме беше страх, ами обратното, това пътуване и близост до смъртта причиниха големи промени в мен. Преживях трансформация, по-финна от това да бъда в това измерение. Знаех как да изпълня мисията си, как да бъда по буден в моите връзки, с добри обноски, и как да работя по-усилено върху откъсване (непривързаност - de-attachment) и зависимост.

Оригинален Линк

Барбара Харис Уитфилд е автор на много статии и книги. Тя също е танaтологист (танaтология е наука за изследване на смъртта и умирането), известен оратор, терапевт и жена, която е имала преживяване близко до смъртта. Следва нейното НДЕ като извадка от първа глава от книгата на Барбара “Последното преминаване”:

---

Лекуване: Историята на Барбара

Сигурно нямаше да стигна до моята работа с умиращите хора ако самата аз не бях умряла. Знам, че звучи странно. Колко от нас умират и се връщат обратно и приказват за това? Не много, бихте си помислили, но това не е вярно. През 1984 една публична анкета показва, че един на деветнадесет Американци е имал НДЕ. И тези първоначални числа включват само възрастните. От тогава сме събрали данни и за детски НДЕ-та, и те са почти толкова разпространени, колкото при възрастните.

Искам да споделя моето НДЕ с вас, и най-вече да ви кажа за това, което наричаме преглед на живота. Нашите изследвания показват, че в около 20 процента от НДЕ-тата има преглед на живота. Понеже моето НДЕ беше от преди двадесет години, съсредоточих си сърцето и моя живот върху знанията, които получих от моя преглед на живота.

Някои НДЕ-та докладват, че техният преглед на живота изглежда като да гледат страниците на една книга. Други го описват като филм. Моят преглед на живота се появи като облак изпълнен с хиляди мехури. Във всеки мехур имаше сцена от моя живот. Имах чувството, че мога да се местя от мехур в мехур, но като цяло то се чувстваше като линейна последователност, в която преживях отново всички тридесет и две години на моя живот.

По време на прегледа на живота ми, много от нас преживяват не само нашите чувства, но и чувствата на всички други, сякаш всички други хора участващи в нашия живот се бяха обединили. Ние можем да почувстваме, как всичко, което сме направили и казали се е отразило на другите. Смисълът е, че ние не свършваме с нашата кожа. Илюзия е, че сме разделени. Този дълбок преглед на нашия живот ни показва, че на по-високо ниво на съзнание, ние всички сме взаимно свързани.

Тази нова перспектива променя напълно нашите стойности и отношения по начина, по който искаме да живеем. Материализмът запада и човеколюбивите стойности стават по-силни в повечето животи на хората, преживели НДЕ. Почти всички от нас приказват за чувството на мисия. Ако сме били духовни преди това, промяната в стойностите и отношенията не е толкова очевидна както при някои други, като мен. Бях станала атеист, когато станах затворена в ранна възраст. Постепенно, моите промени станаха по-очевидни и дълбоки.

Нуждата за операция

Бях родена с уродливост, странично изкривяване на гръбначния стълб, наречено сколиоза. Не ме притесняваше до преди 1973, когато изведнъж стана фокуса на моя живот. Болката идваща от долната част на гърба ми ставаше поразителна и лекарствата, които ми бяха дадени за да я контролират, сковаха всичко. В следващите две години бях четири пъти настанявана в болница, всеки път за две седмици и с тракции и инжекции от Демерол, за да се облекчи болката. Като се погледна обратно сега, както много други хора преживели НДЕ, вярвам, че моя живот е бил излязъл извън релси и болката в гърба ми е била метафора на моя живот.

През 1975 на тридесет и две години, бяха допусната за пети път в болницата. Минах през операция, “стопяване” на прешлените . Събудих се след пет часа и половина операция в едно кръгово легло. Това странно легло прилича на виенско колело на някои хора. Има два големи хромови обръча с една опора по средата. Три пъти през деня сестрите поставяха три или четири възглавници върху мен и после още една опора върху тях. Пристягаха тези две опори заедно с мен по средата, като човешки сандвич и включваха леглото. То ме завъртяваше нагоре и после бавно ме преместваше върху корема ми. Възглавниците го правеха по поносимо, защото бях много слаба. Бях свалила повече от 13 килограма през последните две години от болка и използването на Валиум като успокояващо на мускули. Операцията на гръбнака не ми позволяваше да се движа изобщо. Не можех да се движа. Леглото ме движеше. Причината да използвам леглото, да ме завърта на горе и да ме обръща с лицето надолу, беше да отводнявам моите бели дробове и да позволя на кожата на гръбнака ми да диша, за да не развия рани по тялото вследствие от дълго залежаване. Останах в това легло за повече от месец и тогава ми направиха гипсова превръзка на цялото тяло от моите подмишници до колената ми.

Около два дни след операция възникнаха затруднения и започнах да умирам. Спомням си, че се събудих в кръговото легло и видях този голям корем. Бях се издула. Издуването опъваше моите рани и ме болеше. Повиках сестрата и започнах да викам.

Хора в бяло веднага дойдоха. Беше драматична сцена, такава каквато виждате по телевизията. Нямах си и идея какво става, защото все още не бях станала дихателен терапевт. Сякаш всеки буташе колички и машини, хвърляйки неща напред и назад над мен. Закачиха ме на всякакви видове машини, тръби, монитори и торби.

Първо НДЕ

Всичко беше шумно и поразително. Изгубих съзнание.

Събудих се в залата по средата на нощта. Светлините бяха слаби. Беше тихо. Погледнах нагоре и надолу в залата и никой не видях. Спомням си, че си мислех, че ако ме хванат извън кръговото легло ще си имам проблем, защото не трябваше да се движа. Затова се обърнах наобратно, за да се върна в моята стая и се озовах вперила очи точно в един радиоговорител. Това е невъзможно, помислих си. Спомням си, че видях радиоговорителя, когато бях приета. Беше монтиран на тавана, поне на един метър над главата ми. Влезнах в стаята и погледнах долу към леглото и видях себе си. Спомням си, че се смях, защото “тя” изглеждаше смешно с белите ленти около “нея” и носа й, придържайки една тръба.

Не чувствах болка. Почувствах се спокойна, невероятно мирна, по начин, по който не съм се чувствала досега. И постоях за малко с “нея”, но знаех, че не бях аз.

После, бях в пълна тъмнина. Не знам как се озовах там. Носех се в тъмнината с леко чувство на движение. Знаех си, че се отдалечавах от живота. Оставих този живот.

Тогава почувствах ръце да ме обгръщат и да ме дърпат в сочна топлина. Усетих, че това беше баба ми. Виках й “Баби”. Те ме придърпваше по-близко до нея с прекрасна прегръдка. Тя беше мъртва от четиринадесет години и никога досега не бях си бях помислила, че съществува след смъртта й. Но знаех, че бях с нея.

Тогава осъзнах, че в каквото вярвах в миналото може да не е реално. Може би моите вярвания са били погрешни. Може би това беше реално и всичко друго беше илюзия. Като си мислих колко отдалечени са ми били вярванията и като осъзнах, че прегръдката на баба ми е реална, почувствах че се освобождавам от огромна токсична болка. И като почувствах това освобождаване се появи внезапно преиграване на всяка сцена, която аз и баба ми споделихме по време на нашите деветнадесет години заедно в този живот. Не беше просто спомена ми за нея, ами също и нейните спомени за мен. И нашите спомени станаха едно. Можех да почувствам и да видя и да усетя точно какво чувстваше тя, какво виждаше и усещаше. И знаех, че тя усещаше същото нещо от моите спомени. Ние двете бяхме заедно, повтаряйки всичко, което значехме една на друга. Беше прекрасно.

Все още мога да си припомня всеки спомен и те са толкова живи, както когато те се случиха преди двадесет и три години в моето НДЕ. Една от любимите ми сценки е когато готвехме заедно. Бях три или четири годишна. Бяхме сами в кухнята, но цялото семейство щеше да дойде за вечеря, и затова имаше очакване във въздуха. Моята Баби издърпа един тежък дървен стол от кухненската маса до печката, хвана ме и ме сложи на него. Тя стоеше отзад, много близко до мен, за да ми помага и да ме защитава. Една по една, тя слагаше малко смес в ръката ми, и аз я правех във формата на топка и я хвърлях в тази голяма тенджера с вряла вода. Тенджерата беше почти толкова висока, колкото аз на стола. Силната миризма на риба беше наситила вече влажния въздух. Аз си сложих ръцете на носа и извиквах, Уфф. А тя се смееше. След като свършихме тя издърпа стола с мен върху него по средата на кухнята. Аз пищях и се смях, защото се почувствах, че съм на пътешествие. Тя избърса ръцете ми с мокър парцал, но аз ги помирисах и извиках Уфф отново. Видях я да взима лимон и да го реже по средата. Притри половината от лимона по ръцете ми и после ги избърса с нейната вече изцапана и мокра престилка. После ме погледна с такава любов в нейните очи и каза, “Не мърдай. Баби ще се върне веднага!”. Тя се върна с нейната четка за коса и започна за заглажда косата ми за толкова дълго време. Толкова добре се чувстваше. После ми направи дълги къдрици, изви всяка къдрица около нейните пръсти. Когато свърши тя ме повдигна и ме сложи на пода, избягах до нейната спалня и се погледнах в огледалото. Изглеждах точно като Шърли Темпъл.

Когато цялото семейство седна за вечеря онази вечер, тя каза на всички, че аз съм направила рибата. Моите лели ме погледнаха, много очаровани. И като я опитаха, кимнаха с глава в знак на съгласие и казаха на майка ми колко добър готвач съм била.

След като ни свършиха спомените, аз останах още за малко с баба ми. Обичах я толкова много. Тогава започнах да се оттеглям. Не контролирах какво се случваше, но се чувстваше наред, че се отдалечавах от нея. Разбрах, че тя ще ме чака да се върна отново и че това място, в която беше тя, беше вечно. Така бях и аз. Моят живот беше един кратък момент от вечността и нямах грижи или съмнения, че като тази по-голяма вечна реалност се разкриваше, тя беше перфектна. Иначе, тази която изтърпях тридесет и две години беше толкова жестока и стеснена. Тази нова реалност се почувства сякаш постоянно се разширяваше и движеше.

По това време не бих нарекла това, където бях тунел, но по-късно, като изследовател, осъзнах, че тунел е най-близката дума, която имаме на тази планета. Каквото и да беше, като започнах да се движа през него беше тъмно. После усетих, че имаше енергия, която избиваше през тъмнината. Като гледах как енергията се движеше, сенки от сиво до почти бяло се отделиха от избиването. Извън тъмнината идваше Светлина и Светлината се движеше пред мен. Светлината и аз се движихме в същата посока, но тя беше далеч, далеч напред.

Моите ръце се разшириха. Почувствах ги да ставах безкрайно големи. Нежен бриз завиваше тялото ми и можех да чуя нисък монотонен шум, който ме повикваше. Необичайният звук ме закарваше към Светлината.

Изведнъж се озовах обратно в тялото ми, обратно в кръговото легло и беше сутрин. Две сестри отвориха пердетата ми. Слънчевата светлина беше поразителна. Нарани очите ми. Помолих ги да пуснат пердетата. Опитах се да кажа на сестрите и после на няколко доктора, че бях напуснала леглото. Те ми казаха, че това е невъзможно и че съм халюцинирала.

Прегледа на живота

Седмица след това отново оставих тялото ми в кръговото легло. Бяха ме зачеркнали от критичния лист, но все още бях немощна и болна. Бях завъртяна напред върху лицето ми и не се чувствах удобно. Явно бях оставена твърде дълго в тази позиция. Посегнах към бутона за повикване, но той се отклещи и се плъзна върху одеалото. Започнах да викам и да пищя, после крещях като луда, но врата остана затворена. Никой не дойде. Измокрих леглото. Станах истерична. Отделих се от тялото ми.

Като напуснах тялото ми, отново отидох в тъмнината, само че този път бях будна и можех да видя какво се случваше. Поглеждайки надолу вдясно видях себе си в един мехур, в кръговото легло, да плача. Тогава погледнах нагоре вляво и видях себе си на една година в един друг мехур, гледаща надолу в моето детско креватче, ревейки също толкова силно. Погледнах надясно и се видях отново в кръговото легло, после наляво и се видях като бебе, и така наляво и надясно няколко пъти. Тогава се оставих. Реших, че вече не искам да съм тридесет и две годишната Барбара, ще бъда бебе. Като се придвижих от тридесет и две годишното старо тяло в кръговото легло, почувствах сякаш се освобождавах от този живот. Като го направих усетих една енергия, която се насъбираше около мен, минаваше през мен, проникваше в мен, държеше всяка една молекула на моето същество.

Нямаше го стария човек с дълга бяла брада. Отне ми дълго време да използвам думата Бог. Всъщност не бях използвала нито една дума, докато не видях филма Междузвездни Войни и чух за Силата. Тогава вече четях квантова физика, опитвайки се да открия обяснение на това, което проникна в мен и беше мен … и теб … и всички нас. Сега то беше там, и ме държеше. Чувството беше невероятно. Няма думи, или може би в тази реалност, с които да се опише вида любов, която Бог излъчва. Бог напълно прие всичко, докато преглеждахме живота ми. Във всяка сцена от моя преглед на живота можех да почувствам отново, това което чувствах в различните времена на моя живот. И можех да почувствам всичко, което всеки почувства като резултат от моите действия. Някои от тях се чувстваха добре, други ужасно. Всичко това се превърна в знание и аз се учех, о, как се учех! Информацията се пренасяше с главоломна скорост, която може би щеше да ме изгори, ако не беше тази необикновена енергия да ме държи. Информацията идваше и после любов неутрализираше съденията ми към мен. С други думи, като преглеждахме живота ми, Бог никога не ме съди. Бог ме държеше и ме пазеше. Получих всичката информация за всяка една сценка, моите възприятия, чувства и възприятията и чувствата на всеки друг, който беше в тази сценка. Независимо как се съдих във всяко едно взаимодействие, да бъда държана от Бог беше най-голямото взаимодействие. Бог вливаше любов във всичко, всяко чувство, всяка частица информация относно всичко, абсолютно всичко, което се случваше, за да може всичко да е наред. Нямаше добро или лошо. Бяхме само аз и хората, които обичах, опитвайки се да бъдем, или просто се опитвахме да оживеем.

Сега осъзнавам, че ако не ме държеше тази Божия Сила, нямаше да имам силите да преживея това, което ви обяснявам.

Аз, ние в този случай, защото ние сме едно, много свещено едно, Бог и аз се сливахме в един свещена личност. Ние отидохме до бебето, което виждах в левия ъгъл в тъмнината. Представете си бебето да е вътре в мехур и този мехур в центъра на един облак от хиляди и стотици мехури. Във всеки мехур имаше друга сцена от моя живот. Като се придвижихме към бебето, сякаш минавахме през мехурите. В същото време ние изживяхме моите тридесет и две години от моя живот в линейна последователност. Можех да се чуя да казвам, “Нищо чудно, нищо чудно”. Сега вярвам, че моето “нищо чудно” означаваше “нищо чудно, че си такава каквато си сега. Погледни какво ти беше причинено, когато беше малко дете”.

Майка ми беше зависима от наркотиците, ядосана, оскърбителна, а баща ми го нямаше през повече от времето и направи малко, за да се намеси. Видях цялото си детство в травма отново, в моя преглед на живота, но не го видях в малки части и детайли, по начина, по които си го спомнях като възрастна. Видях го и го преживях както го бях живяла по времето, когато се случваше. Не бях само мен си, ами и майка ми. И моя баща. И моя брат. Ние бяхме всички едно. Точно както почувствах всичко, което моята баба беше почувствала, сега почувствах болката на майка ми и пренебрегването от нейното детство. Тя не се опитваше да бъде лоша. Тя не знаеше как да обича и да бъде мила. Не разбираше за какво е живота. И тя все още беше ядосана от нейното детство, ядосана, защото те бяха бедни и защото нейният баща имаше силни припадъци почти всеки ден, докато не умря, когато тя беше на единадесет. И тогава тя беше ядосана, защото той я напусна.

Всичко ни заля обратно, включително и безпомощността на баща ми да спре лудостта. Ако моя баща беше вкъщи, когато майка ми избухваше в яд, той би затворил всички прозорци, за да не могат съседите да я чуят и после отиваше навън, при тях на гости. Отново станах свидетел на яростта на брат ми към обижданията на майка ми и после той се обръщаше към мен и я пренасяше на мен. Видях как всички ние бяхме свързани в този “танц”, който започна с моята майка. Видях как нейното физически тяло изразяваше нейната емоционална болка. Видях като пораснах и напуснах къщата на родителите ми, когато бях на осемнадесет. До този момент видях майка ми да претърпява двадесет и шест операции, двадесет и пет от които бяха по избор. Видях се като дете да се моля за доктор да й помогне. Една или друга част от тялото й беше винаги в болка. Имаше две стопявания на прешлените на врата й, и две или три на лумбалния гръбнак. Двете колена, двата лакътя и едната й китка бяха оперирани.

Като продължи прегледа на живота ми, отново преживях гладуването на майка ми, защото й беше казано, че е станала “закръглена”. После тя претърпя няколко операции за чревни проблеми и запек и по време на тях в болницата я хранеха с тръби, защото тя беше толкова слаба. Дори си скъси пръстите на краката. Това го наричат операция на деформирани пръсти на краката. Истинската причина беше, че тя имаше огромна колекция от обувки с високи токчета, които бяха в размер четири и половина. (Тя винаги настояваше да носи тънки високи токчета дори при нейния лош гръбнак). Нейните крака растяха (както на всички, когато порастваме), но тя искаше токчетата да останат с номер четири и половина. Видях се в един мехур с нея, когато нейният ортопедичен хирург й каза, “Флоренс, имаш два избора. Да си вземеш обувки с половин размер по-големи или да скъсиш пръстите си!” Той се смееше, но тя избра операцията. Тя беше в в гипс шест седмици, взимайки все повече лекарства, за успокояване на болката и за сън.

Видях я също да минава през психиатрични болници. По време на една от тях, около 1955, не можех да я посетя за три седмици. Бях на около единадесет и бях сигурна, че бях направила нещо погрешно. В един мехур можех да се видя най-накрая да ми е позволено да я видя. Изглеждах голяма за годините ми, по-висока от нея. Тя тежеше около четиридесет килограма. Аз изглеждах яка. Тя живееше с черно кафе, успокоителни и болкоуспокояващи. Аз обичах да ям.

В мехура я молех да приказва с докторите, за да си дойде у дома. Тя каза, “О скъпа. Това е като работа. Нямам нужда да бъда тук, но Тати има три здравни осигуровки и така правя пари докато съм тук. Синият Кръст плаща всички медицински разноски и ние ще запазим остатъка от другите две застраховки”. Сега почувствах да го казва и наистина го имаше предвид. Тя вярваше в това. Продължих да гледам и осъзнах, че нищо не може да помогне на моята майка, защото тя нямаше реално разбиране защо беше тук. Можех да се чуя да казвам, “Нищо чудно, нищо чудно”. И тогава доброжелателната енергия, която ме държеше ме стисваше по-силно и дори с повече любов.

Продължихме да гледаме майка ми в болка, виждайки се с докторите и винаги получавайки рецепти за болко успокояващи, хапчета за сън и други успокояващи лекарства. Единственото ми чувство по това време беше самотност. Почувствам се толкова самотна, когато тя беше в болницата. После я видях да ме малтретира, когато си беше у дома. Сега почувствах, че тя ме малтретираше, защото мразеше себе си. Видях се паднала на колене, да се моля за доктор да й помогне. Това, което не разбирах като дете, но разбрах в прегледа на живота, беше, че тя не искаше никой да й помогне. Тя мислеше, че нейната работа в живота е да има доктори и да бъде пациент. И тя се наслаждаваше на грижите за нея в болницата.

Видях как се бях “предала”, за да оцелея. Забравих, че съм дете. Станах майката на майка ми. Изведнъж разбрах, че на майка ми се беше случило същото в нейното детство. Тя се грижеше за нейния баща по време на неговите пристъпи и като дете тя се отдаде да се грижи за него. Като деца, тя и аз станахме всичко, от което другите се нуждаеха. Като продължи прегледа на живота ми, също видях душата на майка ми, колко болнав беше живота й, колко загубена беше тя. И видях моя баща, как той си затваряше очите, за да избегне скръбта за болката на майка ми и за да оцелее. В моя преглед на живота видях, че те бяха добри хора, притиснати в безпомощност. Видях тяхната красота, тяхната човечност и техните нужди останаха неизпълнени в техните детски години. Обичах ги и ги разбирах. Може да си имаме проблеми, но ние все още сме свързани в нашия танц на живота чрез енергийния източник, който ни е създал.

Тогава разбрах, че ние не свършваме с нашата кожа. Ние всички сме в това голямо разбъркано количество от съзнание. Всеки един от нас е част от това съзнание, което наричаме Бог. И ние не сме просто хора. Ние сме Дух. Ние бяхме Дух преди да дойдем в този живот. Сега всички ние сме борещите се Духове, опитвайки се да разберем правилно какво е да бъдеш човек. И когато напуснем това място, ние ще сме чисти Духове отново.

Като продължи прегледа на живота ми, аз се омъжих и имах моите собствени деца и видях, че бях на ръба, да повторя кръга на малтретирането и травмата, която бях изпитала като дете. Бяха ми предписани лекарства. Бях в болницата. Ставах като майка ми. И в същото време тази енергия ме държеше и ми позволи да преживея всичко това. Почувствах спомените на Бог за тези сцени през очите на Бог точно както аз гледах през очите на баба ми. Можех да почувствах божествения интелект на Бог и бях поразена. Бог ни обича и иска от нас да се учим и да се събудим до нашето истинско аз, до това, което е важно. Осъзнах, че Бог иска да знаем, че ние изпитваме истинска болка ако умрем без да живеем. И начина, по който да живеем е да даваме любов на нас и на другите. Ние сме тук, за да се научим никога да не задържаме нашата любов. Но само, когато се излекуваме достатъчно, за да бъдем реални, можем да разберем и да даваме любовта, по начин, по който любовта е замислена.

Като продължи да се разкрива живота ми, станах свидетел колко жестоко третирах себе си, защото това ми беше показано и на това ме бяха научили като дете. Осъзнах, че най-голямата грешка, която направих в моя живот през тези тридесет и две години беше, че не се научих да обичам себе си.

Тогава се върнах обратно, но не в тялото ми. Бях зад пункта на сестрите. Видях един метален кръг с изхвърлени възглавници зад стъклото. Това бяха възглавниците, върху които уринирах, докато бях отделена от тялото ми. Виждах ги на една сушилня.

Чух две сестри да си приказват за моя случай и затова как моята дневна сестра беше толкова разтревожена след като ме намерила, че са я изпратили вкъщи по-рано. Тогава те казаха, че тялото ми ще бъде в бинт за шест месеца, въпреки че са ми казали шест седмици, защото докторите си помислили, че нямало да се справя ако съм знаела истината. Затова нямаха намерение да ми кажат истината.

Тогава се върнах обратно в тялото ми, обратно в кръговото легло. Точно тези две сестри влезнаха да ме проверят и им казах, “Напуснах леглото отново”.

“Не скъпа. Халюцинираш”, казаха те.

Не бях взела болко успокояващи тогава и затова настоях, “Не, не халюцинирам. Напуснах леглото.”

“Не, халюцинираш. Не можеш да напуснеш леглото”, казаха те.

“Моля ви, обадете се на моята дневна сестра и й кажете, че съм добре”, отговорих аз. “Кажете й, че не съм й ядосана. Знам, че си тръгна по-рано за вкъщи. И не ме лъжете като ми казвате, че ще бъда в бинт за шест седмици. Кажете ми истината. Знам, че ще трябва да съм в бинт за шест месеца. И трябваше да изперете тези възглавници преди да ги сложите на сушилнята. Не ме е грижа за мен, ами за следващия пациент.”

---

Следвайки сърцето ми

Месец след това се върнах у дома от болницата, родителите ми наминаха да ме посетят. Тя се погрижиха за децата ми по време на месеца, когато аз бях в кръговото легло, затова разбрах, че не могат да ме посетят в болницата. Въпреки това не разбирах, защо не идваха към моята къща. Прекарах всеки ден в легло. Тежах 37 килограма, а бинтът тежеше 13 килограма. Чудех се кога ще дойдат, за да им кажа за моето преживяване. Най-накрая те дойдоха и аз изтърсих колко много ги обичам и че всичко, което се е случило е наред. Дори си мисля, че им казах, че съм им простила. Те погледнаха сякаш бях много странна и бързо напуснаха. След това настоявах да видя психиатър, надявайки се, че той ще разбере какво бях преживяла. Докторът, който аз видях не разбра. Никой не разбираше тогава преживяванията близки до смъртта, и затова осъзнах, че не мога да говоря за това. Прекарах шест месеца в бинта, мислейки си за моето НДЕ, но опитвайки се да не казвам на никого. Когато бинта се махна, отидох на физиотерапия, за да възстановя силата си и реших да оставя НДЕ-то настрана и да следвам сърцето си.

Първо пожелах да работя в спешното отделение в болницата, където бях пациент. Имах много възможности да бъда и да докосвам умиращи хора. Почувствах се истинска, когато работех там. И всички бяха истински, също. В една обстановка, където живота и смъртта са на ръба всеки момент, само истината се приказва. Но моя личен живот беше в другия край на спектъра. Моят мъж, моите приятели и повечето от членовете на семейството бяха прихванати от техните собствени игри. Никой не изглеждаше да общува истински. Имаш толкова много отчуждаване на чувствата. Не мога да отрича, че аз бях част от това, част от материализма и част от вкочанеността. Но сега бях различна. Не беше тяхна вина. Аз се промених. Истинското място, където се чувствах истинска освен болницата беше в университета.

Станах дихателен терапевт, работещ в спешното отделение и в Международния клирингов съюз и моите пациенти ми разказваха за техните преживявания, когато те умираха. И тези, които се завръщаха в телата си ми разказваха за техните НДЕ-та. Започнах да пиша за всичко това, в онези дни нарекох темата ми “емоционалните нужди на пациентите с критични грижи”. Изненадващо бях поканена да говоря на професионални конференции и бях публикувана в списания за дихателни терапия. Емоционалните нужди на пациентите беше нова и гореща тема в здравеопазването в края на 1970-те и началото на 1980-те.

Накрая станах изследовател и можех да търся отговорите, които толкова копнеех да намеря. Понеже изследванията ми бяха проведени в медицински университет, всякакви видове знания ми бяха на разположение. Можех да нагласям и пренагласям не само стотиците преживявания, които разучавах, но също и моето лично. Историята за моето НДЕ е в тази книга, за да може да имам основа за начина, по който аз участвах и описвам другите истории, за които ще прочетете.

Обмисляйки Прегледа на Живота ми

Преживяването близко до смъртта никога не свършва, ако го поканим да продължи да ни повлиява. Може да продължи да расте в живота ни, ако го подхранваме. Продължава да интерпретира за нас, какво правим тук и за какво е живота.

Преди моето НДЕ и прегледа на живота, знаех, че съм била малтретирана физически и емоционално от моята майка и пренебрегвана от двамата ми родители. Спомням си почти всичко. Проблема беше, че тези спомени за малтретиране не събудиха никакви емоционални реакции в мен. За да се справя с емоционалната и физическа болка, аз се затворих не само като дете, изпитващо болка, ами и като възрастен, спомняйки си я. Защитавах се с моя “емоционален Новокаин”, за да не мога да чувствам нищо, което ми се беше случило в моето детство. За съжаление затвореността ми продължи и в моя живот като възрастна. След като преживях прегледа на живота ми, успях да премахна Новокаина от моето минало и да слепя отново парчетата от моя живот. Започнах да уча за всички нови чувства, които идваха.

Психиатрията нарича емоционалния Новокаин “психично затваряне”. Това е разпространен начин, използван от децата за да преодолеят тежки времена. Когато пораснем ние избираме дали да останем затворени или да си спомняме и да работим върху тези минали, но болни и затворени спомени. В моя преглед на живота също видях началото на малтретирането по начина, по който реагирах спрямо моите деца. За мен това не беше избор на затвореност или лекуване. Нуждаех се да спра веригата на малтретирането. Нуждаех се да спася децата ми от това, през което аз минах.

Започването на Събуждането

Научих от моя преглед на живота, че единственото нещо, което е реално е любовта и единствения начин да споделяме любов е като сме истински. Да сме истински се случва, когато признаем чувствата си и непрекъснато споделяме нашата истина. Когато чувстваме, че нашите чувства са истински, ние споделяме нашата истина от любов. Тогава нашето отношение с Бог и с нас самите е здравословно.

Моите родители и останалата част от моето семейство и приятели определено не бяха изключение на правилото, когато се наложи да разберат новото ми отношение. Помагах на групи за Международната Асоциация за Изследване на Преживяванията Близки до Смъртта (IANDS) дванадесет години и най-големия проблем, за който приказват хора преживели НДЕ е, че никой не ни разбира. Ние преживяваме дълбока промяна в нашите стойности и отношения и се нуждаем да приказваме за това в групи, които ни подкрепят. Сякаш сме живели живота ни в черно и бяло и изведнъж са ни показани цветове. Нямаме страх от смъртта. И това е просто един от многото парадокси: Защото не се страхуваме от смъртта, не се страхуваме да живеем. Ние обичаме живота по съвсем нов начин. Повече сме склонни да поемаме рискове, за да помагаме на другите. Ние работим с умиращите, защото ние взимаме толкова много, колкото даваме като помагаме.

Нашите изследвания също показват, че история от детска травма, малтретиране и пренебрегване е по-често срещано сред хората, преживели НДЕ, отколкото контролната група (статистически). Много хора, които съм интервюирала, които са имали преживяване близко до смъртта идват от оскърбително детство довело до пристрастяване. Ние всички имаме същата история. Приказваме как всеки път нашите родители започват да пият или да взимат хапчета … и те си отиват. Дори ако техните тела бяха все още там, те си бяха отишли. И така ние се затваряхме. Понеже нашите родители се бяха затворили, така и ние. Но нашите НДЕ-та ни върнаха обратно. Те ни напомниха кои сме ние. И за да поддържаме нашето истинско аз, ние трябва да се научим да чувстваме нашите чувства, да споделяме нашата истина и да даваме нашата любов. Описала съм в подробности за малтретирането на деца в моята последна книга, “Духовни пробуждания”. Малтретирането или травмирането на деца винаги ми е било интересно, поради моята собствена история и защото чувам за него толкова често в групите, които ни подкрепят или когато говоря пред хора. Сега е демонстрирано статистически в изследванията.

Също пиша в “Духовни пробуждания”, че не трябва да обиждаме никого, ами вместо това да прекъснем веригата от малтретирания. Когато умрем, ние ще преживеем отново нашия живот от перспективата на всеки друг, както и от нашата, има само информация и чувства, усещания и знание. Ние наистина не можем да съдим и да обвиняваме другите, защото внезапно разбираме от къде сме и от къде всички други идват. Ние съдим само тук, в тази земна реалност. Там горе, в Бог, научих за това. Знанието за това, което се случи, се вливаше в мен и си повтарях постоянно моето “нищо чудно”. Повярвах, че Бог не съди никой, но иска да се учим, за да не правим един и същи грешки отново. Моите преживявания ми показаха, че Бог иска от нас да разширим любовта, а не страха. Ако мога да разбера детството ми и мога да наименувам, изкажа и да оставя емоциите, които съм задържала от дете, да си отидат, аз няма да повторя моето минало. Моите родители повториха миналото си, защото не знаеха, че може по-добре. Преди моето НДЕ и прегледа на живота ми старият начин на конфликти и затваряне ме контролираха. Изведнъж, бях изстреляна извън времето и обгърната по съвсем различен начин. Точно толкова бързо се върнах обратно искаща да изкова нови основи. Имах огромна възможност и сега искам да я споделя. Но не виня и определено не искам да съдя никого, включително моите родители.

И сега, почти двадесет и три години по-късно моите родители умряха, баща ми в края на 1992 и майка ми в началото на 1994. В прегледът на живота ми имаше сцена, в която помагах на баща ми да умре и наблюдавах моята майка да умре. Всъщност, прегледа на живота ми, това което научих от него и много по-важно, това което преживях в него, тази божествена енергия, която ни свързва всички нас, от тогава тя водеше всички мои връзки. С всеки човек, който придружавах в процеса на умиране, също ставах свидетел на тази духовна енергия. Говорела съм пред стотици работници в болници и почти всеки се съгласява, че тази енергия присъства. Те често ми казват техните истории за обичащата енергия на Бог присъстваща по време на смъртта на пациент.

Във всички истории в тази книга се чувствам свързана с тази енергия през сърцето ми. Молитвата в сърцето ми е постоянна и е музиката на заден фон, аранжираща преживяванията ми. Ние всички сме свързани с обичащата енергия на Бог, тя е най-мощната сила във вселената.

---

В това видео от 09:35 до 16:14 минута Барбара разказва първата част на нейното НДЕ.

Оригинален Линк

Ранеле Уолис е омъжена, но не се е разбирала на моменти добре със съпруга си. Имало е неща, които са куцали между тях. Тя е била вярваща Християнка, а той не е бил вярващ. Един ден решават да полетят с техния едно двигателен самолет по време на снежна буря в централна Юта. Въпреки, че няколко човека им казват да не отлитат, те отлитат. Те изгубват ориентация и се блъскат в една планина и техния самолет избухва в пламъци. Ранеле успява да излезе от самолета, а мъжа й остава на мястото на пилота. Той е усетил, че някакъв мъж го е пазил по време на пожара. След това той излиза от горящия самолет и пита дали Ранеле е видяла мъжа. Тя отговаря, че не е виждала никакъв мъж. После двамата се спускат по склона на планината и едвам едвам стигат до улица, където ги намират. Като я откарват в болницата, шест часа след самолетната катастрофа, 75% от тялото й е било изгоряло и тя умира на 9-ти Октомври, 1985 година.

Едно от интересните неща на нейното НДЕ е, че тя вижда своя бъдещ син, който все още не е бил роден. Следва извадка от нейната книга, “Горенето от вътре” (The Burning Within). Read the rest of this entry »

Оригинален Линк

Бети Ийди умира на 18. Ноември 1973 поради усложнения от операция. След като се връща към живота, Бети страда от депресия. Tолкова болезнена е била раздялата й със светлината на любовта, която тя e преживяла по време на нейната клинична смърт. Двадесет години по-късно, след като споделя историята си със семейството и приятели и с критично болни от рак хора Бети е била подтикната да напише своето преживяване, така че по-широка публика да сподели неговата красота. През 1992, “Обгърната от Светлината” става класика, публикувана от малко издателство в град Карсон, Невада. Следват най-добрите моменти от нейното НДЕ.

---

Напускайки тяло си

Бети Ийди напуска тяло си през гръдния си кош и се носи над легло си. Три качулати като монаси същества се появяват, които тя идентифицира като нейните ангели пазители. Те й казват, че са били с нея през вечността и че тя е умряла преждевременно. Притеснена за нейното семейство, което е оставила, тя отива като дух до нейния дом, за да ги види, но открива, че не може да бъде видяна от тях. Бети после се завръща в тяло си, където я чакат нейните ангели пазители.

Влизайки в Светлината на Исус Христос
[Следващото е със собствените думи на Бети]

Видях върха на една светлина в далечината. Черната грамада около мен започна да приема по-скоро формата на тунел и почувствах, че пътувам през него с дори по-голяма скорост, бързайки към светлината. Бях инстинктивно привлечена към нея, въпреки че отново, почувствах, че други може да не са. Като се приближих до нея, забелязах фигурата на един мъж, който стоеше в нея със светлината, излъчваща се навсякъде около него. Като се приближих още малко, светлината стана по-ярка, неописуемо ярка, много по-ярка от слънцето и знаех, че никои земни очи в тяхното естествено състояние не могат да погледнат светлината без да се повредят. Само духовните очи можеха да я изтърпят и оценят. Като се приближавах по-близо, започнах да се изправям.

Видях, че светлината около него беше златна, сякаш цялото му тяло имаше златен ореол около него и можех да видя, че златния ореол се пръсна около него и се разпространи в ярка чудна белота, която се разшири до известно разстояние. Почувствах неговата светлина да се смесва с моята и почувствах моето светлинно същество да се привлича от неговото. Сякаш имаше две лампи в една стая, двете светещи и тяхната светлина се сливаше. Трудно е да се каже къде едната светлина спира и къде започва другата. Те просто станаха една светлина. Въпреки, че неговата светлина беше много по-ярка от моята, осъзнах, че моята светлина също ни осветяваше. И като се сляха нашите светлини, се почувствах сякаш стъпих в неговото лице и почувствах силна експлозия от любов.

Беше най-безусловната любов, която някога съм чувствала и видях неговите ръце да се отварят, за да ме получи и аз отидох при него и получих неговата пълна прегръдка и си повтарях, “У дома съм. У дома съм. Най-накрая у дома”. Почувствах неговия огромен дух и знаех, че винаги съм била част от него, че реално никога не съм била разделена от него.

И знаех, че бях заслужила да съм с него, знаех, че той е моя спасител, приятел и Бог. Той беше Исус Христос, който винаги ме е обичал, дори когато си мислех, че ме мрази. Той беше самия живот, самата любов и неговата любов ми даде пълна радост, дори до преливане. Знаех, че го познавах от самото начало, отдавна преди моя земен живот, защото моя дух го помнеше.

През целия ми живот се страхувах от него и сега видях, знаех, че той беше моя най-превъзходен приятел. Нежно, той отвори ръцете си и ме отдръпна назад достатъчно, за да видя неговите очи и ми каза, “Твоята смърт е преждевременна, все още не е твоето време”. Никои досега изговорени думи не бяха влезнали толкова в мен, колкото тези. Дотогава не чувствах, че имам цел в живота ми. Аз просто се разхождах без цел, търсеща любов и доброта, но никога не знаех дали моите действия са правилни. Сега, в тези думи, почувствах мисия, цел. Не знаех каква е, но знаех, че моя живот на Земята не е бил безсмислен.

Не беше все още моето време.

Моето време ще дойде, когато моята мисия, моята цел, моя смисъл в живота се изпълни. Имах причина да съществувам на Земята. Но въпреки че разбрах това, моя дух се съпротиви. Това означаваше ли, че ще трябва да се върна? Казах му, “Не, никога не мога да те напусна сега”.

Той разбра какво имах предвид и неговата любов и приемане към мен никога не се колебаеха. Моите мисли бързо летяха, “Това ли е Исус, Бог, съществото, от което се страхувах целия ми живот? Той изобщо не е това, което си мислех. Той е пълен с любов”.

Учейки се от Господ

Тогава започнаха да ми идват въпроси в главата. Исках да зная защо умрях - не преждевременно, но как моя дух е дошъл при него преди възкресението. Все още се затруднявах от ученията и убежденията от моето детство. Неговата светлина сега започна да изпълва ума ми и всички мои въпроси бяха отговорени дори преди да ги задам. Неговата светлина беше знание. Имаше силата да ме напълни с цялата истина. Като добих увереност и позволих на светлината да се влее в мен, моите въпроси идваха по-бързо, отколкото си мислех, че е възможно, и бяха толкова бързо отговорени. И отговорите бяха абсолютни и пълни. В моите страхове, аз бях преценила погрешно смъртта, очаквах нещо, което не беше така. Гробът никога не беше предназначен за духа, само за тялото. Не почувствах съдене, за това, че съм правила грешки. Имаше го само чувството, че една проста жива истина е заменила моите грешки.

Разбрах, че той беше сина на Бог, въпреки това той самия беше също Бог и че той е избрал преди създаването на света да бъде нашия спасител. Разбрах, или по-скоро си спомних, неговата роля като създател на Земята. Неговата мисия беше да дойде в света, за да учи на любов. Това знание беше по-скоро като припомняне. Неща идваха обратно към мен от отдавна преди моя живот на Земята, неща, които нарочно са били блокирани от мен чрез “завеса” на забравата по време на моето раждане. Като повече въпроси изскачаха от мен, осъзнах неговото чувство за хумор. Почти смеещ се, той предложи да намаля, и каза, че можех да зная всичко, което пожелаех.

Но исках да знам всичко, от началото до края. Моята любознателност беше винаги мъчение за моите родители и съпруг, и понякога и за мен, но сега тя беше благословена и аз бях радостно разтреперена от свободата на учението. Бях учена от майстора учител! Моето разбиране беше такова, че можех да разбера тонове моментално. Беше сякаш да погледна една книга и да я разбера с поглед, въпреки че можех просто да седя, докато книгата се разкриваше пред мен във всеки един детайл, напред и назад, навънка и навътре, всеки нюанс и възможно предположение.

Всичко на момента. Като разбрах едно нещо, повече въпроси и отговори идваха към мен, всички насложени един върху друг и взаимодействащи, сякаш цялата истина беше вътрешно свързана. Думата “всезнаещ” никога не е била толкова смислена за мен. Знанието проникваше в мен. В известен смисъл то стана мен и бях очарована от моята способност да разбера мистериите на вселената просто като разсъждавах по тях.

Исках да знам защо има толкова много църкви по света. Защо Бог не ни е дал само една църква, една чиста религия? Отговора дойде при мен с най-чистото разбиране. Всеки един от нас, ми беше казано, е на различно ниво на духовно развитие и разбиране. Всеки човек следователно е подготвен за различно ниво духовно знание. Всички религии на Земята са нужни, защото има хора, които се нуждаят от това, което те учат. Хората от една религия може да нямат пълно разбиране на евангелието на Господа и никога няма да имат, докато са в тази религия. Но тази религия се използва като трамплин към по-голямо знание. Всяка църква изпълнява духовни нужди, които вероятно други не могат да изпълнят. Нито една църква не може изпълни нуждите на всички на всяко ниво. Като един индивид издигне неговото ниво на разбиране за Бог и неговия собствен вечен прогрес, той може да се почувства незадоволен с учението на неговата настояща църква и да потърси друга философия или религия да запълни празнотата. Когато това се случи той е постигнал друго ниво на разбиране и ще желае още истина и знания и друга възможност да расте. И с всяка стъпка по пътя, тези нови възможности да се учи ще бъдат давани.

Като получих това знание, знаех, че нямаме правото да критикуваме никоя църква или религия по никакъв начин. Всички те са ценни от негова гледна точка. Много специални хора с важни мисии са поставени във всички страни, във всички религии, във всяка спирка на живота и те могат да докоснат други. Има пълнота в евангелието, но много хора няма да я придобият тук. За да разберем истината, ние трябва да слушаме Духа и да премахнем нашето его.

Исках да науча значението на живота на Земята. Защо сме тук? Както се наслаждавах на любовта на Исус Христос, не можех да си представя защо някой дух пожелание ще напусне този прекрасен рай и всичко, което той предлага, да обиколи светове, да създава идеи, да придобива знания. Защо някой ще иска да дойде тук? Като отговор си спомних създаването на Земята. Всъщност преживях го сякаш се случваше пред очите ме. Това беше важно. Исус искаше да приема това знание. Той искаше да знам, как се чувствах когато създаването стана. И единствения начин да направя това беше да го видя отново и да почувствам това, което преди съм почувствала.

Всички хора като духове в преди човешкия свят са взели участие в създаването на Земята. Ние се вълнувахме да сме част от това. Ние бяхме с Бог и знаехме, че ни е създал, че бяхме неговите собствени деца. Той беше доволен от нашето развитие и беше пълен с абсолютна любов към всеки един от нас. Също Исус Христос беше там. Разбрах, за моя изненада, че Исус е бил отделно същество от Бог, с неговата собствена божествена цел и знаех, че Бог е бил нашия общ Баща. Моето протестантско възпитание ме е научило, че Бог Бащата и Исус Христос са били едно същество. Като всички ние се събрахме, Бащата обясни, че като идваме на Земята за известно време ще развием нашата духовност. Всеки дух, който трябваше да дойде на Земята е помагал в планирането на условията на Земята, включително и законите за смъртта, които ще ни ръководят. Те включваха законите на физиката както ги знаем, ограниченията на нашите тела и духовните сили, които ще можем да постигнем. Ние помогнахме на Бог в развитието на растителния и животински свят, който ще бъде тук. Всичко бе създадено от духовна материя преди да бъде създадено физически, слънчевите системи, слънцата, луните, звездите, планетите, живота на планетите, планините, реките, моретата и т.н. Видях този процес и после, за да го разбера по нататък, ми беше казано от спасителя, че създаването на духа може да се сравни с нашите фотографични снимки, създаването на духовното би било като ясна, ярка снимка, а Земята би била като неговия тъмен негатив. Тази Земя е само сянка на красотата и славата на нейното духовно създание, но тя е това, от което се нуждаехме за нашето развитие. Беше важно да разбера, че ние всички помогнахме в създаването на нашите условия тук.

Много пъти креативните мисли, които имаме в този живот са резултат от невиждани вдъхновения. Много от нашите важни намерения и дори технологически напредък са били първо създадени в духа от изумителни духове. После индивидите на Земята са получили вдъхновението да създадат тези изобретения тук. Разбрах, че има жизнена динамична връзка между духовния свят и смъртния и че ние се нуждаем от духовете от другата страна за нашия прогрес. Също видях, че те са много щастливи да ни помогнат, по всеки начин, по който могат.

Видях, че преди живота ние знаехме и дори избирахме нашите мисии в живота. Разбрах, че нашите позиции в живота са базирани на целите на тези мисии. Чрез божествено знание ние знаехме какви ще са много от нашите тестове и преживявания и се приготвяхме според тях. Ние се свързвахме с други, членове на семейството и приятели, да ни помогнат да изпълним нашите мисии. Нуждаехме се от тяхната помощ. Дойдохме като доброволци, всеки искащ да учи и да преживее всичко, което Бог е създал за нас. Знаех, че всеки един от нас, които беше взел решението да дойде тук беше смел дух. Дори най-малко развитите сред нас тук бяха силни и смели там. Позволено ни беше да действаме на наша воля тук. Нашите собствени действия определяха посоката на живота ни и ние можехме да променим или да пренасочим нашия живот по всяко време. Разбрах, че това беше решаващо. Бог ни е дал обещанието, че няма да се намесва в нашия живот, освен ако ние не поискаме. И тогава чрез неговото всезнание той ще ни помогне да постигнем нашите праведни желания. Ние бяхме благодарни за тази възможност да изразяваме свободно нашата воля и да упражняваме нейната сила. Това би позволило на всеки един от нас да придобие огромна радост или да избере това, което ще ни донесе скръб. Изборът би бил наш чрез нашите решения.

Бях всъщност успокоена да разбера, че Земята не е нашия естествен дом, че не сме произлезли тук. Беше ми угодено да видя, че Земята е само временно място за нашето учение и че греха не е нашата истинска порода. Духовно, ние сме на различни степенни на светлината, която е знание, и поради нашата божествена и духовна природа, ние сме изпълнени с желанието да правим добро.

Но нашите земни личности са постоянно в противопоставяне на нашите духове. Видях колко слаба е плътта. Но е упорита. Въпреки, че нашите духовни тела са пълни със светлина, истина и любов, те трябва да се борят постоянно, за да побеждават плътта и това ги заздравяваше. Тези, които са наистина развити ще намерят перфектна хармония между тяхната плът и духовете, хармония, която ще ги благослови с мир и ще им даде способността да помагат на другите.

Като се учим да се придържаме към законите на това създание, ние се учим как да използваме тези закони за наше добро. Ние се учим как да живеем в хармония с креативните сили около нас. Бог ни е дал индивидуални таланти, на някои повече, на някои по-малко според нашите нужди. Като използваме талантите си ние се учим как да работим със и евентуално да разбираме законите и да преодоляваме ограниченията на този живот. Като разбираме тези закони ние по-добре можем да служим на тези около нас. Каквито и да станем тук в смъртния живот, то е безсмислено освен ако не е направено в полза на другите. Нашите дарове и таланти са ни дадени, за да ни помогнат да служим. И като служим на другите ние растем духовно.

Преди всичко ми беше показано, че любовта е най-висша. Видях че наистина без любов ние сме нищо. Ние сме тук да си помагаме един на друг, да се грижим един за друг, да разбираме, да прощаваме, да служим един на друг. Ние сме тук да имаме обич към всеки един роден човек на Земята. Тяхната земна форма може да е черна, жълта, кафява, красива, грозна, слаба, дебела, богата, бедна, интелигентна, невежа, но ние не трябва да съдим по тези външности. Всеки дух има капацитета да бъде напълнен с любов и вечна енергия. В началото, всеки притежава известна степен от светлината и истината, която може повече да бъде развита. Ние не можем да измерим тези неща. Само Бог знае сърцето на хората и само Бог може да съди перфектно. Той знае нашите духове, ние виждаме само временните силни страни и слабости. Поради нашите собствени ограничения, ние рядко можем да видим в сърцето на един човек.

Знаех, че всичко, което правим, за да покажем любов е ценно, усмивка, окуражителна дума, малка жертва. Ние растем чрез тези действия. Не всички хора могат да се обичат, но когато намерим някой, който трудно обичаме, то е защото той/тя ни напомня на нещо в нас самите, което ние не харесваме. Научих се, че трябва да обичаме нашите врагове, да се отървем от гняв, омраза, завист, горчивина и отказа да прощаваме. Тези неща разрушават духа. Ние ще трябва да отговаряме за това как се държим с другите.

Когато получихме плана за създанието, ние пяхме от радост и бяхме изпълнени с Божията любов. Бяхме изпълнени с радост като видяхме растежа, който щяхме да имаме тук на Земята и радостните връзки, които ще създадем един с друг.

После гледахме как беше създадена Земята. Гледахме как нашите духовни братя и сестри влезнаха във физическите тела на Земята, всеки изпитващ болките и радостите, които ще му помогнат да се развива. Специално си спомням как гледах Американските пионери да пресичат континента и да се радват като издържаха техните трудни задачи и завършиха техните мисии. Знаех, че само тези, които се нуждаеха от това преживяване бяха поставени там. Видях ангели да се радват за тези, които изтърпяха техните опити и успяха и да скърбят за тези, които не успяха. Видях, че някои не успяха поради техните собствени слабости и някои не успяха поради слабостите на другите. Усетих, че много от нас, които не са били там, нямаше да се справят със задачите и ние щяхме да имаме лоши пионери и ние щяхме да сме причината за повече страдание на другите. Подобно, някои от пионерите и хората от други ери нямаше да могат да изтърпят тестовете днес. Ние сме там, където трябваше да сме.

Като дойдоха всички тези неща при мен разбрах перфектността на плана. Видях, че ние всички бяхме доброволци за нашите позиции в този свят и че всеки един от нас получава повече помощ, от колкото си мислим. Видях безусловната любов на Бог, надминаваща всяка земна любов, излъчваща се от него към всички негови деца. Видях ангели да стоят до нас, чакащи да ни помогнат, радващи се на нашите постижения и радости. Но преди всичко, видях Христос, Създателя и спасителя на Земята, моя приятел и най-близък приятел, който всеки от нас може да има. Сякаш се слях с радост като бях държана в неговите ръце и успокоена, най-накрая у дома. Ще дам всичката си сила, всичко което съм била, за да бъда изпълнена с тази любов отново, да бъда обгърната в ръцете на тази вечна светлина.

Съпровод през Рая
[остатъка от НДЕ-то на Бети ще бъде изложено накратко тук]

Двама близки приятели се появяват на Бети, които тя е познавала преди да се роди. Те са се прегърнали и продължили разходката из духовния свят. Те са влезли в една голяма стая и са видели хора да създават райски дрехи използвайки райски тъкани от някакъв вид. В друга стая, тя видяла хора да работят с една голяма колкото компютър машина. Те са влезли в друга стая подобна на библиотека. Това била библиотеката на ума. Те отишли навън в градина, където красиви планини и реки могат да се видят в далечината. Това измерение е толкова красиво, че не може да се опише с думи.

До един водопад, Бети вижда чудна роза и става едно с нея за момент. Група от хора се събират около нея за парти по случай завършване. Нейните ангели пазители са там и те й казват, че тя е умряла преждевременно и трябва да се върне. Искаща да разгледа вселената, Бети е откарана от две същества от светлина в обширния космос. Тя пътува до други светове подобни на Земята и с интелигентни същества на тях. Тя се връща в градината и е откарана до едно място, където много духове са се подготвяли за живота на Земята.

Пазителите на Бети й показвах пиян мъж да лежи на тротоара и я питат какво вижда. Бети вижда само един пиян да се валя в неговата собствена мръсотия. Нейните пазители й показват реално кой е този мъж. Те й разкриват, че мъжът е пълен със светлина и любов и че много му се възхищават в духовния свят, че напомня на хората за нуждата да си помагат едни на други.

На Бети е показана Земята както изглежда от космоса. Показано й е как молитвите се изстрелват като сигнални светлини от Земята. Тя вижда ангели да бързат да отговарят на тези молитви. Бети наблюдава това всичко, докато е в градината.

Тя е отведена от градината в една голяма сграда пред “Съвета на Старейшините”, състоящ се от 12 мъже и Исус. Тук й е казано отново, че нейната смърт е преждевременна и че трябва да се върне на Земята. Исус й показва преглед на живота й във формата на добре дефинирани холограми. Исус я успокоява, когато тя вижда негативните аспекти от нейния живот и започва да съди себе си твърде силно.

След нейния преглед на живота, казано й е, че нейната мисия на живота не е завършена и че тя трябва да се върне. Бети отказва неотклонно. Исус решава да й разкрие нейната мисия в живота при условието, че ако реши да се върне на Земята, споменът от нейната мисия ще бъде премахнат. Тя се съгласява с това и й е показана мисията. Веднага тя се съгласява да се върне. Изведнъж хиляди ангели се появяват да й пеят за добър път. Бети се озовава обратно в болницата, където всичко е започнало. Мисията й в живота е била напълно изтрита от паметта й.

Оригинален Линк

Тифани Сноу е имала много стриктно религиозно минало и никога не е вярвала в свръхестественото. Но всичко това се променило, когато внезапно и дълбоко НДЕ я закарва пред Бог в рая, където й е дадено знание и любов извън нашето разбиране. Тифани казва, “Най-доброто нещо, което ми се е случило в живота ми, е че почти го загубих”. По това време Тифани е била успешен автор на песни и продуцент в Нешвил, когато светкавица я удря и почти взима живота й. Последицата от това било едно дълбоко НДЕ, от което тя получила даровете за лекуване и психически способности. Тя открила, че нейната мисия в живота е да лекува, учи и да помага на другите да проявяват техните Божии дарове със сила и любов в техните животи.

Тифани смята гръмотевицата, която почти я е убила, като божествено намесване поради божествените дарове, които е получила, които използва, за да помага на другите. Използвала е нейните психически дарове в работата си за ФБР относно терористичните атаки на 11-ти Септември. Нейните психически способности също са били използвани в един случай на национално отвличане на дете. Днес те служи като посветен свещеник, Божествен Лекуващ лекар (Християнска молитва комбинирана с лекуване с ръце), Рейки майстор, учител и автор на три книги.

Наричат я модерен мистик, но тя просто се счита за “работник на Големия Пич”. Тя също продължава да пише песни и да произвежда парчета. Относно как да развием нашите дадени ни от Бог дарове, Тифани казва, “Всичко е да се научим да даваме и да обичаме Даващия, вместо само даровете; тогава Той ще ви даде и двете с безусловна любов. Ние всички имам дарове!”

---

Беше лято и силен вятър и дъжд се развихряха над пасището. Отидох да проверя конете, исках да се уверя, че бяха добре. Единия кон беше под веригата около заслона на фермата и търсеше трева. Спуснах веригата от заслона с едната ръка. Стоях в изливащия се дъжд с разтворени ръце и гръмотевицата удари и изтанцувах неконтролируем електрически танц като се сгърчиха мускулите ми. Не почувствах болка и всичко стана в черно. Умрях.

После се озовах да стоя на нищо, високо във вселената и имаше далечни цветни планети около мен. Можех да видя мъгливи върхове на звезди и когато движех ръката напред и назад, звездите изглеждаха шаващи като отразени от вода. Почувствах се замаяна. Усещах, че можех да виждам не само пред мен, ами навсякъде в едно и също време. Носейки се на няколко метра от мен, видях мъж с тяло като моето, през което може да се вижда. Той се обърна към мен с глас, който чух в моята глава, “Не се страхувай, всичко е наред.”

Междувременно ние ускорявахме към една огромна елиптична топка от въртяща се светлина, ярко бяла в средата и жълтеникава по краищата. Колкото по-близко се придвижвахме, толкова повече чувствах изумителната Любов, изглеждаше толкова топла и успокояваща, почувствах се като дете, което го държат.

Спряхме. Ярката светлина беше все още далеч от мен. Исках да продължа, почувствах се като магнит, неустоимо привлечена. Желанието да се слея ставаше все по-силно като се придвижвахме по-близо. Знаех, че тази светлина беше Присъствието на Бог, самия рай! Грееща светлина се появи пред мен, съедини се, за да образува глава, рамене и тяло. Един глас извика от златните искри насъбрани пред мен.

“Какво научи?” попита той.

Гласът беше толкова мек и нежен, но присъствието на Божествения Авторитет беше там. Знаех, че това беше гласът на единствения син Божии, Исус Христос.

Тогава събитията на живота ми се разкриха пред очите ми, времена, когато бях ядосана, и когато показвах любов, изглеждаха като филм. Можех да почувствам яда и болката на другите хора, когато бях лоша и също почувствах как яда се прехвърляше на другите хора. Тогава, когато показвах любов към хората, почувствах същото. И почувствах колко по-далече стигаше любовта от хора на хора, като топъл импулс, задействащ причина и следствие - такава радост!

Тогава Христос каза, “Плътта е тест на духа … Обичайте се едни други.”

И едва чух гласове да пеят най-красивата мелодия, която съм чула, пееха от бялата светлина. Горещо щипещо усещане ме напълни до пръстите на краката ми. Каза ми “Добре дошла в света на лечителите.”

Тогава Христос проблясна и изчезна. Красота и цветове трептяха около мен, все едно бях по средата на блестящо северно сияние. Духа до мен продължи нататък и показа различни звезди, планети, цветни въртящи се светлини от всякакъв вид, и им каза имената на всички. Също ми даде отговори на хиляди въпроси. Купища информация сякаш експлодираха в моя ум, като празна библиотека, която се пълни.

Тогава почувствах, че спадам, все едно падам от леглото. Връщах се обратно.

Сега лекувам в три клиники в Калифорния и летя на всякъде,за да видя хора да се оправят, чрез молитва и горещи ръце. Никога не съм вярвала в лекуването или в преживявания близки до смъртта преди. Лекуване става като се сетя как беше там горе и видя себе си пред Христос, държащ болния човек в моите ръце. Тогава чувствам това топло потрепкане отново и чудото се случва, сякаш се свързвам с Бог просто от моя спомен. Нямам търпение да се върна. До тогава, ще се опитам да направя по-добър филм за моя преглед на живота.