Преживявания близки до смъртта

Оригинален Линк

Лаурелин Мартин е била на върха на обещаваща тенис кариера, когато преминава през рутинна хирургическа процедура, която катастрофално я изпраща във възторжен свят от светлина, красота и любов на “другата страна”. Тя е била “У Дома” - У дома в Светлината! Следват откъси от нейната книга, “Търсенето на Дома”, която описва нейното преживяване близко до смъртта. Нейната книга е силна история за любовта, надеждата и излекуването на една млада жена след НДЕ.

---

Тя ми помогна да се плъзна по операционната маса и ме погледна майчински. “Не се притеснявай. Ние знаем, че това ти е първия път. Ще го направим най-приятното преживяване за теб.”

С тези уверяващи думи заспах. Събудих се и се озовах да летя над тялото ми, от дясната страна, гледаща надолу, наблюдавайки опитите на медицинския екип да съживи безжизнената форма отдолу. Гледах сцената с безпристрастие. Хирургическия екип беше обезумял. Червеният цвят беше навсякъде, пръснат по техните мантии, пръснат по пода и ярък вир от разнасящо се червено вещество във вече разтворената коремна кухина. В този момент, не направих връзката, че тялото, върху което се работеше, беше моето! И без това нямаше значение. Бях в състоянието на летяща свобода, не чувствайки болка и прекарвайки си страхотно. Исках да извикам на изтормозените хора долу, “Хей, аз съм добре. Тук горе е фантастично”, но те бяха толкова погълнати от работата си, че не исках да им прекъсна усилията.

Пътувах в друго измерение на тотален и абсолютен мир. Без физическо тяло, моите движения бяха необременени. Мисълта беше начина на пътуване. Летях през тъмнината, където нямаше страх, болка или неразбирания, но вместо това го имаше чувството на благосъстояние. Бях обгърната от тотално блаженство в тази атмосфера на безусловна любов и приемане. Тъмнината беше топла и мека, одеяло от кадифена любов, разпростиращо се безкрайно. Свободата на тоталния мир надмина всякакво чувство на екстаз, което бях изпитвала на Земята. В далечината, хоризонт от славна бяла, златна светлина ме повика напред.

Като се увеличи яркостта и обграждащите лъчи се протегнаха към мен, почувствах че времето, както го знаем, не съществуваше. Времето и съществуването бяха смесване и разтопяване на миналото, настоящето и бъдещето в този един момент. Чувство на всичко-знание ме обгърна. Всяка част от моето същество беше задоволена с безусловна любов, която не може да се опише. Всички въпроси бяха отговорени. Вътрешен мир без стремеж или постижения беше създаден и разбран.

Проблесна ми в ума, това беше приятното преживяване, за което приказваше сестрата. Разбрах защо тя не ми даде подробности. Думите и описанията някак си изгубваха същината на преживяването.

Като се наслаждавах на красотата на светлината, тя ме привличаше все по-близо, чувствах излъчване на топлина, безгранична любов и незабравим мир. Почувствах се сякаш бях у дома, у дома в светлината. Преди да бъда погълната от светлината, почувствах много духове. Те заобиколиха, прегърнаха и подкрепяха моето пътуване със своята нежност, знание и упътване. Почувствах един от тях да се приближава от към дясната ми страна. Това познато присъствие дойде пред мен и чувствата ми се промениха към истинско веселие като видях моя 30 годишен зет (brother-in-law), този който умря преди 7 месеца от рак. Моята същност се срещна с неговата същност.

Не можех да видя с моите очи или да чуя с моите уши, въпреки това инстинктивно знаех, че това е Уилс. Чух неговата усмивка, видях неговия смях и усетих неговия хумор. Нямаше много смисъл, но придоби голям смисъл. Бяхме отделени, но също бяхме едно. Сякаш се бях завърнала у дома и зет ми ме посрещаше. Веднага си помислих колко доволна бях да съм с него, защото сега можех да се реванширам за последния път когато го видях преди да умре. Почувствах се тъжна и малко виновна, за това че не си отделих време от моя натоварен график да си поговорим искрено (heart-to-heart) както ме беше помолил. Осъзнах, че той не ме съдеше, ами аз мен. Бях в неговата позиция, умирайки, искайки да кажа чао на тези, които обичах и след това виждайки хора като мен, които “не разбират това” - не разбирайки това, че всички постижения, пари и признания в света не могат да се вземат когато човек умре. Единственото нещо, което взимаш със себе си е любовта, която си дал.

Уилс раздаваше любов през целия си живот. В известен смисъл той беше готов да напусне нашия физически свят и да продължи своята работа в духовния свят. Хора, като моята сестра, които са оставени от своя любим, понякога не го разбираха. Трябваше да запомня да кажа на Гвен за моето откритие.

Тези, които умират, са в обичащото пространство с много напътствия, разбиране и цели. Тяхното желание преди да си тръгнат не е да предизвикат скръб и печал на другите, ами да уважат божия план. Това е тяхното време за промяна, за продължаване на развитието на техния дух. В много случаи обичаните, които са си тръгнали работят помагайки, служейки и напътствайки другите.

Деликатното упътване на Уилс ми позволи да видя моята невинност. Разбрах мигновено, че живота е за хората, а не за преследване на цели. Аз си поставях целите на първо място като средство да търся одобрение и любов от другите хора. Като разбрах това, си простих за моите грешки и като си простих получих любов в изобилие.

Като даваме любов, получаваме и усещаме любов от вселената.

Уилс беше като “Духа след Коледа”. Преглеждайки живота си, ми бяха показани нови открития вътрешно в мен. Много случки бяха показани едновременно. Спомням си две от тях. Когато бях 5-годишна тормозех Тами Флауър, друго 5-годишно момиче, до състоянието на рев. Сега бях в уникалната позиция да почувствам това, което Тами чувстваше. Нейното разочарование, нейните сълзи, нейните чувства на изолиране, бяха сега моите чувства. Почувствах огромно съжаление за това момиче. Бях Тами и се нуждаех от любов, грижа и прошка. Моята същност даде любов и на двете от нас, любов толкова дълбока и нежна, като любовта между майка и дете. Осъзнах, че като наранявам някой друг, само наранявах себе си. Отново, почувствах единността.

Другата случка беше подобна. Бях си направила майтап с Били Брадли, едно мършаво, недохранено астматично дете. Умря когато беше 17-годишно от мозъчен аневризъм. Той сякаш беше в пространството на съществуване, където и аз бях. Въпреки това, все още не бях сигурна къде съм. Когато Били беше на 12 години ми беше написал едно любовно писмо, което аз отказах. Почувствах неговата болка, която стана моята болка. В същото време почувствах огромна обич към това момче и към мен. Моя контакт с него стана извън физическото и почувствах неговата душа. Той имаше жизнена, ярка светлина горяща в него. Чувствайки здравия и силния му дух беше невъобразим момент, особено като знаех колко много страдаше физически, когато беше жив.

Посланието беше ясно. Посланието беше - ЛЮБОВ.

Най-вече преди всичко друго, човек трябва да се научи да обича себе си, без да се съди и безусловно. Тогава човек ще обича всички хора и всички неща по същия начин.

Осъзнах колко важни са хората в живота ни, колко е важно да ги приемаме и да ги обичаме. И най-накрая разбрах старата мохиканска поговорка, която бях чула, когато бях в “Момичета скаути”, “Никога не сърди друга индианка, ако не си вървял една миля в нейните цървули”.

Като прегледах живота си с Уилс, моето съдене преобладаваше и си спомням, че си мислех “Направила съм лоши неща в моя живот.” Въпроса ми беше отговорен преди да си завърша мисълта.

Всички събития в живата ви са важни. Разбирането на всички неща, дори случките, които смятате за незначителни, ще ви закарат на места с огромно съзнание и съчувствие.

Като свърши прегледа ми, разбрах. Почувствах пречистващо освобождаване. Преживявах емоции без физическите признаци от сълзи. Това ме закара до по-дълбоко място на разбиране и съчувствие. Никога не се бях замисляла как моите действия се отразяваха на другите и как третирах себе си. Почувствах да съжалявам за всички мои несъзнателни действия. Със съзнаването на моето неосъзнато състояние, освободих всичката скръб, която бях причинила и радостно преминах към прошка.

Други мисли дойдоха и си спомням, че мислех, “Уоу, сега разбирам. Всичко относно нашето съществуване най-накрая има смисъл.” Имах още въпроси към Уилс. Предаването на информация беше безмерно и успокоително. Той повтаряше, “Всичко е известно. Просто си забравила.”

Не чувствах, че знаех нещо, все пак в мен имаше място, което знаеше всичко. Попитах Уилс дали можех да остана. Той каза, “Не ти е времето все още. Има грешка. Трябва да се върнеш обратно.”

Спомням си, че си мислех, “Добре, ще се върна обратно, но мога да се върна после тук горе.”

В този момент неговите мисли станаха мои, “Не можеш да вземеш живота си. Самоубийството за теб не е отговора. Това няма да помогне. Трябва да се върнеш обратно и да живееш смисъла на живота ти.”

Отговорих, “Разбирам, но не искам да се върна обратно.”

Мисълта на Уилс дойде отново, “Това е добре. Ние никъде не отиваме. Ние ще сме тук отново за теб.” Неговото последно съобщение беше, “Кажи на сестра си, че съм добре.”

С тези последни мисли, почувствах, че се връщам обратно, спускайки се надолу в тъмнината. Не ме беше страх. Мигновено почувствах удар в тялото ми.

Оригинален Линк

През декември, 1943, Джордж Ричи умира от пневмония. Девет минути по-късно, по чудо и необяснимо, той се завръща в живота, за да разкаже за своето невероятно преживяване близко до смъртта. Неговото НДЕ силно повлияло на Реймонд Мууди, за да започне сериозно да изследва преживяванията близки до смъртта. Понеже доктор Мууди е считан за “бащата на НДЕ”, НДЕ-то на доктор Ричи е класика по самосебе си. Следва кратко резюме на НДЕ-то на доктор Джордж Ричи.

---

Джордж напуска тялото си и се вижда да лежи върху леглото си. Не разбира, че мъртвото тяло в неговото легло е неговото. Искайки ревностно да пътува до Ричмонд, Вирджиния да започне колежа, той се озовава да лети във въздуха към един град. Не е сигурен как е придобил тези странни сили на летене и прозрачност. Той пристига в един град и открива, че е загубил своята твърдост. Отлита обратно към болницата и вижда неговото безжизнено тяло в моргата и осъзнава, че е умрял.

Изведнъж Исус се появява, излъчвайки огромна светлина и обич. Целия живот на Джордж се появява пред него. Исус го пита, “Какво си направил с живота ти?”. Той осъзнава, че Исус не го съди, но той се съди сам.

Исус го разхожда из четири различни пространства в живота след смъртта. Те двамата летят към един голям град на Земята, където забелязват група от работници на производствена линия да работят. Той става свидетел на духа на една жена, която отчаяно се опитва да взема една цигара от работниците, които не я усещат. Тази жена е умряла сериозно пристрастена към цигари.

В една къща Исус му показва духа на едно момче, следващо една жива тинейджърка и той се моли за прошка, докато момичето изобщо не усеща присъствието на момчето. Исус казва на Джордж, че момчето се е самоубило и че е “оковано във всяка последица на неговото действие”.

Исус показва на Джордж един бар пълен с моряци, които са тежко пияни. Духове се опитват отчаяно и напразно да вземат пиене или да контролират алкохоличното държание на моряците. Тези духове са от хора, които са умрели сериозни алкохолици. Той е ужасен като наблюдава един пиян моряк да умира и един алкохоличен дух скача в тялото на моряка.

Исус го завежда в друго пространство, далече от земята и му показва един вид “приемна станция”, където духовете пристигат в дълбок хипнотичен сън поради техните вярвания. Това са били духове, които са вярвали, че трябва да спят след смъртта, докато Исус се завърне.

Исус му показва едно друго пространство, където ядосани духове са заключени в битка рамо до рамо, опитвайки се напразно да се наранят. Той чува устни обиди. Той наблюдава други да се опитват напразно да получат сексуално удовлетворение от едни други. Той също вижда духове да спорят относно религиозни или политически възгледи и да се опитват да убият другите, които не се съгласяваха с тях. Тук, той осъзнава, че вижда ада. Това са духовете, които са притиснати от някакви земни желания, които са излезнали извън физическото и които не могат да бъдат осъществени в духовното.

Той е отведен в едно друго измерение, което прилича на огромен университет. Тук той наблюдава хора, облечени като монаси, ангажирани в някакъв вид артистично държание или изследване. Той е отведен в огромна библиотека, където са събрани всички важни книги на вселената. Той пита Исус дали това е рая. Той му отговаря, че това са хората, които са израснали без егоистични желания, докато са били на Земята. Джордж осъзнава, че тези хора не могат да видят Исус, точно както другите не могат да го видят в ада.

Исус го изкарва извън космоса в един отдалечен град, направен от бляскава светлина, с подобно описание на града в “Откровение на Йоан”. Той стига до извода, че това е мястото, където отиват хората, които са станали на Христос, докато са били на Земята. Тук любовта е доминиращия фокус на живота. Той осъзнава, че вижда рая, но не му е позволено да влезне. Исус му показва бъдещето на Земята. После той се завръща в своето физическо тяло.

Оригинален Линк

Джордж Родоная е претърпял един от най-обширните случаи на преживяване близко до смъртта. Обявен за мъртъв веднага след като е блъснат от кола през 1976, той е бил оставен за три дни в моргата. Не се е “върнал към живота”, докато един доктор не започнал да прави разрез на корема му като част от аутопсия. Преди неговото НДЕ работата му е била свързана с нервни заболявания. Бил е също открито признан атеист. Но след преживяването, той се посветил изключително на изследването на духовността, взимайки втори докторат по психология на религията. После е станал посветен свещеник в Източно Православната Църква. После е служил като пастор в Обединената Методическа Църква “Свети Пол” в Бейтаун, Тексас. Преди да имигрира в САЩ от Русия през 1989, той е работил като психиатър изследовател в Московския Университет. Следва преживяването на доктор Родоная с неговите собствени думи от книгата на Филип Берман, Пътя към дома.

---

Първото нещо, което си спомням от моето НДЕ е, че се озовах в пълна тъмнота. Не чувствах физическа болка, все още осъзнавах някак си моето съществуване като Джордж и всичко около мен беше тъмнина, пълна тъмнина, най-голямата тъмнина някога, по-тъмна, от което и да е тъмно, по-черна, от което и да е черно. Това ме заобикаляше и ме притискаше. Бях ужасен. Не бях подготвен за това. Бях шокиран да открия, че все още съществувам, но не знаех къде съм. Единствената мисъл, която се въртеше в главата ми беше, “Как мога да бъда като не съм?”. Това е, което ме притесняваше.

Бавно се стегнах и започнах да мисля какво се е случило, какво ставаше. Но нищо освежаващо или успокояващо не ми дойде на ум. Защо съм в тази тъмнина? Какво да правя? Тогава си спомних известния стих на Декарт, “Мисля, следователно съществувам”. И това свали огромен товар от мен, защото тогава знаех със сигурност, че бях жив, въпреки, че очевидно в друго различно пространство. Тогава си помислих, ако съм аз, защо да не бъда позитивен? Това ми дойде на ум. Аз съм Джордж и съм в тъмнината, но знам че съм. Аз съм това, което съм. Не трябва да съм негативен.

Тогава си помислих, как да дефинирам какво е позитивно в тъмнината? Ами, позитивно е светлината. Тогава изведнъж бях в светлината, ярко бяла, грееща и силна, много ярка светлина. Беше като светкавиците на фотоапаратите, но не прекъсващи - толкова ярка. Постоянно ярка. Първоначално ослепителният блясък на светлината ми беше болезнен, не можех да гледам директно в нея. Но лека по лека започнах да се успокоявам. Започнах да чувствам топлина, удобство и изведнъж всичко беше наред.

Следващото нещо, което се случи, беше че видях всички тези молекули да летят наоколо, атоми, протони, неутрони, просто да летят навсякъде. От една страна това беше напълно хаотично, но това, което ми достави огромна радост, беше че този хаос си имаше някаква собствена симетрия. Тази симетрия беше красива и постоянна и цяла, и ме обля със страхотна радост. Видях универсалната форма на живота и природата пред очите ми. В този момент всяка грижа, която имах за моето тяло, изчезна, защото ми беше ясно, че не се нуждая от него вече, че всъщност то е било ограничение.

Всичко в това преживяване се сля в едно, затова ми е трудно да определя точната последователност на събитията. Времето както го знаем спря. Минало, настояще и бъдеще някак си се сляха в едно за мен в това безкрайно обединение на живота.

По едно време претърпях, това което се нарича преглед на живота, видях моя живот от началото до края наведнъж. Участвах в реалните драми на моя живот, почти като холографична картина на моя живот пред мен, нямах чувство за минало, настояще или бъдеще, просто сега и реалността на моя живот. Но не започна с раждане и не продължи с моя живот в Московския Университет. Всичко се появи наведнъж. Ето ме. Това беше моя живот. Не изпитах никакво чувство на вина или разкаяние за нещата, които бях направил. Не се почувствах по един или друг начин, за моите неуспехи, грешки или постижения. Всичко, което почувствах, беше моя живот, както си беше. И бях доволен от това. Приех живота ми какъвто е.

През това време светлината излъчваше мир и радост към мен. Беше много позитивна. Бях толкова щастлив да съм в светлината. И разбрах какво означава светлината. Научих, че всички физически правила на човешкия живот бяха нищо в сравнение с тази обединяваща реалност. Също видях, че черната дупка е просто друга част от тази безкрайност, която е светлина.

Видях, че реалността е навсякъде. Не е само земния живот, ами безкрайния живот. Всичко не само е свързано заедно, всичко също е едно. Почувствах единството със светлината, чувство, че всичко е правилно с мен и вселената.

Можех да отида навсякъде на момента, наистина там. Опитах се да комуникирам с хората, които видях. Някои почувстваха моето присъствие, но никой не предприе нещо. Почувствах, че е нужно да науча за Библията и философията. Искаш, получаваш. Помисли и ще дойде при теб. Така аз участвах, върнах се обратно и живях в умовете на Исус и неговите последователи. Чух техните разговори, преживях яденето, даването на вино, миризмата, вкуса, но нямах тяло. Бях чисто съзнание. Ако не разбирах какво се случваше, обяснението щеше да дойде. Но никой учител не приказваше. Обиколих Римската Империя, Вавилон, времената на Ной и Аврам. Бях във всяка ера, която можете да споменете.

Ето ме, изпълнен с тези добри неща и това прекрасно преживяване, когато някой започна да режи корема ми. Можете ли да си представите? Това, което се е случило, е че са ме закарали в моргата. Бях обявен за мъртъв и оставен там за три дни. Разследването на причината за смъртта беше започнало и те са изпратили някой да ми направи аутопсия. Като започнаха да ми режат корема, почувствах, че огромна сила ме хвана за врата и ме издърпа долу. И беше толкова силно, че си отворих очите и имах това силно чувство на болка. Тялото ми беше студено и почнах да треперя. Те веднага спряха аутопсията и ме заведоха в болницата, където останах за следващите девет месеца, повечето от които прекарах на респиратор.

Бавно възстанових здравето си. Но не бях вече същия, защото всичко, което исках да правя до края на живота ми беше да изучавам мъдростта. Този нов интерес ме отведе да посетя Университета на Джорджия, където взех моята втора докторска степен по психология на религиите. Тогава станах свещеник в Източно Православната Църква. По-късно през 1989 дойдохме в Америка и сега работя като младши пастор в Първата Обединената Методическа Църква в Недерланд, Тексас.

Много хора ме питат в какво вярвам и как моето НДЕ е променило живота ми. Всичко, което мога да кажа е, че сега вярвам в Бога на вселената. Но за разлика от много други хора, никога не съм нарекъл Бог светлината, защото Бог е извън нашето разбиране. Вярвам, че Бог е дори повече от светлината, защото Бог също е тъмнина. Бог е всичко, което съществува, всичко и той е извън нашата възможност да го разберем изобщо. Не вярвам в Бога на евреите или на Християните или на Индусите или в някоя религиозна идея какво е Бог или не е. Той е все същия Бог и Бог ми показа, че вселената, в която живеем е красива и чудна мистерия, която е свързана заедно завинаги.

Всеки, които е имал такова преживяване от Бог, които е почувствал такова дълбоко чувство на връзка с реалността, знае, че има само една наистина важна работа да се прави в живота, и това е любов, да обичаме природата, да обичаме хората, да обичаме животните, да обичаме самото създание, просто защото то е. Да се отнасяме със създанието на Бог с топла и обичаща щедрост и милост, това е единственото значимо съществуване.

Много хора се обръщат към тези, които са имали НДЕ, защото чувстват, че ние имаме отговорите. Но аз знам, че това не е вярно, поне не напълно. Никой от нас няма да схване огромните истини на живота, докато най-накрая не се съедини с вечността след смъртта. Но от време на време получаваме отговорите тук на Земята и това по себе е достатъчно за мен. Обичам да задавам въпроси и да търся отговори, но знам че накрая трябва да живея въпросите и отговорите. Но това е добре, нали? Стига да обичаме, да обичаме с цялото си сърце и страсти, няма значение, нали? Може би най-добрия начин да изразя, това което искам да кажа е да споделя с вас нещо, което поетът Рилке веднъж е написал на един приятел. Видях това писмо, оригиналното, написано на ръка писмо, в библиотеката в Университета в Дрезден в Германия. (Той цитира по памет):

Бъди търпелив с всичко, което е неразгадано в сърцето ти. И се опитай да обичаш самите въпроси. Не търси отговори, които не могат да бъдат дадени. Защото няма да можеш да живееш с тях. И смисъла е да живееш всичко, да живееш въпросите сега и може би без да знаеш, ще живееш някой ден с отговорите.

Поставям вярата си в това. Живей въпросите и вселената ще отвори очите си за теб.

---

Джордж Родоная и бебето

Следва една случка с Джордж от неговото НДЕ с едно бебе. Тук той е наричан с неговото руско име “Юри”.

По време на НДЕ-то на Юри, той успя да посети семейството си. Видял скърбящата му жена и техните двама сина и двамата твърде малки, за да разберат, че техния баща е убит.

“После той посетил съседите си. Те са имали ново дете, родено дни преди “смъртта” на Юри.” Юри разпознал, че те са били разтревожени от това, което се е случило с него. Но те бяха особено притеснени от факта, че тяхното дете не спирало да плаче.

“Независимо какво правеха, той продължаваше да плаче. Когато той заспиваше, това беше за малко и с прекъсвания и тогава, той се събуждаше и плачеше отново. Те го бяха взели от докторите, но бяха объркани. Всички обичайни неща като остри стомашни болки бяха излекувани и те ги изпратиха у дома надявайки се, че бебето евентуално ще се успокои.

Докато е бил там в това нетелесно състояние, Юри открил нещо:”

“Можех да приказвам с бебето. Беше невероятно. Не можех да приказвам с родителите, моите приятели, но можех да приказвам с малкото момченце, което току-що се беше родило. Попитах го какво има. Никакви думи не бяха разменени, попитах го може би чрез телепатия, какво не беше наред. Той ми каза, че го боли ръката. И като ми каза това, успях да видя, че костта беше усукана и счупена.”

“Бебето имаше частично счупване на костта на ръката, вероятно причинено от усукване по време на раждането. Сега Юри и бебето знаеха какво не е наред, но никой от тях не можеше да сподели проблема с родителите.

После докторът от Москва дошъл да направи аутопсия на Юри. Като преместиха неговото тяло от кабинета на носилката, неговите очи потреперели. Докторът се усъмнил и прегледал очите му. Когато те реагирали на светлина, той бил незабавно откаран за спешна операция и спасен.

Юри каза на семейството си, че е бил “мъртъв”. Никой не му повярвал, докато не започнал да дава подробности, за това какво е видял по време на пътуването си извън тялото. Тогава те станали по-малко скептични. Неговата диагноза за бебето на съседите е свършила работата. Той казал, че ги е посетил онази нощ и казал за тяхната грижа за тяхното ново дете. Казал им, че е приказвал с бебето и е открил, че е имало частично счупване на костта на ръката. Родителите отвели детето при доктор и той му направил рентгенова снимка на ръката и открил, че диагнозата на Юри от дълго разстояние в била правилна.”

Оригинален Линк

---

През 1979 Картър Милс е направил история в Комънуелт на Вирджиния, в града Линчбург, като станал най-младия баща, които е спечелил попечителство на едно малко дете при развод. Шест месеца по-късно огромен товар стегнати твърди картони, които Милс е натоварил, се изплъзнали и го ударили в един стоманен стълб. Той си спомня остра болка, как се стоварва и отивайки в тъмната празнота, после как се носи в легнала по очи позиция три метра над неговото смачкано тяло. Той видя и чу хора наоколо, викайки за линейки и казвайки, “Не го докосвай, дай му въздух”.

Неговото тяло премина от бяло в синъо, нямаше въздух. Гледката го изпълни със страхопочитание.

“Аз съм тук, моето тяло е там. Как се случва това?”

Не разбирайки как изведнъж може да се носи из въздуха, Милс се опитва да влезе в тялото си. Пълзейки надолу все едно плува, той почти постигна целта си, когато една нежна но силна ръка дръпна рамото му. Когато погледна нагоре, там бяха два ангела с широки дрехи, криле и дълги коси, без цвят, но непрозрачно бяло, от неопределен пол.

“Какво става?” попита той.

“Ние дойдохме да те отведем при Бог”, отговориха те.

След известно объркване от страна на Милс, триото напусна сцената с огромна скорост, напускайки Земята зад нас сякаш беше звезда с размера на нещо дребно. Тяхното предназначение беше интензивно ярка светлина.

Милс попита, “Как не ми е студено и как не се задушавам толкова далече в космоса?”

Единия ангел отговори, “Това е твоето духовно тяло, тези неща не го засягат”.

Те го откараха на една платформа и по средата й имаше едно същество, толкова могъщо, че Милс си помисли, че е то е Бог. Ангелите се поклониха и заеха места с други два, всеки с разтворени криле ръце стиснати в молитва, в четирите краища на платформата. Мъжки по маниер и глас, гладко избръснатото същество се оказало, че е Исус.

Милс не можеше да погледне Исус в лицето, понеже той се възприе като гол и неподходящ за такава публика. След малко придумване от Исус, той се почувства по-спокоен.

“Ще те съдя”, каза Исус.

Моментално целия живот на Милс започна да върви, започвайки от раждането. Той изживял отново да бъде малка искра от светлина пътуваща към Земята, после яйце и сперма се срещнали и влезнал в утробата на майка си. За няколко секунди той трябвало да избере цвят на косата и очи от генетичния материал, които имал на разположение и всякакви гени, които да му дадат тялото, от което е имал нужда. Той подминал гените за клубни крака и после наблюдавал от перспективата на душата как клетките се делят. Можел е да чуе родители си, когато те приказвали и да почувства техните емоции, но всякакво знание от неговите минали животи било изчезнало.

Раждането било шок: ужасни светлини, огромни хора, очи надничащи над маски за лица. Единственото му успокоение било неговата майка.

Той преживял отново всяка една случка от живота си, включително като убил птичка майка, когато е бил на осем години. Той би толкова горд от този единствен изстрел, до преди да почувства болката, през която са минали трите бебета на птичката, когато умрели от глад без нея.

“Не е вярно, че само хората имат души”, предупреждава днес Милс, “Насекомите, животните, растенията имат също души. Да, аз все още ям месо, защото в това измерение видовете се ядат помежду си, за да оцелеят, но аз благославям моята храна и казвам благодаря за дара, който живота дава. Ако не го направя, храната се вкисва в стомаха ми”.

Показано му е, че ада е черна тъмнина без Бог.

Разтревожен, той вика, “Как можеш да седиш на този трон и да позволиш такава мизерия да се случва на Земята?”

Нежно му е казано, “Това е ваша вина. Дал съм ви инструментите, с които да живеете. Дал съм ви свободна воля. И ви позволявам да бъдете част от моето създание. Вашата свободна воля и избори са отговорни за глада, войните и омразата”.

Милс почувства силна вина, когато осъзна, че ние съществуваме заедно с Бог. Никой не е слуга или роб на Бог.

Исус, ангелите и платформата се разпаднали на огромна сфера от светлина, когато Милс вече не се нуждаел от тяхната форма, за да е спокоен. Като сферата растеше, тя го погълна и го напълни с екстаз от безусловна любов.

“Сексуалният оргазъм не може да се сравни. Вие сте толкова нависоко. Увеличете това до безкрайност!”

Той погледнал обратно към разкъсаните си останки като топка от всезнаеща светлина и се блъснал в неговия слънчев сплит с такава сила, че тялото му се раздвижело.

Казано му било преди да напусне Другата Страна, “Никаква болница, никаква кръв, никаква операция. Бог ще ти покаже как да се излекуваш”.

Затова, когато Милс се изправил, той отишъл до колата си и карал към вкъщи и по пътя се разминал с линейката, която е била изпратена да го спаси. Присъстващите потвърдили, че е бил мъртъв за двадесет минути. Следващата сутрин Милс се събудил целия облян в кръв.

Докторът, при който отишъл го преписал за психиатрията като луд, когато той отказал операция. Понеже три независими психиатъра трябвало да потвърдят решението, и един възразил, Милс е бил пуснат. Въпреки че раните му били огромни и сериозни, той се възстановил сам и се върнал на работа. Неговата предишна жена се възползвала от неговия обет и поискала попечителство три пъти. Изгубила всеки път.

“Властите се опитаха да ми вземат сина. Загубих половината от приятелите си, моята работа, почти всичко друго, което имах, но не загубих напътствията на Бог. Две години не приказвах за моето преживяване. Преминах от активен живот в този на инвалид преди да мога да променя нещата. Исках да завърша психология, но трябваше да напусна няколко години по-късно, когато ми свършиха парите”.

Появяването на Картър Милс в Шоуто на Гералдо през 1989 предходило скъсването на приятелство със стар другар, просто защото той се е съгласил да приказва за неговото преживяване близко до смъртта в националната телевизия. Милс е бил съкрушен, но се появил, там и на още стотици места, споделяйки многотомното знание, което му е било дадено на Другата Страна. За това е бил както мразен, така и са му благодарили, избягвали и посрещали. Неговия ум е бил често изпълван с невероятно точни предсказания, които са го оставяли разочарован от искането да знае, какво да направи относно тях. Понякога чувства, че губи личен контрол. Крушките дори гърмят в негово присъствие, ако щраква твърде бързо превключвателя. Но е по-здрав от всякога, младолик и пълен с енергия и се хвали за неговия син, въпреки всички проблеми. “Моята жертва си заслужаваше, защото моя син знае, че Бог е реален. Той не взима наркотици и е настроен към своя собствен дух”.